№ 4235
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. М.А
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. М.А Гражданско дело №
20221110160985 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ........ срещу ............
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 28.02.2022 г. около 07:00 часа в гр. София по бул.
„Сливница“ с посока към бул. „Константин Величков“ и при кръстовището с ул.
„Кукуш“ е настъпило ПТП с участието на застрахования при него по силата на
имуществена застраховка „Каско“ /полица № ......... г. със срок на валидност 09.09.2021
г. – 08.09.2022 г./ л.а. „Дачия Докер“ с рег. № .......... и л.а. „Фолксваген“ с рег. №
.............., при следния механизъм: л.а. „Фолксваген“ с рег. № .............. е ударил в
задната част спрелия на светофарното кръстовище л.а. „Дачия Докер“, в причинна
връзка с което на последния са нанесени щети. Твърди, че в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 20 392,
50 лв. и сумата от 53, 04 лв. за репатриране на автомобила, т.е. изплатената от
застрахователя сума е в общ размер на 20 445, 90 лв. Счита, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника
в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационните разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от
20 460, 54 лв. Твърди, че на 27.06.2022 г. ответникът му е заплатил сумата от 19 086, 04
лв., поради което е останал непогасен остатък от 1 374, 50 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
исковата сума, ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
..........., с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва да са налице предпоставките на деликта по отношение на водача на л.а.
„Фолксваген“. Оспорва последният да е осъществил виновно противоправно
поведение, в причина връзка с което да са настъпили щети по л.а. „Дачия Докер“. В
1
условията на евентуалност се позовава на съпричиняване от страна на водача му.
Оспорва иска за главницата по размер. Счита, че с изплатената сума е погасил изцяло
задълженията си. Оспорва иска за мораторна лихва по съображения относно
акцесорния му характер. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че на 28.02.2022 г. около 07:00 часа в гр. София по
бул. „Сливница“ с посока към бул. „Константин Величков“ и при кръстовището с ул.
„Кукуш“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Дачия Докер“ с рег. № .......... и л.а.
„Фолксваген“ с рег. № ...............
Представен е констативен протокол за ПТП № ......... г. на СДВР - ОПП, в който е
посочено, че на същата дата в 07:10 часа в гр. София, бул. „Сливница“ преди
кръстовището с ул. „Кукуш“, с посока бул. „Константин Величков“ е настъпило ПТП с
участието на „участник 1“ – л.а. „Фолксваген“ с рег. № .............., управляван от Павел
И. Гаврилов, и „участник 2“ – л.а. „Дачия Докер“ с рег. № .........., управляван от Р. Д..
Като обстоятелства за настъпване на ПТП е посочено, че МПС 1 се движи по бул.
„Сливница“ с посока на движение от бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Константин
Величков“ и преди кръстовището с ул. „Кукуш“ поради движение със скорост,
несъобразена с пътната обстановка, е реализирал, ПТП с участник 2. Отразени са
видимите щети по двата автомобила, като за л.а. „Дачия Докер“ това са задна броня,
заден капак, заден ляв калник, заден десен калник, ляв стоп, десен стоп, предна част на
автомобила. Протоколът е подписан от водачите без възражения.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Дачия Докер“ с рег. №
.......... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“,
полица № ......... г. със срок на валидност 09.09.2021 г. – 08.09.2022 г.
С уведомление за щета от 08.03.2022 г. Р. Д. е уведомила ищеца за настъпилото
застрахователно събитие, във връзка с което е образувана щета № .............. Съставен е
опис-заключение по щета.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател по
застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 20
392, 50 лв. и сумата от 53, 04 лв. за репатриране на автомобила.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на л.а. „Фолксваген“ с рег. № .............. е била застрахована при ответника.
От заключението на АТЕ се установява, че ПТП е настъпило при следния
механизъм: на 28.02.2022 г. около 07:10 часа л.а. „Фолксваген“ с рег. № .............. се
движи по бул. „Сливница“ с посока от бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул.
„Константин Величков“ и при кръстовището с ул. „Кукуш“ поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост водачът реализира ПТП със спрелия пред него
автомобил „Дачия Докер“ с рег. № .........., който вследствие на удара се измества
напред и удря намиращия се пред него л.а. „Рено Каптюр“ с рег. № ........... Установява
се, че щетите по л.а. „Дачия Докер“ са в причинна връзка с процесното ПТП. Към
датата на застрахователното събитие автомобилът е бил в експлоатация 5 години и 21
дни, считано от датата на първоначална регистрация – 07.09.2021 г. Стойността,
необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата
19 637, 14 лв. Действителната стойност на автомобила към датата на ПТП е 25 473 лв.
Стойността, необходима за възстановяване на щетите, надхвърля 70% от
действителната стойност на автомобила, с оглед на което е налице тотална щета на
2
автомобила. Стойността на обезщетението при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части възлиза на сумата от 20 378 лв. В тази сума не са
включени разходите за репатриране на автомобила, видно от таблиците към отговора
на трета задача от констативно-съобразителната част на заключението.
По делото е разпитана свидетелката Р. Д., която депозира показания, че си
спомня да е участвала в ПТП на 28.02.2022 г. сутринта около 7:00 ч. – 7:10 ч. в гр.
