Определение по дело №1914/2020 на Районен съд - Бургас

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                  07.06.2021 година                      гр. Бургас

 

 

Бургаският районен съд                                                ХХ граждански състав

На двадесет и шести април                              две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Светлана Тонева 

изслуша докладваното от съдията И. Дечев

гражданско дело № 1914/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

 

               Предявен е иск от Д.И.Г., ЕГН ********** *** против И.А.Д., ЕГН ********** *** да бъде прието за установено, че ответникът не е наследник по закон на И.Г.К., б.жител на с.***, починал на ***г. и не е в кръга на лицата относно новооткритото наследство, касаещи имоти, възстановени по реституционните закони.

               Твърденията са, че с решение от 21.04.1999г. на ПК-Бургас са били възстановени на наследниците на И.Г.К., дядо по майчина линия на ищцата, редица земеделски имоти. За един от имотите, през 2017г. общината одобрила проект за актуализация на ПУП на с.***. С решение от 06.06.2017г. на комисията по чл.210 ЗУТ е определен кръгът на лицата, които следва да бъдат обезщетени поради отнемане на площи в размер на 18% от имота за изграждане на инфраструктура. В кръга на тези лица неоснователно бил посочен и ответникът И.А.Д., въз основа на удостоверение за наследници, в което той е записан като наследник на съпругата си К.И.Д., починала на ***г. Ищцата заявява, че ответникът наследява своята съпруга по отношение на имотите, придобити в СИО по време на брака им, но не и по отношение на имотите, възстановени на наследниците на дядо й И.. Посочването на ответника за наследник противоречи на ЗН и уврежда сферата на ищцата, като й отнема права и създава такива в полза на ответника. Преживелият съпруг не е в категорията наследници по чл.10 ЗН, които заместват низходящите на наследодателя, които са починали преди него. Ответникът не може да встъпи в правата на починалия преди него съпруг по право на заместване. Към възстановяване на собствеността през 2008г. майката на ищцата /дъщеря на И./ била вече починала /през 1990г./ и нейни наследници по закон са ищцата като нейна дъщеря, бащата на ищцата /като неин съпруг/ и сестрата на ищцата – К., починала през 2001г. Тъй като  К. е починала преди в сферата на майката да са преминали възстановените имоти, няма как нейният съпруг да встъпи по право на заместване в правата на законните наследници на И. К.. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.124, ал.1 ГПК.

               В хода на делото ответникът почина, като на негово място беше конституирана сестра му В.А.Д.-Б., ЕГН **********, негов наследник.

               Ответницата Б. е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Заявява, че под право на заместване се разбира правото на наследника да заеме мястото и да встъпи в правата на своя наследодател, като получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив към откриване на наследството или ако беше достоен да наследява. Правото на заместване има универсален характер и е приложимо спрямо всички случаи на наследяване по закон. Трудно може да се твърди, че правото на заместване по чл.10 ЗН е самостоятелно и не е поставено в зависимост от праводател. Наследяването по право на заместване се допуска по реда на чл.10, ал.1 ЗН за всички низходящи на починалия преди наследодателя или недостоен негов наследник, като заместването става без ограничение в степените. Макар и кръгът на наследниците да се определя към момента на смъртта на общия наследодател, то те или съответно техните наследници могат да реализират наследствените си права към момента на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на ОСЗ. В конкретния случай наследството на общия наследодател е открито през 1954г. и към това време се определят и лицата, които имат качеството на негови наследници. Когато наследството е получено от наследник по заместване, законът не изисква след смъртта на лицата за преминаването на наследството в техните наследници те също да отговарят на изискванията на чл.10 ЗН спрямо общия наследодател. За тези случаи се прилага принципът на т.нар. наследствена трансмисия. Тя е уредена в чл.57 ЗН и е различна по своята същност от наследяването по заместване по чл.10 ЗН. Наследяване по чл.57 ЗН се допуска за всички наследници по закон, както и за наследниците по завещание. В случая, наследявайки дядо си, майката придобива правото да приеме или да се откаже от наследството. Това право по-късно преминава у нейния наследник – съпругата на И.Д.. Оттук, чрез наследствена трансмисия, Д. К. става наследник и има правото да получи дял от възстановените земи. Моли се за отхвърляне на иска.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Искът е недопустим.

               Ищцата заявява правен интерес от този иск, позовавайки се на издадено удостоверение за наследници на нейния дядо И. Г. К., в което според нея за наследник по закон е записан и съпругът на нейната починала сестра – И.А.Д., като това записване е погрешно, понеже посоченото лице всъщност не е наследник по закон на К..

               БРС намира, че прочитът на удостоверението за наследници, който ищцата прави, е неправилен.

               Според чл.12, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, в удостоверението наследниците се вписват с пореден номер, като се посочва връзката им с наследодателя (съпруг или родство). В случай че някой от наследниците е починал, неговите наследници се вписват с подномер, а в колона "Съпруг/родство" се вписва съпруг/а или родствената връзка между починалия наследник и неговите наследници. В случая представеният препис от удостоверението за наследници е непрецизно изготвен, тъй като не личат номерата, с които наследниците са вписани в него, нито подномерата, с които са вписани наследниците на съответния наследник. Неоспорените твърдения на ищцата, както и самото удостоверение и другите приложени удостоверения обаче сочат, че Д. И. К. е дъщеря на И. Г. К., неин съпруг е И. Г. К., починал след нея, а нейни дъщери са Д.И.Г. и К. И.Д.. Тъй като К. е починала през 2001г., то е посочен и нейният съпруг И.А.Д. /явно като подномер 6.3.1./, който я наследява. Следователно, като се ръководи от разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата, съдът намира, че И.А.Д. не е посочен като законен наследник на И. Г. К., а фигурира в удостоверението като съпруг на К. И.Д., която е наследник по закон на К.. Д. е записан в удостоверението, тъй като съпругата му К. е починала преди него, поради което той се явява неин наследник. В този смисъл следва да се чете съдържанието на удостоверението за наследници. В него са посочени законните наследници на И. Г. К., сред които е и внучката му К., а И.А.Д. е посочен като неин съпруг, но не и като законен наследник на К..

               Впрочем самата ответница не твърди, че Д. е законен наследник, а се позовава на т.нар. наследствена трансмисия, т.е. всъщност липсва спор по този въпрос.

               При това положение искът е недопустим, тъй като е лишен от правен интерес.

               Ищцата няма правен интерес от делото и поради причината, че дори и да бъде обявено, че И.А.Д. не е законен наследник на И. Г. К., това няма да рефлектира върху правните последици на решение № 1391/06.06.2017г., с което е определена пазарната стойност на имота в м.***., землище на с.***. В това решение е посочено, че дадени лица, сред които и И.А.Д., са собственици на имота, но очевидно е, че И.А.Д. е собственик на основание наследството от своята починала съпруга К.. Дори и да се обяви със съдебно решение, че Д. не е законен наследник на И. Г. К., той си остава наследник на своята съпруга, която пък е наследница на своя дядо, поради което Д. наследява и част от имота и следва да е адресат на посоченото решение № 1391/06.06.2017г.

               По изложените съображения искът е недопустим, като лишен от правен интерес, поради което делото следва да бъде прекратено.

               На основание чл.78, ал.4 ГПК ищцата трябва да се осъди да заплати на ответницата разноски за адвокатски хонорар от 350 лева.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                ОПРЕДЕЛИ:

 

               ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.

               ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН ********** *** да заплати на В.А.Д.-Б., ЕГН ********** *** 11 сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ разноски по делото.

               Определението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването.

 

Вярно с оригинала: СТ                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:   (П)