ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260085/
8.02.2021 година град П.ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговско
отделение
На осми февруари две хиляди и двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Десислава Ралинова
търговско дело №76,
по описа за 2015 година
Производството е по реда на чл.717 от ТЗ.
Образуваното производство е за несъстоятелност на „ЕС ПАМЕКСВИН“ /н/, с ЕИК ********* - по част ІV от Търговския закон.
Постъпила е молба-доклад от синдика Г.Г.Ч. с вх.№261480/5.02.2021
година, с която
уведомява съда, че съобразно взетото решение на събранието на кредиторите проведено
на 18.05.2016 година,синдикът да осребрява имуществото на длъжника по негова
преценка на обособени части, а недвижимите имоти, за които се иска разрешение
били лозови масиви и щели да получат най-висока относителна стойност като се
обособяват в обособени части.
Твърди се, че в масата на несъстоятелността били
включени следните недвижими имоти:1.поземлен имот с идентификатор по ККР на село В., 2. поземлен имот с
идентификатор по ККР на село В.,
3.поземлен имот с идентификатор по ККР
на село В.,4.поземлен имот с идентификатор по ККР на село В., 5.поземлен имот с
идентификатор по ККР на село В., 6.поземлен
имот с идентификатор , по ККР на село В. 7. поземлен имот с
идентификатор , всички в землището на село В. община П.обл.П., представляващи
лозя и ниви.
Изложени са съображения, че имотите следвало да
бъдат включени в масата на несъстоятелността по следните съображения:
Дружеството „ЕС ПАМЕКСВИН“ /н/, било
собственик на съобр. Нотариален акт № 199, том I, per. № 2044, д. №
198/18.05.2004 г. на Н. Х., № 154 в НК, PC-гр.
Пазарджик, CB-П.акт № 108,
том V, вх. peг. № 1906, д. № 1293/18.05.2004 г. и по отношение
на тези недвижимите вещи били налице следните обезпечения и привилегии, приети
в производството по несъстоятелност:
1. Особен залог върху цялото
търговско предприятие, учреден на 07.11.2013 г. /съгласно действащата към тази
дата редакция на чл. 2 във вр. с чл. 21 от ЗОЗ/ в полза на кредиторите Р.А.М., К.С.Г.
и ЕТ "А.Г.П." с договор за особен залог на търговско предприятие с
нотариално удостоверени подписи на страните с peг. № 10981/07.11.2013 г., вписване в
ТРРЮЛНЦ с вписване № 20131120093605. По отношение на търговското предприятие било
вписано пристъпване към изпълнение с вписване в ТРРЮЛНЦ № 20150203151517.
Вземането на тези кредитори било
прието в производството по несъстоятелност като обезпечено по чл.722, ал. 1, т.
1 от ТЗ, с обявения с вписване № 20150928124248, одобрен по реда на чл. 692 от ТЗ с Определение на съда по несъстоятелността №309/21.04.2016г., постановено по
настоящото дело.
Върху
недвижимите имоти, в Служба по вписванията - Пазарджик, с вх. peг. № 75041/26.08.2007 г., дв. вх. peг. № 7019/29.08.2007 г., акт № 165, том
IV, била вписана договорна ипотека, подновена с вписване в с вх. peг. 7123/04.08.2017г., дв. вх. per.
№
7124/04.08.2017 г., акт № 4, том 6/2017 г., учредена в полза на кредитора
„ИНВЕСТБАНК“ АД.
Синдикът
изтъква, че в производството по несъстоятелност привилегиите, както и самите
вземания следвало да бъдат установени от кредиторите по предвидения за това
ред, за да могат да бъдат противопоставени на останалите кредитори, за разлика
от индивидуалното принудително изпълнение по ГПК, в което съдебните изпълнители
установявали служебно привилегиите на взискателите,като при наличие на вписани
ипотеки присъединяват служебно обезпечените кредитори по реда на чл. 459, ал. 2
от ГПК.
Вземанията
на кредитора „ИНВЕСТБАНК“ АД са били предявени като обезпечени в производството
по несъстоятелност, но първоначално били включени в списъка с неприетите
вземания. Депозираното от кредитора възражение е оставено без уважение с определение
на съда по несъстоятелността № 33 от
15.01.2016 г., постановено по настоящото дело.
Кредиторът,
на основание чл. 637, ал. 3 от ТЗ, е продължил образуваните преди откриване на
производството по несъстоятелност дела, както следва:
1.
По
т. д. № 57/2014 г. на ОС - П.с предмет установяване по реда на чл. 422 от ГПК
на вземанията на кредитора по Заповед за незабавно изпълнение № 2855/11.12.2013
г. по ч. гр. д. № 4554/2013 г. на PC - Пазарджик.
Делото е приключило с Решение № 147/18.11.2016 г., потвърдено от въззивната
инстанция и недопуснато до касационно обжалване, поради което е влязло в сила,
с което се установява размера на вземанията;
2.
По
т. д. № 103/2015 г. на ОС - П.с предмет установяване по реда на чл. 422 от ГПК
на вземанията на кредитора по Заповед за незабавно изпълнение № 9/14.01.2015 г.
по ч. гр. д. № 29/2015 г. на PC - Пазарджик. Делото е приключило с
Решение № 44/10.04.2017 г. потвърдено от въззивната инстанция и недопуснато до
касационно обжалване, поради което е влязло в сила, с което се установява
размера на вземанията; и
3.
По
т. д. № 122/2015 г. на ОС - П.с предмет установяване по реда на чл. 422 от ГПК
на вземанията на кредитора по Заповед за незабавно изпълнение № 310/11.03.2015
г. по чл. гр. д. № 584/2013 г. на PC - Пазарджик.
Делото е приключило с Решение № 120/08.12.2017 г., потвърдено от въззивната
инстанция и недопуснато до касационно обжалване, поради което е влязло в сила,
с което се установява размера на вземанията.
За
останалата част от предявените вземания кредиторът предявил установителен иск
по чл. 694 от ТЗ, по който било образувано т. д. № 36/2016 г. на Пазарджишкия окръжен
съд. Делото приключило с Решение № 134/01.06.2018 г., допълнено по реда на чл.
250 от ГПК с Решение № 245/18.10.2018 г., което е обжалвано пред Пловдивския
апелативен съд, който го е потвърдил. Решението било обжалвано пред ВКС, към
момента не е налице произнасяне за допустимостта.
Сивидикът
сочи, че в никое от посочените по - горе искови производства не бил въведен
като предмет установяването на привилегията на кредитора по описаната по - горе
ипотека. Решенията съдържали диспозитив за установяване размера на вземанията,
но не и за установяване на техни привилегии.
Признатите
със съдебните решения вземания по реда на чл.637 и чл. 694 били задължителни за
всички кредитори, за синдика и за съда. Не бил предвиден процесуален ред, по
който установените с влезли в сила решения вземания да се предявяват отново
след постановяване на решенията, да се съставят списъци, да се подават
възражения срещу тях и да се одобряват отново по реда на чл.692 от ТЗ, поради това,
че те вече се установени със сила на присъдено нещо и следва да бъдат зачетени
такива каквито са. Кредиторът „ИНВЕСТБАНК“ АД, бил предявил вземанията по
постановеното по т. д. № Решение № 147/18.11.2016 г., като с молба с вх.№
4503/17.05.2018 г. бил поискал допълване на съставения списък и изменение на определението
за одобряването му. Синдикът бил съставил списък, срещу който е депозирано
възражение от кредитора-банка, а съдът го е разгледал в открито съдебно
заседание и с определение № 772/29.10.2018 г. постановено по настоящото дело го бил изменил, като постановил, че
вземането по това решение е с привилегия по чл.722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
В молбата-доклад синдика сочи, че
били постановени съдебни актове с различно съдържание по отношение на
установяването на привилегията на вземането. От една страна бил налице влязло в
сила решение, с което не е установена привилегия, нито е налице отделно исково
производство, в което кредиторът да е поискал с влязло в сила решение да бъде
установена такава привилегия. От друга страна бил налице Определение,
постановено по реда на чл.692 от ТЗ, с което е прието, че вземането по посочено
решение е обезпечено.
Сочи
се,че при тези обстоятелства съществувала неяснота с кой акт следва да се
съобразят кредиторите и синдика и следва ли да се приеме, че посочената ипотека
е установена по предвидения процесуален ред като привилегия по отношение на
всички кредитори. Синдикът намира, че тази неяснота следвало да се разреши в
производството по съставяне и одобряване на сметката за разпределение на
сумите, получени от продажбата на описаните активи.
При преценката за основателността на
настоящата молба следвало да се изложи и обстоятелството, че същите недвижими
имоти били предмет на изпълнение по изп.д. № 20138820400010 г. по описа на ЧСИ Г.
Т., който със съобщение изх. № 1092/01.12.2020 г. го бил уведомил, че
продължава същото изпълнение на основание определение №421/08.10.2018 г.,
постановено по въз.т.д. №561/2018г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Синдикът
сочи, че с молба от 14.12.2020 г., получена
от ЧСИ на 15.12.2020 г., също го уведомил, че преди постановяването на
посоченото определение от Пловдивския апелативен съд, по настоящото дело от
„ИНВЕСТБАНК“ АД, била депозирана Молба с
вх. №8176/28.09.2018 г., с която отново се искало разрешение по реда на чл.
638. ал. 3 от ТЗ. Сезиран с тази молба ОС - П.се бил произнасъл с Определение №706/05.10.2018
г., постановено по т. д. № 76/2015 г., с което отхвърлял молбата, преди
Пловдивския апелативен съд да е бил отменил предходното определение, поради
което се явявало последващо и постановено по ново искане. Това определение било
влязло в сила на 24.10.2018 г. Съдебният изпълнител бил уведомен също, че
според т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 03.12.2018 г., постановено по т.д.
1/2017 г., ОСТК на ВКС приело, че определенията по чл.638, ал. 3 от ТЗ не
подлежат на обжалване. В случая било налице ново определение, постановено от
съда по несъстоятелността, което е влязло в сила и с което ЧСИ следвало да се
съобрази.
Моли се съобразно така изложените доводи, съдът
да разреши продажбата на описаните 7 броя ниви и лозя, чрез продажба с тайно
наддаване, при условията на чл.717в от ТЗ, съобразно изготвена оценка от
оценителя „ДД-ЕКСПЕРТ“ ЕООД към 27.01.2021 година.
Съдът намира молбата на синдика за неоснователна,по следните
съображения: От книжата по делото се установява, че в производство
се провежда процедура по осребряване на имуществото на длъжника. Предложеният
от синдика начин за осребряване на имуществото е съобразен с решението на събранието
на кредиторите, но за посочените имоти е разрешено продължаване на
индивидуалното принудително изпълнение по изп. дело №20138820400010 по описа на
ЧСИ Г. Т. с определение №421/8.10.2018 година по в.ч.т.д. 561/18г. по описа на
Апелативен съд Пловдив, който е окончателният съдебен акт, /във връзка с
постановеното определение №278/13.04.2018 година на ПОС в настоящото
производство/.
Вярно е, че с молба
вх.№8176/28.09.2018г. кредиторът „Инвестбанк“ АД , както съдът е отбелязал в
мотивите за трети пореден път е поискал продължаване на индивидуалното
изпълнение, но е вярно, че тази молба
е отхвърлена именно защото е преждевременно заявена и производството не е било приключило
по първоначалната молба, по която предстоеше произнасяне на ПАС.
Следва да се отбележи още, че
произнасянето на ПАС, е на 8.10.2018 година, по първоначалната молба и е
окончателно, поради което следва да бъде
зачетено от всички кредитори и страни именно този съдебен акт.
Не следва от синдика да се тълкува
превратно волята на съд.
Само за пълнота, следва да се
отбележи, че няма неяснота и в съдебните актове относно привилегията на
вземането на кредитора „Инвестбанк“ АД, тъй като с определение №772/29.10.2018
г., постановено от настоящият докладчик е прието вземането
и посочена привилегията по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.
Поради изложеното молбата на синдика,
за разрешаване на продажба с тайно
наддаване, при условията на чл.717в от ТЗ следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на синдика на „ЕС
ПАМЕКСВИН“ /н/, с ЕИК ********* - Г.Г.Ч., да извърши продажба по реда на чл.717 ал.2 от ТЗ – чрез тайно наддаване на
имущество подробно описано в молба-доклад с вх.№ 261480/5.02.2021 година, а именно: 1.поземлен
имот с идентификатор по ККР на село В., 2.
поземлен имот с идентификатор по ККР
на село В., 3.поземлен имот с идентификатор по ККР на село В.,4.поземлен имот с
идентификатор по ККР на село В., 5.поземлен
имот с идентификатор по ККР на село В., 6.поземлен
имот с идентификатор , по ККР на село В. 7.поземлен имот с идентификатор
, всички в землището на село В. община П.обл.П., представляващи лозя и ниви, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно.
Определението
да се обяви в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ и да се връчи на синдика.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: