Решение по дело №234/2019 на Районен съд - Червен бряг

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Червен бряг, 28.11.2019г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                                     

РАЙОНЕН СЪД-ЧЕРВЕН БРЯГ, първи наказателен състав в открито заседание на двадесет и осми ноември  през две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при участието на секретаря Павлина Плючарска  и в присъствието на прокурора Мария Вълчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 234  по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производство с правно основание чл.378 от НПК във връзка с чл.78а от НК.

Образувано е въз основа на писмо с вх.№4104/12.08.2019 г.  на РП-Червен бряг, ведно с предложение по чл. 78а, ал.1 от НК и материалите по досъдебно  производство №С-235/2019г. по описа на РП-Червен бряг, с което е направено предложение  от РП-Червен бряг за освобождаване на  Р.Л.И.  с  ЕГН **********, адрес: *** от наказателна отговорност за извършено  престъпление  от общ характер за това, че на 23.08.2018г. по пътя между с. Г., обл. Враца и с. С., обл. Плевен, в посока към с. С., транспортирал с товарен автомобил „Ф. Т.“ с поставени регистрационни табели с № ххх, незаконно добит от другиго дървен материал – 1,6 пр.куб.м. от вида „цер“ на стойност 35.78 лв, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 235 ал.6 вр. ал.2 от НК, като му бъде наложено административно наказание по чл.78а НК.

Районна прокуратура – гр.Червен бряг  се представлява от прокурор Мария Вълчева. Поддържа предложението.

            Обвиняемият Р.Л.И., редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв. М.М. ***. Обвиняемия не признава вината си и  дава подробни обяснения.

Разпитани бяха свидетелите К.И.Д., Д.В. К. С.Н.М., Л.Ц.В., С.В.В., П.Ц.К.,В.В.В., Ц.М.Ц., Д.П.Д. и Т.И.Б.. Прието бе заключение по назначена оценителна експертиза от вещото лице А.С..

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

            На 23.08.2018г. свидетеля Т.И.Б. управлявал товарен автомобил „Ф.Д.“ с рег.№ ЕН 9370ВС, като превозното средство било натоварено с 1,5 пространствен кубически метър дървен материал от вида „цер“, който бил незаконно добит от другиго.  Той се движел непосредствено зад друг товарен автомобил, „Ф. Т.“ с поставени регистрационни табели  за друг автомобил, а именно табели с рег. № ххх, също натоварен с дървесина от цер.

По същото време и място екипи на Изпълнителна агенция по горите – гр. София съвместно със служители на Регионалните дирекции по горите в градовете Берковица, Благоевград и София, извършвали проверка за контрол по спазване разпоредбите на Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча в землищата на няколко села на границата между областите Плевен и Враца, сред които и селата Г., обл. Враца и С., обл. Плевен. Свидетелите Д.В. К. и К.И.Д. – служители на ИАГ – София, били разпределени в един екип и били разположени със служебен автомобил „ГЧ“ в страни на пътя между двете посочени села, като се били позиционирали в тъмното в земеделски площи, находящи се по-близо до с.С..

Около 21.00 часа на посочената дата към св. К. и св.Д. *** се приближили двата товарни автомобила,  посочени по –горе.

