Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………………08. 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на осми юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря
Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3211 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от Д.А.Д. с ЕГН **********
*** срещу Виза за проектиране с изх.№ АУ076933ПР-001ПР/29.08.2018г. на Главния
архитект на район Приморски при община Варна за УПИ V-6905, кв.144 по плана на
гр. Варна, СО „Траката“.
В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност на оспорената виза за проектиране поради допуснати
съществени формални пороци, при неправилно приложение на материалния закон и противоречие
на основни принципи в административното производство. Сочи се, че оспорената
виза не съответства на критериите за форма и съдържание на индивидуалните
административни актове, установени в чл.59, ал.2 от АПК. Счита, че така издадената
виза не представлява копие – извадка от действащия за имота ПУП-ПРЗ доколкото
предвиденото с нея допълващо /подземно/ застрояване излиза извън линиите на
допустимото застрояване в УПИ V-6905, кв.144 на СО „Траката“, гр. Варна. На
следващо място се твърди, че оспорената виза противоречи на установения в чл.8,
ал.1 от АПК основен принцип в административното право – за равенство на
страните в производството – жалбоподателката и останалите наследници на А.С.А.
в качеството на собственици на ПИ 10135.2520.6904 не са надлежно уведомени от
ответника за началото на производството по чл.140 от ЗУТ, с което съществено са
нарушени техни права и законни интереси. Развити са доводи, че оспорената виза е
издадена при недостатъчно изяснени факти – нарушение на чл.35 от АПК. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени издадената
от Главния архитект на Район „Приморски“
Виза за проектиране с изх.№ АУ076933ПР-001ПР/29.08.2018г.
В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от
явилия се процесуален представител – адв. С. С.. Въвежда искане за присъждане
на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Главният архитект на Район
„Приморски“ не се явява, не се представлява. Не е представено становище по
съществото на правния спор.
Заинтересованите страни Д.Н.А. и Н.А.А. не се
явяват, не се представляват и не изразяват съображения по повдигнатия правен
спор.
Заинтересованата страна В.К.А. не се явява, не се представлява и не взема
отношение по съществото на спора.
Заинтересованата страна Община Варна – също не
изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена пред надлежен съд, в
законоустановения срок. Депозирана е от заинтересовано лице по смисъла на чл.
131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – собственици на имот, съседен на имота, предмет на
плана, за който с оспорената виза са определени линии на подземното застрояване
за построяване на рампа /подход/ за паркиране
в подземен гараж в УПИ V-6905, кв.144 по платна на гр. Варна, СО „Траката“.
По
основателността на жалбата:
Жалбоподателката Д.А.Д. се легитимира пред съда като
един от собствениците по наследство на ПИ 10135.2520.6904, находящ се в гр.
Варна, СО „Траката“ кв. 144. Собственическите права на наследодателя А.С.А. се
доказват от приложените на лист 8, 10 и 11 от делото Оценителен протокол №
2005/27.05.1996 г. и Удостоверение изх. № УПР /А/2005 от 03.06.1996 г. На стр.
64 и 65 от делото са представени 3 бр. копия на вносни бележки като
доказателство за приключила процедура по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по трансформиране правото на ползване в право
на собственост върху имот пл. № 634 по КП на СО „Траката“. В подкрепа на същото
обстоятелство с допълнителна молба с.д. № 389/09.01.2019 г. /л.67/ по делото са
представени и Заповед № 06/07.01.2019 г. /л.68/ на Кмета на Район „Приморски“,
Община Варна, с която е наредено правото на собственост върху новообразуван
имот ПИ 10135.2520.6904 в урбанизирана територия /СО „Траката“/ да придобият наследниците
на А. С.А., а така също и извадка от Държавен вестник, бр. 39/2018г. с
публикувана Заповед № РД-18-7706-90 от 20.03.2018г., с която е разпоредено в
ПНИ за собственици на новообразуван имот /НИ/ № 6904 на СО „Траката“ с площ от
598 кв.м. да бъдат вписани наследниците на А. С. А. като останалите вписани лица
бъдат заличени.
Производството по издаване на обжалваната виза е
започнало по повод заявление рег. №
АУ076933ПР от 03.08.2018 г. /л.32/, с което заинтересованата страна В.К.А. чрез
пълномощника си Д.К.Г.е поискала от Главния архитект на Район Приморски да му
издаде виза по чл.140 от ЗУТ за УПИ 10135.2520.6905 като изрично е посочено, че
искането е във визата „да бъдат нанесени
линии на подземно застрояване по контура на имота във връзка с проектиране на
рампа за паркиране в подземен гараж“. С административната преписка от
ответника са представени нотариално заверено генерално пълномощно, с което В.К.А.
е упълномощила Д.К.Г.да я представлява пред всички физически и юридически лица,
пред всички компетентни органи и организации в страната, а при съмнения в обема
на представителната му власт пълномощното да се
тълкува в негова полза /л. 33 и
34/; Нотариален акт № вх. регистър на СВ – Варна 35586 от 19.12.2017 г., Акт №
102 /л. 35 и 36/; скица № 15-63053/ 01.02.2018 г. на ПИ с идентификатор 10135.2520.6905,
издадена от Началник СГКК - Варна /л. 37/; Заповед № Г-24/30.01.2015 г. на Зам.
Кмета на Община Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - План
за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ V- 6905 „за жилищно строителство“, кв.
144, по ПУП- ПУР на СО „Траката“ текстова част /л.38/ и графична част /л.44/;
Констативен протокол от 03.04.2015 г., съставен от служители на Район
Приморски, удостоверяващ, че срещу заповедта за одобряване на ПУП- ПРЗ № Г –
24/ 30.01.2015 г. не са постъпили възражения в законоустановения срок и същата
следва да се счита за влязла в сила от 03.04.2015 г. /л. 39/.
На 29.08.2018 г. ответникът издал процесната Виза с
изх.№ АУ076933ПР-001ПР/29.08.2018г. Върху нея с прекъснати линии, съобразно т. 6.3.2
от Приложение №2 към Наредба №8/ 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на
устройствените планове, са отразени ограничителните линии на застрояване, а пространството
между североизточната ограничителна линия на застрояването и страничната
регулационна граница с ПИ 10135.2520.6904 е защриховано и оцветено в оранжево
като изрично е посочено, че това представлява подземно застрояване. В
текстовата част на визата е посочено, че
същата се издава, за да послужи за инвестиционно проучване и проектиране на
подземно застрояване в УПИ V-6905, кв. 144 по плана на СО „Траката“, както и че
същата се издава на основание чл. 41 и чл. 42 от ЗУТ, въз основа на влезлия в
сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г – 24/30.01.2015 г. на Зам. Кмета на
Община Варна.
Към доказателствата по делото е представена Заповед
№ 005/17.02.2017 г. /л. 40 – 43/ на Главния архитект на Община Варна, с която
последният е предоставил на главните архитекти при съответните райони на
територията на Община Варна част от пълномощията си по ЗУТ, в това число и тези
по чл. 140 от същия закон.
По делото е работила съдебно-техническа експертиза.
Същата не е оспорена от страните и се кредитира от съда като изготвено
съобразно компетентността на експерта. От заключението на вещото лице,
поддържано от него и в съдебно заседание, е видно, че за процесните имоти има
изработена и влязла в сила кадастрална карта /КК/. Същата е одобрена със
заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър – София, изменена впоследствие със Заповед №
КД-14-03-2884/05.11.2012 г. на началника на СГКК – Варна. За същата територия
има одобрен и влязъл в сила Подробен устройствен план – план за улична
регулация /ПУП-ПУР/, приет и одобрен с решение № 551-6 на Общински съвет –
Варна по протокол № 10/ 26 -27.07.2012г. В допълнение се сочи, че за УПИ
V-6905, кв. 144 по плана на СО „Траката“, собственост на заинтересованата
страна В.К.А., има одобрен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ по силата на Заповед № Г –
24/30.01.2015 г. на Зам. Кмета на Община Варна, с който имотът е отреден за
жилищно строителство, устройствена зона – Жм2. От изложеното е видно, че както
кадастралната карта, така и заповедта за нейното изменение, са влезли в сила
преди одобряването на ПУП-ПРЗ за УПИ V-6905 „за жилищно строителство“.
На въпроса дали процесната виза за проектиране
представлява извадка от действащия за УПИ V-6905 ПУП-ПРЗ, съгласно цитираната
по-горе заповед на Зам. Кмета на Община Варна, вещото лице отговаря отрицателно
– на визата отстоянието от линията на застрояване до дъното на имота е показана
на 5 метра, докато по предвижданията на ПУП-ПРЗ това отстояние е 9 метра; във
визата не е нанесена линията на застрояване в съседния имот с идентификатор
10135.2520.6904, собственост на жалбоподателката и на останалите наследници на А.
