Р Е Ш
Е Н И Е № 165
Гр.С., 24.10.2023 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в
открито съдебно заседание ,проведено на двадесет и първи февруари две хиляди
двадесет и трета година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
268/2021 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът А.Я.А.
*** е предявил срещу ответниците Р.Я.В. о И.М.В. *** обективно съединени искове
по чл.108 от ЗС –за признаване за установено по отношение на ответниците, че е
собственик на основание учредено в
негова полза и реализирано от него право на строеж на целия втори етаж от
масивна жилищна сграда,ведно с трите западни мазета ,гараж от запад и две стаи
,находящи се в западната част на приземния етаж ,западната половина от тавана,
ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и правото на строеж
върху общинския поземлен имот ,представляващ УПИ ХIX ,кв.53 по регулационния план на гр.С., която сграда
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. е с
идентификатор № 65231.905.79.1,със застроена площ от 103 кв.м.,разположена в
поземлен имот с идентификатор № 65231.905.79 по КК и КР на гр.С., идентичен с
УПИ ХIX ,кв.53 по
регулационния план на гр.С. и искане да му бъде предадено владението върху
процесния имот ,иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД –за заплащане на обезщетение в размер
на 3 600 лева, вследствие невъзможността ищецът да ползва процесния имот
за период от три години ,считано от месец февруари 2018 год. до месец февруари
2021 год. /предявяването на исковата молба/, в размер на 100 лева месечно,ведно
със законната лихва върху сумата от 3 600 лева.
Иска се отмяна на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот ,придобит по давност № 77,том IIA,рег.4290, дело № 252/23.12.2011 год. на нотариус М.Х.с
район на действие С. районен съд ,вписан в Служба по вписванията вх.№ 2089 от
27.12.2011 год. ,акт № 51,том 8, дело № 884/2011 год. до размера на
притежаваното от ищеца право на собственост върху целия втори етаж от масивна
жилищна сграда ведно с трите западни мазета ,гараж от запад и две стаи
,находящи се в западната част на приземния етаж ,западната половина от тавана,
ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и правото на строеж
върху общинския поземлен имот ,представляващ УПИ ХIX ,кв.53 по регулационния план на гр.С., която сграда
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. е с
идентификатор № 65231.905.79.1,със застроена площ от 103 кв.м.,разположена в
поземлен имот с идентификатор № 65231.905.79 по КК и КР на гр.С., идентичен с
УПИ ХIX ,кв.53 по
регулационния план на гр.С..Претендира направените по делото разноски.
В исковата молба се сочи ,че ищецът А.Я.А.
и неговия брат –ответникът Р.Я.В. придобили възмездно право на строеж върху УПИ
ХIX ,кв.53 по действащия регулационен план на гр.С. по
силата на Договор № 2 от 26.01.1987 год. ,сключен със С.ски общински народен
съвет.Впоследствие двамата братя заедно се снабдили и с виза № 166/09.02.1987
год. за строеж на двуетажна двуфамилна жилищна сграда с гаражен етаж и
строително разрешение № 140 от 09.06.1987 год. за построяване на същата.
Твърди се ,че в съответствие с
издадените строителни книжа и разрешения ,изграждането на сградата започнало в
периода 1989-1990 год. и бил завършен в края на лятото на 2002 год., когато бил
завършен покривът на сградата.През 2001 год. сградата не била завършена в груб
строеж,тъй като покривът на същата все още не бил изграден.
Поддържа се ,че набавянето на всички
материали ,необходими за строителството на сградата било извършено изцяло от
страна на ищеца А.Я.А..Той поел разходите по проектиране и реализиране на
грубия строеж на сградата.Сочи се ,че в строителните книжа ищецът и вписан с
фамилното име В. ,каквото е фамилното име на неговия баща и съответно барат.Съгласно
регистрите на ГРАО ищецът винаги е бил с фамилно име А..По селото е представена
декларация,че лицето А.Я.В. и А.Я.А. са едно и също лице.
Ищецът сочи ,че в съответствие с
издадените строителни книжа и разрешения на 05.06.2003 год. се е снабдил с
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 1, том 2 ,рег.№ 1630, дело
№ 197/05.06.2003 год. на нотариус Б.М.с район на действие РС-С..Същият твърди
,че на основание реализирано право на строеж е станал собственик на целия втори
етаж от масивна жилищна сграда ,ведно с трите западни мазета ,гараж от
запад и две стаи ,находящи се в
западната част на приземния етаж ,западната половина от тавана, ведно с
½ идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху
общинския поземлен имот ,представляващ УПИ ХIX ,кв.53 по регулационния план на гр.С., която сграда
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. е с
идентификатор № 65231.905.79.1,със застроена площ от 103 кв.м.,разположена в
поземлен имот с идентификатор № 65231.905.79 по КК и КР на гр.С., идентичен с
УПИ ХIX ,кв.53 по регулационния
план на гр.С.. Сочи се,че от момента на изграждане на жилищната сграда до
настоящия момент,ищецът е декларирал притежаваната от него част от жилищната
сграда и заплаща местен данък за същата.
Останалата част от сградата-първи
жилищен етаж ,източен гараж и стая от изток ,находящи се в сутеренния етаж
,източно мазе, източна половина от тавана ,1/2 идеална част от общите части на
сградата, 1/2 ид.част от правото на строеж върху общинския поземлен имоти са
собственост на ответниците Р.Я.В. и И.М.В. по силата на реализирано право на
строеж.
В исковата молба се твърди ,че към 2003
година ,когато е съставен нотариалния акт за собственост върху недвижим имот №
1, том 2, рег.№ 1630, дело № 197 от 05.06.2003 год. на нотариус Б.М.не е имало
одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.С. и съответно както
сградата ,така и самостоятелният втори етаж от сградата не са описани по
съответен идентификатор.Към настоящия момент отделните жилищни етажи също не са
заснети и нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С..Към
исковата молба е приложена схема на сградата с идентификатор № 65231.905.79.1.
Процесният втори етаж ,ведно със
западни мазета ,западен гараж и две стаи ,находящи се в западната част на
приземния етаж към момента не са заснети като самостоятелни обособени обекти в
КККР, но съставляват самостоятелни обекти на правото на собственост ,тъй като
фактически и функционално съществуват ,определяеми са и биха могли да бъдат
обособени като самостоятелни обекти,съгласно изискванията на ЗУТ.Поддържа се
,че тези обекти макар и да не са отразени като самостоятелни такива в
устройствените планове ,тези обекти отговарят на изискванията за самостоятелен
обект на правото на собственост и представляват индивидуална собственост на
ищеца.
Твърди се в исковата молба ,че след
завършването на сградата до етап груб строеж през 2002 год. ,никоя от страните
на предприемала действия по привеждането й в състояние годно да задоволи жилищни
нужди.Жилищната сграда останала изцяло в груб строеж –без прозорци, врати
,мазилки и настилки до 2006 год. ,когато
ответникът Р.Я.В. извършил съответните довършителни дейности на притежавания от
него първи етаж от жилищната сграда.Твърди се ,че в периода 1996-2016 год. Р.В.
и семейството му трайно се установили в Г. .До извършването на ремонтните
дейности на собствения му етаж през 2006 год.,поради липсата на годно за
обитаване жилище ,ответникът пребивавал в жилището на роднина в гр.С. при
завръщането си от чужбина.
Ищецът твърди,че в периода 2006-2011
год. процесният втори етаж от сградата ,негова собственост ,ведно с прилежащите му ,съгласно документ за собственост
помещения и западен гараж останал в груб строеж –без прозорци ,врати и мазилка
.В този период ищецът работел в чужбина и възнамерявал след завръщането си да
извърши необходимите довършителни работи на своя етаж и да живее в него.
Сочи се ,че през 2011год. ответникът се
снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот ,придобит по
давност № 77, 2А,рег.№ 4290, дело № 252/23.12.2011 год. на нотариус М.Х.,с
район на действие РС-С. за цялата сграда с идентификатор № 65231.905.79.1 по КК
и КР на гр.С.,одобрен със Заповед № РД-183/27.01.2005 год. на изпълнителния
директор на АК,ведно с цялото право на строеж върху поземления имот Сочи се ,че
нотариалния акт ползва и съпругата на ответника –И. М. В. –втория ответник по
делото.
Твърди се ,че през 2002 година сградата
била завършена в груб строеж .Покривът на сградата бил завършен през 2002 год.
Изтъква се,че до 2002 година не е бил на налице годен за придобиване обект по
смисъла на чл.181 от ЗУТ.Посочената разпоредба определя завършването на грубия
строеж като момент на придобиване на собственост за обектите в цялата
сграда.Така според ищеца през 2001 год. ,видно от съставения нотариален акт е
установен началния момент на придобивната давност ,според констатациите на
нотариуса, не е бил налице годен за придобиване по давност обект,тъй като
сградата не е била завършена в груб строеж към този момент.
В исковата молба се твърди ,че към
момента на снабдяването на ответника с нотариален акт през 2011 год. вторият
етаж е бил в груб строеж ,неизмазан ,без прозорци и без врати ,негоден за
задоволяване на жилищни нужди .Твърди се още ,че едва през 2012 год. ответникът
започнал да извършва ремонтни дейности на втория етаж от сградата,като
впоследствие се настанил на втория етаж и лишил ищецът от възможността да
ползва собствения си етаж.
Ищецът твърди ,че с оглед снабдяването му през 2003
година с нотариален акт за собственост, посочен по-горе върху притежавания от
него недвижим имот –целият втори етаж от масивната жилищна сграда,ведно с трите
западни мазета ,западен гараж и две стаи ,находящи се в западната част на
приземния етаж ,западната половина от тавана, ведно с ½ ид.част от
общите части на сградата и правото на строеж върху общинския поземлен имот
,обективно не е възможно в полза на ответника да е изтекла 10-годишна придобвна
давност до 23.12.2011 год.,когато същият се е снабдил с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по дваностно владение.Ищецът оспорва
правото на собственост на ответника върху процесния имот ,тъй като счита ,че
изискуемият от закона срок за придобиване на процесния недвижим имот и право на
строеж не е изтекъл в полза на ответника.
Поддържа се в исковата молба ,че освен
обстоятелството ,че в полза на ответника не е изтекла изискуемата по закон
10-годишна давност до 23.12.2011 год.,същият по никакъв начин не е манифестирал
пред ищеца намерението си за своене на втория жилищен етаж ,ведно със западните
мазета и западната половина от тавана ,западен гараж и стаите на приземния етаж
до 2018 год. ,когато същият установил ,че няма достъп до имота си.През 2018
година ищецът се прибрал в България с намерението да довърши построеният втори
етаж ,така че да бъде годен за живеене,но установил ,че няма достъп до
сградата.
Ищецът твърди ,че нотариалният акт за
собственост върху недвижим имот ,придобит по давност № 77, том 2А, рег.№ 4290,
дело № 252/23.12.2011 год. на нотариус М.Х.с район на действие РС-С. ,е издаден
в противоречие със закона ,в частта относно притежавания от него самостоятелен
втори етаж,трите западни мазета ,западен гараж и две стаи,находящи се в
западната част на приземния етаж ,западната половина от тавана ,ведно с
½ ид.част от общите части на сградата и правото на строеж върху
общинския поземлен имот и моли същият да бъде отменен в тези части .Ищецът оспорва
нотариалния акт и досежно посоченото в него ,че сградата е триетажна,
еднофамилна.
Ищецът поддържа ,че независимо от
обстоятелството ,че ответниците Р.В. и съпругата му И.В. са се снабдили с
констативен нотариален акт от 2011 год. ,същите не са станали собственици на
втория етаж от масивната жилищна сграда ,ведно с трите западни мазета ,западен
гараж и две стаи,находящи се в западната част на приземния етаж ,западната
половина от тавана ,ведно с ½ ид.част от общите части на сградата и
правото на строеж върху общинския поземлен имот , владеят същия имот без правно
основание и са лишили ищеца от възможността да ползва своя недвижим имот.Ищецът
претендира обезщетение в размер на 3600 лева за времето ,през което е бил лишен
от ползването на собствения си имот за период от три години ,считано от месец
февруари 2018 год. до месец февруари 2021 година ,ведно със законната лихва за
забава.
В срока за отговор на исковата молба
адв.Д.Д. –особен представител на ответниците Р.Я.В. и И.М.В. е представила
отговор ,в който е изразила становище за недопу стимост и за неоснователност на
предявените искове и е изложила подробни съображения.Оспорва обстоятелствата
,на които се основава исковата претенция.Направила е възражение за придобиване
на процесния имот /сграда/ по давност.При условията на
евентуалност е направила възражение за прихващане по отношение на предявената
от ищеца парична претенция с част от дължимата от ищеца на ответниците сума за
подобренията ,които са направили в процесната сграда.
С.ският районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,намери за
установено следното:
С договор № 2 за право на строеж върху
държавна земя от 26.01.1987 год. ,сключен между Р.Я.В. и А.Я. В.от една страна
и Общински народен съвет С. от друга страна ,по силата на този договор им е
отстъпено право на строеж върху ½ идеална част за всеки от двамата върху
държавно дворно място с разгърната застроена площ от 240 кв.м.,находящо се в
гр.С. ,парцел XIX ,кв.53 по плана на гр.С.
,целият с площ от 367 кв.м., срещу заплащане на сумата от 5 760 кв.м. за
построяване на жилищна сграда.
По делото са представени: скица №
166/09.02.1987 год. ,ведно с виза от 30.03.1987 год. на община С. за строеж на
двуетажна ,двуфамилна жилищна сграда с гаражен етаж ,както и строително
разрешение № 140/09.06.1987 год.за построяване на същата;обяснителна записка
към проект за жилищна сграда от06.05.1987 год. ,ведно с проектна
документация.;молба за одобряване на проекти № АБ-02-04-138/28.05.1987 год. на
Общински народен съвет С.; Договор от 09.06.1987 год. на основание чл.240 от
ЗТСУ;Протокол за определяне на строителна линия № 75/03.06.1988 год. на
Общински народен съвет С.;два броя декларации за имотно състояние от А.Я.А. и Р.Я.В..
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 1, том 2А,рег.№ 1630, дело 197/2003 год. на нотариус Б.М.с
район на действие РС-С. ,на 05.06.2003 год. въз основа на извършена
обстоятелствена проверка по нотариално дело № 197/2003 год. ,е признал А.Я.А.
за собственик по придобивна давност на следния недвижим имот -1/2 идеална част
от правото на строеж върху общински урегулиран поземлен имот ,идентичен с
парцел XIX-деветнадесети ,пл.№ общински ,в квартал 53 по
регулационния план на гр.С.,при граници и съседи ,описани в нотариалния акт
,ведно със следните части от построената в същия поземлен имот масивна жилищна
сграда ,със застроена площ от 102 кв.м.,състояща се от мазета ,приземен етаж
/сутерен/ и два жилищни етажа , а именно:трите западни мазета ,гаража и две
стаи ,находящи се в западната част на приземния етаж /сутерена/ на сградата
,целият втори етаж ,западната половина на тавана на сградата, както и ½ идеална част от
общите части на сградата.
С нотариален акт за собственост върху
недвижим имот ,придобит по давностно владение № 77, том 2 А,рег.№ 4290 ,дело №
252 от 2011 год. на нотариус М.Х.с район на действие РС-С. ,на 23.12.2011 год.
,на основание обстоятелствена проверка ,извършена по нотариално дело № 252/2011
год. ,е признала Р.Я.В. за собственик по давностно владение на следния недвижим
имот ,находящ се в гр.С. ,на адрес ул.“А.К.“ № 25, а именно:сграда с
идентификатор № 65231.905.79.1,със застроена площ от 103 кв.м.1 на три етажа ,с
предназначение-еднофамилна жилищна сграда ,ведно с правото на строеж върху
общинския поземлен имот ,върху който сградата е построена,представляващ
поземлен имот с идентификатор № 65231.905.79 по кадастралната карта на гр.С. ,с
площ от 307 кв.м.,с трайно предназначение на територията –урбанизирана ,с начин
на трайно ползване - за ниско застрояване ,с номер на предходен план :кв.53,
парцел
XIX по ЗРП на гр.С..
По делото е представена скица №
15-70524-26.01.2021 год. на СГКК-Софийска област на имот с идентификатор №
65231.905.79.1,с предназначение жилищна сграда –еднофамилна със застроена площ
от 103 кв.м., на три етажа, като собственици са посочени Р.Я.В. и А.Я.
Веселинов.
По делото е представено удостоверение
изх.№ 9400-768 от 14.05.2021 год. на Община С. , от което е видно ,че не е
установено наличието на удостоверение за търпимост на жилищна сграда с
идентификатор № 65231.905.79.1,построена в поземлен имот с идентификатор №
65231.905.79,съответстващ на кв.53,УПИ- XIX по Регулационния план на гр.С..
Видно от писмо изх.№ 1100-586 от
10.06.2022 год. на Община С. ,на Р.Я.В. и А.Я.В. е издадено Разрешение за
строеж на жилищна сграда № 140 от 09.06.1987 год. в УПИ XIX в кв.53 по действащия регулационен план на гр.С., одобрен
със Заповед № 45 от 1987 год. /ПИ № 65231.905.79/ по кадастралната карта на гр.С.
,одобрена със Заповед № рд-18-3 от 27.01.2005 год. на изпълнителния директор на
АГКК-Софийска област.Същата е отразена в кадастралната карта като сграда с
идентификатор № 65231.905.79.1, гр.С.,ул.“А.К.“ № 25, частна собственост,
функционално предназначение –жилищна сграда –еднофамилна ,на три етажа
,застроена площ 103 кв.м.Отразено е ,че в архива на Община С. не е наличен
протокол ,удостоверяващ степен на завършеност на процесната сграда и няма данни
да е съставян такъв.Отразено е,че сградата е построена преди 31 март 2001
година.
По делото са разпитани свидетелите З.И.Я.и
М.А.М., от показанията на които се установява следното:
Свидетелката З.И.Я.–сестра на ищеца и на
първия ответник заявява ,че братята й имат къща в гр.С..Къщата има мазе и два
етажа.Всеки от тях има по един етаж.Строителството на жилищна сграда започнало
между 1995 и 1996 година .А.А. започнал строителството на къщата ,да изгражда първият
етаж .Ответникът Р.В. не участвал тъй като нямал достатъчно пари.Ищецът
започнал да строи къщата от основите и построил първия етаж със собствени
средства,а ответникът по-късно построил втория етаж от къщата също със
собствени средства.Според свидетелката строителството на жилищната сграда е
завършено след 2000 година ,около 2005 година.Твърди ,че докато сградата е била
в строеж А. и Р. са били в България, да завършването на сградата в груб
строеж.Заявява ,че от 1995 година ответникът Р.В. ,заедно със семейството си са
заминали в Г. и към настоящия момент живеят там.Към момента къщата е измазана
,на не знае от кого.Р. не живее постоянно в България .Идва си през отпуските и
пак заминава .Р. отсяда със семейството си в процесната къща.Същата е измазана
отвън и отвътре ,обзаведена, обитаема е
и е годна за живеене.Свидетелката твърди ,че ищецът от 4-5 години няма достъп
до имота,тъй като ответникът му го препятства.Не му позволява да влиза в
къщата.
