РЕШЕНИЕ
№ 13293
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110162456 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена
от Д. Д. Куцарска против *************, с която са предявени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично задължение,
поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
Ищецът твърди, че след посещение в деловодството на ответника бил уведомен,
че дължи сумата в размер на 685,49 лева за доставена от дружеството топлинна
енергия, начислена по фактури за периода от м.12.2006- м. 12.2009г. Навежда
твърдения, че процесната сума се претендира за имот, находящ се в ********** с
инсталационен № ***********. Оспорва дължимостта на процесната сума, поради
липса на облигационна връзка между него и ответното дружество, както и оспорва
обстоятелството, че е собственик, вещно правен или облигационен ползвател на имота.
Оспорва, че през исковия период ответникът е доставял стоки или услуги на
процесната стойност, както и че доставял топлоенергия на адреса по стандартите на
БДС за топлопреносната мрежа към исковия период. Оспорва дължимостта на
процесните суми по основание и по размер. Навежда твърдения за изтекла в негова
полза тригодишна погасителна давност. Моли съда да признае за установено, че не
дължи процесната сума за периода 01.12.2006 г. – 01.12.2009 г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Поддържа, че съобразно съдебната практика на ВКС изтеклата давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Навежда твърдения, че неправилно се поддържа факта, че кредиторът не е отписал
счетоводно вземанията, което е достатъчно основание за предявяване на иск за
признаване за установено, че длъжникът не дължи задълженията, които последният
следи на интернет страницата на кредитора. Моли за отхвърляне на исковата претенция
1
като недопустима, неоснователна и недоказана. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.
Третото лице помагач на страната на ищеца ************* твърди, че
извършвало дяловото разпределение за процесния имот в съответствие с действащите
нормативни актове. Заявява, че ищецът е консуматор на количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, количеството топлинна енергия, потребено
от отоплителните тела и количеството топлинна енергия, необходимо за подгряването
на изразходените кубически метри топла вода. При определяне на разхода на ТЕ в
процесния имот били спазени относимите нормативни изисквания, регламентирани в
Закона за Енергетиката, действащите към процесния период Наредба № 2 за
топлоснабдяването от 28.05.2004г. и Наредба 16-334 за топлоснабдяването.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
От представените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав
приема за установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката/. Според
цитираната норма, потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на
имота, който използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. В
качеството си на потребител на топлинна енергия за ищеца е възникнало задължение
да заплати стойността й в размер на 685,49 лева, представляваща главница за
топлинна енергия за периода от 01.12.2006 г. до 01.12.2009 г.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ.
В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/,
а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по
тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите
условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени
2
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане
на потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния
период (месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния
период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват
лихви. Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е
необходима покана от кредитора. От изпадането в забава започва да тече давност за
погасяване възможността за принудително събиране на вземането.
Правният спор между страните е относно това дали вземането на ответника е
погасено по давност. С оглед възприетите с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. положения, както и с оглед постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 168/22.12.2009г. по т.д. № 408/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и решение №
172/23.12.2010г. по т.д. № 180/2010г. на ВКС, І ТО, по отношение на вземанията на
ответника намира приложение кратката тригодишна давност по чл. 111, б. “в” от ЗЗД.
Предвид изложеното, задължението на ищцата да заплати доставената за
периода от 01.12.2006 г. до 01.12.2009 г. топлинна енергия, е погасено по давност. Към
датата на приключване на устните състезания не са ангажирани доказателства, че са
настъпили обстоятелства, чието проявление да обуславя прекъсване или спиране
течението на погасителната давност за вземанията за целия исков период.
Следователно предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските,
които е направил за производството, съобразно изхода на спора в размер на 51,55 лева,
които следва да се възложат на ответника. Представен е списък на разноските, в който
е посочено, че се претендира от ответника заплащане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА в производство.
Размерът на адвокатското възнаграждение се уговаря свободно между страната
и адвоката, като те са ограничени единствено от установения минимален размер в
Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет. Съобразно принципа на диспозитивното
начало насрещната страна не е обвързана от начина, по който страната, имаща право
на разноски, е уредила отношенията си със своя адвокат.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата предоставя
възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска защита и съдействие на лица,
които имат право на издръжка, материално затруднени лица, както и на роднини,
близки или на друг юрист. Съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати.
С оглед на гореизложеното в настоящото производство са налице
предпоставките на чл.38, ал.2 от ЗА и ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. С. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева в производството по гр.д.
№ 62 456/2023 г., по описа на СРС, 154 състав, на основание Договор за правна защита
и съдействие от 06.11.2023 г. по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
В конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
3
ГПК. Това е така, доколкото по делото са представени доказателства за това, че
ответникът продължава да изисква плащане на процесната сума, както и да начислява
лихва за забава върху главницата, поради което и е станал причина за завеждане на
делото. В този смисъл е и неоснователно искането на ответника да му бъдат присъдени
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт съгласно Наредба 1/09.07.2014 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, предявен от Д. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. С. Д.,
************** против ***************, ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление: **************, че А. С. Д. не дължи на ************** сумата от
685,49 лв., за топлинна енергия за периода от 01.12.2006 г. до 01.12.2009 г., доставена
до имот - апартамент № 6, ****************, с открита партида с инсталация №
***********, поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК *************,
ЕИК***************, да заплати на Д. Д. К., ЕГН ********** сумата от 51,55 лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ************, ЕИК *************, да заплати на адв. С. Й. Д., член
на САК, с адрес: ****************, сумата 480, 00 лева (четиристотин и осемдесет
лева), представляваща разноски в качеството й на адвокат на Д. Д. К., ЕГН **********,
в производството по гр.д. № 62456/2023 г., по описа на СРС, 154 състав, на основание
Договор за правна защита и съдействие от 06.11.2023 г. и чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника - ***********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
************.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4