София на бул. „Сливница“ на кръстовището с ул. „Кукуш“, при управление на
автомобил „Дачия Докер“. Заявява, че е чакала четвърта или пета кола на червен
светофар, при което в момента, в който е погледнала в огледалото за задно виждане, е
видяла как намиращият се зад нея лек автомобил „Фолксваген“ ще я удари; че това е
станало на червен светофар, като въобще не е имало тръгване; че вследствие на удара
са направили задръстване на кръстовището, съставили са протокол за ПТП, като
потвърждава, че това е предявеният й протокол за ПТП № ............ г. Заявява, че цялата
кола е била смачкана и въобще не е можела да се движи на собствен ход, поради което
са я преместили с репатрак, а шофьорът зад тях е дал обяснение, че си е гледал в
тефлона и това е станало причина да ги удари отзад; че свидетелката изобщо не е
видяла да направи опит за спиране.
Безспорно е между страните, че ответникът е погасил чрез плащане сума в
размер на 19 086, 04 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от представения протокол за ПТП, заключението на АТЕ и показанията на
свидетелката Д.. Като не е спрял на червен сигнал на светофарната уредба, а е
продължил движението си и то със скорост, несъобразена с пътните условия, което е
довело до удар на застрахования при ищеца автомобил, изчакващ в спряло положение
на червен светофар, водачът на л.а. „Фолксваген“ с рег. № .............. е осъществил
противоправно деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахования
при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ автомобил.
От страна на ответника са изложени доводи във връзка с доказателствената сила
на протокола за ПТП.
3
Съгласно чл.6, т.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“, и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен
когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един
участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В случая се касае за
повреди на МПС, причинени от друго ППС, в допълнение на което увреденото МПС не
е било и в състояние да се придвижва на собствен ход, с оглед на което е бил надлежно
съставен констативен протокол за ПТП.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти
за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава /в посочения смисъл – решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г.
на ВКС, I ТО и др./
В случая изводите на съда, че по делото се установява механизмът на ПТП, се
основават освен на протокола за ПТП и не заключението на АТЕ, както и на
показанията на свидетелката Д., от съвкупната преценка на които се налага извод, че
механизмът е доказан от страна на ищеца. В подкрепа на горното е и
извънпроцесуалното поведение на ответника, който е заплатил сума в размер на 19
086, 04 лв. по процесната щета, което обстоятелство не е спорно между страните.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по вина на
водача л.а. „Фолксваген“. Тежестта за установяване на елементите от фактическия
състав на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която
нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на
която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото
доказателства тази презумпция не е оборена.
Неоснователно е и възражението за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на автомобил „Дачия Докер“. Установи се от
показанията на свидетелката Д., че автомобилът е бил ударен, докато е изчаквал
четвърта-пета кола на червен светофар, от идващия зад него л.а. „Фолксваген“, който
не е направил какъвто и да било опит да спре, след което е дал обяснение, че е гледал в
телефона си, което е станало причина за удара. При това положение не е налице
поведение на водача на ударения автомобил, което по какъвто и да било начин да е
допринесло за настъпване на произшествието, с оглед на което възражението е
неоснователно.
Установи се настъпването на щетите на застрахования при ищеца автомобил в
причинна връзка с произшествието.
Предвид обстоятелството, че в конкретния случай е налице тотална щета по
смисъла на чл.390, ал.2 КЗ – с оглед на това, че стойността на разходите, необходими
4
за възстановяването на застрахованото МПС и привеждането му в изправно
техническо състояние е по-голяма от определената от АТЕ действителна стойност на
същото към момента на събитието, от определената действителна стойност следва да
се приспадне стойността на запазените части на автомобила, които не могат да
надвишават 30% от действителната стойност /в посочения смисъл – решение №
165/2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/,
какъвто е настоящият случай, в който стойността на запазените части възлиза на 20%
от действителната стойност на автомобила съгласно заключението на АТЕ. Съобразно
изложеното размерът на дължимото обезщетение при тотална щета на увреденото
МПС възлиза на сумата 20 378 лв.
В тази сума не са включени разходите за репатриране на автомобила, видно от
таблиците към отговора на трета задача от констативно-съобразителната част на
заключението в размер на сумата от 53, 04 лв., като от показанията на свидетелката Д.
се установи, че след удара автомобилът не е можел да се движи на собствен ход, което
е наложило да бъде репатриран, и между страните е безспорно изплащането на тази
сума от страна на застрахователя.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Третото лице не може да
бъде задължено да заплати на застрахователя повече, отколкото дължи на
застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по-малката
сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно такова.
По изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на
застрахования застраховател. В полза на ищеца е възникнало регресно вземане в
размер на сумата от общо 20 446, 04 лв., с включени ликвидационни разноски в размер
на 15 лв., които се установяват от заключението на АТЕ.
Безспорно е между страните, че ответникът е погасил чрез плащане сума в
размер на 19 086, 04 лв., с оглед на което е налице непогасен остатък в размер на
сумата от 1 360 лв.
До посочения размер искът е основателен, а над тази сума до пълния предявен
размер от 1 374, 50 лв. – следва да се отхвърли като неоснователен.
От страна на ответника са заявени доводи за неоснователност на претенцията за
мораторна лихва предвид акцесорния й харакер. В тази връзка следва да се има
предвид, че самостоятелен иск за мораторна лихва в случая не е предявен. Претендира
се единствено законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата като законна последица от предявяване на иска за главницата, с
оглед на което доводите на ответника се явяват неоснователни.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 689, 08 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 3, 16 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ......... да заплати на ........, ЕИК ........., на основание
чл.411 КЗ, сумата от 1 360 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно вземане
по щета № ............. във връзка с ПТП, настъпило на 28.02.2022 г. около 07:10 часа в гр.
София на бул. „Сливница“ при кръстовището с ул. „Кукуш“, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1 360 лв. до пълния предявен размер от 1 374,
50 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ......... да заплати на ........, ЕИК ........., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 689, 08 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ......... да заплати на ..........., ЕИК ........., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 3, 16 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6