Видно от показанията на свидетеля М.М.,ищецът
и ответникът имат къща в гр.С..Свидетелят е работил на къщата .Не си спомня
кога е започнал строежа на къщата.Къщата е двуетажна.Същият е участвал в
строителството на основите до плочата на първия етаж.Първият етаж е построен от
А. ,а вторият етаж е строен от Р..Не си спомня кога е построен първия етаж от А.,както
и втория етаж от Р..Свидетелят твърди ,че ищецът може да влиза в къщата.
По делото е извършена
съдебно-счетоводна експертиза ,от заключението на която се установява ,че стойността
на пазарния наем на месец за процесния период на процесния имот
,индивидуализиран в исковата молба е 180 лева месечно.
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза ,от заключението на която се установява следното:При
изготвяне на заключението вещото лице е работило по представените по делото
документи и е извършило оглед на сградата само отвън ,тъй като не е имало
достъп до имот.По делото няма представен архитектурен проект ,в който е
определено предназначението на етажите и помещенията ,поради което същото счита
,че сградата е многофамилна, етажна
собственост, един подземен етаж и три
надземни етажа.Етажите се обслужват от обща стълбищна клетка.В сутерена има
коридор и зимнични помещения,вероятно 4 броя с различна големина.В приземния
етаж има два гаража ,коридор и помещения ,вероятно четири броя с различна
големина.Над приземния етаж има два жилищни етажа.Над втория етаж има надзид с
височина макс.1.00 м. и вероятно таванът не е
разпределен на помещения ,а е подпокривно простронство.Застроената площ
на приземния етаж е 103 кв.м.Жилищните етажи са еднакви,имат тераси и еркери
спрямо приземния етаж и застроената им площ е около 125 кв.м.
Вторият етаж има площ около 125
кв.м.,вкл. терасите и вероятно представлява самостоятелно жилище ,може да се
обособи като самостоятелен обект –жилище ,апартамент.
По данни от конструктивния проект
западният гараж е с площ по конструктивни размери 18 кв.м., а светла площ 14
кв.м., може да се обособи като самостоятелен обект.
По данни от конструктивния проект двете
западни помещения са с обща площ 30.40 км.м. по конструктивни размери ,светла
площ 25.80 кв.м.Не могат да се обособят като самостоятелен обект ,тъй като не
съответстват на идентификатора на самостоятелните обекти.Двете помещения не
отговарят на изискванията за жилище.
След оглед на сградата от вещото отвън
,същото е установило ,че има монтирана дограма на всички етажи ,направена е
топлоизолация на външните стени ,през прозорците на втория етаж се вижда ,че на
втория етаж е направена вътрешна мазилка.Според вещото лице първият етаж
вероятно изцяло е завършен и обитаем,на прозорците има пердета.Вторият етаж
няма пердета ,има мазилка ,но ел.инсталационните работи не са завършени.
Вещото лице е отразило ,че при изготвяне
на оценките е прието ,че грубият строеж е изпълнен през 2002 година,а
довършителните работи през 2015 година.Общата стойност на грубия строеж е
190 215 лева, а общата стойност на довършителните работи е 149 259
лева.
Според вещото лице стойността на процесната
сграда като цяло се е увеличила в
149 259 лева ,а на претендираната от ищеца реална част, която представлява
½ ид.част 74 630 лева.
Стойността
на направените разходи за привеждане на процесната сграда като цяло и на
претендираните от ищеца реални части от нея от етап „груб строеж“/ без прозорци
,врати ,мазилка и настилка/до състоянието ,в което се намират същите към
настоящия момент е 178 479 лева за цялата сграда, а за претендираната от
ищеца реална част ,която представлява ½ ид.част 89 249 лева.
По делото са представени: акт за
граждански брак ,сключен между Р.Я.В. и И.М. Янкова на 26.05.1985 год. на
Община С. ,от който е видно ,че ответниците са съпрузи; Удостоверение за
раждане от Община С. на А.Я.А.;Удостоверение за съпруга/родствени връзки ,от
което е видно ,че А.Я.А. и Р.Я.В. са братя;Удостоверение за идентичност на лице
с различни имена от Община С. ,от което е видно,че А.Я.А. и А.Я.В. ,са имена на
едно и също лице.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е допустим иск с правно
основание чл.108 от ЗС.
С отговора на исковата молба особеният
представител на ответниците адв.Д.Д. е оспорила активната и пасивната
процесуална легитимация на страните по делото.Оспорила е твърдението, че ищецът
и А.Я.В. са едно и също лице и че ищецът е брат на ответника Р.Я.В..Оспорила е
истинността/верността/ на представената декларация за идентичност на имената на
ищеца /оспорила е съдържанието й/,като частен свидетелстващ документ.
Процесуалната легитимация на страните
се определя от твърденията на ищеца ,относно релевантните за спора
факти.Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска ,за която съдът следи служебно.
От представените по делото
удостоверителни документи за гражданско състояние на ищеца :удостоверение за
идентичност на имена, удостоверение за родствени връзки ,както и копие от
удостоверение за раждане ,се установява ,че А.Я.А. и А.Я.В. са имена на едно и
също лице ,както и че ищецът А.Я.А. и ответникът Р.Я.А. са братя.
Константна е практиката на Върховния
касационен съд по отношение на доказателствената сила на частния свидетелстващ
документ-този документ се ползва с формална доказателствена сила относно факта
на писменото изявление и неговото авторство.При оспорване верността на
отразените в него обстоятелства не се открива производство по установяване на
истинността му по смисъла на чл.193,ал.1 от ГПК ,тъй като преценката на съда за
верността на съдържащите се в него изявления се основава на всички
доказателства по делото.В настоящия случай от събраните по делото доказателства
във връзка с направеното оспорване се установява верността на отразените в
декларацията за идентичност на имената на ищеца изявления, а именно ,че А.Я.А.
и А.Я.В. са имена на едно и също лице.Установява се активната процесуална
легитимация на ищеца А.Я.А..
Установява се пасивната процесуална
легитимация и на ответниците по делото.От представения акт за граждански брак
,сключен между Р.Я.В. и И.М. Янкова на 26.05.1985 год. на Община С. е видно ,че ответниците са съпрузи.
Съгласно
разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният
иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият
собственик срещу владеещия без правно основание несобственик.За успешното
провеждане на ревандикационния иск е необходимо ищецът да докаже, че е
собственик на вещта, че не упражнява фактическа власт върху нея и че ответникът
я владее без правно основание, като тези предпоставки, визирани в нормата на
чл. 108 ЗС, трябва да са налице кумулативно.Необходимо е ищецът да докаже ,че в
негова полза е осъществено твърдяното придобивно основание,по силата на което
той е придобил собствеността.Той следва да установи при условията на главно и
пълно доказване настъпването на онези юридически факти ,които пораждат за него
правото на собственост върху имота.В случай ,че ответникът твърди наличие на
правно основание за владението си ,той следва да го установи в процеса.
Искът
по чл.108 ЗС съдържа в своя предметен обхват установителен иск за собственост
към момента на постановяване на съдебния акт и предаване на владението на имота
от владеещия несобственик на невладеещия собственик.Целта на защитата е да се
възстанови фактическото владение върху вещта на титуляра на вещното право,
който е оправомощен да владее вещта, т.е. ревандикацията има за предмет да
установи със сила на пресъдено нещо /СПН/ правото на собственост на ищеца съгласно
заявеното от него придобивно основание и да се осъди ответника да предаде
фактическата власт.
Както
вече бе посочено по-горе, ищецът по настоящия спор, твърди да е придобил
правото на собственост на обектите, предмет на иска по чл.108 ЗС на основание учредено в негова полза и
реализирано право на строеж на целия втори етаж от масивна жилищна сграда ведно с трите западни мазета ,гараж от запад и две
стаи ,находящи се в западната част на приземния етаж ,западната половина от
тавана, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и правото на
строеж върху общинския поземлен имот ,представляващ УПИ ХIX ,кв.53 по регулационния план на гр.С., която сграда
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. е с
идентификатор № 65231.905.79.1,със застроена площ от 103 кв.м.,разположена в
поземлен имот с идентификатор № 65231.905.79 по КК и КР на гр.С., идентичен с
УПИ ХIX ,кв.53 по
регулационния план на гр.С..Иска се от съда да
осъди ответниците да му предадат владението върху процесните обекти.
Установи се ,че страните по делото са
придобили възмездно правото на строеж върху УПИ –XIX,кв.53 по действащия регулационен план
на гр.С. по силата на договор № 2 от 26.01.1987 год. ,сключен със С.ски
общински народен съвет.Установи се ,че ищецът и първият ответник са се снабдили
с необходимите строителни книжа за строеж на двуетажна ,двуфамилна жилищна
сграда с гаражен етаж.
Установи се от събраните гласни
доказателства/разпитаните по делото свидетели З.И.и М.М./ ,че изграждането на
жилищната сграда е започнало между 1995 и 1996 година и е завършило след 2000
година.Ищецът А.А. започнал строителството на къщата,построил мазетата и първия
етаж със собствени средства ,а ответникът Р.В. по-късно построил втория етаж от
къщата също със собствени средства.Строежът на сградата е завършен през 2002
година,когато е завършен покривът на сградата.Така през 2002 година жилищната
сграда е завършена в груб строеж.Съгласно разпоредбата на параграф 5,т.46 от ДР
на ЗУТ груб строеж е сграда или постройка ,на която са изпълнени ограждащите
стени и покривът ,без или с различна
степен на изпълнени довършителни работи.До 2002 година не е бил налице годен за
придобиване обект по смисъла на чл.181 от ЗУТ.Посочената разпоредба определя
завършването на грубия строеж като момент на придобиване на собственост за
обектите в цялата сграда.
Правото на собственост върху
сграда, построена въз основа на надлежно учредено право на строеж, се придобива
по реда на чл.63,ал.1 от ЗС, от момента на завършването й в груб
строеж, а когато е предвидено построяване на сграда, съдържаща повече
самостоятелни обекти, правото на собственост върху всеки отделен обект възниква
за суперфициарния собственик от изграждането на грубия строеж за този конкретен
обект, т.е. от момента в който са изградени външните стени и покривната плоча
за всеки отделен обект.От този момент правото на строеж за конкретния обект се
счита за реализирано, независимо от обстоятелството дали е завършен строежът на
цялата сграда, ако същият представлява самостоятелен обект на право на
собственост и е завършен във вид, който го прави годен за използването му по
предназначение. Суперфициарният собственик придобива правото на собственост
върху постройката, построена въз основа на надлежно учредено право на строеж,
когато тя бъде материализирана в определен минимален вид за самостоятелност -
завършването й в груб строеж.Следователно
през 2002 година първият етаж от жилищната сграда е притежание на ищеца А.Я.А. ,
а вторият етаж е притежание на ответниците Р.Я.В. и И.М.В. в режим на
съпружеска имуществена общност по силата на учредената им суперфиция.
Ищецът претендира, че на основание учредено в негова полза и
реализирано право на строеж е собственик на процесния имот -целия втори етаж от масивна
жилищна сграда, ведно с трите западни мазета, гараж от запад и две стаи,
находящи се в западната част на приземния етаж, западната половина от тавана,
ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и правото на строеж
върху общинския поземлен имот ,представляващ УПИ ХIX ,кв.53 по регулационния план на гр.С., която сграда
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. е с
идентификатор № 65231.905.79.1,със застроена площ от 103 кв.м.,разположена в
поземлен имот с идентификатор № 65231.905.79 по КК и КР на гр.С., идентичен с
УПИ ХIX ,кв.53 по
регулационния план на гр.С. и се легитимира като собственик с нотариален акт за
собственост на недвижим имот от 05.06.2003 год. № 1,том 2А,рег.№ 1640, дело №
197/2003год. на нотариус Б.М.с район на действие РС-С..Нотариалният акт е
издаден въз основа на извършена обстоятелствена проверка за придобиване по
давност ,а не за реализирано право на строеж ,както твърди ищеца.При положение
,че сградата е завършена в груб строеж през лятото на 2002 година ,а до
завършването й не е бил налице годен за придобиване обект по смисъла на чл.181
от ЗУТ,то не е имало как ищецът А.Я.А. да придобие претендираната част от
процесния имот по давност от лятото на 2002 год. до 05.06.2003 год.,когато му е
издаден констативния нотариален акт за придобиване на имота по давност.По
изложените съображения съдът следва да отмени на основание чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт № 1,том 2А,рег.№ 1630, дело №
197/2003 год. на нотариус Б.М.с район на действие РС-С..
Ето защо в настоящия случай не е
налице нито една от предпоставките за уважаване на предявения иск с правно
основани чл.108 от ЗС и като неоснователен същият следва да
бъде отхвърлен.
По възражението на особения представител на
ответниците адв.Д. за придобиване по давност на процесната сграда с
идентификатор № 65231.905.79.1,съгласно КК и КР на гр.С. с площ от 103 кв.м.,построена
върху общински поземлен имот с идентификатор № 65231.905.79.
Придобивната давност е оригинерен способ
за придобиване право на собственост.Разпоредбата на чл.79,ал.1 от ЗС установява,
че едно физическо лице може да придобие правото на собственост по отношение на
чужда недвижима вещ, доколкото упражнява фактическа власт върху нея постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно в рамките на определения от закона
давностен срок. Правото на собственост по давност се придобива след като са налице
всички елементи на посочения фактически състав и след като претендиращият
собствеността е поискал да му бъде признато правото по съответния за това ред.
Владелецът придобива правото, което
фактически е осъществявал чрез упражняване на собственическите правомощия в
пълен обем, с изтичане на срока. Това придобиване има първичен характер, тъй
като липсват отношения на правоприемство между предишния и новия собственик. Давността
не се прилага служебно, поради което и правото на собственост не се придобива
по право, а е необходимо волеизявление на владелеца.Такова волеизявление
безспорно съставлява искането за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена
проверка въз основа на давностно владение.
Установи се ,че ответникът Р.Я.В. през
2011 година се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давност № 77, том 2А,рег.№ 4290, дело № 252/23.12.2011 год. на нотариус М.Х.с
район на действие РС-С. за цялата сграда с идентификатор № 65231.905.79.1 по КК
и КР на гр.С., ведно с цялото право на строеж върху поземления имот.Към 2011
година ответниците не са могли да придобият по давност цялата процесна сграда.За
да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата
на чл.79,ал.1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на
целия имот следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години,
фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен
собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено
за себе си.
Както се установи по делото жилищната
сграда е завършена на етап груб строеж през лятото на 2002 година и от този
момент е могла да започне да тече за ответниците придобивна давност по
чл.79,ал.1 от ЗС,върху самостоятелен обект от сградата –първи етаж, която не е
била изтекла към 2011 г.,когато е съставен нотариялния акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 77, том 2А,рег.№ 4290, дело №
252/23.12.2011 год. на нотариус М.Х.с район на действие РС-С..Към 2001 година
не е бил налице годен за придобиване по давност обект ,тъй като сградата не е
била завършена в груб строеж.
Само доколкото
елементите на фактическия състав на чл.79,ал.1 ЗС са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и
пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност
на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.В
конкретния случай възражението за придобивна
давност се явява неоснователно при липса на фактическа власт, упражнявана
непрекъснато през период от време, достатъчен да направи владелеца собственик.Събраните
по делото гласни доказателства установяват само осъществяването на фактическа
власт от ответниците върху жлищната сграда но не и началния момент, в който е
била установена, поради което не може да се приеме, че е осъществен
фактическият състав на придобивката давност.Не намира опора в доказателствата по
делото твърдението в отговора на исковата молба ,че ответниците влаеят имота
повече от двадесет години.Дори ответниците и да са извършили подобрения в
жилищната сграда ,не се установява с категоричност в какъв период са
извършени.Не се установява също ответниците да са упражнявали фактическа власт
върху имота постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно в рамките на
определения от закона давоностен срок.
От друга страна следва
да се отбележи ,че ответниците не са могли да придобият по давност цялата процесна
сграда ,тъй като вторият етаж от жилищната сграда е придобит по силата на
учредена суперфиция.Това е оригинерен способ за придобиване на вещни права,
като никой не може да стане собственик по давност на една вещ, която вече е
придобил по друг начин-в случая след реализирано вещно право на строеж,какъвто
е настоящия случай.
По изложените съображения съдът следва да отмени на
основание чл.537,ал.2 от ГПК нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 77,
том 2 А,рег.№ 4290 ,дело № 252 от 2011 год. на нотариус М.Х.с район на действие
РС-С..
По иска с правно
основание чл.59,ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл.59,ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго
дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването.Правото на иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД възниква,
когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.С тази
законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно
имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други
текстове на закона.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е
налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот/вещта/ без
правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно
неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването
от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва
или да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да реализира имуществена
облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от
несобственика- ответник на собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича
обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да
ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за
процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния
период.
Фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл.59 от ЗЗД съдържа елементите –
1.имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, 2. връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването,3. липса на правно основание за имущественото
разместване, 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия
ищец.
За основателността на исковата претенция
по чл.59 от ЗЗД следва да се установи, че ищецът е собственик на процесния
имот, а ответникът го е ползвал за процесния приод без наличие на правно
основание за това и размера на вредата.Ищецът не проведе успешно доказване на
иска по чл.108 от ЗС,поради което исковата претенция по чл.59,ал.1 от ЗЗД
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден
от горното ,съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищеца А.Я.А. *** срещу
ответниците Р.Я.В. и И.М.В. *** иск по
чл.108 от ЗС –за признаване за установено по отношение на ответниците, че е
собственик на основание учредено в
негова полза и реализирано от него право на строеж на целия втори етаж от
масивна жилищна сграда,ведно с трите западни мазета ,гараж от запад и две стаи
,находящи се в западната част на приземния етаж ,западната половина от тавана,
ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и правото на строеж
върху общинския поземлен имот ,представляващ УПИ ХIX ,кв.53 по регулационния план на гр.С., която сграда
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. е с
идентификатор № 65231.905.79.1,със застроена площ от 103 кв.м.,разположена в
поземлен имот с идентификатор № 65231.905.79 по КК и КР на гр.С., идентичен с
УПИ ХIX ,кв.53 по
регулационния план на гр.С. и да му бъде предадено владението върху процесния
имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищеца А.Я.А. ***
срещу ответниците Р.Я.В. и И.М.В. *** иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД –за заплащане на
обезщетение в размер на 3 600 лева, вследствие невъзможността ищецът да
ползва процесния имот за период от три години ,считано от месец февруари 2018
год. до месец февруари 2021 год., в размер на 100 лева месечно,ведно със
законната лихва върху сумата от 3 600 лева.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № 77, том 2 А,рег.№ 4290 ,дело № 252 от 2011
год. на нотариус М.Х.с район на действие РС-С..
ОТМЕНЯ нотариален акт № 1,том 2А,рег.№ 1630, дело № 197/2003
год. на нотариус Б.М.с район на действие РС-С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: