Р Е Ш Е Н И Е
... /27.7.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в публично
съдебно заседание, проведено на четиринадесети
юни две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1975 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от
кредитор А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ **** с адрес *** за установяване на вземането му от длъжника Б.Г.Ц.,
ЕГН **********,*** за заплащане на
сумите: сума в размер на 5200 /пет
хиляди и двеста/ лева – дължима ГЛАВНИЦА по Договор за потребителски кредит № ****/18.05.2019
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 05.11.2020 год. до окончателното изплащане на
задължението; сума в размер на 3954.14
/три хиляди девесттотин петдесет и четири лева и 14 ст./ лева – ДОГОВОРНА ЛИХВА
за периода от 20.04.2020 год. до 20.04.2024 год.; сума в размер на 524.22
/петстотин двадесет и четири лева и 22 ст./ лива – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода
от 21.04.2020 год. до 05.11.2020 год., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 06.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 14281/2020 г. на РС
Варна.
Ищецът моли за уважаване на
предявените искове и за осъждане на ответника да му заплати разноски
за заповедното и за исковото
производство.
Ищецът черпи права от следните
факти и обстоятелства:
Вземането произтича от
задължения по договор за потребителски паричен кредит
Вземането произтича от задължения по Договор за потребителски кредит № ****/18.05.2019
год., сключен между ответника и „**** ****С.А“ - клон България, което вземане е
прехвърлено на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
съгласно Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г. Поради
неизпълнение ат страна на ответника съгласно условията на договора, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем за което длъжникът е уведомен. Вземането е прехвърлено с договор за цесия от
19.08.2019 г. за което е налице уведомяване на длъжника.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника. В съдебно
заседание не оспорва, че има задължения към ищеца, но оспорва размера на дължимата главница, като
заявява, че е погасил част от задължението
и е заплатил 9 вноски по 175 лева в
полза на праводателя на ищеца „****“,
които не са приспаднати от ищеца. Заявява, че сумите са внесени на банкомат и бележките вече са
нечетливи.
В съдебно заседание страните по делото поддържат
становищата си. Ответникът признава сумите, които са посочени в заключението на
ССЕ.
Съдът след като взе предвид събраните в
производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От твърденията на страните и от представените
с исковата молба писмени доказателства се установява, че ответникът Б.Ц. има задължения към праводателя на ищцовото
дружество по договор за потребителски кредит от 18.4.2019 г. като не оспорва същото по основание, но е
оспорил неговия размер. В тази връзка по искане на ищеца, с оглед указания на
съда по чл.146 ГПК е изготвено заключение по ССЕ.
От заключението на същото, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява,
че чистата стойност на кредита в размер
на 5018.00 лева е преведена от кредитора на кредитополучателя на 19.04.2019 г.
с платежно нареждане № **** по сметка с титуляр отв.Б.Г.Ц..
Размера на неплатената и дължима главница за периода от 20.04.2020 г. до
последната вноска – 20.04.2024 г. е 4689.65 лева и размера на договорната лихва
за периода 20.04.2020 г. – 19.10.2020 г. е 610.44 лева. Няма данни за размера
на обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната лихва за
периода 21.04.2020 г. – 10.02.2021 г. и за периода 21.04.2020 г. – 10.02.2021
г.
Страните нямат спор относно
твърдението в исковата молба, че отпуснатата в заем сума е усвоена от
кредитополучателя, че последния е в забава, обявена е предсрочна изискуемост на
вземането, че процесното вземане е
прехвърлено с цесия от 19.8.2019 г. на осн.чл.99 ЗЗД от **** ****С.А. – клон България на ищеца АСВ
ЕАД, който е заявител в заповедното производство по ч.гр.д.№ 14281/20 г. на
ВРС. Длъжникът е уведомен за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем и е уведомен за извършена цесия на вземания
на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД. Същият не оспорва извършените действия във връзка със
събиране на дължимите суми.
Съдът като взе предвид, че към датата на постановяване на решението ответникът
е направил признание на предявените искови претенции в размери, съгласно приетото заключението
на ССЕ, което не е оспорено от страните, както и че ищецът не е установил да
има вземане от ответника в размер на заявената искова претенция за главница
5200 лева, за възнаградителна лихва 3954.14 лева и за обезщетение за забава от
21.04.2020 г. до подаване на заявлението, съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1, съгласно указания до страната по чл.145 и чл.146 ГПК, намира, че предявения иск следва да се уважи за
сумата 4689.65 лева, представляваща дължима неплатена главница за периода от 20.04.2020 г. до датата
на последната вноска – 20.04.2024 г. и за сумата 610.44 лева, представляваща
дължима договорната лихва за периода 20.04.2020 г. – 19.10.2020 г., като за
горницата над тези суми следва да се отхвърли като неоснователен.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора и молба
на ищеца с пр.осн.чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да му заплати разноски за
уважената част на иска. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е
заплатил държавна такса за заповедното производство 193.57 лева и за исковото
производство 222.63 лева, както и
депозит за възнаграждение на вещо лице
400.00 лева. За заповедното производство съдът е определил възнаграждение на процесуалния му
представител по осн.чл.78, ал.8 ГПК в
размер на 50 лева. Съдът определя за исковото производство възнаграждение
на осн.чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100.00 лева. За уважената част на
иска ответникът следва да заплати на ищеца разноски за заповедното и за исковото
производство в размер на 529.11 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на
страните, че ответникът Б.Г.Ц., ЕГН **********,*** дължи на ищеца А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ****
с адрес *** сумата 4689.65 /четири
хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и 65 ст./ лева, дължима главница по Договор за потребителски кредит № ****/18.05.2019
год., което вземане е прехвърлено с
цесия от 19.8.2019 г. на осн.чл.99 ЗЗД от ****
****С.А. – клон България на АСВ ЕАД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.11.2020 год. до окончателното изплащане на задължението
и сумата 610.44 /шестстотин и десет лева и 44 ст./лева, дължима
лихва за забава за периода
20.04.2020 г. – 19.10.2020 г., на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска н.А.З.С.Н.В. ЕАД
ЕИК/БУЛСТАТ **** с адрес *** срещу Б.Г.Ц., ЕГН **********,*** за установяване
на вземане по заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 06.11.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 14281/2020 г. на РС Варна за
главница за горницата над 4689.65 лева до присъдената в заповедното
производство сума 5200 лева, както и иска
за договорна лихва за горницата над 610.44 лева до присъдените в заповедното
производство суми 3954.14 лева и 524.22 лева, на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.Г.Ц., ЕГН **********,*** да заплати н.А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ****
с адрес *** разноски за исковото и за заповедното производство в размер на 529.11
лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: