Р Е
Ш Е Н И Е
№
668
гр.Г., 27.12.2010г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховски районен съд, втори състав в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Еманоел
Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора . . .
. . . . ., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2325/2010г. по описа на
Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.143 ал.2 ввр. чл.142 ал.1 от СК, чл.149 от СК и чл.146 ал.1 от СК.
Ишцата Х.К.Х.
- майка и законна представителка на М.Х.Х. с ЕГН********** и Красен Х.Х. с ЕГН**********,*** от ВТАК, твърди в молбата си, че ответникът Х.Й.Х.
е баща на децата. Твърди се, че връзката между родителите била прекратена към 18.01.2010г., като от
раздялата с ответника и досега той не е участвал във възпитанието на децата и
не е давал средства за тяхната издръжка. Твърди се също, че доходите на майката
са от месечни обезщетения и детски надбавки. Моли съда да осъди ответната страна да
заплаща мес.издръжка
на децата чрез тяхната законна представителка в размер на по 80.00лв.(за всяко дете) до настъпване на
обстоятелства, обуславящи нейното изменяване или
прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка
просрочена
вноска до окончателното изплащане на сумите, както и да заплати издръжка за минало време за периода:
18.01.2010г.-19.10.2010г.(датата на завеждане на
настоящите
искове) в размер на по 80.00лв.(за всяко дете) месечно, ведно със законната
лихва за просрочие до окончателното изплащане на
сумата. С молба от 26.11.2010г. прави уточнение в петитума
на молбата от 19.10.2010г.
Ответникът Х. Й.Х., представляван в
съдебно заседание адв.Ст.Л. от ВТАК, оспорва
исковете. В депозирания отговор се твърди, че исковете са недопустими с оглед
представителната власт на майката, тъй като малолетните не биха могли да упълномощават майка си, а
същата би могла да предяви исковете. Оспорва исковете и като неоснователни, тъй като ищцата
напуснала сама семейното жилище на 23.01.2010г. Твърди, че не е бил допускан до децата. Не притежавал
месечни доходи, тъй като бил безработен. Оспорва и претенцията за минало време,
тъй като бил изпращал пари и продукти на ищцата, но тя ги отказвала. Твърди, че
претенцията за минало време следвало да се компенсира и със средствата, които
са били отделяни за нея, когато живяла в
жилището на родителите на ответника. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, изложените от тях съображения, и прецени събраните по делото
доказателства съобразно ГПК, приема за установено следното:
Видно от приложеното удостоверения се установява, че Х. Кр.Х. и Х. Й.Х. са родители на малолетните М.Х.Х. с ЕГН********** и
К. Х.Х. с ЕГН**********. Не се спори, че след раздялата на родителите(на 23.01.2010г.
– дата, която се приема и с оглед становището на ответната страна при липса на
други доказателства в тази насока) децата живеят с майка си в гр.Г., а от началото на
м.септември.2010г. посещават ОДЗ”Божур” гр.Г..
Установи се, че децата и майката живеят при своите баба и дядо по
майчина линия) в гр.Г. във ведомствено жилище, за което се плащал наем. Х. Кр.Х. е в отпуск по майчинство, като получава
240.00лв.(месечно), както и 105.00лв.(помощи за децата-близнаци). От
проведените социални анкети се установява, че бащата е декларирал месечни
доходи към 300.00лв., но без да уточнява произхода на доходите си. Не се спори,
че на практика от фактическата раздяла
бащата не е виждал децата. Правени са
опити от страна на бащата да се види с децата, но контакт с тях не се бил
осъществил. Изложеното се установи чрез
свидетелските показания на К. Хр.Ц.(бащата на Х. Кр.Х.)
и М. Тр.Ц.(баба на Х. Й.Х. по бащина линия), преценени през разпоредбата на
чл.172 от ГПК, както и от приложения социален доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето(неоспорен
от страните).
При така установените факти съдът счита
предявеният иск за частично основателен.
Издръжката е институт на семейното право
и представлява основано на закона задължение за определени членове към други
членове от семейния кръг. Семейноправният характер на
издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване на
издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига
удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен
срещу имуществената сфера на ответника. Според чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на малолетното
си дете.
Безспорно е установено, че е М.Х.Х. и
Красен Х.Х. ***.Оряховица в
жилището на родителите и след раздялата им(към 23.01.2010г.). По
делото не се спори от страните, че майката не е в състояние сама да осигурява средства за децата. От друга страна бащата е в
трудоспособна възраст. Недоказани са
твърденията на ответника, че е безработен, доколкото не са представени писмени
доказателства в тази насока, доколкото и в проведените социални анктие е заявил месечни доходи към 300.00лв.(фактите се
доказват, а правата се извличат). В този смисъл настоящата инстанция определя
като морално задължение от страна на Х. Й.Х. плащането на издръжка на децата си М.и
К.. По преценка на съда ответникът е в състояние да отделя средства за сина си в определен
размер, имайки предвид и разходите, които сам
следва да отделя за своето съществуване и с оглед заявеното от него пред
О”ЗД” и с отговора по исковата молба. Що се касае до размера на
предявеният иск, съдът намира, същият за основателен съответно в размер на 60.00лв. месечно. Въпреки, че същият размер издръжка
не би могъл да задоволи нуждите на децата, то той е съобразен и с общата
разпоредба на чл.142 ал.1 от СК ввр. чл.1 от
ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата(240.00лв.). Мотив за горния извод дава разпоредбата на чл.143 ал.2 ввр. чл.142 ал.1 от СК, съобразно която съдът съобразява доходите на родителя, като това не би
следвало да го затрудни. Относително
ниските доходи на ответника - около минималната за страната работна заплата,
изключват възможността да бъде ангажиран с по-голяма сума. Присъждането на
по-висок размер издръжка би създало особени затруднения по смисъла на чл.142
ал.1 от СК и предвид финансово състояние на бащата. От друга страна не се
събраха доказателства за кумулативното наличие на обстоятелствата, които да
мотивират съда да уважи в цялост ищцовата претенция. Изложените съображения мотивират съда да определи
размера на дължимата издръжка, като осъди ответната страна да заплаща месечна издръжка за всяко от децата М.Х.Х. и
Красен Х.Х. чрез тяхната майка и законна представителка Х. Кр.Х.
в размер на по 60.00лв., считано от 19.10.2010г./датата
на завеждане на исковата молба/ до настъпване
на законни причини за изменяването или
прекратяването и. Исковете за разликата
от 60.00лв. до пълния им предявен размер от 80.00лв, следва да се отхвърлят
като неоснователни
По отношение на исканията за издръжка за минало време съдът счита същите за основателни. Идеята на
законодателят при прилагане на разпоредбата на чл.149 от СК е, че
нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият
се е правил опити за доброволно
получаване на издръжката преди да
предяви исковата си претенция. В този смисъл ищцовата страна не следва да доказва нуждата си за претендирания
период, което прави тежестта за доказване
да бъде възложена на ответната
страна. Това прави задължение за ответната страна да докаже, че такава
нужда не е съществувала, или че доброволно е
доставяла издръжката. Следва да се отбележи и забраната за прихващане на
задължението за издръжка с друго вземане(чл.148
от СК), каквато претенция беше изтъкната от ответната страна. По делото не бяха
ангажирани никакви доказателства от страна на ответника, с които би могъл да обори ищцовата претенция.
В същото време уважаването на ищцовата
претенция в рамките на предявения
размер, съответствуващ на исковете за бъдеще време,
би поставило ответника в затруднено положение. Издръжката за минало време на
основание чл.149 от СК следва да бъде присъдена
в размер на по 60.00лв. на месец за всяко от двете деца, като
претенцията следва да бъде присъдена съответно за периода: 23.01.2010г.-19.10.2010г./датата
на завеждане на исковата молба/, като исковете за разликата до пълния предявен размер по 80.00лв. на месец следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съгласно 146 ал.1 от СК паричната
издръжка се плаща ежемесечно и при забава се дължи лихва. Формата на плащане на издръжката, която е в
парични платежи, определя иска за присъждане на издръжка и за изменение на
присъдената издръжка като осъдителен за повтарящи се задължения. За да се уважи такъв иск, първото плащане е
трябвало да стане изискуемо, а изискуемостта на следващите платежи настъпва
след постановяване на осъдителното решение в зависимост от срока - в случая
месечния срок. Настоящата инстанция следва да определи сума, удовлетворяваща
ежемесечните нужди, като след присъждането й могат да настъпят обстоятелства,
даващи основания за изменение или прекратяване на издръжката. При определяне на тази сума това периодично и
лично право на издръжка ще се трансформира в облигационно вземане с всички
последици, включително и обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. С оглед периодичността
на вземането, законната лихва се дължи от датата, когато е следвало да се
заплати всяка вноска поотделно и това плащане е забавено.
При
този изход на делото, заявената претенция и на основание чл.78 ал.3 от ГПК в
полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените по делото
разноски(съразмерно на отхвърлената част от исковете – адвокатско възнаграждение)
– 37.50лв.
При този изход на делото на основание
чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на
ГОРС сумата от 222.80лв.(172.80лв.+50.00лв.), съставляваща ДТ върху присъдената издръжка Тарифа за ДТССГПК, както
и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът
следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно
присъдената издръжка.
Водим
от изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Х. Й. Х.с ЕГН********** ***.Оряховица,
ДА ЗАПЛАЩА за детето М. Х. Х. с ЕГН********** чрез нейната
майка и законна представителка Х. К. Х. с ЕГН********** ***, месечна издръжка в размер на 60.00лв./шестдесет лева/, считано от датата на предявяването на исковата
молба – 19.10.2010г.
до настъпването на законни причини за изменяването
или прекратяването и, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на сумите. ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
60.00лв. до пълния му предявен размер от 80.00лв.
ОСЪЖДА
Х.Й. Х. с ЕГН********** ***.Оряховица,
ДА ЗАПЛАТИ за детето М. Х. Х. с
ЕГН********** чрез нейната майка и законна представителка Х.К.Х.с ЕГН**********
***, месечна издръжка за минало време за
периода 23.01.2010г.-18.10.2010г./ в размер на 60.00лв./шестдесет лева/, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на сумите. ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
60.00лв. до пълния му предявен размер от 80.00лв.
ОСЪЖДА Х.Й.
Х с ЕГН********** ***.Оряховица, ДА ЗАПЛАЩА за детето К.
Хр. Х. с ЕГН********** чрез нейната майка и законна представителка Х.К.Х.с
ЕГН********** ***, месечна издръжка в
размер на 60.00лв./шестдесет лева/,
считано от датата на предявяването на исковата молба – 19.10.2010г. до
настъпването на законни причини за изменяването или
прекратяването и, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на сумите. ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
60.00лв. до пълния му предявен размер от 80.00лв.
ОСЪЖДА Х.Й.Х с ЕГН**********
***.Оряховица, ДА ЗАПЛАТИ за детето К.
Хр. Х. с ЕГН********** чрез нейната майка и законна представителка Х.К.Х.с
ЕГН********** ***, месечна издръжка за
минало време за периода 23.01.2010г.-18.10.2010г./ в размер на
60.00лв./шестдесет лева/, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на сумите. ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
60.00лв. до пълния му предявен размер от 80.00лв.
ОСЪЖДА Х. К. Х. с ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.
Й. Х. с ЕГН********** ***.Оряховица, сумата 37.50лв./тридесет и седем
лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Х..Й. Х.с ЕГН**********
***.Оряховица, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Горнооряховския районен съд
сумата 222.80лв./двеста двадесет и два лева и осемдесет стотинки/, съставляваща
ДТ върху присъдената издръжка Тарифа за
ДТССГПК, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
На
основание чл.315 ал.2 от ГПК Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от 03.01.2010г.
Да
се изпрати препис от решението на страните.
Районен съдия: