Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 19.08.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Христина Цветкова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 1577 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „П.“ АД /н/ твърди, че е собственик на съоръжение от типа на елегазова капсулована разпределителна уредба /ЕКРУ/ 110 kV, чието предназначение било да обслужва преноса на електрическа енергия между присъединените към него производствени предприятия и производители на електрическа енергия и изпълнявало функционалното предназначение на част /елемент/ от електропреносната мрежа на Р. България. В качеството на държавно предприятие до 04.02.2014г. -ответникът „НЕК“ ЕАД е разполагало с лиценз за пренос на електрическа енергия на територията на страната и използвало за целта на електропреноса и разпределението споменатата ЕКРУ. След извършеното преобразуване на „НЕК“ ЕАД, което било вписано в Търговския регистър - част от електропреносната мрежа преминала в активите на търговското предприятие на втория ответник - „Е.с.о.“ ЕАД. По силата на Решение №Р-205/18.12.2013г., което влязло в сила на 04.02.2014г., регулаторният орган ДКЕВР прекратил лицензията за дейността „пренос на електрическа енергия“, издадена на „НЕК“ ЕАД и издал на „Е.с.о.“ ЕАД нова лицензия за извършване на същата дейност. След издаването на лицензията правата и задълженията по договорите, които вече били сключени в изпълнение на лицензията за пренос на електрическа енергия, преминали от първия ответник „НЕК“ ЕАД към правоприемника и привлечен като втори ответник „ЕСО“ ЕАД. Ето защо, в сключения между „П.“ АД /н./ и „НЕК“ ЕАД Договор № ЕП-730 от 14.12.2005г., ищецът поел задължението да предоставя възмездно ползването на собствената си ЕКРУ 110kV, за да бъде използвана от „НЕК“ ЕАД за пренос на електричество от и към ТЕЦ Девен. Срокът на договора бил уговорен първоначално до 31.03.2006г., но в последствие бил срокът му бил продължен до 31.12.2006г. Между страните било уговорено, че при изтичане на срока на договора и липса на изрично изявление за прекратяването му – правното действие на договора следвало да се счита продължено за неопределено време. С писмо от 31.10.2011г., получено на 01.11.2011г. -  „НЕК“ ЕАД отправило едномесечно предизвестие към ищеца, насочено към прекратяване на договора за ползване на процесната ЕКРУ и поради това - считано от 01.12.2011г. действието на договора било прекратено. Въпреки това, ответните дружества продължавали да използват собственото на ищеца ЕКРУ 110 кV за пренос на електрическа енергия чак до 05.06.2017г. За удостоверяване на количеството електрическа енергия, преминала през ЕКРУ, ежемесечно били съставяни двустранни констативни протоколи. Цената за преноса на електрическа енергия пред споменатата ЕКРУ се определяла съгласно Методиката, която била приета от ДКЕВР. Твърди, че по предходни приключили съдебни производства между страните – двамата ответници били осъдени да заплатят на ищеца дължими суми за използване на процесната  ЕКРУ 110kV в период до 01.12.2011г., като сумите вече били изплатени.  Ищцовото дружество твърди, че многократно отправяло покани към ответниците за сключване на договор съгласно чл.117, ал.8 от ЗЕ и за изкупуване на съоръжението, но до предприемане на такива действия на се стигнало, дори след отправяне на нотариални покани към ответниците.  Отправената до „НЕК“ ЕАД, нотариална покана била получена от адресата на 13.09.2017г., а отправената към „ЕСО“ ЕАД нотариална покана била получена от адресата на 12.09.2017г. На  02.06.2017г. ищцовото дружество „П.“ АД /н./ се разпоредило със собствеността върху процесната ЕКРУ 110kV, но в периода от 01.12.2011г. до 05.06. 2017г. - дружеството търпяло  негативните правни и фактически последици от създалото се положение в своя патримониум, който отбелязал намаление в сравнение с патримониума на двамата ответници. При така изложените фактически твърдения и доколкото счита, че ответниците са използвали без правно основание собствената му ЕКРУ 110kV, вследствие на което се обогатили неоснователно за сметка на обедняването на ищеца. Обедняването на ищеца пък било съизмеримо с размер на неполучената цена за пренос на електрическа енергия, ищецът претендира за осъждане на ответниците, да заплатят солидарно (с оглед настъпилото правоприемство помежду им) сумата от общо 8 006 170 лева, представляваща обезщетение за ползване на енергийно съоръжение ЕКРУ 110kV, за периода от 01.12.2011г. до 05.06.2017г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба – 05.02.2018г. до деня на окончателното плащане, и да заплатят сумата от 301 414,94 лева, представляваща мораторна лихва върху споменатата по- горе сума на главницата, начислена за периода от датата на получаване на нотариалната покана - 12.09.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 05.02.2018г. С оглед очаквания благоприятен изход на спора, ищецът претендира за осъждане на двамата ответници, да му заплатят направените съдебни разноски.

Ответникът „Е.с.о.“ ЕАД оспорва предявените искове. Оспорва активната надлежна материална легитимация на ищеца, като оспорва твърдението че в процесния период – именно ищецът е бил собственик на процесната ЕКРУ 110 kV в цялост, за чието ползване той претендира обезщетение. Оспорва приложимостта на посочената Методика от ищцовото дружество при определяне на цената за преноса на електрическа енергия, приета от ДКЕВР на 04.02.2008г., тъй като не било установено между кои конкретни потребители и бил извършен преноса на електрическа енергия. Оспорва твърдението на ищеца, че последния многократно бил отправял покани за сключване на договор, съответен на изискванията на чл.117, ал.8 от ЗЕ. В отговор на получено писмо-покана от 10.09.2017г. ответното дружество изпратило искане от 29.09.2017г. за предоставяне на всички необходими документи съгласно Методиката. В получената нотариална покана на 12.09.2017г. във формулираното искане за заплащане на цена за пренос на енергия за периода от 01.12.2011г. до 31.12.2016г. не била посочена конкретна стойност на цената на преноса, чието плащане е предмет на поканата. Ето защо и доколкото ищецът не бил предоставил изисканите документи, съгласно Методиката – то и за ответника не било възникнало задължение за заплащане на претендираните вземания в нотариалната покана. По същите съображения, ответникът отрича твърдението да е изпаднал в забава за изпълнение на това свое задължение и оспорва претенцията за заплащане на мораторна лихва. При условията на евентуалност, релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност за процесните вземания по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД за периода от 01.12.2011г. до 05.02.2015г . Ако процесното вземане не бъде квалифицирано като периодично - въвежда възражение за изтекъл срок на погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД за дължимите обезщетение за периода от 01.12.2011г. до 05.02.2013г. Въвежда възражение за прихващане с вземания на „ЕСО“ ЕАД  към „П.“ АД /н/, приети от синдика в производство по несъстоятелност по т.д.№1132/2012г. по описа на Окръжен съд Варна и включени в списъка на приетите вземания, които са в общ размер на сумата от 635 613,33 лева. Моли за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

Ответникът „Н.е.к.“ ЕАД, оспорва предявените срещу него, като излага доводи за липса на пасивна материална легитимация. При условията на евентуалност – този ответник поддържа твърдение, че отговорността му следвало да бъде ангажирана по смисъла на чл. 263 „л“, ал.1, предл.1 от ТЗ, но само за стойността на преноса на електрическа енергия чрез ЕКРУ, до датата на вписване на преобразуването - 04.02.2014г. Ответникът оспорва и размера на иска, поддържайки тезата за  неприложимост на посочената от ищеца Методика, за определяне на цената на използване на ЕКРУ, след прекратяване действието на договорните отношения между страните, считано от 01.12.2011г. В тази връзка поддържа твърдение, че не е установен нормативно методът, по който изобщо би могло да бъде изчислено обезщетение на претендираното основание. Оспорва исковия период, в който ищецът претендира заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, като посочва, че твърдяното от ищеца разпореждане със собствеността на процесната ЕКРУ на 02.06.2017г., било достатъчно за аргументиране на тезата за неоснователност на претенцията в периода след 01.02.2017г. /когато ЕКРУ вече е имала нов собственик./. При условията на евентуалност, ако предявените искове бъдат приети за основателни, ответникът релевира възражение за изтекла обща петгодишна погасителна давност, върху предявените вземания за обезщетение за неоснователно обогатяване, които биха били дължими за периода от 01.12.2011г. до 05.02.2013г. и при това счита, че би било солидарно дължимо обезщетение, но само за периода от 05.02.2013г. /пет години преди предявяването на иска/, до 04.02.2014г. когато е вписано преобразуването, засягащо двете ответни дружества. На второ място, при извод за основателност на иска – този ответник релевира също и възражение за съдебно прихващане на задължението му, с дължимите от ищеца суми, които били признати в производството по несъстоятелност – общо за 2 064 469,07 лв. Моли за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като доказателства и описани по- нататък документи: Писмо от Агенция за публичните предприятия и контрол, с приложен към него препис от Договор за приватизация на 24% от акциите на „П.“ АД с приложено извлечение от инвентарен опис за м. март 1998г. (стр.1314-1329 от делото); Извлечение от инвентарната книга на „П.“ АД /н/ заверен от синдика на същото дружество (стр.1279 от делото); Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 136, том ІІ, рег. № 950, дело № 283/2017г. на нотариус Александър Никитов с рег. № 226 в НК (стр.1300-1302 от делото) установяват пряко, а приетите като доказателства писмо с изх. № 1038/18.08.2005г.на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси (стр.826 от делото), Приемателен протокол за ДМА и ГПП (стр.827-828 от делото) и Договор за особен залог от 01.09.2009г. (стр.829-831 от делото), както и изходящото от единия от ответниците – „НЕК“ ЕАД писмо от 01.11.2011г. (стр.832 от делото) установяват косвено „П.“ АД /н/ установяват косвено твърдения от ищеца  факт, че именно „П.“ АД /н/ е собственик на процесното съоръжение: елегазова капсулована разпределителна уредба /ЕКРУ/ 110 kV, което е монтирано в сграда на т.нар. командна зала - също собственост на „П.“ АД /н/.

Споменатите по-горе доказателства са напълно достатъчни за да мотивират обоснован извод, че „П.“ АД /н/ е придобило процесното съоръжение като ДМА още преди приватизацията на дружеството и го е използвало пряко в производствената си дейност, тъй като фактически, производствените мощности на „П.“ АД /н/ са били присъединени към електропреносната система на страната посредством процесната ЕКРУ110 КV.                         След обособяването и разделянето на собствеността на производствените мощности, която е последица от приватизацията – процесното съоръжение остава в собственост на „П.“ АД /н/, макар чрез него – обектите на „Солвей- Соди“ АД (като потребител на електрическа енергия) и на „Девен“ АД (като производител и като потребител на електрическа енергия) също да са били фактически присъединени към електропреносната система на страната.

Споменатите по-горе доказателства са напълно достатъчни, за да мотивират необходимия обоснован извод, че в периода, считано от 01.12.2011г. (избрана от ищеца дата, която е посочена като начален момент за претенцията) до 02.06.2017г. (когато е извършена разпоредителна сделка с трето неучастващо в настоящия процес лице „Хъс“ ООД) правото на собственост върху процесното електрическо съоръжение е притежавало именно дружеството ищец - „П.“ АД /н/. 

Косвено подкрепя същия извод и съдържанието на приетите като доказателства: Писмо с изх. № 1038/18.08.2005г. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси (стр.826 от делото), Приемателен протокол за ДМА и ГПП (стр.827-828 от делото) и Договор за особен залог от 01.09.2009г. (стр.829-831 от делото), както и изходящото от единия от ответниците – „НЕК“ ЕАД Писмо от 01.11.2011г. (стр.832 от делото), в чието съдържание, процесното съоръжение е посочено като собственост на ищеца.

Извършената от съда служебна справка с достоверни източници на специализирана техническа информация, мотивира доказателствения извод, че процесното съоръжение ЕКРУ - елегазова капсулована разпределителна уредба - представлява специално техническо съоръжение: съвкупност от вещи /техническо съоръжение/, включващо електрически табла, разположени в командна зала, кабелни тунели, канали и скари, естакада, кабелни кули и кабели, стационарни командни разпределителни устройства, които функционират комплексно, като едно общо цяло и са предназначени  за външен и вътрешен /в помещение/ монтаж. Цялата тази съвкупност от вещи /съоръжение/, представляват командната и измервателна апаратура за разпределение на постъпилия в ЕКРУ електрически ток – за насочването му към изводи на електропреносна система.

Приетите като доказателства Протоколи за измерена електрическа енергия /стр. 178-223 и 1134-1260 от делото/, част от които са подписани едностранно, само от представител на „П.“ АД, сочат данни за общо измерено количество пренесена през процеснната ЕКРУ електрическа енергия. Съдържанието на тези документи не се обсъжда подробно, той като отразените в тях данни представляват специализирана техническа информация, която е обект на анализ  от допуснатата специализирана СТЕ.

Експертното заключение на изслушаната СТЕ /електротехника/ мотивира следните изводи, относно подлежащите на установяване юридически факти:

·        Представените Протоколи за количества измерена електрическа енергия през процеснната ЕКРУ през периода от 01.12.2011г. до 05.06.2017г. според вещото лице съдържат необходимата техническа информация за обосновани изводи по задачите на експертизата;

·        При използване на алгоритъма, определен от Методика за определяне на цените  за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби и/ или съоръжения до други потребители, за целите на преноса на електрическа енергия е взета предвид оценката на процесната ЕКРУ, като ДМА който е описан в доклад от 26.10.2009г. – 5 552 873 лева.

·        Прилагайки критериите на споменатата Методика, като е взета предвид оценката на процесната ЕКРУ, като ДМА, но с прилагане на амортизация- вещото лице сочи, че изчислената според него цена на ползването на процесната ЕКРУ за процесния период е в размер на:

-          сумата от 4 850 645 лева без вкл. ДДС респ. 5 820 774 лева с ДДС - за периода от 01.12.2011г. до 31.12.2016г.;

-          сумата от нула лева, за периода от 01.01.2017г. до 05.06.2017г.

-          сумата от 920 475 лева без ДДС, респ. 1 104 570 лева с ДДС,                           за периода от 05.02.2013г. до 04.02.2014г.;

-          сумата от 2 706 307 лева без ДДС, респ. 3 247, 568 лева с ДДС,                       за периода от 05.02.2014г. до 31.12.2016г.;

-          сумата от 3 626 782 лева без ДДС респ. 4 352 138 лева с ДДС,                     за периода от 05.02.2013г. до 31.12.2016г.

-          сумата от 1 673 095 лева без ДДС, респ. 2007 714 лева с ДДС,                      за периода от 05.02.2015г. до 31.12.2016г.

Страните не спорят, относно общоизвестните- вписани в Търговския регистър факти, че производството по несъстоятелност на „П.“ АД /н/ е открито на 12.12.2012г. Двамата ответници в настоящия процес са били конституирани като кредитори на ищеца в производството по несъстоятелност.

С протокол от 11.12.2013г. е взето решение на едноличния собственик на капитала, за преобразуване чрез отделяне на „Е.с.о.“ ЕАД от „Н.е.к.“ ЕАД и решението за преобразуването е вписано в Търговския регистър на 04.02.2014г., от която дата поражда своите правни последици, съгласно разпоредбата на чл. 263ж от ТЗ.

Като доказателство по делото са представени и приети Протокол № 19 от заседание на Комитета на кредиторите на „П.“ АД /н/, Списъци на приетите от синдика на „П.“ АД /н/ вземания на „Н.е.к.“ ЕАД  и приложени към тях фактури, издадени от „Н.е.к.“ ЕАД на „П.“ АД /н/ /стр. 241-478 от делото/, от чието съдържание се установяват извършени процесуални действия в производството по несъстоятелност на „П.“ АД /н/ по т.д. № 1132/2012г. по описа на ОС Варна. Счетоводните документи са обект на експертен анализ от допуснатата съдебно- икономическа експертиза.

Експертното заключение на изслушаната СИЕ мотивира следните изводи, относно подлежащите на установяване юридически факти:

·        Размерът на мораторна лихва, изчислен за периода от датата на връчване на нотариалната покана /12.09.2017г./ до предявяването на иска /05.02.2018г./ върху посочената от СТЕ сума /5 820 774 лева с ДДС /, представляваща цена на ползването на процесната ЕКРУ за процесния период  - възлиза на 236 065 лева.

·        Общият размер на вземанията, възникнали за ответника „Е.с.о.“ ЕАД към ищеца „П.“ АД /н/, които са признати в производството по несъстоятелност - т.д. № 1132/2012г. по описа на ОС Варна за периода от 01.01.2011г. до 30.06.2017г. възлиза на 635 613, 33 лева /420 654, 64 лева + 214 958, 69 лева/.

·        Общият размер на вземанията, признати на ответника „Н.е.к.“ ЕАД към ищеца „П.“ АД /н/, които са признати в производството по несъстоятелност - т.д. № 1132/2012г. по описа на ОС Варна за периода от 01.01.2011г. до 30.06.2017г. възлиза на 2 007, 466, 57 лева /565 400, 34 лева + 1442 066, 23 лева/.

Приетата като доказателство Нотариална покана с рег. номер 3085, том 2, акт 54 на нотариус Д. Т.установява съдържанието на адресирана от синдика на ищеца „П.“ АД /н/ до „Н.е.к.“ ЕАД покана за плащане                        в едноседмичен срок на дължимата цена за пренос на електрическа енергия, за периода от 01.12.2011г. до 31.12.2016г., през процесната ЕКРУ, както и връчването й на 13.09.2017г.

Приетата като доказателство Нотариална покана с рег. номер 3086, том 2, акт 55 на нотариус Д. Т.установява съдържанието на адресирана от синдика на ищеца „П.“ АД /н/ до „Е.с.о.“ ЕАД покана за плащане                        в едноседмичен срок на дължимата цена за пренос на електрическа енергия, за периода от 01.12.2011г. до 31.12.2016г., през процесната ЕКРУ, както и връчването й на 12.09.2017г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявените субективно съединени искове са процесуално допустими, тъй като са предявени от и срещу страни с надлежна процесуална легитимация, по установения в закона процесуален ред.

Релевираните от ответната страна доводи, срещу допустимостта на исковете в действителност имат отношения към тяхната основателност и ще бъдат разгледани в такъв контекст в мотивите на настоящото решение.

По предявените искове с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с претенции за присъждане на обезщетение, основано на твърденията на ищеца, за неоснователно обогатяване от страна на двамата ответници, което произтичало от факта на ползването на процесното електротехническо съоръжение  - ЕКРУ - без правно основание – за целите на преноса и разпределението на електрическа енергия, в рамките на електропреносната система на страната.

Основателността на предявените пред настоящия съд искове е определена от установяване на две основни предпоставки: на първо място – че за посочения в исковата молба ищецът е бил надлежно материално легитимиран да извлича ползи от ЕКРУ, тъй като е притежавал собствеността върху това техническо съоръжение и върху процесния имот, в който то е било монтирано за да се реализира неговата функционалност, а ответниците са ползвали съоръжението, без да е налице правно основание за това.

Едва при наличието на споменатите две предпоставки, съдът следва да се произнесе по фактите, определящи обема на твърдяното неоснователно имуществено разместване, довело според техните твърдения до неоснователно обогатяване на ответника.

След внимателен анализ на събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът намира, че ищецът в действителност е бил собственик на процесната ЕКРУ за периода, за който се претендира обезщетението от 01.12.2011г. до 05.06.2017г.. Както вече беше посочено в настоящото решение, изводът, че именно ищецът притежава правото на собственост върху ЕКРУ, през процесния период, за който се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване, бе подкрепен от многобройни преки и косвени доказателства. Ето защо, съдът намира за неоснователни релевираните от ответника „Е.с.о.“ ЕАД възражения относно материалната легитимация на ищеца, в качеството му на собственик на съоръжението.

Втората, предвидена в закона предпоставка, която определя наличието на института на неоснователното обогатяване изисква да се установи, че субектите, срещу които се претендира обезщетение, в действителност са използвали процесната ЕКРУ за посочения в исковата молба период, извличайки икономически ползи от този факт.

Изводът относно ползването на процесната ЕКРУ за пренос на електрическа енергия е мотивиран от заключението на съдебно- техническата експертиза, която съдът следва да кредитира, тъй като не притежава специални знания в споменатата област, а самото съоръжение – ЕКРУ е отдалечено от седалището на съда и практически не съществува пряка възможност за проверка на този факт.

Неоснователно обогатяване е налице, тъй като е налице необосновано имуществено разместване в патримониума на страните, поради което съдът приема, предявените искове са доказани по основание.

Установяването на обема на неоснователното обогатяване обаче, осъществява значителна фактическа трудност, поради изложените по- надолу съображения:

Икономическата стойност на констатираното имуществено разместване, на практика не може да бъде изчислена чрез приложената от вещото лице Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби и/ или съоръжения до други потребители.

За целите на експертните изводи е взета предвид оценката на процесната ЕКРУ, като ДМА, който е описан в Доклад от 26.10.2009г. – 5 552 873 лева. Споменатата Методика обаче е създадена за други цели и очевидно не е предназначена да регламентира точно хипотези като процесната, поради което обективно не може да отчете с необходимата точност и достоверност – конкретната икономическа стойност на преноса на електроенергия през ЕКРУ, като изключи потребената от самия ищец електроенергия, за целите на собственото му производство.

Отделен е въпросът, че част от протоколите, съставени да удостоверят измерените количества електроенергия, която е пренесена през процесната ЕКРУ, не са оформени надлежно, както и че съдържанието им не отчита поотделно обектите от които и до които е била пренасяна електроенергията. Тук следва да се отбележи, че производствените мощности на „П.“ АД /н/ са били присъединени към електропреносната система на страната, посредством процесната ЕКРУ110 КV, но след обособяването и разделянето на собствеността на производствените мощности, която е последица от извършената приватизация – процесната ЕКРУ остава в собственост на „П.“ АД /н/, макар чрез нея да са присъединени обектите на „Солвей- Соди“ АД (като потребител на електрическа енергия) и на„Девен“ АД (като производител и като потребител на електрическа енергия).

Следователно, макар да са доказани по основание, предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като недоказани по размер.

По предявените искове с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Поради изводите на съда относно исковете за главницата, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете за присъждане на мораторна лихва

По отношение на претенциите за присъждане на съдебни разноски:

При този изход на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците направените съдебни разноски за събиране на доказателства и за процесуално представителство от юрисконсулт. Според съдържанието на представените списъци, тези разноски възлизат съответно в размер на 1400 лева за „Н.е.к.“ ЕАД и сумата от 950 лева за „Е.с.о.“ ЕАД.

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.“ АД /н/ с ЕИК *****със седалище ***, срещу „Н.е.к.“ ЕАД с ЕИК *****и седалище *** и срещу „Е.с.о.“ ЕАД с ЕИК *****и седалище *** субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД - да заплатят солидарно (с оглед настъпилото правоприемство помежду им) сумата от общо 8 006 170 лева, представляваща обезщетение за ползване на енергийно съоръжение ЕКРУ 110kV, за периода от 01.12.2011г. до 05.06.2017г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба – 05.02.2018г. до деня на окончателното плащане, както и иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД - за сумата от 301 414,94 лева, представляваща мораторна лихва върху споменатата по- горе сума на главницата, начислена за периода от 12.09.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 05.02.2018г.

ОСЪЖДА „П.“ АД /н/ с ЕИК *****да заплати на „Н.е.к.“ ЕАД с ЕИК *****– на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК – сумата от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева за съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „П.“ АД /н/ с ЕИК *****да заплати на „Е.с.о.“ ЕАД с ЕИК *****– на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК – сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева за съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                             

  СЪДИЯ: