Определение по дело №573/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 892/20.09.2011 год., постановена по н.о.х.д. № 942/2010 год. на Петричкия районен съд, подсъдимата В. А. М. от Г. П. е призната за виновна в това, че на неустановена дата в края на месец март 2006 година в Г. П., У. „П. Д.” №., В. като посредствен извършител чрез П. С. Г. – бивш учител и курсов ръководител в ТМЕТ „Ю. Г.” в град П., е преправила съдържанието на официален документ – личен картон за средно професионално-техническо училище ТМЕТ „Ю. Г.” – П. на името на Б. Г. В. за дубликат серия ДА № 009571, рег. №3440/27.01.2001 год. на диплома за завършено средно образувание серия С . № ., рег. № ./03.07.2000 год., като променила цифрите, удостоверяващи общия успех, в който са включени и зрелостните изпити, положени от Б. В. и успеха му от другите изучавани през учебните години 1997/1998 г., 1998/1999 г. и 1999/2000г. учебни предмети, с цел да бъде използван, поради което и на основание чл.308, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, пр.2 и чл.54 от НК е осъдена да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, чието ефективно изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимата М. е призната за виновна и в това, че на неустановена дата през 2005 година в Г. П., в качеството си на длъжностно лице – директор на ТМЕТ „Ю. Г.” в град П., в кръга на службата си, е съставила официален документ - дубликат серия ДА № ., рег. №./27.01.2001 год. на диплома за завършено средно образувание серия С . № 021997, рег. № ./03.07.2000 год. на името на Б. Г. В., в който удостоверила неверни обстоятелства относно общия успех, в който са включени и зрелостните изпити, положени от В. и успеха му от другите изучаване през учебните години1997/1998 г., 1998/1999 г. и 1999/2000г. учебни предмети, с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства, а именно по-висок успех и по-високи оценки от различните учебни предмети, поради което и на основание чл.311, ал.1 във вр. с чл.54 от НК е осъдена да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, чието ефективно изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимата М. е призната за невиновна в това, че на неустановена дата в края на месец март 2006 година в дома на П. Г. в Г. П., У. „П. Д.” №., В. е унищожила чужд официален документ – личен картон за средно професионално техническо училище ТМЕТ „Ю.Г.” в град П., на името на Б. Г. В., с цел да набави за себе си имотна облага, поради което е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл.319 от НК.

На основание чл.23, ал.1 от НК на М. е наложено общо най-тежко наказание измежду определените и за двете отделни деяния, а именно - „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, чието ефективно изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият Б. Г. В. е признат за виновен в това, че през месец юни 2005 година в РГС – П. съзнателно се е ползвал от официален документ с невярно съдържание - дубликат серия ДА № ., рег. №./27.01.2001 год. на диплома за завършено средно образувание серия С 2000 № 021997, рег. № 2962/03.07.2000 год., издадена от ТМЕТ „Ю.Г.” в град П., за да докаже, че е завършил средното си образование с успех 4.78, с цел да кандидатства за работа в РГС – П. като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 във вр. с чл.308, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, пр.2 и чл.54 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, чието ефективно изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.2 от НПК подсъдимите М. и В. са осъдени да заплатят по равно направените по делото разноски в размер на 831 лева.

В законния срок присъдата е атакувана от адвокат И. Ч. в качеството му на защитник на двамата подсъдими с искане за нейното отменяване и постановяването на нова оправдателна присъда по всички обвинения срещу доверителите му. Както в допълнителната си жалба, така и в пледоарията си пред проверяващата инстанция, адвокат Ч. твърди, че са допуснати множество съществени процесуални нарушения, сериозно засягащи правата на доверителите му, което е основание за връщане на делото за ново разглеждане. Според него е допуснато нарушение на чл.335, ал.3 от НПК, тъй като М. е била веднъж оправдана по повдигнато и обвинение, и без наличието на протест в тази посока от прокуратурата, впоследствие при допуснато изменение на обвинението при новото разглеждане на делото, същата е осъдена. Отделно от това неправилно е допуснато изменение на обвинението, в което не е обяснено защо Г. е наказателно неотговорна, а това е пречка за пълноценното упражняване на правото и на защита. Отделно от това анализа на събраните по делото доказателства не изключва вероятността дипломата на В. да е с успех 4.78, което означава, че няма извършени престъпления.

Представителят на О. П. – Б. счита, че анализа на събрания доказателствен материал позволява да се направят изводите, възприети и в проверявания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен следва да бъде изцяло потвърден, включително и относно размера на наложените наказания.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място, при изложението на възприетите за установени факти, Районният съд е съобразил и правилно анализирал доказателствената съвкупност, описвайки детайлно поведението на двамата подсъдими във връзка с повдигнатите им обвинения. На второ място и с оглед задължението на въззивната инстанция да изложи самостоятелен прочит на фактите по делото, Окръжният съд намира, че към инкриминирания период от време подсъдимата М. заемала длъжността директор на ТМЕТ „Ю. Г.” в град П.. От 1986 година до 2004 год. свидетелката П. Г. е била назначена за преподавател в същото средно училище, което е завършил и другия подсъдим Б. В.. Последният през 2002 год. кандидатствал за работа в РГС – П., по която причина представил пред тях нотариално заверен препис от диплома за завършено средно образование серия С . № ., рег. №./03.07.2000 год., издадена от ТМЕТ „Ю. Г.” в град П. с професия „монтьор и водач на МПС” и специалност „монтьор на автомобили и водач на МПС категория „В” с общ успех „добър” 3.78. В. не се класирал за претендираната работа, а документите му останали в архива на РГС – П.. Три години по-късно, през лятото на 2005 година подсъдимият отново участвал в конкурс на РГС – П. за заемане на длъжността „граничен полицай”. Отново подал изискуемите се документи, сред които и дубликат на диплома за завършено средно образование серия ДА № ., рег. №./27.01.2001 год. При съпоставката между новопредставената диплома и използваната от същия кандидат преди три години, свидетелката М. констатирала, че има явно разминаване в крайния общ успех, който в първия случай бил „много добър” 4.78, а във втория случай „добър” 3.78. Разминаване имало и в оценките по следните предмети, имащи значение за крайния общ успех на ученика: техническо чертане, техническа механика, електротехника и електроника и устройство на МПС, които в по-късно представения документ били завишени. Разминаване е имало и в останалите предмети, подробно изброени на стр.3 от мотивите към атакуваната присъда, които също са били завишени. Оценките от зрелостните изпити, положени от В. не били променени. Констатирайки очевидното разминаване в съдържанието на двата официални документа, началникът на РГС – П. е уведомил Районната П. – П., която разпоредила извършването на проверка. Притеснена от тази проверка подсъдимата М. посетила свидетелката Г. в дома и на неустановена дата през месец март на 2006 година като я убедила, че трябва да нанесе данните от личния картон на ученика Б. В., защото старият картон бил надраскан, а предстояло проверка от МОН. Г. се съгласила и нанесла променените оценки в новия картон, а стария М. пред нея скъсала на две и прибрала след това. С тези си действия подсъдимата на практика целяла да легитимира издаването на дубликата от диплома за завършено средно образование на В. на неустановена дата през 2005 година, който той използвал при повторното си кандидатстване в органите на МВР.

От заключенията на експерта Ц. се установява, че в изследвания личен картон на ученика подписите на представителите на зрелостната комисия са положени от И. С. и В. Г.. А в изследваните останали лични картони, включително и на В., подписите за курсов ръководител са на П. Г., с изключение на посочените от вещото лице случаи.

В хода на съдебното производство е назначена и изпълнена подробна техническа експертиза, в която вещото лице Е. изключително подробно и ясно отговаря на поставените му въпроси. При извършена от него проверка на училищната документация са открити нови документи, приобщени за нуждите на наказателното производство. На тази база експертът е заключил, че оценките в оригиналния личен картон на В. се разминават от оценките в новия картон, в който са по-високи. Последното е резултат на манипулация и нанасянето на по-високи резултати от действителните, довели и до завишен краен общ успех.

Тази фактическа обстановка, която се приема и от двете съдебни инстанции, почива на законосъобразния и логичен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. При излагане на съображенията си в тази посока Районният съд обосновано и убедително е посочил значението на отделните доказателства и същевременно връзката им едно с друго, за да направи крайния си извод. Оценени са показанията на отделните свидетели, които формират приетото за установено. Изяснено е защо С. и Г. са положили подписите си в картона на В., както и конкретната процедура, когато са налице поправки. Установено е, че принципно няма практика личните картони на учениците да се изнасят извън училището, а корекциите са нанасяни в директорския кабинет. Свидетелката М. е заявила, че при първото си кандидатстване в РГС – П., В. е нямал изискуемия се минимален бал, докато във втория случай успеха му е бил в изискуемата се норма, но пък се констатирало разминаване в двата документа, които трябвало да установяват едни и същи обстоятелства. От особено съществено значение са и показанията на Г., която е заявила, че нанесените от нея оценки в новия картон на В., е сторила по молба на подсъдимата, за да избегне негативни последици от предстояща проверка от инспектората на МОН. Последното потвърждава и проверяващия по случая свидетел В., пред който Г. е заявила, че е действала по молба на М., за да се оправи личния картон на В., в който имало множество поправки. Следва да се подчертае, че на практика всички гласни и писмени доказателства разобличават М. като човека, който единствено е имал възможността с оглед на позицията си и достъпа до всички документи в училището, да организира и реализира подправянето на личния картон чрез Г. и да състави дубликата на новата диплома, в който нанесла по-високия успех на В.. Затова и нейните обяснения следва да бъдат преценявани като доказателствен източник само в частта им, в която съвпадат с обективно установеното от останалите доказателства. Извън това, в частта, в която се отрича правно укоримото и поведение, те са израз на правото и на защита, което напълно обосновано и законосъобразно е приел и Районният съд. Същото се отнася и до обясненията на другия подсъдим – Б. В.. Няма никаква логика да е получил и притежавал диплома за завършено образование със значително занижен краен общ успех, която освен това използвал при първото си кандидатстване за работа в системата на МВР, а след като е установил, че му трябва по-висок успех, за да постигне желаното, той се е снабдил и съответно използвал коригиран в този смисъл документ. Но в крайна сметка обясненията на подсъдимия в наказателния процес са не само доказателствен източник, а и изразяват правото му на защита, поради което и за тяхната достоверност може и трябва да се съди при съпоставка с останалия доказателствен материал. А той безапелационно налага установеното по-горе, въз основа на което може да се направят правните изводи, че от обективна и субективна страна подсъдимата М. е извършила престъпленията по чл.308, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, пр.2 от НК и по чл.311, ал.1 от НК, а подсъдимият В. по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, пр.2 от НК. На първо място, М. на инкриминираните дата и място - на неустановена дата в края на месец март 2006 година в Г. П., У. „П. Д.” №., В. като посредствен извършител чрез П. С. Г. – бивш учител и курсов ръководител в ТМЕТ „Юрий Гагарин” в град П., е преправила съдържанието на официален документ – личен картон за средно професионално-техническо училище ТМЕТ „Ю. Г.” – П. на името на Б. Г. В. за дубликат серия ДА № ., рег. №./27.01.2001 год. на диплома за завършено средно образувание серия С . № ., рег. № ./03.07.2000 год., като променила цифрите, удостоверяващи общия успех, в който са включени и зрелостните изпити, положени от Б. В. и успеха му от другите изучавани през учебните години 1997/1998 г., 1998/1999 г. и 1999/2000г. учебни предмети, с цел да бъде използван за установяване на именно тези обстоятелства. В тази посока са изложени изключително подробни разсъждения от страна на проверяваната инстанция, с които Окръжният съд се солидаризира. Безспорно личният картон на ученика, в който се удостоверяват резултатите от обучението му и зрелостните изпити, представлява официален документ. Преправяне на съдържанието му е сторено чрез свидетелката Г., която прокуратурата е приела за наказателно неотговорна в случая. Заблудата относно причините за нанасяне на оценките от стария личен картон в празна бланка за нов, е мотивирала прокуратурата да приеме, че тя е била подведена от подсъдимата и няма умисъл в извършване на документно престъпление. Доколкото прокуратурата е по Конституция единствено оправомощена да повдига и поддържа обвинение срещу лице за извършено престъпление, Окръжният съд намира, че няма основания за подробното изследване на това съзнавала ли е и доколко какво върши свидетелката. На второ място, М. е отговорна и за това, че на неустановена дата през 2005 година в Г. П., в качеството си на длъжностно лице – директор на ТМЕТ „Ю. Г.” в град П., в кръга на службата си, е съставила официален документ - дубликат серия ДА № ., рег. №./27.01.2001 год. на диплома за завършено средно образувание серия С . № ., рег. № ./03.07.2000 год. на името на Б. Г. В., в който удостоверила неверни обстоятелства относно общия успех, в който са включени и зрелостните изпити, положени от В. и успеха му от другите изучаване през учебните години1997/1998 г., 1998/1999 г. и 1999/2000г. учебни предмети, с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства, а именно по-висок успех и по-високи оценки от различните учебни предмети. Отново не са налага да се приповтарят подробните разсъждения на проверяваната инстанция относно елементите от състава на престъплението по чл.311, ал.1 от НК. Безспорни са както длъжностното качество на подсъдимата като директор на ТМЕТ „Ю. Г.” в град П., така и че е съставила в кръга на службата си официален документ, в който удостоверила неверни обстоятелства, който документ е използван за установяване на посочените в него данни при повторното кандидатстване на В. в РГС – П.. Същият документ е подписан от нея и тя се счита за негов издател. Отделно от това липсват каквито и да било основания да се приеме, че това е сторено от друго длъжностно лице, тъй като предходното поведение на М., насочено към съставянето на нов личен картон на В., безусловно разкрива намерението и да се заличат възможностите за удостоверяване на извършеното преди това друго престъпление.

На трето място, подсъдимият В. през месец юни 2005 година в РГС – П. съзнателно се е ползвал от официален документ с невярно съдържание - дубликат серия ДА № ., рег. №./27.01.2001 год. на диплома за завършено средно образувание серия С .№ ., рег. № ./03.07.2000 год., издадена от ТМЕТ „Ю. Г.” в град П., за да докаже, че е завършил средното си образование с успех 4.78, с цел да кандидатства за работа в РГС – П. като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Съображенията на ПРС относно това, че не е възможно той да не е съзнавал, че представя поправена диплома, за да има шанс да постъпи на работа в системата на МВР, напълно се споделят и от настоящия състав на БлОС. Независимо от твърденията му, че като млад човек не е обръщал внимание какъв точно е бил успеха му за завършено средно образование, няма нито правна, нито житейска логика да бъде оневинен, че се е ползвал от преправен официален документ, който му е абсолютно необходим, за постигне целта си. Ако при първото си кандидатстване за същата работа формално може да обоснове незнанието си на определени обстоятелства във връзка с успеха си, то това, че повторно кандидатства и представя друга диплома, е сигурно доказателство, че е съзнавал, че без преправения втори документ, опитът му е обречен предварително на неуспех.

Окръжният съд не намира основания за корекция на присъдата и в частта, с която подсъдимата М. е оневинена за извършено престъпление по чл.319 от НК. Според мотивите към проверявания акт, по делото не са събрани никакви данни за наличието на специалната цел, посочена в закона, за да се твърди, че има извършено такова престъпление. Липсата на протест от страна на прокуратурата в тази посока, обезсмисля коментарите за това има ли извършено престъпление по чл.319 от НК, тъй като не е възможно въззивната инстанция да отмени и съответно осъди подсъдимата по това обвинение.

В жалбата срещу присъдата, а и в пледоарията си, защитникът на двамата подсъдими разви подробно тезата за допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат цялостната й отмяна. Основното съображение е в посока, че при първоначалното разглеждане на делото е постановена оправдателна присъда и тъй като не е депозиран протест от прокуратурата, а само жалба от подсъдимата, при връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция, тя няма правото да се произнася по обвинението, за което е била оправдана. Формално защитникът е прав в поддържането на правилото по чл.335, ал.3 от НПК. То гарантира, че при обжалване на присъдата положението на подсъдимия няма да бъде влошено, освен ако няма протест от прокурора /жалба от частния обвинител или частния тъжител/ в тази посока. Съдържателно обаче, възражението е без всякакво основание. При първото разглеждане на делото от ПРС, М. е била оправдана не за това, че не е извършила престъпление, а само за това, че го е сторила в съучастие със свидетелката Г.. В този смисъл забраната за постановяване на осъдителна присъда при новото разглеждане на делото се разпростира само относно същото съучастие, но не и за нещо друго. След като прокуратурата е извършила проверка и е констатирала, че от субективна страна Г. не е съзнавала, че е извършила престъпление, очевидно, че е било допустимо и изменение на обвинението в тази посока. Несъстоятелни са аргументите, че не е уточнено, защо точно е наказателно неотговорна Г., след като защитникът и подсъдимата са били запознати с резултата от извършената срещу свидетелката проверка. Защитата в наказателния процес е срещу фактите и в този смисъл всички, касаещи повдигнатото и обвинение, са й били известни, така че, тя да може пълноценно да се защити. А това, че е допустимо изменение на обвинението, прието от първата инстанция, е видно от актуалната разпоредба на чл.287 от НПК.

Възражението за неправилно приложение на материалния закон също е неоснователно. При анализа на събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установи, че М. и В. са извършили престъпленията, за които са били признати за виновни. Особено съществено е заключението на експерта Е., който е установил множество първични данни за актуалния успех на В. и оттам за поправката му в дубликата на дипломата за повторно кандидатстване за работа пред РГС – П.. Изложеното по-горе при оценка на доказателствата по делото, не позволява да се направят целените от защитата на подсъдимите изводи.

По отношение на наказателната съдба на всеки от подсъдимите, проверяващата инстанция не намира основания за корекция на определените по вид и размер наказания.

Санкционната част на нормите на чл.308, ал.2 и чл.311, ал.1 от НК към момента на деянието предвиждат наказание „лишаване от свобода” до осем години в първата хипотеза и до пет години във втората. Изхождайки от съпоставката между чистото съдебно минало на дееца, добрите и характеристични данни и съдействието й, макар и частично, за разкриване на обективната истина от една страна и от друга стремежа и да заличи следите на извършеното престъпление, а и това, че е заблудила Г., за всяко от престъпленията съдът е определил поотделно наказания „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. След това на основание чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание на М., а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, чието ефективно изтърпяване съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата. Разпоредбата на чл.311, ал.1 от НК предвижда възможност и за допълнителна санкция на дееца по чл.37, т.6 от НК. Без никакви мотиви това очевидно не е възприето от ПРС, а липсата на протест от прокурора не позволява да се обсъжда дали това е необходимо. По същата причина не може да се коментира от въззивната инстанция и приложението на чл.24 от НК.

При определяне на наказанието на другия подсъдим – Б. В., ПРС е действал законосъобразно. Определеното му наказание от 3 /три/ месеца „лишаване от свобода” при отлагане на ефективното му изтърпяване за срок от 3 /три/ години, отчита особеностите на случая. От една страна са чистото съдебно минало на дееца, добрите характеристични данни, частичното му съдействие за разкриване на обективната истина по делото, а от другата, че на практика е кандидатствал за работа с подправена диплома в системата на МВР, която е призвана по закон да противодейства на всякакви престъпни прояви. Затова и е недопустимо по-либералното му третиране.

И за двамата подсъдими следва да се отбележи, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК, тъй като с оглед на извършеното от тях не може да се счете, че е и най-лекото наказание, предвидено от закона, е несъразмерно тежко с оглед на извършеното, а отделно от това и смекчаващите отговорността обстоятелства не могат да бъдат определени нито като многобройни, нито пък някое от тях като изключително.

Законосъобразно в тежест на подсъдимите са възложени сторените по делото разноски, в който смисъл е разпоредбата на чл.189 от НПК.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 892/20.09.2011 год., постановена по н.о.х.д. № 942/2010 год. на Петричкия районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.