О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №260089

гр. София, 05.07.2023 год.

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА  ЯНКОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 74 по описа за 2021 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ - „О.“ АД, ЕИК ********** /към момента на предявяване на исковете – „Р. (Б.)” ЕАД/ е предявил срещу Ц.Л.М. *** обективно съединени при условията на евентуалност искове –

1. главен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответницата в размер на 29 160,74 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2020 год. до окончателното й заплащане, от които :

- 26 067 лева – главница по договор за банков кредит от 04.09.2018 год., сключен между„Р.(Б.)” ЕАД, „А. А. Т.“ ЕООД, ЕИК ********* като кредитополучател и солидарните длъжници Ангел Димитров Ангелов и Ц.Л.М., от която :

а/ 3 584 лева – редовно падежирала главница за периода от 05.07.2019 год. до 06.01.2020 год. и

б/ 22 483 лева – предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на  изискуемостта 29.01.2020 год.;

- 3 093,74 лева –лихви по договора, от които :

а/ 886.90 лева – редовна възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.06.2019 год. до 28.01.2020 год.;

б/ 620.53 лева – лихва за забава върху редовно падежиралите главници от 05.07.2019 год. до 06.01.2020 год., начислена за  периода от 05.07.2019 год. до 28.01.2020 год.;

в/ 1 586.31 лева – лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница, начислена за периода от 29.01.2020 год. до 08.10.2020 год.,

            за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 759/2020 год. на РС – Е.П.;

2. евентуален иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ – в случай на частично отхвърляне на главния иск поради липса на предсрочна изискуемост на вземането, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 13 280.66 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 12.04.2021 год., до окончателното й заплащане, от които :

- 12 755 лева – предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 04.09.2018 год., сключен между„Р. (Б.)” ЕАД, „А. А.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* като кредитополучател и солидарните длъжници А. Д.А. и Ц.Л.М., с дата на настъпване на  изискуемостта 13.08 2021 год. /изрично уточнение с уточняваща молба от 19.08.2022 год./;

- 525,66 лева – лихви по договора, от които :

а/ 86.33 лева – редовна възнаградителна лихва, дължима за периода от 06.01.2020 год. до 28.01.2020 год.;

б/ 439.33 лева – лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница, начислена за периода от 12.04.2021 год. до 13.08.2021 год. /изрично уточнение с уточняваща молба от 18.10.2022 год./

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 759/2020год. по описа на РС – Е.П..

С исковата молба се твърди, че между „Р. (Б.)” ЕАД, кредитополучателят „А. А. Т.“ ЕООД, ЕИК ********* и солидарните длъжници А. Д. А. и Ц.Л.М. бил сключен договор за срочен банков кредит № 137735/04.09.2018 год., въз основа на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 30 675 лева с цел инвестиция за дейността на „А. А. Т.“ ЕООД, с краен срок за погасяване – 05.09.2023 год.

Твърди се, че съгласно чл.4 от договора кредитополучателят и солидарните длъжници се задължили да погасяват усвоената и непогасена част от кредита на 59 равни последователни  месечни вноски, всяка в размер от 512 лева, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.10.2018 год. до 05.08.2023 год., вкл. и една последна изравнителна вноска, дължима на 05.09.2023год. в размер на 467 лева.

Твърди се, че ищецът изпълнил задълженията си по договора и предоставил за временно и възмездно ползване паричната сума. Кредитът бил усвоен на 10.09.2018 год.

Твърди се, че кредитополучателят преустановил плащанията си по договора, като не заплатил дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва) към банката в дължимия размер на датите на падежа, както следва : на 05.07.2019; 05.08.2019; 05.09.2019; 07.10.2019; 05.11.2019; 05.12.2019; 06.01.2020. Поради настъпване на неизпълнението и във връзка с чл.8.4. от процесния договор за банков кредит банката надлежно упражнила потестативното си право да обяви изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит (всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита), преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

Предсрочната изискуемост на вземането по договора за срочен банков кредит № 137735/04.09.2018год. била обявена на ответницата Ц.Л.М., солидарен длъжник, на 18.09.2019 год., с редовно връчено писмо изх. номер ИЗХ-001- 74305 от 13.09.2019 год.

На 29.01.2020год. банката осчетоводила предсрочната изискуемост на вземанията си по процесния договор за кредит, вкл. и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.

Акцесорните вземания били уговорени в следните клаузи от договора:

В чл.3.1. страните уговорили размера на възнаградителна, наречена редовна лихва, съгласно който кредитополучателят заплащал на банката краткосрочен лихвен процент + 6 пункта надбавка годишно. Лихвата се начислявала от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно, за реалния брой дни на ползване на суми по кредита.

При забава в заплащането на дължими вноски по кредита била договорена и дължима неустойка – наказателна лихва към лихвата, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване /чл.3.4. от договора/.

Съгласно чл.6.1. солидарният длъжник се задължил, при условията по чл.121 и следващите от ЗЗД, за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя.

По евентуално предявения осъдителен иск се излага следното:

Твърди се, че настоящата искова молба служи като покана за изпълнение, от връчването на която длъжника изпада в забава. Датата на връчването, 13.08.2021 год., е сочена с уточняваща молба от 19.08.2022 год.

Твърди се, че и.м. има характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията за главницата. Процесните вземания, претендирани с настоящия иск, ставали предсрочно изискуеми в хода на спорното исково производство в момента на връчване на ответника на и.м., ако връчването е преди датата на крайния падеж. Поддържа се, че когато с предявяване на иска се целят определени правни последици, настъпването на които е обусловено от предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следва да се счете, че с отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото от закона потестативно право на неговия носител.

Сочи се, че съгласно приетото от ОСГТК на ВКС в ТР № 4/2013 год. (т.11б), въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.

Преписи от исковата и приложенията към същите са връчени на ответницата с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същата е подала писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител адв. В.В. от САК, с който са оспорени предявените искове като недопустими и неоснователни, взето е становище по обстоятелствата, на които се основават и са направени възражения срещу тях.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е предявил искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и евентуални осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ, вр. с чл.86 от ЗЗД.

            На 07.04.2023г. страните по делото са представили проект на съдебна спогодба, видно от текста, на която същите признават следните обстоятелства по делото:

-                     На 04.09.2018г. е сключен Договор за банков кредит № 137735 ("Договор за кредит"), между „Р. (Б.)" ЕАД от една страна и от друга: „А. А. Т." ЕООД с ЕИК ********* (Кредитополучател) и Ц.Л.М., с ЕГН ********** - Съдлъжник, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 30 675.00 лева;

-         Съдлъжникът Ц.Л.М. с ЕГН ********** се е задължил при условията на чл.121 и следващи от ЗЗД да отговаря солидарно с Кредитополучателя за заплащането към Банката на всички задължения по Договора за кредит, като е подписал Договора за кредит като Солидарен длъжник;

-         Поради просрочие на плащанията по Договора за кредит, Банката се е снабдила с Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 759 от 2020 г. на Районен съд - гр.Е.П.. За събиране на присъдените с изпълнителния лист суми, Банката е образувала срещу Длъжниците: „А. А. Т." ЕООД, А. Д. А. и Ц.Л.М. изпълнително дело № 18/2021 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Н. Б. Д., с peг. № 793, с район на действие Софийски окръжен съд.

-         Чрез постъпления от Ц.Л.М. по изпълнителното дело № 18/2021г. задълженията, произтичащи от Договора за кредит са погасени изцяло.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу процесната заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника - ответник.

В проведеното на 02.06.2023г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответницата М. е оттеглила, чрез изрично волеизявление депозираното в заповедното производство от Ц.М. възражение по чл.414 от ГПК. С молба от 07.06.2023г., депозирана по настоящото дело, ответницата, чрез адв. В. изрично и писмено е заявила, че оттегля възражението по чл.414 от ГПК, депозирано по ч.гр.д. № 759/2020г. по описа на РС-Е.П..

Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, сезиран с установителния иск по чл.422 от ГПК, на общо основание дължи преценка на неговата допустимост, включително относно спазването на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение и наличието на обективирано във възражението оспорване на вземането от длъжника. Съображенията са, че независимо от указанията до заявителя за предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът, който разглежда иска, не е освободен от задължението да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.

Спазването на установения от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство.

Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението. При предявен установителен иск по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК.

В настоящата хипотеза оттеглянето на възражението по чл.414 от ГПК от ответницата е направено пред настоящия съд, разглеждащ установителния иск по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тази връзка вече не са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, защото процесната заповед за изпълнение е влязла в законна сила, поради което производството по делото се явява недопустимо към настоящия момент. С оглед на това съдът следва да прекрати производството по делото като недопустимо.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по т.д. № 74 по описа за 2021г. на Софийски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението, след влизането му в законна сила, да се изпрати на РС– Е. П. по ч.гр.д. № 759/2020г. по описа на РС-Е. П. за сведение.

 

 

СЪДИЯ: