Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Шакирова
въззивно гражданско дело
№ 562 по
описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба
вх. № 17919/12.06.2019 г., подадена от ЕС в сграда, находяща
се в гр. Варна , ул. „Крепостна“ № 17 и 17а, чрез адв. М.Д., с която се
претендира допълване на Решение № 574 от 09.05.2019 г., постановено по
настоящото дело, посредством произнасяне на съда с изричен диспозитив относно
валидността и допустимостта на първоинстанционното съдебно решение, оспорени в
насрещната въззивна жалба.
В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК, насрещната страна С.Д.Д.,
чрез адв. Н.С. – Й., изразява становище за
недопустимост и неоснователност на молбата.
Разглеждащият състав, за да се произнесе по молбата съобрази:
Молбата за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК, е процесуално
допустима – подадена в законоустановения срок от надлежна страна.
Производството по чл. 250 от ГПК има за цел да бъде преодоляна непълнота в
постановеното съдебно решение, когато липсва формирана воля на съда по част от
спорния предмет по делото.
В настоящия случай, Варненски окръжен съд е сезиран с 1/ въззвна жалба на С.Д.Д. срещу Решение № 4933 от 03.12.2018 г.
по гр.д. № 6295/2018 г. по описа на ВРС, ХIX-ти състав, в частта му, с която на
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са отхвърлени предявените от въззивника срещу Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17 и 17а,
представлявана от Управителя С.Д.К. искове за отмяна на решения, взети на ОС на
ЕС проведено на 30.03.2018г. по т. 2, т. 3 и т. 4; 2/ частна жалба на С.Д.Д. срещу Определение № 1953 от 08.02.2019 г., постановено
по същото дело, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без
уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските
посредством намаляване на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение
като прекомерно; 3/ насрещна въззивна жалба от ЕС в сграда, находяща
се в гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17 и 17а, представлявана от Управителя С.Д.К.
срещу Решение № 4933 от 03.12.2018г. по гр.д. № 6295/2018г. по описа на ВРС,
ХIX-ти състав, в частта му, с която на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е
отменено решение взето на ОС на ЕС проведено на 30.03.2018г. по т. 1.
С Решение № 574 от 09.05.2019 г. на ВОС е потвърдено Решение № 4933 от 03.12.2018г. по гр.д. № 6295/2018 г. по описа на
ВРС, ХIX-ти състав, в частта му, с която на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е отменено решение взето на ОС на
ЕС проведено на
30.03.2018г. по т. 1 от Протокола, а именно в определената целева сума от 67 000 лв. по протокол
от ОС от 12.11.2010г. да се включат
и паркоместата от надземната част на сградата, съобразно
прилежащите им ид.ч. от общите
части на сградата за достигане
на целевата сума, съответно собственика на паркомясто 7 да довнесе 1295 лв., а собственика на паркоместа 8, 9 и 10 – сумата от 3951 лв., по
иск, предявен от С.Д.Д. с ЕГН **********.
Първоинстанционното решение е отменено в
частта му,
с която на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са отхвърлени предявените
от С.Д.Д. с ЕГН ********** срещу
Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. Варна,
ул. „Крепостна“ № 17 и 17а,
представлявана от Управителя С.Д.К. искове за отмяна
на решения, взети на ОС на
ЕС проведено на
30.03.2018г., обективирани в т. 2, т. 3 и т. 4 от Протокола, както
и в частта на присъдените разноски на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и вместо това са отменени като незаконосъобразни на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС решения, взети на ОС на
ЕС проведено на
30.03.2018г., обективирани в т. 2, т. 3 и т. 4 от Протокола, а именно: С.Д.Д. доброволно да осигури в 14-дневен срок, считано от
датата на провеждане на ОС, ключове за вратите
към вътрешния двор; при неизпълнение,
да се предприемат
действия по издаване на заповед
за изпълнение от съда и в 14 дневен срок, считано
от провеждане на ОС, да бъдат
премахнати ролетната щора /врата/ и плъзгаща се врата
/дограма/ и зидарията от безистена на
изхода към задния двор, предвид
това, че същите не са
заложени в инвестиционния проект.
Предметът на въззивна проверка е въведен от жалбопадателите с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба. Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивния съд следи служебно за валидността на
първоинстанционното решение, като по отношение на неговата допустимост е
ограничен до посоченото във въззивната жалба. Въззивният
съд е извършил проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, като
не е открил пороци водещи до неговата нищожност или недопустимост – това
изрично е посочено в диспозитива на въззивното решение. След тази проверка,
въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения срещу законосъобразността
на първоинстанционното решение и е постановил диспозитив съответстващ на формирата воля частична неправилност на обжалваното
решение.
По изложените съображения, Варненският окръжен съд приема, че се е
произнесъл по целия според предмет, въведен с насрещната въззивна
жалба, поради което молбата за допълване на решението следва да се остави без
уважение, като неоснователна.
С изложените мотиви, съставът на ВОС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 17919/12.06.2019 г., подадена от ЕС в сграда, находяща се в гр. Варна , ул. „Крепостна“ № 17 и 17а, чрез
адв. М.Д., за допълване на Решение № 574 от 09.05.2019 г., постановено по в.
гр. дело № 562/2019 г. по описа на ВОС, посредством произнасяне на съда с изричен
диспозитив относно валидността и допустимостта на първоинстанционното съдебно
решение, оспорени в насрещна въззивна жалба.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.