Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна
19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и
в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. № 649 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Я.Х.М. срещу Б.П.М. и П.П.М.
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот представляващ жилищна
сграда с идент. 35064.***.1 по КККР на гр. Каварна, с площ от 61 кв.м., брой
етажи два, построен върху общински имот на осн. учредено право на строеж с
Договор от 10.07.2001 г. вписан под № 22, т. 6, вх. рег. № ***г., изградена по
време на брака му с П.М.. Твърди се, че правото на строеж е учредено на М., но
строежът е завършен и въведен в експлоатация през 2016 г., поради което
представлява семейна имуществена общност. През 2018 г. ищецът узнал, че
ответницата се е разпоредила в полза на своя брат – ответника Б.М., без
неговото знание и съгласие като съсобственик. Твърди, че разпоредителната
сделка е нищожна съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД - поради липса на съгласие от съсобственика за
извършването й. Въпреки извършената разпоредителна сделка към момента имотът се
владеел от ответницата П.М., поради което моли за осъждането й да му предаде
владението върху собствената му ½ ид.ч. от имота.
В срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от ответниците, чрез процесуалния им
представител – адв. М.К., с който се оспорват предявените искове като
неоснователни и се моли за тяхното отхвърляне. Твърди, се че не е налице
семейна имуществена общност по отношение на процесния имот, между П.М. и Я.М.,
т.к. договорът за учредяване на право на строеж е сключен от ответницата М. на
10.07.2001 г., а бракът между бившите съпрузи е бил сключен едва на 17.05.2005
г. Освен това правото на строеж е реализирано от ответницата до фаза „груб
строеж” най-късно до 30.07.2004г., когато е издаден административния акт за
приемане на конструкция /Акт 14/.
Констативният акт за установяване годността за приемане на строежа /Акт
15/, с който се потвърждава, че сградата е завършена и обекта е изпълнен
правилно е издаден на 11.04.2004 г., тоест отново една година преди сключване на брака. Твърди се, че са налице
всички основания на чл. 63, ал. 1 от ЗС – единствен собственик на жилищната
сграда, построена в срока на Договора за ОПС с община Каварна да е ответницата П.
М., която като такава се е разпоредила валидно с имота, чрез дарствена сделка в
полза на ответника Б.М.. Наред с това се твърди, че не е налице соченото от
ищеца основание за нищожност на прехвърлителната сделка, съобразно разрешението
дадено в ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС ОСГК. С изложените мотиви се моли за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и присъждане на сторените
в процеса разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Установява
се от представения договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот
частна общинска собственост вписан под № 22, том 6, вх. рег. № ***г. СВ Каварна,
че на 10.07.2001 г. Кметът на Община Каварна е учредил на П. П.М. възмездно
вещно право на строеж върху недвижи имот частна общинска собственост,
представляващ: Дворно място с площ от 442 кв.м., съставляващо парцел ***по
плана на гр. Каварна, при съседи: улица, парцел 17, 15 и 14, за построяване на
двуетажна жилищна сграда съгласно предвижданията на плана, за сумата от 363,00
лева. В договора е вписано, че П. М. е заплатила всички дължими такси и режийни
разноски, определени съгласно заповед № 284/21.06.2001 г. на Кмета на общ.
Каварна.
С разрешение за строеж № 93/20.12.2001 г. е разрешено
на П. М. да извърши предвидените в одобрения проект за двуетажна жилищна сграда
от 20.12.2001 г. строително-монтажни работи в парцел 16, кв. 73, съгласно
договор за ОПС № 22, том 6, вх.р. 1873 от 13.07.2001 г.
От обяснителната записка към проекта се установява, че
проекта е изготвен през 2001 год. по искане на инвеститора П. М., въз основа на
издадена скица-виза № 445/13.07.2001 г. Жилищната сграда е предвидена като
двуетажна, без избени помещения, с един вход от запад за първи жилищен етаж и
стълбищна клетка, която води до втори етаж, също от страната на улицата – от
запад. Предвидена е застроена квадратура 67 кв.м., застроен обем – 143,41
куб.м., приблизителна стойност на обекта – 29 500 лв.
На 17.09.2003 г. е съставен протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия (л.40-43 от делото), в
който е отразено, че на посочената дата длъжностно лице от общинската
техническа служба е определило строителна линия и ниво в поземлен имот № ***по
ПУП на гр. Каварна за изграждане на сграда по стопански начин, съгласно
издадено разрешение за строеж № 93 от 20.12.2001 г. на гл. архитект на Община
Каварна. В протокола са отразени надлежно и констатациите от извършените
проверки при достигане на контролираните проектни нива, както следва: на
22.12.2003 г. ниво изкоп, кота – 1,05; на 19.01.2004 г. достигнато ниво цокъл,
като извършените СМР отговарят на предвиденото по проекта и издадените
строителни книжа; на 30.07.2004 г. е извършена проверка при достигнато ниво
корниз (стреха) и ниво било, кота + 6,55 м. отговарящи на предвиденото по
проекта и строителните книжа. Съответните етапи са проверени и констатациите са
отразени и подписани от съответните длъжностни лица.
Представен е и заверен препис от заповедна книга
надлежно заверена от техн. р-л В.Н.на 18.09.2003г., съдържаща четири заповеди
за извършени проверки по време на строителството, подписани от проектант СК,
технически ръководител и възложител. Дневникът е заведен в Община Каварна под №
35/17.12.2003 г.
На 11.04.2004 г. е съставен констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа, в който е обективирано, че
проектанта, възложителя и строителния надзор, са извършили оглед на обекта за
установяване готовността му за въвеждане в експлоатация и са приели, че
строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ
и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира
изпълненото строителство.
На 30.07.2004 г. е съставен акт за приемане на конструкция
(Приложение № 14, към. чл. 7, ал. 3, т. 14), в който подписаните представители
на проектант-конструктора, строителя и лицето упражняващо строителен надзор, са
обективирани. заключение, че носещата конструкция на строежа, етапа или частта
от него е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР,
както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания
съгласно проекта и действащата нормативна уредба, като е разрешено изпълнението
на довършителните работи.
Във връзка с направено от ответника оспорване на
подписите положени в заповеди № 2, 3 и 4, заповедна книга, акт за приемане на
конструкция и протокол за откриване на строителна линия в графите за подпис на
името на лицето П. М. е изготвена графична експертиза. От заключението на
вещото лице К., което съдът приема като компетентно изготвено и неоспорено от
страните се установява, че и трите подписа в изследваните заповеди са изпълнени
от едно и също лице, като са налице редица прилики с обичайния подпис на лицето
П.М., но не са положени от това лице. Изследвания подпис в акт за приемане на
конструкция не е положен от лицето П.М.. В почерка отразен в подписите в
Протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
и ниво от 17.09.2003 г. са установени пълни съвпадения с обичайния подпис на М..
Въз основа на общите и частните графически признаци в подписа, вещото лице е
дало заключение, че може да се направи извода, че подписите са положени от едно
и също лице и това вероятно е П.М..
От представеното удостоверение изх. №
РД-15-3434/27.11.2020 г. на община Каварна, се установява, че при извършена
справка в Общинска администрация не е установено да е съставен Акт за
установяване на административно нарушение на П. М. във връзка с извършена
проверка през 2011 г. на строеж – жилищна сграда изградена в дворно място с
площ 422 кв.м., парцел ***по плана на гр. Каварна.
Установява се от представения нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***г., вписан в СВ Каварна, вх. рег. № 341/27.02.2017 г., акт. № 162,
том I, дело ***г., че на 27.02.2017 г. П. П.М. е дарила на брат си Б.П.
собствения си недвижим имот представляващ жилищна сграда-еднофамилна с идент.
35064.***.1 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-32/27.02.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 61 кв.м., брой етажи – 2, стар идент.
35064.***.2, построена в общински поземлен имот с идент. 35064.***. При
извършване на акта е представено и удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж № 5/19.05.2016 г. на Гл.арх. на Община Каварна.
С решение № 47 от 13.04.2018
г. постановено па Гр.д. № 518/2017 г. на РС Каварна, влязло в сила на
03.05.2018 г. е прекратен с развод
сключения на 17.05.2005г. брак между П. П.М. и Я.Х.М., за който е съставен акт
за граждански брак № 525/17.05.2005г. на община Варна.
Установява се от представеното
удостоверение за раждане изд. въз основан на акт за раждане № 69 от 16.07.2002
г. на общ. Каварна, че на 04.02.2002 г. е родена Б.Я.Д.с родители майка – П. П.М.
и баща – Я.Х. О..
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Т.Д.А.и Д.М.О.- водени от ответниците
и А. Я. А. воден от ищеца.
От разпита на свидетеля Т.А.се
установи, че същият е запознат с изграждането на процесната жилищна сграда,
т.к. е бил проектант на част „конструктивна” и е бил задължен да извършва
контрол по строителството и да отразява в заповедната книга констатациите от
извършените проверки. Спомня си, че строителството е било извършено през
посочения в актовете период, 2001 г. – 2004 г., по стопански начин, от
възложителя, като по време на проверките е присъствал преимуществено бащата на П..
Свидетелят е категоричен, че строителството е започнало след издаване на
разрешението за строеж през 2001 г. Реалното строителство е започнало през 2003
г. когато е съставен протокола за откриване на строителна площадка. Свидетелят
е категоричен също, че отразеното в съставените и подписани от него актове
отговаря на обективната действителност. Издаденият акт 14 удостоверява
годността на конструкцията, а акт 15, че са завършени довършителните работи по
обекта.
От разпита на свидетеля Д. О.
се установи, че ответниците са негови племенници – деца на брат му П..
Свидетелят заяви, че той заедно с брат си П. и един съсед на име Валентин са
построили процесната жилищна сграда. Спомня си, че строителството е извършено
през периода 2002 – 2004 г., с материали една част от които брат му е имал, а
други закупени по време на строителството. Свидетелят е участвал в извършването
на зидарията, кофража, арматурата и покрива. По време на строителството
свидетелят е видял Я. да участва един единствен път, като общ работник. Голяма
помощ при строителството оказвал Б., който много искал да построят къща на
сестра му. За извършената работа на свидетеля е плащал единствено бащата на
ответниците и никога Я.. Свидетелят е присъствал в дома на брат си П., когато Б.
и П. са се върнали от чужбина и след като видели извършената работа по строежа се
зарадвали. много, след което дали. на брат му някаква сума в марки за
довършване на къщата.
Преценявайки показанията на
двамата свидетели, съдът ги намира за последователни, обективни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи както помежду си, така и със събраните писмени
доказателства, поради което ги кредитира изцяло.
Свидетелят А. Я. А., заяви, че
познава добре страните по делото, т.к. е първи братовчед на Я. и е живял заедно
с него и П. в Полша. Свидетелят знае, че П. и Я. са се оженили през 1997 г. в
Полша, където работели по това време. През 1998 г. се върнали. в България и със
спечелените пари започнали да си строят къща. Къщата завършили през 1999 г. и
започнали да живеят в нея - на долния
етаж. Свидетелят заяви също, че през 2016 г. П. и Я. му изпратили 500 евро от
Полша, които той следвало да предаде на Б., за да прекачат тока в къщата. Б. дошъл
в дома му в с. *** където св.А. му предал парите. Знае, че довършителните
работи по къщата извършили през периода 2015 – 2016 г. До този момент вземали
ток от къщата на бащата на П., която била в съседство. Свидетелят е категоричен
в показанията си, че къщата е била направена в груб строеж през 1999 г., а от
2000г. съпрузите започнали да живеят в нея.
Показанията на този свидетел
съдът намира за неубедителни и противоречащи на всички останали. доказателства,
поради което не следва да ги кредитира. Установи се по безспорен начин в
процеса, че договорът за учредяване на право на строеж върхи процесния поземлен
имот е сключен през 2001 г., а строителното разрешение за изграждане на
двуетажната жилищна сграда е издадено на 20.12.2001 г., което води до извода,
че не отговарят на истината твърдението на свидетеля сградата да е била
изградена през посочения от него период. Протоколът за откриване на строителна
линия е от 2003 г., а различните етапи на строителство са осъществени през
периода 17.09.2003 г. – 30.02.2004 г., /удостоверени от надлежните длъжностни
лица в протокола/, което отново показва недостоверността на показанията на
свидетеля А.. Неубедително е и твърдението му, че през 2016 г. П. и Я. са му
изпратили пари, които той трябвало да предаде на Б. за довършителни работи,
т.к. видно от мотивите на решение № 47/13.04.2018 г., постановено по
бракоразводното дело, съпрузите са живеели във фактическа раздяла от месец юли
2015 г. С оглед констатираните противоречия и непълноти в показанията на
свидетеля А. съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани при
постановяване на съдебния акт.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият състав на Каварненски районен съд прави следните
правни изводи:
По иска с правно
основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 от ЗЗД:
С предявения иск се иска от съда да се обяви
нищожността на договор за дарение сключен с нотариален акт № ***г., вписан в СВ
Каварна с вх. рег. № 341/27.02.2017 г., акт. № 162, том I, дело ***г., с който П. П.М. е дарила на брат си Б.П.
собствения си недвижим имот представляващ жилищна сграда-еднофамилна с идент.
35064.***.1 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-32/27.02.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 61 кв.м., брой етажи – 2, стар идент.
35064.***.2, построена в общински поземлен имот с идент. 35064.***.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД:
Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и
договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху
неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет,
договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание,
както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на
противното.
В случая приложима е нормата на чл. 24, ал. 4 от СК,
т.к. се претендира нищожност поради разпореждане с право върху общ недвижим
имот извършено от единия съпруг, без знанието и съгласието на другия съпруг.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от СК разпореждането с общо имущество се
извършва съвместно от двамата съпрузи, но нарушаването на тази разпоредба не
води до абсолютна недействителност на сделката, а до нейната относителна
недействителност и непротивопоставимост на ищеца. Разпоредителната сделка с вещ
- съпружеска имуществена общност без съгласието на другия съпруг не е нищожна,
тя поражда правен ефект и обвързва страните. Такава сделка може да бъде обявена
за относително недействителна само по отношение на другия съпруг, ако бъде оспорена
в съответния срок, който е 6 месеца от узнаването, но не по-късно от три години
от извършването на разпоредителната сделка. В настоящия случай от изложеното в
исковата молба се установява, че ищецът е узнал за извършеното разпореждане в
края на 2018 г. след извършване на справка в СВ Каварна. Тъй като не е посочена
конкретна дата, дори и да се приеме, че това е станало на 31.12.2018 г., то 6-
месечния срок от узнаването за извършената разпоредителна сделка е изтекъл на 30.06.2019 г. Видно е от входящият номер на
исковата молба въз основа на която е образувано настоящото производство, че същата
е подадена в РС Каварна на 13.11.2019 г., т.е. повече от четири месеца след
изтичане на законоустановения срок. Ако не бъде оспорен в предвидения от закона
срок, то договорът валидно обвързва не само сключилите го страни, но и неучаствА.я
съпруг, като поражда действие и за него. С оглед изложеното предявеният иск за
нищожност на сделката като сключена при липса на съгласие се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като след изтичането на
законоустановение срок сделката е породила действие и за ищеца.
Освен предявен извън
установения от закона срок искът се явява неоснователен и недоказан. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да докаже наличието на
фактическите твърдения, обосноваващи предпоставките за нищожност на сделката
поради липса на съгласие /воля/. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти в обективната
действителност като в противен случай влизат в сила неблагоприятните последици
за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме
недоказаното за нестанало. В процесния случай ищецът с ангажираните писмени и
гласни доказателства не успя да докаже, наличието на твърдяното основание за
нищожност на атакуваната разпоредителна сделка.
От събраните в процеса
доказателства бе установено по безспорен начин, че процесната жилищна сграда не
е попадала в обхвата на съпружеската имуществена общност, т.к. учреденото право
на строеж е било реализирано и сградата е била изградена една година преди
сключване на гражданския брак между ищеца и отв.М..
Не е спорно между страните, а се установи и от
представените писмени доказателства, че договорът за учредяване право на строеж
е сключен от П.М. на 10.07.2001 г., почти четири години преди датата на
сключване на граждански брак – 17.05.2005 г. Жилищната сградата е завършена в
груб строеж, което с оглед данните по делото се установява да е станало на 30.07.2004
г., от която дата е констативният акт за установяване годността за приемане на
строежа /акт 15/.
Релевантно за изхода на настоящия спор е
обстоятелството кога правото на строеж за изграждане на жилищната сграда, за
построяването на която е учредено право на строеж е реализирано и същата е станала
годен обект на правото на собственост. Трайна е практиката на съдилищата, че
правото на строеж се реализира с осъществяването на грубия строеж - оградни
стени и покрив без или в различна степен на осъществяване на довършителните
работи. Груб строеж е налице с изграждане на оградните стени и покрива на
цялата сграда, тъй като едва от този момент е налице функционално и
пространствено обособен обект, годен да осъществява предназначението си.
Следователно и правото на собственост върху самостоятелния обект е възникнало с
построяване на цялата сграда на етап груб строеж - 30.07.2004 г. Това следва и
от текста на чл. 181, ал. 2 ЗУТ вр. § 5, т. 46 ДР
на ЗУТ, в който също е посочено, че предмет на прехвърлителна сделка
може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея едва след
завършване на цялата сградата в груб строеж.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 ЗС с осъществяването на строежа, съобразно с учреденото право,
изградената сграда става собственост на титуляра на това право, което от право
да се изгради сгради върху чужд терен се трансформира в право на собственост
върху постройката. От този момент собственикът на сградата П.М. е можела валидно
да се разпорежда със същата, което е и сторила през 2017 година в полза на
ответника М.. Т.к. правото на собственост е възникнало преди сключване на
гражданския брак, то същото не е попаднало в обхвата на създадената през 2005
г. СИО между съпрузите. По
изложените съображения съдът счита предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.
2, изр. 1-во, предл.2-ро от ЗЗД за неоснователен.
По иска с правно
основание чл. 108 ЗС:
За
успешното провеждане на иска по чл. 108 от ЗС е необходимо наличието в
кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта; тя да се намира във владение на ответника и последният да я държи без
правно основание. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Както се установи по-горе ищецът
не се легитимира като собственик на жилищна сграда-еднофамилна с идент. 35064.***.1 по КК
и КР, одобрени със Заповед № РД-18-32/27.02.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с площ от 61 кв.м., брой етажи – 2, стар идент. 35064.***.2, построена
в общински поземлен имот с идент. 35064.***. При това положение липсва първата предпоставка от
състава на иска по чл. 108 ЗС, което прави безпредметно обсъждането на останалите.
Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС
като неоснователен подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора и предвид заявената от ответниците
претенция за разноски, ищецът следва да бъде осъден да им заплати такива на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на сумата от 500,00 лева (за адвокатско
възнаграждение) за ответника П.П.М. и 500,00 лв. (за адвокатско възнаграждение)
за Б.П.М..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Я.Х.М. с ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Б.П.М. с ЕГН ********** с адрес *** и П.П.М. с ЕГН **********
с адрес ***, за прогласяване нищожността на нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***г., вписан в Служба по вписванията Каварна, вх. рег. № 341/27.02.2017
г., акт. № 162, том I, дело ***г. поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.Х.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, срещу П.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, иск за предаване на
основание чл. 108 от ЗС
владението на недвижим имот представляващ жилищна сграда с идент. 35064.***.1 по
КККР на гр. Каварна, с площ от 61 кв.м., брой етажи два, построен върху
общински имот на осн. учредено право на строеж с Договор от 10.07.2001 г.
вписан под № 22, т. 6, вх. рег. № ***г. Служба по вписванията Каварна.
ОСЪЖДА Я.Х.М. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на П.П.М. с ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 500,00 лв. (петстотин лева), представляваща сторени разноски в
производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Я.Х.М. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на Б.П.М. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 500,00 лв. (петстотин лева),
представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………….