РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Бургас, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100502127 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на Е. Б. Х., родена на **.**.****г. в
Р., БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. В., к.к. „Ч.“, ул. „Б. Б.“ ***, вх. *, ет. *, ап.** против
решение № 60194 от 20.08.2021 г., постановено по гр. дело № 577/2020 г. по описа на РС-
Несебър, с което въззивницата-ответницата е осъдена на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от
ЗУЕС вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на ищеца „ВИГО ГРУП” ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Драган
Цанков“ № 1, представлявано от управителя Димитър Илиев Димитров и синдика Ив. В.
Ризов, сумата от 22 296.46 лв. - главница, представляваща равностойността на 11400 евро,
явяваща се дължимо възнаграждение за такса поддръжка за притежаваните от нея имоти,
находящи се в комплекс "Панорама бийч", с адрес: гр. Несебър, обл. Бургаска, ул. "Иван
Вазов" № 9, начислени за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., ведно със законна лихва
за забава върху главницата от предявяване на иска – 23.07.2020г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца и
направените от него пред първата инстанция разноски в размер на сумата от 891.96 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице- помагач „ИНТЕРНЕТ
ПАНОРАМА КЕПИТЪЛ“ ЕООД, встъпило да помага на страната на ищеца „ВИГО ГРУП“
ООД /в несъстоятелност/.
1
В жалбата се изразява недоволство от решението на първоинстанционният съд, като
навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради съображения, че е
постановено при допуснати процесуални нарушения. Твърди, че районният съд не е
направил анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. не е посочил кои кредитира и
кои не, в т.ч. и липсва произнасяне по възраженията на ответницата, че за определени
периоди от време процесната сграда /хотел/ не е работила и реално имотите в нея не са
използвани, и съответно не се е извършвала каквато и да е тяхна поддръжка, в каквато
насока са данните по делото. Излагат се доводи за необоснованост и несъответствие с
доказателствата по делото на извода на районния съд, че ответницата има неизпълнение
задължения по сключения с ищеца договор и направените в тази връзка съждения в
решението, в т.ч., че съдът неправилно не е взел предвид направеното от ответницата
плащане с РКО на 31.07.2015г. за сумата от 6840 евро, явяваща се такса поддръжка за 2015г.,
2016г. и 2017г. и ангажираните в тази връзка свидетелски показания, както и
обстоятелството, че ответницата не е имала достъп до имотите си. Навеждат се оплаквания,
че районният съд не е обсъдил и възраженията на ответницата за изтекла погасителна
давност. Сочи се, че е налице противоречие между дадената от съда правна квалификация
на иска и посочените в решението подлежащи на доказване факти обстоятелства. Изложени
са съображения за неправилност на извода на съда, че между страните е налице
облигационно правоотношение, което e задължило ответницата да заплати на ищеца
процесната такса поддръжка. Цитира се съдебна практика на ВКС по въпроса относно
правния ефект на нотариалната покана, която се сочи, че не е съобразена при постановяване
на обжалваното решение. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд относно
приемането на представените от ищеца писмени доказателства за извършените плащания за
поддръжката на обекта и префактурирането им, в т.ч. и досежно реалното извършване на
посочените в тях разходи, по съображения, че считано от 01.01.2018г. хотелът е бил
затворен и в него не е осъществявана каквато и да е поддръжка на общите му части. С
гореизложените съображения, подробно доразвити във въззивната жалба се иска изцяло
отмяна на решението на РС- Несебър и постановяване на ново, с което исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Направено е доказателствено искане в случай, че съдът
прецени на основание чл. 267, ал. 2 от ГПК да бъде извършен повторен разпит на свидетеля
Найденов, което е оставено без уважение от въззивния съд. Претендира присъждане на
разноските по делото. В съдебно заседание, въззиваемата, чрез упълномощения си
процесуален представител поддържа възивната си жалба и моли за отмяна на обжалваното
решение и присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ВИГО ГРУП” ООД /в
несъстоятелност/, чрез назначения му временен синдик И.Ризов е депозирал писмен
отговор, в който е посочил, счита, че обжалваното решението за правилно и
законосъобразно. Счита, че с оглед ангажираните по делото доказателства ищецът е доказал
твърдяните от него обстоятелства, като оспорва изложените в жалбата аргументи като
неоснователни. Сочи, че въпреки доказателствената тежест, която носи ответницата не е
доказала, че не е имала достъп до притежаваните от нея обекти в процесната сграда. Излага
2
се несъгласие с твърденията в жалбата относно показанията на св. Йолов досежно
периодите, в които в хотела е функционирал и са направени разходи за поддръжката му,
като се навеждат конкретни периоди, в които се твърди, че същият е посрещал туристи,
респ. е охраняван от жива охрана и са правени разходи за нея и поддръжката му. Наведени
са подробни съображения за неоснователност на възражението за погасяване на
претендираните вземания по давност, като са оспорени доводите в жалбата за извършено
валидно плащане на част от задължения с представената от ответницата РКО. По
гореизложените съображения, доразвити в писмения отговор се твърди неоснователност на
жалбата и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно и присъждане на разноските по делото. Моли съдът да остави без уважение
доказателственото искане в жалбата. Не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание въззиваемото дружество, чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд.
Третото лице- помагач „ИНТЕРНЕТ ПАНОРАМА КЕПИТЪЛ“ ЕООД в съдебно
заседание, чрез упълномощения си адвокатски представител заявява, че оспорва жалбата и
поддръжа подадения от въззиваемото дружество отговор. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство пред Районен съд- Несебър е било образувано
по предявения от ищеца „ВИГО ГРУП“ ООД иск за осъждане на ответницата Е.Б.Х. по
силата на уговорките в чл. 12, ал. 2 от сключените между страните предварителни договори
за покупко-продажба на недвижими имоти, представляващи апартамент А 51, студио 411 и
студио 412 да му заплати сумата от общо 22 296.46 лв. – главница /с равностойност на 11
400 евро/, явяваща се дължимо възнаграждение за такса поддръжка на притежаваните от нея
горепосочени имоти, находящи се в комплекс "Панорама бийч", с адрес: гр. Несебър, обл.
Бургаска, ул. "Иван Вазов" № 9, начислени за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., ведно
със законна лихва за забава отпредявяване на иска – 23.07.2020г. до изплащане на
главницата.
В исковата молба се твърди, че на 07.07.2010г. между страните са сключени договори
за покупко-продажба на три недвижими имота, находящи се в апартамент А 51 с
идентификатор 51500.502.447.5.7 с площ от 92.58 кв.м., както и студио 411 с площ от 43.30
кв.м. и студио 412 с площ от 44.65 кв.м., като двете студия са обособени в самостоятелен
обект с идентификатор 51500.502.447.5.6. Сочи се, че във всеки от предварителните
договори в чл. 12 е уговорена клауза, по силата на която ищцата се е задължила на датата на
окончателното сключване на договора за покупко-продажба да подпише договор за
поддръжка на общите части на сградата за всеки от притежаваните от нея обекти, в които да
3
бъдат уговорени условията и размерът на таксата за следващите години. Договорено е, че в
случай, че по каквито и да е причини купувачът не подпише договор за управление и
поддръжка на общите части, същият се задължава да заплаща на продавача или посочено от
него лице следните годишни такси за следващите години, а именно: за апартамент А 51 –
сумата от 840 евро годишно, а за всяко от двете студия с номера 411 и 412 – по 720 евро
годишно или общо 2280 евро годишна такса за всички притежавани от ответница обекти.
Ищецът твърди, че горепосочените имоти са нотариално прехвърлени на ответницата на
30.03.2011г., но въпреки това страните не са подписали уговорения договор за поддръжка на
общи части. Сочи, че независимо от това е поддържал и организирал техническото и
административно управление на сградата и комплекс „Панорама бийч“, като в исковата
молба подробно са изброени дейностите, които ищцовото дружество сочи, че е извършило за
поддръжката на общите части в сградата, в която се намират имотите на ищцата и комплекс
„Панорама бийч“- гр. Несебър, като е заплащало и консумативните разходи за
електричество, вода и интернет в лоби бара. Ищецът сочи, че за периода от 2010-2014г.
ответницата е заплащала дължимите от нея такси за поддръжка, като неизпълнението на
задълженията й е започнало пред 2015г. Предвид това ищецът е предявил иск за осъждането
на ответницата да му заплати дължимите от нея такси за поддръжка за притежаваните
обекти в сградата периода от пет години, считано от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., възлизащи
в общ размер на сумата от 11 400 евро., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 23.07.2020г. до окончателното й изплащане.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответницата е оспорила
исковете, като е изложил съображения, че вземанията на ищеца са погасени по давност. При
условията на евентуалност е посочила, че тъй като на 31.07.2015г. ищецът е издал РКО за
извършени от нея плащания в размер на 6840 лв. общо за 2015, 2016 и 2017г, за ап. 51а и
двете студия 411 и 412, за вземанията над този размер е започнал да тече нов тригодишен
срок, считано от частичното плащане на 31.07.2015г., поради което се считат за погасени с
тригодишна давност, вземанията дължими до 31.07.2018г. Наред с това ответницата
възразява, че считано от 01.01.2018г. комплекс „Панорама бийч“ и сградата на хотел Виго,
в който се намират обектите й са били затворени без да е осигуряван достъп до
апартаментите, хотелските стаи, студията, басейна и другите обслужващи части. По тези
съображения счита за неверни твърденията в исковата молба, че считано от 2018г. ищецът е
извършвал дейности по поддръжка, тъй като комплексът е бил затворен и не е осъществявал
дейност. Предвид това се възразява, че през 2018г. и 2019г. ответницата не е могла да
обектите си, поради което при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че
искът е основателен изцяло или частични, ответницата е направила възражение за
прихващане на претендираната от ищеца искова сума със насрещното й вземане в размер на
18 000 евро, която твърди, че представлява сбора от претърпените от нея имуществени
вреди, явяващи се загубите й в размер на наемната цена, която би могла да получи при
отдаване под наем на обектите й в комплекса за летния сезон на 2018г. и 2019г. – 5000 евро
на сезон за апартамент 51а и по 2000 евро на сезон за всяко студио.
4
Районният съд е квалифицирал иска с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС
вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
С обжалваното съдебно решение, първоинстанционния съд съдът е уважил изцяло
предявения иск, като е приел, че вземането на ищеца се основава на сключения с
ответницата предварителен договор за всеки имот. Счел е, че ищецът е изпълнявал
задълженията си за управление и поддръжка за целия исков период и, че липсват
доказателства ответницата да му е платила дължимите за това суми. Що се касае до
представената от ответницата квитанция за плащане на сумата от 6840 евро за 2015-2017г.
съдът е приел, че не представлява годно писмено доказателство за направеното плащане. За
неоснователно е счетено направеното възражение за погасяване на исковата претенция по
давност по съображения, че липсва уговорен конкретен падеж за плащане. По отношение на
възражението за прихващане в мотивната част на решението съдът е приел, че не е доказано
твърдяното от ответницата насрещно вземане, изразяващо се в сочената загуба в размер на
18 000 евро, в т.ч. и наличие на виновно поведение на ищеца за това.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При извършване на служебна проверка по реда на чл.
269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че първоинстанционното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо.
По съществото на спора, от фактическа страна съдът намира следното:
По делото не се спори, че между страните между страните са сключени три
предварителни договори от 07.07.2010г. за покупко-продажба на недвижими имоти, по
силата на които ищецът се е задължил да продаде, а ищцата да купи срещу уговорената
продажна цена правото на собственост върху следните три недвижими имоти, находящи се
в хотел Виго, в гр. Несебър, ул. Иван Вазов 5, представляващи апартамент с номер А51 с
площ от 92.58 кв.м. и две студия с номера 411 и 412, с площи съответно и 43.30 кв.м. 44.65
кв.м. С клауза на чл. 12 с идентично съдържание във всеки от предварителните договори
ответницата като купувач е поела задължението да заплати на ищеца годишна такса за
поддръжка в размер на 700 евро без ДДС за първата експлоатационна година /2010г./, както
и задължението при подписване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността
върху всеки от имотите да сключи с ищеца договор за управление и поддръжка на имотите,
в който да бъдат уговорени условията и размерът на таксата за следващите години. В
същата договорна клауза между страните е постигнато съглашение в случай, че по каквито
и да е причини ответницата -купувач не подпише договор за управление и поддръжка на
общите части, тя се задължава да заплаща на продавача- ищец за следващите години
годишна такса в размер на 840 евро с ДДС за първия имот номер А51, както и за всяко
двете студия – годишна такса от по 720 евро с ДДС, т.е. общо 2280 евро годишно за всички
имоти.
По делото е представена квитанция към РКО от 31.07.2015г. за платена от
ответницата на ищеца сума в общ размер от 6840 евро, с отбелязване, че плащането
5
представлява такса поддръжка за ап. хотел Виго за 2015г., 2016г. и 2017г., като в
квитанцията е отбелязано, че е подписана от касиер, с поставен печат на ищеца.
В хода на първоинстанционното производство, ищецът е представил договор за цесия
от 18.02.2021г., по силата на който е прехвърлил вземанията си, предмет на настоящия иск
на „Интернет панорама кепитъл“, като по искане на цесионера основание чл. 226, ал. 2 от
ГПК същият е конституиран по делото като третото лице-помагач на страната ищеца.
Представено е писмено уведомление за цесията по чл. 99 ал. 3 вр. с ал. 4 от ЗЗД, връчено на
ответницата, чрез адвокатския й представител по делото.
С оглед възраженията на ответницата за неизпълнение на задълженията на ищеца по
договора, пред първата инстанция са ангажирани свидетелски показаният. Разпитани са
свидетелите Й. и Н. – бивши у. на ищцовото дружество.
В показанията си св. Й. сочи, че е бил у. на хотела до 2015г., но и след това има
наблюдения във връзка с поддръжката му за периода 2016-2020г., тъй като ползва
апартамент там на шестия етаж. Заявява, че комплексът се състои от хотел и отделни
самостоятелни сгради, всяка с отделен достъп. Свидетелят сочи, че когато хотелът работи
сградата има пълна поддъжка, без да уточнява каква точно, а през другото време само
почистване и хигиена. Заявява, че за периода от 2016г. до 2019г. в хотела е имало постоянна
жива охрана, както ток и вода, а през 2020г. електричеството и водата били спрени и
сградата не функционирала като хотел, но въпреки това достъпът на собствениците на
обекти в него не бил спрян. Сочи, че през 2019г. хотелът е бил даден под наем на фирма
„Ариес“, работил е лятото, иначе сградата е работила целогодишно, но имало и периоди,
когато сградата е бил без ток, поради неплатени сметки. За 2017г. заявява, че е виждал
туристи в хотела, а за 2018г. сочи, че не е имало туристи като тогава е имало и проблем с
поддръжката на асаньорите, като същите са били спрени.
В показанията си св. Н. – бивш у. на ищцовото дружество от 2008г. до 2019г. сочи, че
хотелът е престанал да осъщестява настаняване на туристи още през 2017г., като през 2017г.
е имало туристи само за една –две седмици. Заявява, че и преди това хотелът не е работил,
както и понастоящем /към момента на разпита му/, тъй като е нямало ток и вода. Заявява, че
хотелът не е работил и през 2018г., като самия той е живял в него до 2019г., тъй като е
ползвал ток от съседна сграда и си е пуснал ток на асансьорите. Сочи, че е имало период за
около три месеца, през който ел. кабелът е бил срязан и се е наложило да го качват до
шестия етаж на ръце, както и поради липсата на електричество никой от собствениците на
имоти в хотела не е могъл да го ползва. По отношение на представената от ответницата
квитанция от 31.07.2015г. св. Н. сочи, че положения подпис в графа „касиер“ не е негов, но
заявява, че подписът е най-вероятно е на счетоводителя или лицето, което тогава е събриало
таксата за поддръжка. По отношение на ответницата, от показанията му се установява, че я
познава и, че знае, че тя си плащала таксите редовно, с изключение на последните години,
тъй като от 2017г. и до сега хотелът не е работил и не е извършвана поддръжка в него.
Заявява, че имало само охрана, на която е плащал неговия съдружник от името на други
негови фирми, между които са „Престиж хотелс“, „Царско село“, „Интернет панорама
6
кепитъл“, като в един период самия свидетел сочи, че е плащал на охраната.
Представен е договор за търговски представителство от 09.01.2017г. за уговорено
между ищеца и „Престиж хотелс“ ЕООД търговско сътрудничество при управлението и
стопанисването на хотел Виго, както и фактури от 2017г. за заплатени от „Престиж хотелс“
ЕООД материали и консумативи
Представени са трудови договори от 2018г., сключени между „Царско село-
Симеоново“ ЕООД за наемане на няколко служители на длъжността „сервизен техник“ и
„пазач-портиер“, като в договорите няма посочено място на работа.
Представени са сключени за 2019г. договори за физическа охрана и СОТ за хотел
Виго, както и данни за ежемесечно заплащане на тези услуги за 2019г. и 2020г.
Впоследствие с договор от 26.06.2019г. със съгласието на заложния кредитор по
ЗОЗ „ Царско село- Симеоново“ ЕООД, хотелът е бил отдаден за стопанисване по наем на
„Ариес 1973“ ЕООД за срок до 15.10.2021г. Представени са четири трудови договори,
сключени между „Ариес 1973“ ЕООД и трети лица с място на работа в хотел Виго, три от
които от 04.07.2019г. за един служител на длъжност „сервизен техник“ и два за длъжност
„камериерка“ и един трудов договор от 03.09.2019г. за длъжност „камериерка“. Представен
е и договор от 30.09.2019г. за доставка и монтаж на система за паник бутони в хотел Виго,
както и множество фактури за закупени от „Ариес 1973“ ЕООД в периода м. август 2019г.
до м. октомври 2019г. различни консумативи, препарати и материали и касови бележки за
платено електричество за м. октомври и ноември 2019г.
От гореизложената фактическа обстановка и с оглед направените в жалбата
оплаквания се налагат следните правни изводи:
Ищецът основава вземанията си за претендираните от ответницата суми въз основа
на клаузата на чл. 12, обективирана в подписаните помежду им предварителни договори
съглашение, с която е уговорено, че ако не се сключи договор за управление и поддръжка на
общи части с ответницата за притежаваните от нея обекти в хотел Виго, тя следва да му
заплаща годишна такса в размер на 840 евро за апартамента, и по 720 евро за всяко от двете
студия.
Тъй като заявения от ищеца юридически факт, на който основава претенцията си е
именно горепосочената уговорка на страните, правилно районният съд е квалифицирал иска
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и го е разгледал на твърдяното договорно основание. Предвид това
неоснователни се явяват възраженията в жалбата относно неяснота досежно основанието, на
което ищецът е предявил иска. Що се касае до възраженията, че поради липса на данни
ответницата да е отказала да сключи договор за управление и поддръжка, не е налице
облигационно задължение за заплащане на посочените в предварителните договори суми,
предмет на претенцията, такива доводи не са направени в срока по чл. 131 от ГПК, а са
наведени за първи път във въззивната жалба.
Настоящата инстанция намира, че предвид липсата на забрана собствениците на
отделни обекти да сключват отделни договори относно финансиране управлението на
7
общите части на ЕСпостигнатите между страните съглашения в чл. 12 от всеки от
предварителните договори за заплащане на годишни такси за управление и поддръжка за
исковия период валидно са обвързали страните за исковия период и са произвели действието
си поради сбъдване на посоченото в тях условие, изразяващо се в липсата на сключен
помежду им договор за управление и поддръжка. Несключването на такъв договор не се
оспорва от страните, като съдът намира, че обстоятелството дали е налице изричен отказ на
ответницата за това няма правно значение, тъй като именно това представлява уговореното
във всяко от съглашенията условие за възникване на задължение в тежест на ответницата да
заплаща такси в посочените за всеки имот годишни размери.
Досежно управлението и поддръжката на хотела, в който се намират процесните
обекти, ответницата не е оспорила, че такива дейности са извършвани от ищеца за 2015г. и
за исковите 2016г. и 2017г., като тези обстоятелства се установяват и от ангажираните в
първата инстанция писмени и гласни доказателства. Що се касае до плащането на таксите,
основателни са оплакванията в жалбата, че районният съд неправилно е отрекъл
доказателствената стойност на представената квитанция от 31.07.2015г. за заплащане на
сумата от 6840 евро за 2015, 2016 и 2017г. като е изложил съображения, че от същата не се
установява кое лице е получило сумата и, че касаела такси за поддръжка на апартаменти с
номера 51а, 411 и 412, които били различни от притежаваните от ответницата по нот. акт
ответницата – 421 и 503.
Настоящата инстанция не споделя така направените изводи на районния съд. На
първо място видно от данните по делото посочената в квитанцията номерация на
апартамент 51а и студия 411 и 412 съотвества на описанието на имотите в предварителните
договори, а съгласно чл. 5 от всеки от тях е предвидено, че окончателаната номерация и др.
идентифициращи признаци следва да бъдат посочени окончателно в нот. акт. Наред с това
са налице и данни, че двете студия, посочени в предварителните договори при сключването
на окончателния договор са обединени в един имот с нова номерация. Не се твърди, а и няма
данни ответницата да притежава други имоти в комплекса освен тези, за които между
страните е налице уговорката по чл. 12 от всеки от предварителните договори. Затова съдът
намира, че отразеното в квитанцията плащане касае именно и само притежаваните от
ответницата в хотел Виго имоти. Що се касае до подписа в квитанцията, обстоятелството, че
не е известно лицето, подписало се в графа „касиер“ не опорочава плащането, с оглед
установеното в чл. 301 от ТЗ правило. Още повече, че за допълнителен довод, че плащането
е прието именно от служител на ищеца е и положения в квитанцията печат на ищцовото
дружество, както и признанието на св. Найденов, действащ към този момент като управител
на ищеца, чрез изявлението, че подписът е или на счетоводител на дружеството или на лице,
събиращо таксите за този период.
Затова въззивният съд счита, че представената квитанция от 31.07.2015г.
удостоверява надлежно извършено от ответницата в полза на ищеца плащане на сумата от
6840 евро, представлява таксите за поддръжка от по 2280 евро за 2015г., 2016г. и 2017г.
Това означава, че за процесните 2016г. и 2017г. ответницата е изпълнила задължението си
8
към ищеца, поради което с оглед направеното плащане претенцията в тази част се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Що се касае до останалите 2018- 2020г. ответницата е направила възражение, че за
този период хотелът не е бил поддръжан и затова е възразила, че не дължи на ищеца такса
поддръжка за тези три години. Досежно поддръжката на хотела за този период настоящата
инстанция намира за основателни изложените в жалбата доводи, че изводът на районния
съд, че представените пимени доказателства установяват, че ищецът е изпълнявал
задълженията си са необосновани, тъй като не почиват на всички данни по делото.
На първо място следва да се отбележи, че с оглед липсата на уговорен падеж за
заплащане на годишните такси за поддръжка, следва, че те не са платими авансово, а след
покана от ищеца. В този случай с оглед направеното от ответницата възражение за
неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му за управление и поддръжка на хотела
от 2018г. до 2020г. следва да се изясни дали е налице реално извършена такава дейност,
чието заплащане се претендира за тези три години. Ако такава дейност не е извършена,
осъждането на ответницата да заплати таксата би довело до неоснователно обогатяване на
ищеца. В случая за да приеме, че е налице изпълнение на задълженията на ищеца по
управление и поддръжка на комплекса, районният съд се е позовал само на представените
по делото писмени доказателства, но без да ги обсъжда и преценя, в т.ч. и без да ги
съпостави с ангажираните свидетелски показания досежно периода 2018г. – 2020г.
Що се касае до 2018г. в представените трудови договори, сключени с работодателя
„Царско село - Симеоново“ ЕООД с няколко служители на длъжност сервизен техник и
пазач-портиер, съдът констатира, че в тях не е посочено, че мястото им на работа е именно в
процесния хотел Виго, респ. прилежащия към него комплекс. За 2018г. свидетелските
показания еднозначно сочат, че хотелът е бил затворен за туристи, поради липса на
електричество и вода, което води до извод за липса на каквато и да поддръжка. Макар в чл.
12 от предварителните договори страните да не са уговорили изрично в какво следва да се
изразява поддръжката и управлението, съдът приеме, че уговорката им касае най-общо
обичайните дейности в такъв вид комплекси -почистване на общите части, осигуряване на
възможност за ползване на ВиК и електричество, поддържане в състояние годно за ползване
на прилежащите площи и съоръженията в тях и ремонт, охрана и др. В тази връзка следва да
се има предвид и посоченото в наемния договор от 26.06.2019г. /л. 113 от делото/, че хотелът
се нуждае както от спешен ремонт и поддръжка, така и средства за това.
Що се касае за 2019г., налице са са сключени трудови договори за наемане през
летния сезон на няколко служители - камериерки и един сервизен техник.
На следващо място при оценка на представените писмени доказателства,
настоящата инстанция намира, че същите установяват, че за периода 2018г. -2020г. в
комплекса е извършвана основно охранителна дейност, както и, че закупувани са
консумативи и материали, но без данни къде точно, кога и как са вложени.
Затова съдът намира, че по делото не е доказано в какъв обем и в какво точно се
9
изразяват твърдените от ищеца дейности по извършване на управление и поддръжка на
комплекса. В тази връзка свидетелските показания установяват, че през посочения период
2018- 2020г. хотелът не е функционирал и не му е извършвана дейност по поддръжка, тъй
като не е имало електричество и вода /нужни за тази дейност /, в т.ч. и за определен период
не са работели и асансьорите, като единствено е имало охрана и СОТ, които също са
оставали без ток и вода. Осъщестяваната дейност по охрана и СОТ обаче според съда не
може да се приеме за изпълнение на задълженията по поддъжка, още повече, че от единия от
договорите става ясно, че извършването й е било по повод изпълнителните дела, водени
срещу ищеца.
С оглед горните данни, настоящата инстанция приема, че въпреки доказателствената
тежест, която носи ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
за периода от 2018г.- 2020г. е извършвал точно и в пълен обем през цялата година
управление и поддръжка на хотела, за които дейности претендира заплащане на такси в
посочения размер от 2280 евро годишно. Това означава, че искът се явява неоснователен и
за останалия претендиран период от 2018г. -2020г. поради неизпълнение на задълженията на
ищеца по управление и поддръжка на комплекса.
Поради неоснователност на иска, следва да се отхвърли и акцесорната прецения за
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.
По отхвърляне на главния иск съдът не следва да разглежда и да се произнася по
направените от ответницата правопогасяващи възражения за изтекла погасителна давност и
за прихващане.
С оглед несъвпадане на изводите на районния съд с тези на настоящата инстанция,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено, в т.ч. и в частта за
разноските, присъдени в полза на ищеца, а вместо него следва да бъде поставено ново, с
което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед разрешението на спора в настоящата съдебна инстанция на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата –ответница следва да се присъдят направените от нея
по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в първата инстанция в размер на
1550 лв. и за платена във въззивното производство държавна такса в размер на 446 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260194 от 20.08.2021 г., постановено по гр. дело №
577/2020 г. по описа на РС- Несебър, в т.ч. и в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВИГО ГРУП” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Драган Цанков“ № 1, представлявано от
управителя Димитър Илиев Димитров и синдика Ив. В. Ризов, искове за осъждане на
10
ответницата Е.Б.Х., родена на **.**.****г. в Русия, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. В.,
к.к. „Ч.“, ул. „Б. Б.“ ***, вх. *, ет. *, ап. ** да му заплати сумата от 22 296.46 лв. -
главница, представляваща равностойността на 11400 евро, явяваща се дължимо съгласно
чл. 12 от сключените помежду им три предварителни договори от 07.07.2010г.
възнаграждение за такса поддръжка за притежаваните от нея имоти, находящи се в комплекс
"П. б.", с адрес: гр. Н., обл. Бургаска, ул. "И. В." № *, начислени за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2020г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от предявяване на иска
– 23.07.2020г. до изплащане на главницата, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ВИГО ГРУП” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. Монтана, ул. „Драган Цанков“ № 1, представлявано от управителя Димитър
Илиев Димитров и синдика Ив. В. Ризов ДА ЗАПЛАТИ на Е.Б.Х., родена на **.**.****г. в
Русия, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. В., к.к. „Ч.“, ул. „Б. Б.“ ***, вх. 9, ет. *, ап. ** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски, от които в първата
инстанция за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1550 лв. и във въззивното
производство за платена държавна такса в размер на 446 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице- помагач „ИНТЕРНЕТ
ПАНОРАМА КЕПИТЪЛ“ ЕООД, встъпило да помага на страната на ищеца „ВИГО ГРУП“
ООД /в несъстоятелност/.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11