Р Е Ш Е Н И Е
№ 1324
Гр.
Пловдив, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен
състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА
МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря К.Р.
и участието
на прокурора Кичка Пеева-Казакова,
като
разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 1418 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната жалба на Щ.Т.Ц.,ЕГН **********,с адрес *** против Решение № 260377/11.03.2021 год.,
постановено по АНД № 7117/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, VIII -
ми н. с., с което е потвърден електронен фиш серия К № 3063080 за налагане на
глоба за нарушение, установено с преносима система за контрол на скоростта на
МПС тип „ARH CAM S1“ № 11743са на ОДМВР гр. Пловдив, с което на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП
на Щ.Т.Ц., е наложена глоба в размер на 50 лв. лева, за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
По подробно изложени доводи
в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на
атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.
Направено е искане за
присъждане на разноски.
Ответникът –ОДМВР-Пловдив
,чрез процесуалния си представител представя писмено становище и иска да бъде
потвърдено първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай,че касационната жалба бъде уважена.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив, изразява становище за законосъобразност на
първоинстанционното решение.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Производството пред Районен
съд – Пловдив се е развило по жалба на Щ.Т.Ц. против електронен фиш серия К №
3063080 за налагане на глоба за нарушение, установено с преносима система за
контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1“ № 11743са на ОДМВР гр. Пловдив, с
което на основание чл.189, ал.4 вр. с
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Щ.Т.Ц., е наложена глоба в размер на 50 лв.
/петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 03.10.2019г.
в 14:00 часа в гр.Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111, посока бул.
„Дунав“ било заснето извършено нарушение за скорост с МПС лек автомобил „Сузуки
Гранд Витара“ с рег.
№ ***с установена скорост на движение от 62 км/ч при въведено ограничение на
скоростта в населено място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било
установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС „АТСС
ARH CAM S1“ с № 11743са. Контролният
орган отчел допустимата грешка при
измерване на скоростта с техническото средство, като измерената скорост намалил
с 3 км/ч
и приел за наказуема скоростта не 65
км/ч., а 62 км/ч.
Отразено е в електронния
фиш, че собственик, на когото е регистрирано МПС е жалбоподателят Щ.Т.Ц. и че с
това е извършено нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, за което същият е
санкциониран с глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд е
потвърдил ел.фиш,като е приел, че в същия се съдържат всички реквизити,
посочени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец,като е
налице и нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,тъй като жалбоподателят се е движел в
населено място със скорост над разрешената от 50 км/ч.
Посочено е още,че автоматизирано
техническо средство тип ARH CAM S1 № 11743 представлява преместваемо устройство
,като са изпълнени изискванията на чл.10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол
на правилата за движение по пътищата и към материалите по делото е представен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система,
съпроводен със снимка на разположението на уреда, при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС. Протоколът съдържа нормативно изискуемите
реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, наличие на пътен
знак, ограничаващ скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и др.
обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на
издадения електронен фиш.
Така постановеното решение е
неправилно.
Настоящата касационна
инстанция намира,че е налице издаден електронен
фиш при съществено нарушение на
процесуалните правила ,а именно същият е издаден в нарушение на правилото по
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.
Така констатираното нарушение на процедурните
правила не може да се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда –
нарушението е съществено и неотстранимо, като производството изначално е
опорочено чрез налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично
изключено от закона.
В конкретната хипотеза
неправилно и незаконосъобразно и при липсата на предпоставките за това,
формулирани както в ЗАНН, така и в самия ЗДвП се е стигнало изначално до
издаването на електронен фиш за установеното конкретно нарушение за правилата
за движение по пътищата.
В случая не е съобразена
нормата на чл. 39, ал.4 от ЗАНН, според която "За случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие
на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал.2, за което се издава електронен фиш".
Законосъобразният ред за
ангажиране на отговорността на дееца е бил чрез съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление,а не чрез електронен фиш.
С оглед изложените
съображения съдът намира, че решението на ПРС е постановено при неправилно приложение на
закона и при неспазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да
бъде отменено,а от там отменен и издадения електронен фиш.
При този изход на делото на
касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300
лева за заплатено адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80 от ГПК.адвокатското възнаграждение е договорено в минимален размер,поради което не
се констатира прекомерност
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, от АПК, Административен съд-Пловдив
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260377/11.03.2021 год., постановено по АНД № 7117/2020 год., по описа на
Районен съд - Пловдив, VIII - ми н. с и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №
3063080 за налагане на глоба за нарушение, установено с преносима система за
контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1“ № 11743са на ОДМВР гр. Пловдив, с
което на основание чл.189, ал.4 вр. с
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Щ.Т.Ц., е наложена глоба в размер на 50 лв.
/петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив
да заплати на Щ.Т.Ц.,ЕГН **********,с адрес ***
разноски по делото в размер на 300/триста/лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.