Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №547 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 07.11.2019 г. по гр.д. №75167/2018
г. на Софийски районен съд, 169 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу Н.М.В. установителен
иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за
сумата от 797,07 лв. – мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. – 10.09.2018 г.
В
жалбата се съдържат оплаквания, че решението е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че СРС неправилно е
приел, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение цената на топлинната
енергия, тъй като задълженията са платими в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед изложеното, моли решението на СРС да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът за лихва за
забава върху цената на топлинната енергия да бъде уважен за пълния претендиран размер. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Н.М.В.
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не
претендира разноски.
Третото лице-помагач „Н.” АД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната
жалба.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главницата за топлинна енергия е уважен изцяло или за
сумата от 2989,30 лв., поради което решението в тази
част е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Съгласно чл.31 ал.1 от Общите условия от 2014 г., клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни
месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като
в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз
основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 /т.е. за месечната дължима
сума/ и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато
при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Анализът на
тези разпоредби налага извод, че падежът на сумите по ежемесечните фактури, обективиращи прогнозните суми, настъпва с изтичането на
30-дневен срок от датата на издаването и публикуването им, а не с изтичане на
30-дневния срок от издаване на общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия. Съгласно чл.33 ал.5 ОУ/2014 г., обезщетение за
забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32
ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача.
От страна на
ищеца, чиято е доказателствената тежест за това, не
са ангажирани доказателства за датата на публикуване на фактурите на интернет
страницата му, поради което не може да се установи дали ответникът е изпаднал в
забава, респ. от кой момент.
Ето защо, въззивният съд приема,
че жалбата на ищцовото дружество е неоснователна и
решението е правилно, и следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната му част.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №268073/07.11.2019 г., постановено
по гр.д. №75167/2018 г. по описа на СРС, ГО, 169 състав, в обжалваната
част.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.” АД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.