С. А. и не е нанесена етажността на застрояването в УПИ V-6905 за разлика от съдържанието на графичната част
на ПУП- ПРЗ от 2015 г. Върху графичната част на визата са нанесени сградите и
постройките в съседните на УПИ V-6905 имоти. С оглед на посочените
установявания вещото лице сочи, че разглежданата в настоящото съдебно
производство виза за проектиране е изработена върху комбинирана скица между част от действащия за УПИ V-6905
ПУП-ПРЗ от 2015 г. и актуалната кадастрална карта. Заключението на експерта е,
че разглежданата виза не съответства на предвижданията на действащия за
конкретния УПИ ПУП-ПРЗ, доколкото същият, видно от неговата графична част, не
предвижда подземно застрояване в имота – липсват съответните обозначения,
съобразно чл.68, ал.2 и Таблица №2 към Приложение №2 на Наредба №8/14.06.2001
г. за обема и съдържанието на устройствените планове /обозначаването на
подземното застрояване е илюстрирано от вещото лице на стр. 87 от делото/. Във
визата не са посочени конкретни показатели на застрояването в УПИ V-6905 като е
посочено само, че при процеса на проектиране строителството трябва да се
съобрази с устройствените показатели, съгласно действащия за имота ПУП-ПРЗ. В
заключение е посочено, че подложената на съдебен контрол виза не съответства на
чл.140, ал.1 от ЗУТ доколкото не представлява извадка от действащия за имота
ПУП-ПРЗ предвид установените разлики в
съдържанието на графичните им части. В допълнение се сочи, че визата
противоречи и на чл.42, ал.2 от ЗУТ доколкото не са налице материалните
предпоставки за извършване на допълващо застрояване в тази хипотеза.
Гореизложените
факти обосновават следните правни изводи:
Съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания,
посочени в чл.146 от същия Кодекс.
Оспорената виза е издадена от Главния архитект на
Район „Приморски“, който е компетентен да издава визи по реда на чл.140 от ЗУТ
по силата на изрично оправомощаване, предвид представената на лист 40 от делото
заповед № 005/17.02.2017 г. на Главния архитект на Община Варна.
Като основателни се преценяват от настоящата съдебна
инстанция доводите на оспорващата за наличие на съществени пороци във формата и
съдържанието на оспорената виза, налагащи отмяната ѝ като
незаконосъобразна. Макар от съдържанието на административния акт да става ясно
каква е целта на производството, кой е неговият издател, за кой имот се отнася,
както и в какво се състоят измененията в действащия за имота ПУП-ПРЗ, то
правните основания, въз основа на които се издава акта са посочени некоректно.
Посочено е единствено, че визата се издава „на
основание чл.140 от ЗУТ във връзка с чл.41 и чл.42 от ЗУТ“ без да се
посочат конкретните хипотези, предвидени от законодателя като основание за
издаване на такъв документ. Предвид систематичното положение на цитираните
норми – чл.41 и чл.42 от ЗУТ, става ясно единствено, че се касае за допълващо
застрояване в имота на заявителката В. К. А.. Некоректното посочване на
правното основание за издаването му, освен че представлява съществен формален
порок на акта, значително затруднява преценката на съда за неговата материална
законосъобразност предвид невъзможността конкретните факти по казуса да се
обвържат с конкретна правна норма.
В жалбата не са релевирани доводи за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила в
производството пред ответника, а и такива не бяха констатирани в хода на
служебното проверка по чл.168, ал.1 от АПК. Заявлението за издаване на виза е
депозирано пред органа на 03.08.2018 г. видно от регистрационния номер,
поставен върху него. Визата е издадена на 29.08.2018 г., т.е. спазен е
едномесечния срок, установен в чл.140, ал.7, изречение последно от ЗУТ.
Що се касае до материалната законосъобразност на
акта следва да се отбележи, че визата за проектиране по чл. 140 от ЗУТ е акт,
свързан с устройство на територията. Тя има статут на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, в случаите при които с
нея се допуска ново строителство (чл. 41, ал. 2 и чл. 13. ал. 6 ЗУТ), което е
различно от предвиденото по устройствения план или не е предвидено в същия, без да се изменя самия план.
По силата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за
проектиране представлява копие /извадка/ от действащия подробен устройствен
план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти и с нанесени линии
на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и
други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на
подробния устройствен план визата се издава върху комбинирана скица от
кадастралната карта и подробния устройствен план. Визата за проектиране
определя параметрите на допустимото застрояване на конкретния поземлен имот. Тя
е предпоставка за одобряване на инвестиционни проекти и разрешения за строеж -
чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и за учредяване на право на строеж - чл. 180 от ЗУТ.
Доколкото разрешеното с оспорената виза застрояване
е допълващо и е разположено на вътрешната регулационна граница с ПИ с
идентификатор 10135.2520.6904, то съдът съобрази, че, съгласно чл.42, ал.2,
изречение ІІ-ро от ЗУТ, постройки на допълващото застрояване могат да се
изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните
им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в
съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. В конкретния случай
липсват доказателства за наличието на която и да е от предвидените
предпоставки.
Съдът съобрази разпоредбата на чл.134, ал.6 от ЗУТ,
съгласно която когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове
се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч.
при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и
правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се
изменят тези планове. Тази норма е неприложима в конкретния случай доколкото с
оспорената виза за първи път се допуска подземно застрояване в УПИ V-6905 на
кв. 144, при това подземното застрояване е предвидено извън линиите на
застрояване, определени с действащия за имота ПУП-ПРЗ от 2015 г. От изложеното е
видно, че с оспорената виза се променя
начинът на застрояване в имота, което е недопустимо.
Настоящият казус не попада и в приложното поле на
следващата алинея на чл.134 от ЗУТ - ал.7, в която са предвидени случаите, в
които ограничението по ал.6 може да бъде преодоляно. Съгласно ал.7, изречение
І-во, по реда на ал. 6 може да се
промени начинът на застрояване само между два урегулирани поземлени имота
за ниско застрояване при спазване на останалите изисквания и при наличие на
нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на двата имота. От
анализа на тази разпоредба се налага извод, че за приложение на изключението
чл.134, ал.7 от ЗУТ следва кумулативно да са налице няколко предпоставки: 1/имотите,
по чиито вътрешни регулационни граници се предвижда допълващото застрояване, да
са урегулирани; 2/ същите да са отредени за ниско застрояване; 3/ да са
съобразени останалите изисквания за градоустройство и 4/ да е налице нотариално
заверено писмено съгласие на собствениците на двата имота. Отсъствието на която
и да е от посочените предпоставки прави тази норма неприложима. В конкретния
случай имотът на жалбоподателката Д.Д. не е урегулиран, тоест двата съседни
имота не са УПИ по смисъла на легалната дефиниция на понятието. На второ място
липсва съгласие на съседите в предписаната от закона форма.
Във второто изречение на чл.134, ал.6 законодателят
е посочил, че в случаите, визирани в първото изречение, конкретното застрояване
в имота се определя с виза по чл. 140. По аргумент за противното следва изводът,
че за случаите, които не попадат сред посочените хипотези, изменението в начина
на застрояване не може да се извърши с виза по чл.140 от ЗУТ, а следва да се
извърши по друг ред, а именно с изменение на действащия за имота ПУП-ПРЗ и
по-конкретно в неговата съставка досежно застрояването.
Като допълнение към горното следва да се отбележи,
че визата е незаконосъобразна и с оглед на установената разлика относно линията
на застрояване към дъното на УПИ V-6905, която по действащия за имота ПУП-ПРЗ
отстои на 9 м., а с предвижданията,
съгласно визата това отстояние е намалено на 5 м.
Изложеното по-горе обосновава извод за материална
незаконосъобразност на акта, същият не е съобразен и с целта на закона –
основания за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
По изложените съображения, оспорената виза, като
издадена в нарушение на материалноправните разпоредби на Закона за устройство
на територията, следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и направеното своевременно
искане за присъждане на разноски с настоящото решение следва съдът да осъди
Община Варна да заплати в полза на Д.А.Д. сторените по делото разноски в размер
на 1748 лв., от които 1500 лв. адвокатско възнаграждение, 10 лв. държавна такса
и 238 лв. депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
Д.А.Д. с ЕГН ********** *** Виза за проектиране с изх.№
АУ076933ПР-001ПР/29.08.2018г. на Главния архитект на район Приморски при община
Варна за УПИ V-6905, кв.144 по плана на гр. Варна, СО „Траката“.
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на Д.А.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 1748 /хиляда
седемстотин четиридесет и осем/ лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: