№ 205
гр. Стара Загора, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20225500500260 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А.Е.Г. от
гр.К., чрез Л.Д. от АК – Стара Загора против решение № 79 от 08.03.2022г.
постановено по гр.дело № 3838/2021г. по описа на Районен съд Казанлък, с
което е отхвърлен предявения от А.Е.Г. против „Т.Б.“ ЕАД със седалище в гр.
С., иск за признаване за незаконно уволнението, извършено от „Т.Б.“ ЕАД със
Заповед № 6928, издадена на 27.10.2021г на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 като
неоснователен.
Въззивникът навежда твърдения, че първоинстанционното решение е
неправилно, постановено при съществени процесуалните нарушения, в
противоречие с материалния закон и е необосновано. Сочи, че съдът въобще
не е обсъдил становището му, което е изложил писмено в предоставения
срок. Твърди, че ако го е бил направил, щял е да стигне до друг извод относно
основателността на иска. Излага подробни съображения в тази насока. Сочи,
че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
исковия процес по оспорване законосъобразността на уволнението,
работодателят – въззиваем е длъжен при условията на пълно и пряко
доказване да установи наличието на основание за уволнение. На следващо
място, въззиваемият не бил доказал, че дисциплинарното наказание и
уволнение са извършени от оправомощени за това лица. Въззивникът счита,
че работодателят е длъжен да прецени тежестта на нарушението и да наложи
съответното наказание. Намира, че тази преценка не е била извършена по
надлежния ред. Налице било и друго процесуално нарушение – нарушение на
1
правилата на елементарната логика, защото според него имало разлика между
твърденията на работодателя за наличие на определени факти и обективното
съществуване на тези факти. Първоинстанционният съд приел, че щом
работодателят твърдял фактите, то те са били такива.
Моли да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение, като
вместо него съдът постанови друго по съществото на спора, с което изцяло да
уважи иска. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият „Й.Б.“ ЕАД, чрез пълномощника си юриск.А.И. изразява
становище, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, необоснована и недоказана. Счита, че първоинстанционният
съд правилно е установил от правна и фактическа страна обстоятелствата по
делото, както и правилно е приложил материалния и процесуалния закон при
неговото разглеждане. Излага подробни съображения по оплакванията в
жалбата.
Моли да бъде оставено в сила постановеното решение, както и да им
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство
на основание чл.78, ап.8 от ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е иск за отмяна на незаконно уволнение с правно основание
чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В исковата молба ищецът А.Г. твърди, че е започнал работа при
ответника по трудово правоотношение, възникнало на основание трудов
договор от 07.09.2018г. Договорът бил сключен на основание чл. 70 от
Кодекса на труда - срок на изпитване. Трудовото му правоотношение било
многократно изменяно, но към момента на прекратяването му от страна на
ответника, работил по безсрочно трудово правоотношение като „продавач-
консултант“ с място на работа - „помещенията на Работодателя (собствени
или наети) в град К.“, което към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение било офисът на ответника в гр. К. на пл. „Севтополис“ № 2.
Основното му трудово възнаграждение било в размер на 650 лева месечно.
Сочи, че на 30.10.2021г. ответникът прекратил трудовото
правоотношение с ищеца, като в офиса на Теленор в гр. К. на пл.
„Севтополис“ №2 му представил съответната за това заповед. Ищецът отказал
да получи заповедта. Тогава ответникът, представляван в конкретния случай
от А.Д. - регионален мениджър продажби за Стара Загора, уведомил ищеца,
че уволнението е дисциплинарно - по чл. 330, ал. 2 т.6 от КТ и му заявил, че
отказът да бъде получена тази заповед е удостоверен от двама свидетели.
Доказателство за дата и основанието на уволнението било отразено в трудова
книжка серия В, № 851277, ответникът оформил трудовата книжка на ищеца,
в която посочил, че на 30.10.2021г. прекратява процесното трудово
2
правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ. Твърди, че уволнението е
незаконно. Не бил извършил приписваното му дисциплинарно нарушение. В
момента на уволнението ползвал законно отпуск поради заболяване за 20 дни,
считано от 15.10.2021г. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 333 от
Кодекса на труда работодателят не е получил изрично писмено разрешение на
Инспекцията по труда преди да извърши процесното дисциплинарно
уволнение.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението,
извършено на 30.10.2021г. от „Т.Б.“ ЕАД със седалище в гр. С., адрес на
управление ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., ЕИК ***.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Заявява, че оспорва изцяло предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, моли
съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение, възникнало между
ищеца и „Т.Б.“ ЕАД въз основа на чл.70 и чл. 68, ал.1, т.3 КТ, съгласно
Трудов договор № 6579/07.09.2018г. с начало на изпълнение 10.09.2018г., за
длъжност „Продавач-консултант“. Не оспорва сключването на Допълнително
споразумение № 12677/27.08.2019г. към горепосочения Трудов договор, по
силата на което, считано от дата 27.08.2019г. трудовият договор на
служителя се трансформира от договор по заместване по чл. 68, ал.1, т.3 КТ в
безсрочен трудов договор по чл. 67, ал.1, т.1 КТ. Не оспорва, че към датата на
уволнението ищецът законно е ползвал отпуск поради общо заболяване, като
временно нетрудоспособен за период от 20 дни, считано от 15.10.2021г. Не
оспорва факта на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Оспорва твърдението, че ищецът не е извършил дисциплинарно нарушение,
въз основа на което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
чрез Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с №
114/27.10.2021г., ведно със Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение без предизвестие № 6928, издадена на 27.10.2021г.
Оспорва изложеното твърдение, че процесното дисциплинарно
уволнение е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 333 КТ, а именно,
че е наложено без изрично писмено разрешение на Инспекция по труда. В
приложение към Заповедта за уволнение фигурирало Писмо с изх. №
21074613/26.10.2021г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище Стара Загора към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, с което се разрешавало уволнение на служител, ползващ специална
закрила.
Счита предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен и
недоказан. Трудовият договор на ищеца бил прекратен при спазване на
всички нормативно установени в Кодекса на труда изисквания. Двете основни
възражения на ищцовата страна почивали на твърденията, че Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с № 114/27.10.2021г. и
Заповедта за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие №
6928/27.10.2021г. са издадени без основание.
3
По отношение на първата, служителят отричал да е извършил
нарушението, в следствие на което е настъпило налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Тези твърдения не били подкрепени с никакви
доказателства. Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание на
ищеца започнала по повод постъпил в Комисията за регулиране на
съобщенията Сигнал с вх.№ 14-00-999/01.09.2021г. от клиент на Дружеството
- г-жа В.Б., в качеството си на управител на „Е.-С.“ ЕООД, ЕИК ***.
Жалбоподателката подала сигнала във връзка с неправомерен опит за смяна
на собственост и пренос на номерата на представляваното от нея дружество
от мрежата на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в тази на
„Т.Б.“ ЕАД. Очаквали, че с оглед подадения пред КРС сигнал, Дружеството
щяло да бъде санкционирано за нарушение на Закона за електронните
съобщения. По повод сигнала, Дружеството образувало вътрешна проверка, в
рамките на която била направена независима графологична експертиза на
подписите на документите за пренос на мобилните номера. Вещото лице
И.Е.С. заключил в Протокол № 21/ИСПЕ - 079, че подписите в полетата,
положени от името на В.А.Б. не са нейни, а са положени от служителя А.Е.Г..
За резултатите от извършената вътрешна проверка, Дружеството съставило
Доклад № 159/2021г., издаден на 14.10.2021г., с който се установило, че
А.Е.Г. извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на
чл. 6.1, чл. 6.6, чл. 6.10 и чл. 6.12 във връзка с чл. 3.20 от Правилник за
вътрешния трудов ред в „Т.Б.“ ЕАД, за които, съгласно чл. 6 от същия, се
налага дисциплинарно наказание уволнение, а именно:
- Фалшифициране, измама и унищожаване на документи на
компанията и/или оперативните системи;
- Нарушение на вътрешните правила за сключване на договори за
мобилни услуги на физически лица и корпоративни клиенти;
- Уронване доброто име и престижа на Работодателя;
- Да пази в тайна, съхранява и не разпространява лични данни на
трети лица
- потребители на електронни съобщителни услуги, предоставяни от
„Т.Б.“ ЕАД, служители на дружеството, потенциални, настоящи и бивши
контрагенти на „Т.Б.“ ЕАД и др., до които е получил достъп при и по повод
изпълнение на трудовите си задължения, както и да спазва действащото
законодателство и вътрешните правила на Работодателя по отношение на
обработването на лични данни;
Основателността и законосъобразността на наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение“ била последица от неправомерното поведение на
ищеца при изпълнение на служебните му задължения, изразяващи се в
следното: на дата 30.08.2021г. А.Г. подправил чужди подписи, с цел опит за
пренос на два номера (прехвърляне на договор за мобилни услуги от мрежата
на един мобилен оператор в мрежата на друг оператор) със смяна на
собственост (промяна на титуляря по договора). Установено било по
безспорен начин, че лицето, представляващо титуляря по договорите, не
4
присъствало в магазина, съответно не било подписало необходимите за целта
документи. Вместо това, подписите му били подправени от ищеца. Всички
използвани способи в хода на проверката за установяване на извършването на
нарушенията, били подробно и хронологично описани в приложената Заповед
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с № 114/27.10.2021г.
По отношение на Заповедта за прекратяване на трудово
правоотношение без предизвестие № 6928, издадена на 27.10.2021г., ищецът
твърди, че същата е незаконна. А.Г. считал, че не бил издаден документ от
Инспекция по труда, който да разрешава прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя, докато служителят се ползва със
специална закрила в периода на ползван отпуск поради общо заболяване.
Разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца било
дадено на Дружеството. Същото било обективирано в Писмо с изх.№
21074613/26.10.2021г. на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара
Загора и била цитирана в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Получаването на това разрешение безспорно сочило за
законосъобразност на издадената от Дружеството заповед.
Сочи, че Дружеството спазило разпоредбата на чл.193 от Кодекса на
труда, като преди да наложи дисциплинарното наказание изискало чрез
Искане за даване на обяснения с изх.№ 108/29.09.2021г. и получило писмени
обяснения от ищеца. Същите били взети предвид при определяне тежестта на
наложеното наказание. Сочи, че предвид обстоятелството, че ищецът отказал
да получи заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и за уволнение
(което било потвърдено с исковата молба), отказът от получаването им бил
удостоверен от двама свидетели: А.М.Д. и П.Р.Ц.. Моли съда да отхвърли
иска, предявен от А.Е.Г., като неоснователен и недоказан. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 23, т.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Страните не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало въз основа на сключен между страните трудов
договор № 6579 от 07.09.2018г. с начало на изпълнение 10.09.2018г. Не се
спори и че на 27.08.2019г. е подписано Допълнително споразумение №12677,
по силата на което, считано от дата 27.08.2019г. трудовият договор на
служителя се трансформира от договор по заместване по чл. 68, ал.1, т.3 КТ в
безсрочен трудов договор по чл. 67, ал.1, т.1 КТ.
Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с №
114/27.10.2021г., ведно със Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение без предизвестие № 6928, издадена на 27.10.2021г.
трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от
28.10.2021г. Същите не са получени лично от ищеца, а отказът му да получи
посочените документи е удостоверен чрез подписите на двама служители на
„Т.Б.“ ЕАД. Получено е и Писмо с изх.№ 21074613/26.10.2021г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора, даващо разрешение на
5
„Т.Б.“ ЕАД за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Предявеният от А.Е.Г. против „Т.Б.“ ЕАД иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, е процесуално допустим. Спазен е двумесечния
преклузивен срок за предявяване на иска за отмяна на незаконно уволнение.
Разгледан по същество, искът за признаване на уволнението на ищеца за
незаконно е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от съда.
С атакуваната Заповед трудовото правоотношение между ищеца и
ответника е прекратено на основание чл. 330, ал.2 т.6 КТ - поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение поради налагане на
дисциплинарно наказание предполага съда да изследва всички изискуеми от
закона реквизити на издадената заповед и да обследва нейното
законосъобразно издаване.
При уволнение на това основание доказателствената тежест за
законосъобразността на упражняваното от него право се носи от
работодателя, в конкретния случай - ответника в настоящото производство.
Заповед за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие №
6928/27.10.2021г. е издадена от Г.Д. - пълномощник на законно
представляващите ответника по силата на пълномощно с нотариална заверка
на подписите с рег. № 21617 от дата 01.11.2018г. на Нотариус с рег. № 302 на
НК, р-н на действие РС София, представено като доказателство с отговора на
исковата молба и прието от съда.
Дисциплинарното производство, уредено от КТ, е регламентирано от
норми от императивен характер, за спазването на които съдът следи
служебно. На първо място в чл.195, ал.1 от КТ са уредени задължителните
реквизити на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание -
“Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.” Представената
по делото Заповед №6928/27.10.2021г. , издадена от „Т.Б.“ ЕАД съдържа
всички задължителни реквизити - мотиви за наложеното наказание, подробно
описание на нарушителя и нарушението на трудовата дисциплина,
наказанието и законовото основание за налагането му. Описаното в
обстоятелствената част на заповедта съответства на цитираните законови
основания за дисциплинарната отговорност на работника.
Друга императивна норма, за спазването на която съдът следи
служебно, е тази на чл.193, ал.1 от КТ, а именно - в стадия на установяване
факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения.
Това задължение на работодателя, като орган на дисциплинарна власт,
представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако
работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо
да го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно
6
производство. Важно законово изискване е и това - обясненията да са
поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за
дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на
дисциплинарното производство, а не по друг повод.
Ответникът е поискал от ищеца да даде обяснения видно от
приложеното по делото писмо с изх. № 108/29.09.2021г. Като в отговор на
това искане на 30.09.2021г. ищецът А.Е.Г. е отговорил, че е ходил в
полицията да дава обяснения. С оглед на това съдът намира, че работодателят
е спазил и това изискване на закона и се е възползвал от разпоредбата на
чл.193, ал.3 КТ и е наложил дисциплинарното наказание без да получи
обяснения от работника. Съдът намира, че са налице предпоставките за
прилагане нормата на чл.193, ал.3 КТ. „Обясненията на работника не са били
изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато
работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е
получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат
обяснения. Текстът на чл.193, ал.3 КТ е приложим и във всички случаи,
когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от
работника, в т.ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на
адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи
препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по
какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с
искане за обяснения да достигне до него.“ „Виновно поведение на работника
или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни)
от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното
искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в
разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна
причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан
от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. В случая
работодателят е отправил писмено искане до работника, което искане
работникът е получил в 14.00 часа на 30.092021г. , но е отказал да даде
обяснения. Поради тази причина съдът приема, че ответникът е изпълнил
задължението си като работодател по чл.193, ал.1 КТ да поиска и даде
възможност за обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. При
тези данни съдът не установява процесуални нарушения по чл.193 от КТ.
Следващата императивна разпоредба, свързана с дисциплинарното
производство, за спазване на която съдът следи служебно, е тази по чл.194,
ал.1 от КТ. Същата урежда сроковете за налагане на дисциплинарните
наказания. С изтичането им се отнема възможността да се наложи наказание
по чл.188 от КТ. Двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ тече от откриване
на нарушението. В конкретния случай срокът е спазен.
По отношение разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ, по делото са
представени доказателства- писмо с изх. №21074613 от 26.10.2021г., от които
е видно, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателя е
поискал и получил разрешение от Дирекция“Инспекция по труда“ със
7
седалище гр.Стара Загора с което се разрешава уволнението на служител,
ползващ специална закрила, тъй като безспорно е установено между
страните, че към момента на връчване на Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ ищецът е ползвал отпуск поради общо
заболяване. В тази връзка и на основание чл. 330 КТ ищецът се ползва с
предварителна закрила при прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ, като работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на Инспекцията по труда. Разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е дадено с Писмо с изх.
№ 21074613/26.10.2021г. на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
Стара Загора.
В атакуваната пред съда заповед изчерпателно и подробно са описани
фактите и обстоятелствата довели до налагането на дисциплинарно наказание
„уволнение“ на ищеца, изложени са и обстоятелствата, които работодателят е
приел за осъществени и които са го мотивирали да приеме, че на дата
30.08.2021г. ищецът е подправил чужди подписи, с цел опит за пренос на два
номера (прехвърляне на договор за мобилни услуги от мрежата на един
мобилен оператор в мрежата на друг оператор) със смяна на собственост
(промяна на титуляря по договора), с което е извършил тежко нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на на чл. 6.1, чл. 6.6, чл. 6.10 и чл. 6.12 във
връзка с чл. 3.20 от Правилник за вътрешния трудов ред на Работодателя. В
заповедта са подробно изброени документите, въз основа на които
работодателят е приел за установени тези факти. Съответно, същата съдържа
всички изискуеми реквизити и отговаря на изискванията по чл. 195 от
Кодекса на труда, и от тази гледна точка е мотивирана и законосъобразна.
Спазено е изискването по чл.193 ал.1 КТ за изслушване или приемане на
писмените обяснения на нарушителя.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че
работодателят е провел дисциплинарното производство съобразно законовите
разпоредби. Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено за
нарушение, изразяващо се в Фалшифициране, измама и унищожаване на
документи на компанията и/или оперативните системи;Нарушение на
вътрешните правила за сключване на договори за мобилни услуги на
физически лица и корпоративни клиенти;Уронване доброто име и престижа
на Работодателя;Да пази в тайна, съхранява и не разпространява лични данни
на трети лица; потребители на електронни съобщителни услуги, предоставяни
от „Т.Б.“ ЕАД, служители на дружеството, потенциални, настоящи и бивши
контрагенти на „Т.Б.“ ЕАД и др., до които е получил достъп при и по повод
изпълнение на трудовите си задължения, както и да спазва действащото
законодателство и вътрешните правила на Работодателя по отношение на
обработването на лични данни, които безспорно установено е по делото, че са
извършени.
Заповедта отговаря на изискванията на чл.192 и чл.195, ал.1 КТ, тъй
като в нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които законът
8
предпоставя като условие за законност. В заповедта е посочен нарушителят и
е описано нарушението на трудовата дисциплина, така, както е възприето и
оценено от работодателя, с всички негови обективни и субективни признаци,
като е налице и съответствие между посоченото правно описание и
фактическите обстоятелства.
От анализа на обсъдените по делото доказателства въззивният съд
намира, че е безспорно установено по делото, че ищецът е извършил
нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че дисциплинарното
уволнението е извършено законосъобразно на доказаното основание, а
предявеният иск за неговата отмяна е неоснователен.
Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на
събраните по делото доказателства.
С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба
следва да се присъдят на въззиваемият направените разноски пред въззивната
инстанция, което са в размер на 180лв., представляващи направените
разноски пред въззивната инстанция – юрисконсултско възнаграждение на
осн. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 23,
т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79 от 08.03.2022г. постановено по гр.дело
№ 3838/2021г. по описа на Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА А.Е.Г. с ЕГН **********, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД със
седалище в гр. С., адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
ЕИК ***. съдебни разноски в размер на 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/,
представляващи направените разноски пред въззивната инстанция –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10