РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. К., 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско
дело № 20245100500006 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение N 342/21.08.2023 г., постановено по гр. д. N 442/2023 г. по описа на
Районен съд – К., упражняването на родителските права спрямо децата М. А. К. с ЕГН
********** и К. А. К. с ЕГН ********** е предоставено на майката А. Д. Ч. с ЕГН
********** от гр.К., кв. „В.“, бл. *, вх. "*", ет. *, ап. * и e определено децата да имат за
местоживеене адреса на майката, който понастоящем е в гр.К., кв. „В.“, бл. *, вх. "*",
ет. *, ап. *; на бащата А. К. К. с ЕГН ********** от гр.К., ул.“О.“ N 6 се дава
възможност да вижда и взема децата М. А. К. с ЕГН ********** и К. А. К. с ЕГН
********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в съботния
ден до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през годината, който да
не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на
децата да става от и в дома на майката А. Д. Ч. с ЕГН ********** от гр.К., кв. „В.“, бл.
*, вх. "*", ет. *, ап. *. С решението бащата А. К. К. е осъден да заплаща на децата М.
А. К. и К. А. К. чрез тяхната майка и законна представителка А. Д. Ч. ежемесечна
издръжка в размер от по 250 лева за всяко от децата, считано от влизане в сила на
настоящото решение до навършване на пълнолетие на всяко от децата или настъпване
на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната
лихва при забава за всяка просрочена вноска; с решението бащата А. К. К. е осъден да
1
заплати на децата М. А. К. и К. А. К. чрез тяхната майка и законна представителка А.
Д. Ч. издръжка на двете деца за минал период от време – от 18.04.2022г. до
18.04.2023г., в размер от по 195 лева за всяко от децата, или сумата от по 2 340 лева за
всяко дете, като исковете в останалата част и за разликата до пълните им предявени
размери от по 250 лева са отхвърлени, като неоснователни и недоказани; с решението е
дадено разрешение на основание чл. 127а от СК, заместващо съгласието на бащата А.
К. К., децата М. А. К. и К. А. К. да пътуват многократно за срок от три години, считано
от влизане в сила на настоящото решение до страните: Република Турция, Република
Сърбия, Северна Македония, Обединено Кралство Великобритания и Ирландия и
страните от ЕС, придружавани от майката А. Д. Ч., или упълномощено от нея лице, без
съгласието на бащата А. К. К., и в тази връзка се издаде задграничен паспорт на всяко
от децата без съгласието на бащата, на осн. чл. 127а, ал.2 от СК, като пътуванията не
следват да ограничават или нарушават определения с настоящото решение режим на
лични отношения между бащата и децата; с решението А. К. К. е осъден да заплати по
сметка на КРС държавна такса от 100 лева, както и държавна такса върху присъдените
издръжки в общ размер на 907.30 лева.
С решение N 485/31.10.2023 г., постановено по гр. д. N 442/2023 г. по описа на
Районен съд – К. е отхвърлена молбата на адв. П. с вх. N 8057/01.09.2023г., действаща
като пълномощник на майката и законен представител А. Д. Ч. в частта, в която се
иска промяна на началната дата за заплащане на присъдената на децата издръжка по
Решение N 342/21.08.2023г., постановено по гр.д. N 442/2023г на КРС, като
неоснователна.
Подадени са въззивни жалби и от двeте страни по делото както следва:
1.подадена от А. К. К. от гр.К., чрез представител по пълномощие, въззивна
жалба вх. N 8520/18.09.2023 г., по входящия регистър на РС – К., поправена с молба
вх. N 9293/09.10.2023г., срещу решение N 342 от 21.08.2023 г. по гр.д. N 442/2023 г. по
описа на РС – К., което се обжалва в следните части:
-в частта, с която А. К. К. е осъден да заплати на всяко от децата си М. А. К. и К.
А. К., малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител А. Д. Ч.,
издръжка за минало време в размер на 2 340 лв. и за периода от 18.04.2022г. до
18.04.2023г./по 195 лв. месечно/;
-в частта, с която А. К. К. е осъден да заплаща на всяко от децата си М. А. К. и
К. А. К., малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител А. Д. Ч.,
ежемесечна издръжка от по 250 лв., считано от влизане в сила на решението, за
разликата над сумата от 195 лв. до уважения размер от 250 лв., и
-в частта, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата А. К.
К., децата М. А. К. и К. А. К. да пътуват многократно за срок до три години, считано от
влизане в сила на решението, до Република Турция, Република Сърбия, Северна
2
Македония, Обединено Кралство Великобритания и Ирландия, както и страните от ЕС,
придружавани от майката А. Д. Ч. или упълномощено от нея лице, без съгласието на
бащата А. К. К., за което да се издаде задграничен паспорт на всяко от децата М. А. К.
и К. А. К., без съгласието на бащата, като пътуванията не следва да ограничават или
нарушават определения с настоящото решение режим на лични отношения между
бащата и децата,
с искане в обжалваните части да се отмени и предявените иск за издръжка за
минало време и искането по чл.127а от СК да се отхвърлят изцяло, а предявеният иск
за издръжка за в бъдеще се отхвърли за разликата над сумата 195 лв. до уважения му
размер от 250 лв..
2.подадена от А. Д. Ч. от гр.К., чрез представител по пълномощие, насрещна
въззивна жалба вх. N 10665/15.11.2023 г., по входящия регистър на РС – К., срещу
решение N 342 от 21.08.2023 г. по гр.д. N 442/2023 г. по описа на РС – К., което се
обжалва в следните части:
-в частта относно определения режим на лични отношения бащата А. К. К. да
вижда и взема децата М. А. К. и К. А. К. всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през
годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, с искане режимът
да се сведе до виждане и вземане на децата всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 09.00 ч. до 18.00 ч. в неделя, без преспиване,
-в частта, с която са отхвърлени исковете за издръжка за разликата над уважения
им размер от по 250 лв., до предявените им размери от 400 лв. за детето М. А. К. и 300
лв. за детето К. А. К., с искане исковете да се уважат изцяло,
-в частта, с която са отхвърлени исковете за издръжка за минало време, за
разликата над сумата 195 лв. месечно, до пълния им предявен размер от 250 лв.
месечно за всяко от децата М. А. К. и К. А. К., с искане да се уважат изцяло, и
-в частта, с която заместващо съгласие по чл.127а от СК децата М. А. К. и К. А.
К. да пътуват е за срок от три години, с искане то да е за пет години, както е поискано с
исковата молба.
3. подадена от А. Д. Ч. от гр.К., чрез представител по пълномощие, въззивна
жалба вх. N 10665/15.11.2023 г., по входящия регистър на РС – К., срещу решение N
485 от 31.10.2023 г. по гр.д. N 442/2023 г. по описа на РС – К., с което е отхвърлена
молбата на ищеца за допълване на решение N 342 от 21.08.2023 г. по гр.д. N 442/2023
г. по описа на РС – К. за присъждане на търсените издръжки от предявяване на
исковете за това, а не от влизането в сила на решението, с искане да се отмени изцяло
и издръжки да се присъдят от предявяване на исковете.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК всяка от страните оспорва подадената от
насрещната страна въззивна жалба/жалби.
3
В съдебно заседание въззивникът А. К. К. лично и с пълномощника си адв. Т. Б.
поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата, оспорва
насрещната въззивна жалба и претендира разноски по делото. Заявява възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнагрaждение.
В съдебно заседание въззиваемият А. Д. Ч. лично и с пълномощника си адв. Д.
П. поддържа въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и отговора по въззивната
жалба на насрещната страна, както и претендира разноски по представен списък.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба на всеки от въззивниците е подадена в срок от лице, имащо
интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.
Насрещната въззивна жалба, подадена от въззивника/въззиваемият А. Д. Ч. е подадена
в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа
по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд по гр. д. N 442/2023 г. по описа
на Районен съд – К. е образувано по искова молба, подадена на 18.04.2023г. от А. Д. Ч.
от гр.К. срещу А. К. К. от гр.К., с която са предявени искове по чл.127, ал.2 от СК за
определяне на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката, в т.ч. и за минало време, на малолетните деца М. А. К. и К.
А. К., родени от съвместното съжителство на страните, както и по искове по чл.127а,
ал.2 от СК за даване на разрешение от съда за пътуване на децата в чужбина и
издаването на необходимите им лични документ.
Изложените в исковата молба твърдения, че страните са заживяли на семейни
начала през 2009г. първоначално в гр.С., впоследствие в гр.К.; по време на
съвместното им съжителство се родило детето М. А. К. на *******г. и К. А. К. на
******г. и ответникът бил грижовен и отдаден баща; закупили са през 2019г. общинско
жилище в ж.к.В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*; разделили са се година и половина преди
предявяване на иска и ищецът заедно с децата останала да живее при майка си в гр.К.,
ж.к.В., бл. *, вх.*, ет. *, ап. *, а ответникът отишъл да живее при майка си в гр.К., ул.О.
N * и рядко поддържал контакти с децата, въпреки опитите на ищеца за противното с
оглед нуждата на децата да общуват с баща си; последният не осигурявал и почти
никаква издръжка на децата, изключая на общо дадена в периода сума между 1000 и
1200 лв.; в грижата за децата ищецът е подпомагана само от своята майка; ответникът
отказвал да даде съгласие ищецът да заведе децата на почивка в Гърция или на гости
при сестрата на ищеца в Англия; ищецът работи в ТП на НОИ като главен инспектор
по осигуряването и с помощта на майка си се справя с разходите, не са оспорени от
4
ответника по реда и в срока по чл.131 от ГПК, като ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
В първото съдебно заседание ответникът чрез представител по пълномощие е
оспорил исковете като неоснователни и конкретно е заявил твърдения, че не е отказал
децата да бъдат снабдени със задграничен паспорт за пътуване, че търси децата, но са
му създавани пречки да ги вижда и през периода на търсената издръжка за минало
време е давал средства за издръжка за децата, като с оглед влошеното му здравословно
състояние е оспорил иска за издръжка по размер и е поискал да има възможност да
вижда децата поне един месец през годината.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установяват
следните обстоятелства: страните са родители на малолетните деца М. А. К. с ЕГН
**********, родено на ******г. и К. А. К. с ЕГН **********, роденo на *****г.,
съгласно удостоверения за раждане, издадени съответно въз основа на акт за раждане
N ****/******г. и на акт за раждане N ****/******г. на Община К.; ищецът съгласно
удостоверение N ***/******г. работи в ТП на НОИ-К. и за периода октомври 2022г.-
март 2023г. е получила средномесечен брутен доход от 1 986.83 лв.; притежава 0.17
ид.ч. от жилище в гр.К., ж.к.В. *, вх.*, ет. *, ап. * по договор от 10.05.1999г., както и
0.17 ид.ч. гараж в гр.К., ж.к.В. *, вх.*, с площ 79.57 кв.м. по договор от 10.05.1999г.
съгласно удостоверение от 09.08.2023г., изд. от Община К.; ответникът съгласно
Експертно решение N 2652 от 03.08.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“
гр.К. е с определена пожизнено 100 % трайно намалена работоспособност без чужда
помощ, по причина общо заболяване „хронична бъбречна недостатъчност“ с водеща
диагноза: Наличие на трансплантиран бъбрек, с дата на инвалидността 20.04.2005г.,
при определени противопоказни условия на труд: според квалификацията и
възможностите; ответникът съгласно удостоверение изх. N 1021-08-349#1 от
21.04.2023г., издадено от ТП-НОИ гр.К. получава лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, безсрочна, в размер на 537.05 лв., което се установява и от
извлечение по банкова сметка на ответника ЦКБ АД към 20.04.2023г.; ответникът
притежава жилище в гр.К., кв.В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ведно с избено помещение с
площ 4.88 кв.м. по договор за покупко-продажба от 06.08.2019г. съгласно справка от
АВп; ответникът съгласно медицинска история N 6059559/12.10.2023г. от
Университетска болница Мадрид има адресна регистрация в Мадрид, Испания, където
е здравно осигурен и където му е направена трета бъбречна трансплантация на
12.06.2021г./ при първа такава през 2005г. и втора през 2006г./, като от м.август 2015г. е
под медицинско лечение и наблюдение в Испания и при последния му преглед на
16.05.2023г. е установена стабилна бъбречна функция без протеинурия и с такролимус
в подходящ диапазон за Н1 и половината от доза микофенолат; НРТ след лечението с
тенденция към хиперкалциемия, контролирана с мимпара, при предписано лечение с
медикаменти и диета. Прието е като доказателство пълномощно, дадено от ответника
5
на ищеца на 25.06.2015г. за разпореждане с банковите му сметки, в т.ч. и ЦКБ АД.
От показанията на ангажираните от ищеца пред първоинстанционния съд
свидетели В. С. и В. Р., разпитани в о.с.з. на 11.08.2023г., се установява, че страните са
разделени от година и половина-две, децата живеят с майката, бащата след раздялата
живее в Испания, защото има трансплантиран бъбрек и първоначално взимал децата и
им плащал издръжка за няколко месеца от 300 лв., както и давал подаръци и дрехи за
тях. Майката разполагала с дебитната карта на бащата и теглила пари, но откакто
бащата е в Испания се оправяла сама, като в последния месец бащата идвал пред блока
да ги вижда и няколко пъти взел М., а К. един –два пъти. Имало един случай, в който
бащата взел детето със себе си с уговорка за пренощуване, но вечерта детето поискало
да се върне при майка си и бащата го върнал. В грижата за децата майката е
подпомагана от своята майка. Бащата преди карал такси. Бащата не искал на децата да
се вадят паспорти и децата да се извеждат в чужбина.
От показанията на ангажирания от ответника пред първоинстанционния съд
свидетел К. К., баща на ответника, разпитан в о.с.з. на 11.08.2023г., се установява, че
когато синът му заминал за Испания, оставил банковата карта на ищеца, след раздялата
продължил да дава около 400 лв. на децата на ръка, като и сам свидетелят давал пари за
децата, както и поддържал сина си в разходите, които имал поради заболяването му,
главно за квартира в Испания, билети до там и пари за лекарства между 70 и 300 евро,
синът му много обичал децата и се грижил за тях повече от необходимото, но през
2022-2023г. ищецът му пречела да вижда и да чува децата, като поставяла условие да
плаща пари и тогава да вижда децата, а когато ги виждал било за кратко, в
определеното от майката време. Преди синът му работел като таксиметров шофьор и
изкарвал добри пари, но сега трябвало да се грижи за здравето си. Синът му не бил
отказвал да даде разрешение за паспорт на децата, но се притеснявал майката да не
отведе децата в Русия, където имала роднини, както и имала сестра в Англия.
От социален доклад на ДСП-К., изготвен на 04.07.2023г., че основни грижи за
децата полага майката и бабата по майчина линия в семейна среда в жилище в гр.К.,
разполагащо с необходимите битови и хигиенни условия, както и помещения за
отглеждане на децата; и двамата родители работят, като ответникът работи като
таксиметров шофьор; децата не поддържат връзка с бабата и дядото по бащина линия
според майката и обратно-според бащата, имат силна емоционална връзка с майката и
за тях се полагат добри грижи от майката, която се стреми да задоволява
потребностите им от различно естество. От социален доклад на ДСП-К., изготвен на
19.02.2024г./в хода на въззивното производство/, се установява и, че бащата е
споделил, че вижда рядко децата и в присъствието на майката, защото те са силно
привързани към майката и не желаят да остават при него, а от друга страна в
жилищата, с които разполага няма необходимите условия децата да останат да
нощуват, като доходите на бащата са от пенсия в размер на 600 лв. месечно; детето М.
6
вече е ученик в първи клас в СУ „П.Р.Славейков“ гр.К., а детето К. посещава ДГ „Баба
Тонка“ –К..
Изслушани пред настоящия съд в о.с.з. на 17.04.2024г. относно релевантните по
делото обстoятелства родителите заявяват следното: майката А. Ч. сочи, че в периода
на раздялата/oт близо две години/ бащата не е полагал почти никакви грижи за децата,
в т.ч. и материални такива, освен в началото, когато няколко месеца давал около 300-
400 лв.; тя отглежда децата с помощта на своята майка и се старае да им осигури
всичко; бащата я оставил без кола, с която трябвало води децата на градина, отказвал
да взема детето К., защото било твърде малко, децата не можели да пътуват в чужбина,
като искала да ги заведе на море в Гърция, тъй като е близка дестинация, като бащата
смятал, че ще отведе децата някъде надалече; бащата А. К. сочи, че от две години и
повече са разделени с майката на децата му и нямал достатъчно възможност да се
грижи за тях, защото бил в друга страна за лечение, децата живеят при майката от
много време и когато и да отиде там, тях ги няма, а и те вече са отвикнали от него, но
преди това винаги се грижил за децата с каквото може и доколкото има възможност,
като проблемите започнали, когато се върнал от Испания, където го трансплантирали и
всичко започнало за пари и не му била дадена възможност да се грижи за децата. Сочи,
че в момента живее при баща си на ул. „О.“ N * в гр. К., в къща, има доходи единствено
пенсията от 500 лв., а трябва да ходи до Испания, за да си взима лекарствата; не е
съгласен децата да пътуват в чужбина, защото има опасения, че може да се случи нещо
на детето М.. Сочи, че може да осигури условия за децата, за да може да ги взема и
двете.
Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила частта, с която
родителските права за малолетните деца М. А. К. и К. А. К. са предоставени на майката
А. Д. Ч. и местоживеенето им е определено при майката, в която част не е обжалвано
от страните.
Установено е по делото, че след раздялата на страните, която е настъпила преди
повече от две години, бащата не полага необходимия обем от родителски грижи и
причина за това е както заболяването му, което налага постоянно медицинско лечение
и наблюдение, в т.ч. и отсъствие от страната, така и както сам той обяснява пред
настоящия съд започналото поради това отдалечаване на децата от него, въпреки
несъмнено доказаното от свидетелските показания и твърдяно от майката в исковата
молба, че същият е много добър и грижовен родител. Желанието на бащата да
поддържа отново пълноценни контакти с децата, имайки предвид, че тази възможност
не подлежи на принудително изпълнение и не е скрепена със санкция, а е предоставена
на добрата воля на родителя, обуславя определяне на стандартен режим на лични
отношения с децата, в т.ч. и с преспиване, което да позволи преодоляване на
възможността да се достигне пълно отчуждение в отношенията родител - дете.
7
Подходящо при това е да бъде определен режим на лични отношения на бащата А. К.
К. да вижда и взема децата М. А. К. и К. А. К. всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през
годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Ограничаването на
този режим не е в интерес на малолетните деца на страните.
С постановление N 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната
практика по предоставяне упражняването на родителките права и определяне на
личните отношения между децата и родителите. Според посочената съдебна практика,
като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, мерките за лични
отношения между родителите и децата трябва така да бъдат определени, че да се
създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, без да се кумулира
допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите. Определяне на
мерките относно личните отношения между родителите и децата има правно действие
главно по отношение на родителя, на когото не са предоставени за упражняване
родителските права. Контактите между този родител и децата и тяхната
продължителност следва да бъдат определени като се изхожда от особеностите на
конкретния случай.
Предвид тези постановки, заявеното както в исковата молба желание на майката,
така и пред тази инстанция бащата да увеличи контактите с децата, и заявеното пред
тази инстанция желание на бащата да възстанови отношенията си с децата, при
съобразяване и на добрите родителски качества на бащата, ще следва да се обезпечи
възможност за по-широк контакт на децата със същия, тъй като общуването на децата
с всеки един от родителите съдейства за правилното им отглеждане и възпитание и е в
интерес на децата. Двамата родители и децата понастоящем живеят в гр.К. и не
съществуват пречки при необходимост всеки един от тях да съдейства на другия при
упражняване на родителската власт спрямо децата.
Преценявайки доказаните материални възможности на двамата родители, в т.ч.
и заявеното от бащата пред представител на ДСП - К. по време на висящността на
производството пред първата инстанция, че работи като таксиметров шофьор, което се
установява и от свидетелските показания, предвид заявеното от бащата пред
представител на ДСП - К. по време на висящността на настоящото въззивно
производство, че има доходи само от пенсия за инвалидност и като взе предвид
минимално установените с ПМС размери на издръжка за непълнолетни деца за 2022г.
от 177.50 лв., за 2023г. от 195 лв. и за 2024г. от 233.25 лв., възрастта на децата и
възможностите на майката, съдът приема, че издръжка, платима от бащата на всяко от
децата в размер на 195 лв. месечно за периода за минало време от 18.04.2022г. до
18.04.2023г., така и издръжка, платима от бащата на децата в размер на 250 лв. месечно
от датата на предявяване на иска на 18.04.2023г. до навършване на пълнолетие на
децата или настъпване на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, е
8
във възможностите на бащата.
Правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да
осигурява неговото нормално развитие като индивид законът обвързва със
задължението на родителя да се грижи за това развитие, като осигурява необходимите
условия и средства за личния му живот, образованието и запазването на личните му и
имуществени интереси. За родителя тези задължения възникват с раждането на детето,
щом произходът е установен. Правото на издръжка принадлежи на детето, а не на
родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. Задължението
за издръжка на ненавършилите пълнолетие лица по принцип има безусловен характер.
Размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителя да я дава, при законоустановен минимален размер на издръжката. При
разпределяне на пълния за нуждите на детето размер на издръжката между двамата
родители съобразно възможностите им, се вземат предвид грижите и издръжката в
натура, която се предоставя от родителя, упражняващ родителските права.
Задължението за издръжка е за периодично плащане – тя се плаща ежемесечно –
срокът е установен в интерес и на двете страни, но най-вече с оглед интереса на детето
да получи необходимите средства за живота си своевременно и от момента на
упражняване на това право щом то не е удовлетворено от длъжника по него. Поради
това, и с оглед по-големите финансови възможности, разликата при задоволяване на
потребностите на децата, следва да се поеме от тяхната майка, наред с неоценимите
грижи, които полага за тях.
Задължението за издръжка на родителите към непълнолетните им деца съгласно
чл.143, ал.2 от СК е безусловно - независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, като са длъжни да задоволяват потребностите им по
начин, гарантиращ правилното и хармоничното му развитие, както физическо, така и
психическо такова/чл.125, ал.1 от СК/. В случая трудоспособността на бащата е
определена на 100 % т.н.р., без да е налице забрана същият да полага труд според
квалификацията и възможностите си. Възможностите на бащата, при съобразяване и на
минималния размер на издръжката и на дохода му, не позволяват плащане на издръжка
на всяко от децата над размера от 195 лв. месечно за минало време и от 250 лв. за в
бъдеще, поради което претендираната такава за всеки от периодите следва да се
определи съответно на 195 лв. и на 250 лв., като тази за в бъдеще е дължима, считано
от датата на предявяване на исковете за издръжка, с оглед на което последните се
уважат до тези размери и периоди, като до пълните им предявени размери се
отхвърлят. Не е установено през периода на минало време, както и след изтичането
му, бащата да е плащал издръжка за децата, и доказаното плащане на издръжка за
няколко месеца е в период, предхождащ процесните, в частност този за минало време.
Искът по чл.127а, ал.2, вр. ал.1 от СК е висящ в частта относно непостигнатото
9
между страните като родители съгласие по въпросите, свързани с пътуването на децата
им в чужбина, като в частта относно издаване на необходимите лични документи искът
е уважен и в тази част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.
Разногласията между родителите по отношение на пътуване на децата е
породено от обоснованото по делото желание на майката да води децата на море в
Гърция и от нежеланието на бащата децата да бъдат извеждани от страната. Що се
касае до кръга от държави, за които следва да се даде разрешение децата да пътуват, то
такава се свежда до държавите членки на ЕС, предвид, че децата са гражданини на
съюза, в който правото на свободно придвижване е гарантирано с Договора за
присъединяване на Република България и Румъния към ЕС и от Директива 2004/38/ЕО
на ЕП и на Съвета от 29.04.2004г. относно правото на гражданите на Съюза и на
членове на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на
държавите-членки. За останалите държави не се установява необходимост децата да
пътуват, в т.ч. и с оглед все още ниската им възраст и разрешение не следва да се дава
от съда. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки
отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства, в случая такава
необходимост, с оглед задоволяване на интересите на децата, не е доказана.
Правото на лични отношения на всеки родител с детето и обратно е в най-висока
степен защитено от редица международноправни актове, при което с оглед
действащото българско законодателство балансът между това право на контакт и
правото на свободно придвижване на детето, следва да намери израз във възможността
детето да напуска страната, без съгласието на родителя, който не упражнява
родителски права, в определени периоди от време, когато това ще е в интерес и на
самото дете, което в крайна сметка отново го поставя в неравностойно положение в
сравнение с другите правни субекти, напр. за случаите, когато внезапно възникне
необходимост детето да пътува извън страната по здравословни или други причини, и
когато другият родител напр. не може да бъде открит, за да даде своевременно
съгласие, с оглед продължителността на съдебните процедури. С оглед съдебната
практика, че при даване на разрешение детето да пътува извън страната, без съгласието
на другия родител, следва да се съблюдава правото му на лични контакти с детето/но и
статута на отглеждащия родител/, съобразявайки и т.1 от ТР 1/2016г. от 03.07.2017г. на
ОСГК на ВКС, че съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави,
чийто кръг е определяем, то периодът, за който следва да се даде разрешение следва да
е за пет години, предвид срока на валидност на документа, служещ за пътувания извън
страната. При доказания по делото родителски капацитет на майката и доказаният
такъв на бащата, разрешението децата да пътуват в обхвата на посочените по-горе
държави и период, ще гарантира и правото на лични отношения на бащата с детето. В
10
действителност такива лични отношения на този етап не се осъществяват ефективно,
но водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване на съгласието на
родителя за пътуване в чужбина са интересите на всяко дете, при което искът по
чл.127а, ал.2, вр. ал.1 от СК следва да се уважи като се даде заместващо съгласието на
бащата разрешение децата да пътуват до държави членки на ЕС за срок от пет години и
в останалата част искът се отхвърли.
С оглед на горното, подадените от страните въззивни жалби, в т.ч. и насрещна
въззивна жалба, са частично основателни: подадената от въззивника А. К. К. въззивна
жалба е частично основателна относно дадено разрешение децата да пътуват до
посочените в исковата молба държави, извън тези, които са членки на ЕС, в която част
обжалваното решение се отмени и в тази част искът по чл.127а от СК се отхвърли;
подадената от въззивника А. Д. Ч. насрещна въззивна жалба е частично основателна
относно дадено само за срок от три години заместващо съгласие по чл.127а от СК
децата М. А. К. и К. А. К. да пътуват, в която част обжалваното решение се отмени и
разрешението да се даде за срок от пет години. В останалата част въззивната жалба на
въззивника А. К. К. и насрещната въззивна жалба на въззивника А. Д. Ч. са
неоснователни, а в в обжалваните с тях части на решението първоинстанционният съд
е достигнал до изводи, съвпадащи с тези на настоящата инстанция, поради което в
същите то ще следва да се потвърди.
Основателна е и подадената от въззивника А. Д. Ч. въззивна жалба срещу
решение N 485/31.10.2023 г., постановено по гр. д. N 442/2023 г. по описа на Районен
съд – К., с която е отхвърлена молбата на адв. П. с вх. N 8057/01.09.2023г., действаща
като пълномощник на майката и законен представител А. Д. Ч. в частта, в която се
иска промяна на началната дата за заплащане на присъдената на децата издръжка по
Решение N 342/21.08.2023г., постановено по гр.д. N 442/2023г на КРС, което следва да
се отмени изцяло и се допълни решение N 342/21.08.2023 г., постановено по гр. д. N
442/2023 г. по описа на Районен съд – К., като въззиваемият А. К. К. се осъди да
заплаща на всяко от децата М. А. К. и К. А. К., чрез тяхната майка и законен
представител А. Д. Ч., ежемесечна издръжка в размер от по 250 лева, считано от
18.04.2023г. /дата на предявяване на исковете за издръжка/ до влизане в сила на
настоящото решение.
При този изход на делото, въззивникът А. Д. Ч. има право на разноски
съразмерно на уважената част от насрещната въззивна жалба съгласно чл.78, ал.1 от
ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., за държавна такса за обжалване
от 25 лв. и за допълнително внесена държавна такса за първоинстанционното
производство от 25 лв., или общо 250 лв., които са в тежест на въззиваемия А. К. К.,
възражението на който по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на уговореното от
въззивника Ч. адвокатско възнаграждение е неоснователно съгласно нормативно
предвидения размер в чл.21, вр. чл.2, ал.5 от Наредба N 1 от 09.07.2004г. за
11
минималните размери на адвокатските възнаграждения.На свой ред въззивникът А. К.
К. има право на разноски съразмерно на уважената част от насрещната въззивна жалба
съгласно чл.78, ал.3 от ГПК за адвокатско възнаграждение от 100 лв. и за държавна
такса за обжалване от 25 лв., общо 125 лв., които са в тежест на въззиваемия А. Д. Ч..
С оглед крайния изход на делото, разноските, присъдени с обжалваното
решение по уважените искове за издръжки, дължими по сметка на съда, са правилно
определени и в тази част решението следва да се потвърди.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение N 342/21.08.2023 г., постановено по гр. д. N 442/2023 г. по
описа на Районен съд – К. в частта, с която е дадено на основание чл.127а от СК
разрешение, заместващо съгласието на бащата А. К. К., децата М. А. К. и К. А. К. да
пътуват многократно за срок до три години, считано от влизане в сила на решението,
до Република Турция, Република Сърбия, Северна Македония, Обединено Кралство
Великобритания и Ирландия, придружавани от майката А. Д. Ч., или упълномощено от
нея лице, без съгласието на бащата А. К. К., както и в частта, с която разрешението
децата да пътуват до страните от ЕС е за срок от три години, вместо което:
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата А. К. К., децата М. А. К. и
К. А. К. да пътуват многократно за срок до пет години, считано от влизане в сила на
решението, до страните от ЕС, като ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Ч. с ЕГН
********** от гр.К., кв. „В.“, бл. *, вх. "*", ет. *, ап. *, срещу А. К. К. с ЕГН
********** от гр.К., ул.“О.“ N 6, иск по чл.127а, ал.2 от СК в останалата му част за
даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата А. К. К., децата М. А. К. и К.
А. К. да пътуват многократно за срок до пет години, считано от влизане в сила на
решението, до Република Турция, Република Сърбия, Северна Македония, Обединено
Кралство Великобритания и Ирландия,
ОТМЕНЯ решение N 485/31.10.2023 г., постановено по гр. д. N 442/2023 г. по
описа на Районен съд – К., с което е отхвърлена молбата на адв. П. с вх. N
8057/01.09.2023г., действаща като пълномощник на майката и законен представител
А. Д. Ч. в частта, в която се иска промяна на началната дата за заплащане на
присъдената на децата издръжка по Решение N 342/21.08.2023г., постановено по гр.д.
N 442/2023г. на КРС, като неоснователна, вместо което
ДОПЪЛВА решение N 342/21.08.2023 г., постановено по гр. д. N 442/2023 г. по
описа на Районен съд – К. както следва:
ОСЪЖДА А. К. К. с ЕГН ********** от гр.К., ул.“О.“ N *, да заплаща на всяко
12
от децата М. А. К. с ЕГН ********** и К. А. К. с ЕГН **********, чрез тяхната майка
и законен представител А. Д. Ч. с ЕГН ********** от гр.К., кв.„В.“, бл. *, вх. "*", ет. *,
ап. *, ежемесечна издръжка в размер от по 250 лева, считано от 18.04.2023г. /дата на
предявяване на исковете за издръжка/ до влизане в сила на настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА решение N 342/21.08.2023 г., постановено по гр. д. N 442/2023
г. по описа на Районен съд – К., в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА А. К. К. с ЕГН ********** от гр.К., ул.“О.“ N *, да заплати на А. Д.
Ч. с ЕГН ********** от гр.К., кв. „В.“, бл. *, вх. "*", ет. *, ап. *, сумата 250 лева,
представляваща разноски по делото за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА А. Д. Ч. с ЕГН ********** от гр.К., кв. „В.“, бл. *, вх. "*", ет. *, ап. *,
да заплати на А. К. К. с ЕГН ********** от гр.К., ул.“О.“ N *, сумата 125 лв.,
представляваща разноски по делото за въззивна инстанция.
Решението е окончателно в частта по иска по чл.127а от СК, а в останалата част
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13