 В близост до с. Г., обл. Враца имало разположен друг екип от двама служители на ИАГ – София – М. М. и Ю. Ф. и един служител на ххх – Берковица – св. С.Н.М., също със служебен автомобил. Св. Д. и К. уведомили колегите си от другия екип за преминаващите два товарни автомобила и за обстоятелството, че същите са се насочили към тях. След около половин час получили обратен сигнал от екипа до с. Г., че същите два буса били забелязани да влизат в с. Г. и отново се връщат в посока към с. С., т.е. към мястото, където стояли свидетелите Д. и К.. Екипът на св. С.М. също тръгнал с техния служебен автомобил след двата буса. След като получили това обаждане от колегите си, св. К. изкарал служебния автомобил на пътя, като започнал да се движи съвсем бавно по пътя в посока към с. С.. Двата товарни автомобила ги приближили отзад и тогава св. К. подал светлинен сигнал и ги спрял на пътното платно за проверка. Непосредствено зад тях пристигнал и служебният автомобил, управляван от св. С.М. и също спрял зад бусовете. Тримата служители на ИАГ проверили товарния отсек на всеки от двата буса и установили, че в първия – във „Ф. Т.“ с поставени регистрационни табели с №ххх имало натоварен дървен материал от вида „цер“, който възлизал на 1,6 пр.куб.м. , а във втория – „Ф. Т.“ с рег.№ххх имало натоварени 1,5 пр.куб.дърва, също от вида „цер“. Върху дървесината и от двата буса нямало поставени контролна горска марка, общинска горска марка или производствена горска марка. В единия от бусовете, на мястото на водача бил обвиняемия Р.И.. Тогава служителите на ИАГ подали сигнал на тел. 112 и на място пристигнал св. Ц.И.Д. от РУ МВР-Бяла Слатина. Последният уведомил РУ Червен бряг, че деянието е извършено на  тяхна територия. На място пристигнали  свидетелите Л.Ц.В., С.В.В. и П.Ц.К. ***, които действително разпознали обв. Р.Л. на място като свой колега от с. Ч., обл. Плевен. Поради това за извършване на първоначален оглед били извикан следовател от ОСлО при ОП – Плевен. Служителите на МВР установили самоличността на лицата  и като водач на втория товарен автомобил идентифицирали свидетеля Т.И.Б..  Дървесината от двата буса била закарана от служители на ИАГ за съхранение в горски кантон при ТП-ДГС – гр. Враца.

 Горната фактическа обстановка се установява от приобщените писмени доказателства и док.средства / протокол за оглед от 24.08.2019г. , както и от гласните доказателства в показанията на всички свидетели и от обясненията на обвиняемия.  От показанията на свидетелите съдът установи преки доказателства за мястото и времето на осъществяване на деянието, предмета на престъпление и превозното средство , което е използвано. Безспорно се установи, че  превозваната дървесина не е била законна. Не е необходимо да бъде установено лицето, което е извършило сечта, времето и мястото на добива за съставомерността на деянието по чл.235, ал.6 НК. Съдът кредитира изцяло с доверие  показанията на свидетелите в тази им част, като обективни и безпристрастни,  поради съответствието им с останалия писмен доказателствен материал по делото. Лицата излагат логично и в последователност възприетите факти и обстоятелства.

Спорно по делото е обаче, дали обвиняемия е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинението.

По спорния момент съдът съобрази следното.

В обясненията си И. твърди, че въпросната вечер бил тръгнал пеша за цигари в с. Ч.. Срещнал свидетеля Д.Д., който се движел с микробус и се качил в буса да се повози с него. Заредили буса с гориво на бензиностанцията в Ч. при свидетеля В.В. и потеглили към с. Г., където Д. казал, че има работа. Като влезли в Г., Д., който управлявал буса, оставил обвиняемия в центъра на селото и отишъл да си върши работата. Обвиняемия бил видян  от свидетеля Ц.Ц., който е личен лекар в с. Г. и Ч.. Спрели се и се заговорили. Пристигнал е бус и обвиняемия се е качил в буса. Д. твърди, че е знаел, че превозва незаконна дървесина и заедно със свидетеля Б. са решили с два буса да я прекарат. Б. потвърждава това твърдение. И Д. и Б. твърдят, че са управлявали двата буса, като И. се е возел при Д.. На пътя преди с. С. двамата водачи са спрени от подадени светлинни и звукови сигнали на контролните органи. Д. твърди, че след като спрял се е уплашил и е побягнал в храстите през дясната врата на буса, тъй като шофьорската не се отваряла от вътрешната страна. В кабината на автомобила останал обвиняемия, който се преместил на шофьорското място, за да изгаси двигателя на автомобила, и там бил установен от контролните органи. За това същият бил възприет от тях като водач на автомобила.

Така твърдяната от обвиняемия фактическа обстановка се установява и от показанията на посочените по-горе свидетели. Дори да се приеме, че обясненията на И. и на Б. са в посока подкрепа на защитна теза, то липсва мотив показанията на Д.Д., В.В. и Ц.Ц. да са в подкрепа на тази теза. Д. с показанията си признава, че той е автор на инкриминираното деяние и е на ясно, че с тези свои показания рискува да бъде обект на наказателно преследване. В.В. няма връзка с казуса, тъй като е продавач в бензиностанция и също не е установен мотив да твърди, че обвиняемия се е возил в бус управляван от свидетеля Д.. Още по-малко пристрастен  е личния лекар на селото, за който няма данни за връзки със страните, които биха го мотивирали да лъжесвидетелства, който потвърждава тезата на И., че е бил пътник в буса.

В частта относно авторството на деянието е на лице и друга група свидетели – служители на ДГС, а именно К.Д. и Д. К.. Същите в показанията си твърдят, че водач на буса е бил обвиняемия. За да стигнат до този извод, свидетелите твърдят, че са се разположили в земеделски имот в близост до главния път. Били са в служебен автомобил, управляван от К. когато са уведомени от своите колеги, че към тях се движат два бели буса, явно натоварени. След като получили информацията същите възприели бавно движещите се към тях превозни средства. Излезли с автомобила на пътя и се ориентирали в посока движението на бусовете – към с. С.. Било тъмно. Подали светлинен сигнал за спиране на автомобилите, които идвали към тях и ясно видели, че в буса, който бил непосредствено зад тях, имало едно лице, а именно обвиняемия. Не са видели някой да излиза от автомобила или друг да е бил водач на буса. Тези техни твърдения бяха проверени и в проведени очни ставки между тях и свидетеля Д.Д., от които не се установи различна от първоначално потвърдената от свидетелите обстановка.

Тезата, че ясно и категорично са възприели обвиняемия като водач на спряното МПС не се кредитира еднозначно от съда. Това е така, тъй като действието се развива в тъмната част на денонощието в участък който не е осветен – между селата Г. и С.. Единствената светлина е от фаровете на автомобилите. Посоката на фаровете на автомобилите е една и съща, като автомобила на контролните органи е пред този, когото са спрели, тоест същите са били осветявани от спрения автомобил. При тази позиция на светлината, на съда е ноторно известно, че е невъзможно с просто око да бъде възприето по категоричен начин кой е водач на превозното средство, колко са лицата в кабината и дали  някой е слязъл от автомобила. Още повече, че Д. и К. са били вътре в автомобила, с гръб към буса, когато са подали светлинния сигнал за спиране и единствената възможност да видят автомобила е в огледалата за обратно виждане, в които се е отразявала светлината на фаровете.

Предвид горното съдът не кредитира с пълно доверие показанията на Д. и К. относно факта, че водач на спрения от тях автомобил е бил именно обвиняемия И..

Липсата на безспорни доказателства относно авторството на деянието изключва възможността от ангажиране на наказателна отговорност. Същата е абсолютно недопустима и при наличието на каквото и да е съмнение или предположение, че може би автор на деянието е обвиняемия.

Предвид установеното и обсъдено по-горе И. следва да бъде признат за невиновен в извършване на деянието и оправдан по повдигнатото обвинение.

 

  Водим от гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА Р.Л.И. с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, работи, неосъждан, ЗА  НЕ ВИНОВЕН в това, че на 23.08.2018г. по пътя между с. Г., обл. Враца и с. С., обл. Плевен, в посока към с. С., транспортирал с товарен автомобил „Ф.Д.“ с рег.№ххх, незаконно добит от другиго дървен материал – 1,5 пр.куб.м. от вида „цер“ на стойност 33.55 лева, като случаят е маловажен, КАТО ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 235 ал.6 вр. ал.2 от НК.

Решението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд-Плевен в петнадесетдневен срок от днес за страните.                                                                         

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Червен бряг, 28.11.2019г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                                     

РАЙОНЕН СЪД-ЧЕРВЕН БРЯГ, първи наказателен състав в открито заседание на двадесет и осми ноември  през две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при участието на секретаря Павлина Плючарска  и в присъствието на прокурора Мария Вълчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 234  по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производство с правно основание чл.378 от НПК във връзка с чл.78а от НК.

Образувано е въз основа на писмо с вх.№4104/12.08.2019 г.  на РП-Червен бряг, ведно с предложение по чл. 78а, ал.1 от НК и материалите по досъдебно  производство №С-235/2019г. по описа на РП-Червен бряг, с което е направено предложение  от РП-Червен бряг за освобождаване на  Р.Л.И.  с  ЕГН **********, адрес: *** от наказателна отговорност за извършено  престъпление  от общ характер за това, че на 23.08.2018г. по пътя между с. Г., обл. Враца и с. С., обл. Плевен, в посока към с. С., транспортирал с товарен автомобил „Ф. Т.“ с поставени регистрационни табели с № ххх, незаконно добит от другиго дървен материал – 1,6 пр.куб.м. от вида „цер“ на стойност 35.78 лв, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 235 ал.6 вр. ал.2 от НК, като му бъде наложено административно наказание по чл.78а НК.

Районна прокуратура – гр.Червен бряг  се представлява от прокурор Мария Вълчева. Поддържа предложението.

            Обвиняемият Р.Л.И., редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв. М.М. ***. Обвиняемия не признава вината си и  дава подробни обяснения.

Разпитани бяха свидетелите К.И.Д., Д.В. К. С.Н.М., Л.Ц.В., С.В.В., П.Ц.К.,В.В.В., Ц.М.Ц., Д.П.Д. и Т.И.Б.. Прието бе заключение по назначена оценителна експертиза от вещото лице А.С..

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

            На 23.08.2018г. свидетеля Т.И.Б. управлявал товарен автомобил „Ф.Д.“ с рег.№ ххх, като превозното средство било натоварено с 1,5 пространствен кубически метър дървен материал от вида „цер“, който бил незаконно добит от другиго.  Той се движел непосредствено зад друг товарен автомобил, „Ф. Т.“ с поставени регистрационни табели  за друг автомобил, а именно табели с рег. № ххх, също натоварен с дървесина от цер.

По същото време и място екипи на Изпълнителна агенция по горите – гр. София съвместно със служители на Регионалните дирекции по горите в градовете Берковица, Благоевград и София, извършвали проверка за контрол по спазване разпоредбите на Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча в землищата на няколко села на границата между областите Плевен и Враца, сред които и селата Г., обл. Враца и С., обл. Плевен. Свидетелите Д.В. К. и К.И.Д. – служители на ИАГ – София, били разпределени в един екип и били разположени със служебен автомобил „ГЧ“ в страни на пътя между двете посочени села, като се били позиционирали в тъмното в земеделски площи, находящи се по-близо до с.С..

Около 21.00 часа на посочената дата към св. К. и св.Д. *** се приближили двата товарни автомобила,  посочени по –горе.

 В близост до с. Г., обл. Враца имало разположен друг екип от двама служители на ИАГ – София – М. М. и Ю. Ф. и един служител на ххх – Берковица – св. С.Н.М., също със служебен автомобил. Св. Д. и К. уведомили колегите си от другия екип за преминаващите два товарни автомобила и за обстоятелството, че същите са се насочили към тях. След около половин час получили обратен сигнал от екипа до с. Г., че същите два буса били забелязани да влизат в с. Г. и отново се връщат в посока към с. С., т.е. към мястото, където стояли свидетелите Д. и К.. Екипът на св. С.М. също тръгнал с техния служебен автомобил след двата буса. След като получили това обаждане от колегите си, св. К. изкарал служебния автомобил на пътя, като започнал да се движи съвсем бавно по пътя в посока към с. С.. Двата товарни автомобила ги приближили отзад и тогава св. К. подал светлинен сигнал и ги спрял на пътното платно за проверка. Непосредствено зад тях пристигнал и служебният автомобил, управляван от св. С.М. и също спрял зад бусовете. Тримата служители на ИАГ проверили товарния отсек на всеки от двата буса и установили, че в първия – във „Ф. Т.“ с поставени регистрационни табели с №ххх имало натоварен дървен материал от вида „цер“, който възлизал на 1,6 пр.куб.м. , а във втория – „Ф. Т.“ с рег.№ххх имало натоварени 1,5 пр.куб.дърва, също от вида „цер“. Върху дървесината и от двата буса нямало поставени контролна горска марка, общинска горска марка или производствена горска марка. В единия от бусовете, на мястото на водача бил обвиняемия Р.И.. Тогава служителите на ИАГ подали сигнал на тел. 112 и на място пристигнал св. Ц.И.Д. от РУ МВР-Бяла Слатина. Последният уведомил РУ Червен бряг, че деянието е извършено на  тяхна територия. На място пристигнали  свидетелите Л.Ц.В., С.В.В. и П.Ц.К. ***, които действително разпознали обв. Р.Л. на място като свой колега от с. Ч., обл. Плевен. Поради това за извършване на първоначален оглед били извикан следовател от ОСлО при ОП – Плевен. Служителите на МВР установили самоличността на лицата  и като водач на втория товарен автомобил идентифицирали свидетеля Т.И.Б..  Дървесината от двата буса била закарана от служители на ИАГ за съхранение в горски кантон при ТП-ДГС – гр. Враца.

 Горната фактическа обстановка се установява от приобщените писмени доказателства и док.средства / протокол за оглед от 24.08.2019г. , както и от гласните доказателства в показанията на всички свидетели и от обясненията на обвиняемия.  От показанията на свидетелите съдът установи преки доказателства за мястото и времето на осъществяване на деянието, предмета на престъпление и превозното средство , което е използвано. Безспорно се установи, че  превозваната дървесина не е била законна. Не е необходимо да бъде установено лицето, което е извършило сечта, времето и мястото на добива за съставомерността на деянието по чл.235, ал.6 НК. Съдът кредитира изцяло с доверие  показанията на свидетелите в тази им част, като обективни и безпристрастни,  поради съответствието им с останалия писмен доказателствен материал по делото. Лицата излагат логично и в последователност възприетите факти и обстоятелства.

Спорно по делото е обаче, дали обвиняемия е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинението.

По спорния момент съдът съобрази следното.

В обясненията си И. твърди, че въпросната вечер бил тръгнал пеша за цигари в с. Ч.. Срещнал свидетеля Д.Д., който се движел с микробус и се качил в буса да се повози с него. Заредили буса с гориво на бензиностанцията в Ч. при свидетеля В.В. и потеглили към с. Г., където Д. казал, че има работа. Като влезли в Г., Д., който управлявал буса, оставил обвиняемия в центъра на селото и отишъл да си върши работата. Обвиняемия бил видян  от свидетеля Ц.Ц., който е личен лекар в с. Г. и Ч.. Спрели се и се заговорили. Пристигнал е бус и обвиняемия се е качил в буса. Д. твърди, че е знаел, че превозва незаконна дървесина и заедно със свидетеля Б. са решили с два буса да я прекарат. Б. потвърждава това твърдение. И Д. и Б. твърдят, че са управлявали двата буса, като И. се е возел при Д.. На пътя преди с. С. двамата водачи са спрени от подадени светлинни и звукови сигнали на контролните органи. Д. твърди, че след като спрял се е уплашил и е побягнал в храстите през дясната врата на буса, тъй като шофьорската не се отваряла от вътрешната страна. В кабината на автомобила останал обвиняемия, който се преместил на шофьорското място, за да изгаси двигателя на автомобила, и там бил установен от контролните органи. За това същият бил възприет от тях като водач на автомобила.

Така твърдяната от обвиняемия фактическа обстановка се установява и от показанията на посочените по-горе свидетели. Дори да се приеме, че обясненията на И. и на Б. са в посока подкрепа на защитна теза, то липсва мотив показанията на Д.Д., В.В. и Ц.Ц. да са в подкрепа на тази теза. Д. с показанията си признава, че той е автор на инкриминираното деяние и е на ясно, че с тези свои показания рискува да бъде обект на наказателно преследване. В.В. няма връзка с казуса, тъй като е продавач в бензиностанция и също не е установен мотив да твърди, че обвиняемия се е возил в бус управляван от свидетеля Д.. Още по-малко пристрастен  е личния лекар на селото, за който няма данни за връзки със страните, които биха го мотивирали да лъжесвидетелства, който потвърждава тезата на И., че е бил пътник в буса.

В частта относно авторството на деянието е на лице и друга група свидетели – служители на ДГС, а именно К.Д. и Д. К.. Същите в показанията си твърдят, че водач на буса е бил обвиняемия. За да стигнат до този извод, свидетелите твърдят, че са се разположили в земеделски имот в близост до главния път. Били са в служебен автомобил, управляван от К. когато са уведомени от своите колеги, че към тях се движат два бели буса, явно натоварени. След като получили информацията същите възприели бавно движещите се към тях превозни средства. Излезли с автомобила на пътя и се ориентирали в посока движението на бусовете – към с. С.. Било тъмно. Подали светлинен сигнал за спиране на автомобилите, които идвали към тях и ясно видели, че в буса, който бил непосредствено зад тях, имало едно лице, а именно обвиняемия. Не са видели някой да излиза от автомобила или друг да е бил водач на буса. Тези техни твърдения бяха проверени и в проведени очни ставки между тях и свидетеля Д.Д., от които не се установи различна от първоначално потвърдената от свидетелите обстановка.

Тезата, че ясно и категорично са възприели обвиняемия като водач на спряното МПС не се кредитира еднозначно от съда. Това е така, тъй като действието се развива в тъмната част на денонощието в участък който не е осветен – между селата Г. и С.. Единствената светлина е от фаровете на автомобилите. Посоката на фаровете на автомобилите е една и съща, като автомобила на контролните органи е пред този, когото са спрели, тоест същите са били осветявани от спрения автомобил. При тази позиция на светлината, на съда е ноторно известно, че е невъзможно с просто око да бъде възприето по категоричен начин кой е водач на превозното средство, колко са лицата в кабината и дали  някой е слязъл от автомобила. Още повече, че Д. и К. са били вътре в автомобила, с гръб към буса, когато са подали светлинния сигнал за спиране и единствената възможност да видят автомобила е в огледалата за обратно виждане, в които се е отразявала светлината на фаровете.

Предвид горното съдът не кредитира с пълно доверие показанията на Д. и К. относно факта, че водач на спрения от тях автомобил е бил именно обвиняемия И..

Липсата на безспорни доказателства относно авторството на деянието изключва възможността от ангажиране на наказателна отговорност. Същата е абсолютно недопустима и при наличието на каквото и да е съмнение или предположение, че може би автор на деянието е обвиняемия.

Предвид установеното и обсъдено по-горе И. следва да бъде признат за невиновен в извършване на деянието и оправдан по повдигнатото обвинение.

 

  Водим от гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА Р.Л.И. с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, работи, неосъждан, ЗА  НЕ ВИНОВЕН в това, че на 23.08.2018г. по пътя между с. Г., обл. Враца и с. С., обл. Плевен, в посока към с. С., транспортирал с товарен автомобил „Ф.Д.“ с рег.№ххх, незаконно добит от другиго дървен материал – 1,5 пр.куб.м. от вида „цер“ на стойност 33.55 лева, като случаят е маловажен, КАТО ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 235 ал.6 вр. ал.2 от НК.

Решението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд-Плевен в петнадесетдневен срок от днес за страните.                                                                         

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: