№ 13317
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110115716 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба В. П. Г., ЕГН **********, постоянен
адрес гр. П, чрез пълномощника си адвокат Д. Г. Ц., съдебен адрес за призоваване гр. Л
против „Ю , ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С представлявано от
управителя М, ЕГН **********.
Ищецът твърди, че е законен наследник на Т, на когото били възстановени общо шест
броя недвижими имоти, представляващи земеделски земи, от които и следните: 1.Поземлен
имот с идентификатор 16184...... с адрес на поземления имот с. С кв.м., НИВА, с номер от
предходен план ....., Поземлен имот с идентификатор 16184........... с адрес на поземления
имот с. С; Поземлен имот с идентификатор 16184.......... с адрес на поземления имот с. С
Лозе, с номер от предходен план 0........., чиято обща площ била 57,252 дка. Твърди, че той
притежава 1/20 /една двадесета/ идеална част от описаните по-горе имоти, представляващи
2,8626 дка.
Твърди, че ответникът „Ю собственик на 1/5 /една пета/ идеална част от процесните
имоти, като сключил договор за наем с „К с управител Т, със срок 5 стопански години
считано от 01.10.2018 г. до 01.10.2023 година при наемна цена по 50 /петдесет/ лева на
декар, което наемно плащане се извършва авансово в срок до 01.10 на всяка стопанска
година.
Твърди, че с преводно нареждане за кредитен превод № 963В1018341JDPG от
07.12.2018 г. на У арендатора „Н“ ООД на основание договора за наем и издадена от
Ответника „Ю фактура № ********** от 29.11.2018 г. е заплатил по единична цена
50лв./дка. за 70,588 дка. сумата от 3701,10 лева.
Твърди, че въз основа на притежаваните от него 1/20 /една двадесета/ идеални части от
процесните имоти ответникът му дължал част от получената сума в размер на 143,13 лв.
Твърди, че с преводно нареждане за кредитен превод № 963FTR019294B4HY от
21.10.2019г. на У арендатора „Н“ ООД на основание договора за наем и издадена от
1
ответника „Ю фактура № ********** от 10.10.2019 г. е заплатил по единична цена 60
лв./дка. за 80,152 дка. сумата от 4809,12 лева, като ответникът му дължал сумата в размер на
171,76 лв. съобразно притежаваните от ищеца идеални чати.
Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 47,83 лева върху главницата
от 143,13 лв. за периода от 07.12.2018 г. - до 24.03.2022 г., както и сумата от 39,19 лева
обезщетение за забава върху главницата от 171,76 лева за периода 21.10.2019 г. до
24.03.2022 г.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 143,13 лева, за стопанската
2018-2019 г., както и сумата от 171,76 лева за стопанската 2019-2020 г., както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 47,83 лева-мораторна лихва върху главницата от
143,13 лв. за периода от 07.12.2018 г. - до 24.03.2022 г., както и сумата от 39,19 лева-
мораторна лихва върху главницата от 171,76 лева за периода 21.10.2019 г. до 24.03.2022 г.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. С молба
с вх. № 55178 от 28.02.2023 г. ответникът е изразил становище, с което оспорва исковете по
основание и размер. Прави възражение за погасяване на задължението по давност.
Ответникът претендира направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание на 28.06.2023 г., в което е приключено съдебното дирене –
ищецът – редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален
представител.
Ответникът в съдебното заседание – редовно призован, не се представлява.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
собственик на 1/20 /една двадесета/ ид. ч. от следните имоти:
- Поземлен имот с идентификатор 16184......, находящ се в с. С, с площ от 7301 кв. м.,
нива, с номер от предходен план .....;
- Поземлен имот с идентификатор 16184........... находящ се в с. С, с площ от 467771 кв.
м., нива, с номер от предходен план ..........;
и Поземлен имот с идентификатор 16184.........., находящ се в с. С, с площ от 3181 кв.
м., лозе, с номер от предходен план 0..........
От представените по делото Решения № 376А от 12.09.1995 г. на поземлена комисия –
гр. Вълчедръм, е видно, че е възстановена собствеността на описаните земеделски имоти на
наследниците на Т и Т
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № У-36/14.02.2022 г.
на Т и Удостоверение за наследници с изх. № У-35/14.02.2022 г. на Т се установява, че
ищецът притежава 1/20 /една двадесета/ ид. ч. от процесните имоти.
По делото са представени и скици на процесните поземлени имоти.
От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик
на 1/5 /една пета/ ид. ч. от процесните имоти. С представения по делото Договор за
продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД от 05.12.2014 г. се установява, че Е продава своите
наследствени права, произтичащи от наследодателите му Г П. Д, на купувача ЕТ „М“. По
силата на договора, купувачът придобива и 1/10 /една десета/ ид. ч. от процесните имоти. По
делото е представен 05.12.2014 г. Нотариален акт № .... от 05.12.2014 г. за констатиране
правото на собственост на ЕТ „М“ върху поземлените имоти.
2
С представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
№ 172, том XXIV, рег. № 12222, дело № 1942 от 05.12.2014 г. се установява, че Л продава на
ЕТ „М“ своите 1/10 /една десета/ ид. ч. от процесните имоти. С придобиване на
гореописаните идеални части, собствеността на едноличния търговец се равнява на 1/5 /една
пета/ ид. ч.
С представения по делото Договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15, ал.
1 ТЗ от 03.10.2016 г. се установява, че ЕТ „М“ продава своето търговско предприятие като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения на „Ю, с което „Ю става
собственик на въпросните 1/5 /една пета/ ид. ч. от процесните земеделски земи.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че за процесния
период, имотите са ползвани в тяхната цялост от трето за делото лице. По делото е
представен Договор за наем на земеделски земи от 21.07.2015 г., по силата на който ЕТ „М“
предоставя ползването на процесните земеделски земи в тяхната цялост на „Н“ ООД за
периода 01.10.2015 г. – 01.10.2035 г. С представения по делото Договор за наем на
земеделски земи от 22.11.2017 г. „Ю предоставя ползването на земеделските земи в тяхната
цялост на „Н“ ООД за периода 01.10.2018 г. – 01.10.2023 г. По силата на този договор,
наемателят се задължава да заплаща наемна цена в размер на 50 лв./дка. По делото е
представен и договор за пренаемане на земеделски земи от 19.06.2019 г., по силата на който
М отдава под наем на „Н“ ООД, наетите от М земеделски земи. Периодът, за който земите са
пренаети е 01.10.2019 г. – 01.10.2020 г. С договора пренаемателят се задължава да заплаща
наемна цена в размер на 60 лв./дка.
От представените по делото платежни нареждания става ясно, че наемателят „Н“ ООД
е заплатило на „Ю сумата от 3701.10 лв., представляваща наемна цена за стопанската
2018/2019 година на 07.12.2018 г., платена по фактура № 123 от 29.11.2018 г., издадена от
„Ю с основание „наем на земеделска земя: землището на с. С за стопанската 2018/2019
година“, както и сумата от 4809.12 лв., представляваща наемна цена за стопанската
2019/2020 г., платена на 21.10.2019 г. по фактура № 153 от 10.10.2019 г., издадена от „Ю на
основание „наем на земеделска земя за 2019/2020 г.“ По делото е представено и неоспорено
от страните Потвърждение от „Н“ ООД, с което се потвърждават сумите и основанията по
платените фактури.
Ищецът представя и Решение № 451 от 27.07.2022 г. по гр. д. № 1040/2022 г. по описа
на Районен съд – Враца, IV граждански състав, от което става ясно, че М е осъден да заплати
на В. П. Г. наемната цена, която е получил за ползването на земеделските земи, предмет на
настоящото производство, за стопанската 2020/2021 година и стопанската 2021/2022 година.
Ищецът представя като писмено доказателство и Извлечение от регистър по реда на
чл. 72, ал. 2 ППЗСПЗЗ за наети от „Н“ ООД земеделски земи по договори, сключени с „Ю в
землището на с. С, в което Извлечение фигурират и процесните имоти.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните осъдителни искови претенции:
- по иска за главница, представляваща приспадаща се част на ищеца съобразно
идеалните му части от арендата получена от ответника- с правна квалификация чл. 30, ал. 3
от Закона за собствеността
- по иска за лихва - законна лихва за забава - с правна квалификация чл.86 от Закона за
задълженията и договорите;
По същество
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Докато съществува правното състояние на
3
съсобственост, всеки от съсобствениците има право на част от добитите доходи от вещта,
съответстваща на неговия дял от съсобствеността. От това следва, че този от
съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици
обезщетение за ползите, от които те са лишени. Всички граждански плодове подлежат на
разпределение между всички съсобственици съобразно с правата им в съсобствеността.
От представените по делото доказателства и доколкото не се оспорва от страните, се
доказва, че ищецът е придобил собствеността на 1/20 /една двадесета/ ид. ч. от процесните
имоти по наследство. С придобиване на собствеността за него възниква правото да използва
вещта и да придобива плодовете от нея, съразмерно с неговия дял от собствеността.
В производството се доказва от представените писмени доказателства, че ответното
дружество е съсобственик на процесните земеделски земи, притежаващ 1/5 /една пета/ ид. ч.
от същите.
С представения по делото Договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД от
05.12.2014 г. се установява, че Е продава своите наследствени права, произтичащи от
наследодателите му Г П. Д, на купувача ЕТ „М“. По силата на договора, купувачът
придобива и 1/10 /една десета/ ид. ч. от процесните имоти. На 05.12.2014 г. е издаден
Нотариален акт № .... за констатиране правото на собственост на ЕТ „М“ върху поземлените
имоти.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 172, том XXIV, рег. №
12222, дело № 1942 от 05.12.2014 г. Л продава на ЕТ „М“ своите 1/10 /една десета/ ид. ч. от
процесните имоти. С придобиване на гореописаните идеални части, собствеността на
едноличния търговец се равнява на 1/5 /една пета/ ид. ч.
На 03.10.2016 г. ЕТ „М“ сключва с „Ю /ответник в настоящото производство/ договор
за продажба на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ, по силата на който „Ю става
собственик на въпросните 1/5 /една пета/ ид. ч. от процесните земеделски земи.
На следващо място, ищецът следва да докаже, че ответникът е придобил ползи от
отдаването на вещта под наем за процесния период, както и че получените от него
граждански плодове надхвърлят неговия дял от собствеността, като по този начин е лишил
ищеца от правото му да участва в ползите от вещта, съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
отдавал под наем процесните земеделски земи на трето за делото лице, а именно „Н“ ООД за
процесния период. По силата на това правоотношение ползването на земеделските земи в
тяхната цялост е отдадено на трето лице, за което ползване е получаван наем и за ответника
е възникнало задължението да разпределя придобитите граждански плодове между
собствениците, съобразно техния дял от собствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 93 ЗС гражданските плодове, получени от вещта
принадлежат на нейния собственик. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че върху процесните имоти е налице съсобственост, то придобитите от
ползването на вещта плодове следва да се разпределят между всеки от собствениците,
съразмерно на неговия дял от собствеността. От представените по делото доказателства се
установява, че ищецът е собственик на 1/20 /една двадесета/ ид. ч., от което следва, че на
него се дължи част от получения наем, равняващ се на 1/20 /една двадесета/ част от общо
платеното. От представените по делото доказателства се установи, че наемателят „Н“ ООД е
изплатил на съсобственика „Ю наем за ползването на земеделските земи за стопанската
2018/2019 година в размер на 3701,10 лв., както и наем в размер на 4809,12 лв. за
стопанската 2019/2020 година. От общо платената сума, на ищеца е следвало да се заплати
от ответника сума в размер на 314,89 лв., представляваща 1/20 /една двадесета/ част от общо
платения наем, спрямо дела на ищеца от собствеността на процесните имоти.
По предявените от ищеца искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
4
ищеца е да докаже изпадането на ответника в забава. С разясненията на Тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК се приема, че когато
претенцията на неползващия съсобственик на общия имот касае искане за заплащане на
припадаща се част от събирани граждански добиви /наем/ по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, то
писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС не е необходимо, след като се касае до възмездно
предоставяне общата вещ за ползване на третото лице, а действията на съсобственика,
сключил договорите за наем, са действия по обикновено управление на общата вещ. От
момента на получаване на доходите за ползване на имота от трето лице, в полза на
съсобственика, неполучил припадащата се на дела му част, възниква вземането за тази част
срещу съсобственика, събрал тези доходи, без необходимост от писмено поискване.
Доколкото с поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС се иска заплащане на обезщетение, то тази покана
може да се приеме за покана за заплащане на задължението за лихви за забавеното
изпълнение. Когато се претендира обезщетение по чл. 30, ал. 3 ЗС, което се дължи без
покана, то за да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава и по отношение на претенция
по чл. 86 ЗС, следва да има изрично писмено искане.
При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
хипотезите на неоснователното обогатяване, моментът на изпълнение на задължението не е
определен, поради което длъжникът изпада в забава от датата на поканата от страна на
кредитора- чл. 84, ал. 2 ГПК и от този момент се дължат лихви.
За успешната реализация на претенцията по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава е
необходимо покана, като, от момента в който е получена, длъжникът изпада в забавата
относно дължимите лихви. Ако няма писмена покана, лихвата се дължи от деня, в който
искът е предявен.
В настоящото производство ищецът не представя доказателства за оправяне на покана
до ответника за заплащане на дължимите добиви от вещта и в този смисъл исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни, а на ищецът
да се присъди лихва за забава от деня на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
По делото не се установи ответникът да е заплатил дължимите добиви от вещта, с
което е лишил ищеца от правото му да участва в ползите от вещта, съразмерно с частта си.
При така изложеното, съдът счита, че искът за главницата е основателен и следва да се
пристъпи към разглеждане на възражението на ответника за погасяване на задължението
поради изтичане на давността.
Вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване, каквото е и вземането по чл.
30, ал. 3 ЗС, се погасяват с изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който
започва да тече от момента на неоснователното преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго, тъй като от този момент вземането става изискуемо по
смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В настоящия случай вземането на ответника за наем на
земеделските земи е получено от същия на 07.12.2018 г., от който момент вземането на
останалите съсобственици и в частност ищеца в настоящото производство, е станало
изискуемо. От този момент започва да тече и погасителната давност за вземането, която
изтича на 07.12.2023 г. Исковата молба е подадена в съда на 25.03.2022 г., към който момент
не е изтекла 5-годишната погасителна давност за вземането и следователно възражението на
ответника е неоснователно. По отношение на вземането за процесната стопанска 2019/2020
година важат същите правила, като това вземане също не е погасено по давност, като
възникнало в по-късен момент.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски имат и двете страни.
5
Ищецът претендира разноски, както следва: 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение,
55,00 лв. – държавна такса, 5,00 лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение,
30,00 лв. – държавна такса за издаване на преписи на документи от Агенция по вписванията,
както и 33,76 лв. – разноски за куриерски услуги, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че посочените 33,76 лв. разноски за куриерски услуги не съставляват
такива, които подлежат на присъждане в съдебното производство. От общото правило на чл.
76 от ГПК и от специалните разпоредби по раздел ІІ на глава осма, част първа от ГПК следва
да се приеме, че законодателят изчерпателно е изброил разходите по водене на делото,
представляващи разноски, които подлежат на възстановяване. В тези разноски не са
включват разходите на страните за транспорт, командировъчни, нотариални покани и пр.,
поради което тези разходи не следва да се присъждат.
Ответникът претендира разноски в размер на 300,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 82,92 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски, както следва: 217,08 лв. –
адвокатско възнаграждение, 39,80 лв. – държавна такса, 3,62 лв. – държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение, 21,71 лв. – държавна такса за издаване на преписи на
документи от Агенция по вписванията, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, и на
основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 110 от
Закона за задълженията и договорите и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ю , ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано
от управителя М, ЕГН ********** да заплати на В. П. Г., ЕГН **********, постоянен адрес
гр. П на основание чл. 30, ал. 3 ЗС – сумата от 143,13 лева, представляваща приспадаща се
част на ищеца съобразно идеалните му части от арендата, получена от ответника за
стопанската 2018-2019 г., както и сумата от 171,76 лева, представляваща приспадаща се
част на ищеца съобразно идеалните му части от арендата, получена от ответника за
стопанската 2019-2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 25.3.2022 година до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от В. П. Г., ЕГН
**********, постоянен адрес гр. П иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се
иска да бъде осъден „Ю , ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С да заплати
на В. П. Г., ЕГН **********, постоянен адрес гр. П сумата от 47,83 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 143,13 лв. за периода от 07.12.2018 г. - до 24.03.2022
г., както и сумата от 39,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от
171,76 лева за периода 21.10.2019 г. до 24.03.2022 г.
ОСЪЖДА „Ю , ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. П. Г., ЕГН **********, постоянен адрес гр. П сумата в
размер на 282,21 лв., представляваща сторените разноски в исковото производство по гр.
дело № 15716/2022 година по описа на Софийски районен съд, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА В. П. Г., ЕГН **********, постоянен адрес гр. П да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Ю , ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С сумата в
размер на 82,92 лв., представляваща сторените разноски в исковото производство по гр.
6
дело № 15716/2022 година по описа на Софийски районен съд, съразмерно на уважената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7