Определение по дело №913/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.256 от АПК.

Образувано е по жалба с характер на искова молба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник – адв.Б. Б., ***, против бездействие на Кмета на Община - Никопол по задължението му, разписано в чл.15а, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а именно да публикува в сайта на общината, в секция „Достъп до информация“, годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2020г., 2021г. и 2022г.

Ищецът сочи, че често подава заявления по ЗДОИ до общини и общински съвети в страната, в т.ч. и Община Никопол , предимно по въпроси , свързани с ТБО, за да я сравни с тази в Димитровград. На 14.06.2023г. разгледал секция „Достъп до информация“ на сайта на Община Никопол , но не открил годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2020г., 2021г. и 2022г. Така не можел да се запознае с подадените заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информацията от обществения сектор, както и за направените откази и причините за това. Ако такава информация съществувала, лесно щял да се ориентира в намерението си преди да подаде заявление, както и за причините за откази по тях, но такива отчети за периода 2020-2022г. липсвали, а налични била само тези за периода 2012- 2019г. Липсвала и информация за актуалните размери на нормативни разходи по чл.20, ал.2 от ЗДОИ и таксите по чл.41ж от ЗДОИ, за името и телефона на общинския служител, отговарящ за приемането на заявленията и за предоставяне на достъп до обществена информация. Вместо това, в секция „Достъп до информация“ били публикувани нормативните разходи по вече отменената Заповед №ЗМФ-1472/29.11.2011г. на Министъра на финансите.

Ищецът счита, че е пряко, лично и непосредствено засегнат от порочното бездействие на ответника, който му дължи законово предоставено му благо по смисъла на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ. Сочи, че на 14.08.2023г. подал заявление до Кмета на Община Никопол да му предостави информация за годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2020г., 2021г. и 2022г. като го помолил да ги публикува на сайта на общината, но все още нямал отговор нито на заявлението , нито на молбата.

По изложените съображения , моли да се постанови решение, с което да се осъди Кмета на Община Никопол да публикува на сайта на общината, в секция „Достъп до информация“, годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2020г., 2021г. и 2022г. Претендира разноски, вкл. и при оставяне на оспорването без разглеждане. На основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Към исковата молба прилага: екранни разпечатки от сайта на Община Никопол, видно от които към 14.08.2023г., в секция „Достъп до информация“ не са публикувани годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2020-2022г. , а са публикувани тези за 2013-2019г., както и друга информация във връзка с правото на достъп до обществена информация; 2бр. заявления по ЗДОИ от 14.08.2023г. до Кмета на Община Никопол и др. документи.

С Молба вх.№6403/29.08.2023г. ищецът представя екранни разпечатки от сайта на Община Никопол, видно от които към 24.08.2023г., в секция „Достъп до информация“ липсват публикувани годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2020-2022г., а към 25.08.2023г. същите са публикувани. Към молбата прилага самите отчети, заявление по ЗДОИ от 14.08.2023г. до Кмета на Община Никопол, заведено с вх.№94-1686/15.08.2023г. и издаденото по същото Решение №5/24.08.2023г. на Кмета на Община Никопол, с което му е предоставен пълен достъп до посочената в заявлението информация.

От Кмета на Община Никопол, чрез пълномощник е постъпило становище вх.№6569/04.09.2023г., в което са изложени съображения за недопустимост на оспорването. Прави се искане оспорването да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати, поради липса на правен интерес или да се отхвърли като неоснователно и недоказано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Към становището са представени заверени копия от Решение №5/24.08.2023г. на Кмета на Община Никопол, екранна разпечатка от сайта на Община Никопол, видно от която в секция „Достъп до информация“ са публикувани годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2020-2022г., товарителница и справка за движението на пратката по същата.

От пълномощника на ищеца е представено писмено становище с вх.№6605/07.09.2023г. , в което се възразява срещу изложеното в писмения отговор на ответника, Сочи се, че за ищеца е налице правен интерес към момента на образуване на делото. Възразява се и срещу поисканото юрисконсултско възнаграждение, тъй като Кметът на общината е дал повод за завеждане на делото. Доколкото публикуването на годишните отчети за 2020-2022г. станало на 24.08.2023г., предвид разпоредбата на чл.256, ал.1 от АПК се сочи, че е налице оттегляне на оспореното бездействие и при наличие на правомощие на съда да прекрати производството по делото, се претендират разноски. При невъзприемане на хипотезата за оттегляне на оспореното бездействие, се излагат съображения за непълнота на съдържанието на публикуваните годишни отчети. Към становището се прилагат писмени доказателства и съдебна практика.

Постъпила е и Молба вх.№7539/10.10.2023г. от ищеца, с приложено към същата определение по дело със сходен предмет.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира оспорването за недопустимо, поради следните съображения:

Производството по реда на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. В хипотезата по ал. 1 на чл. 256 от АПК административният орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а в хипотезата по ал. 2 на нормата следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Следователно, предпоставка за допустимостта на оспорването по чл.256, ал.1 от АПК е наличието на бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, както и наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи и интереси на ищеца, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие.

В случая от представените от ищеца екранни разпечатки от сайта на Община Никопол от 14.08.2023г. безспорно се установява, че към момента на депозиране на иска годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2020г., 2021г. и 2022г., не са били публикувани в сайта на общината, в секция „Достъп до информация“. Към настоящия момент обаче, видно от събраните доказателства, тези отчети са обявени т.е. ответникът е извършил произтичащото от нормата на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ задължение. Поради това следва да се приеме, че с преустановяване на твърдяното от ищеца бездействие, за него е отпаднал правният интерес от търсената защита, а последното е основание за оставяне на исковата молба без разглеждане и за прекратяване на делото.

При този изход на производството, на ищеца се дължат разноски, независимо от основанието за прекратяването на делото. Действително твърдяното неоснователно бездействие на административния орган е преодоляно с извършване на фактическото действие по обявяване на годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2020г., 2021г. и 2022г. в секция „Достъп до информация“ на сайта на Община Никопол, което обаче е станало след подаване на исковата молба. Необявяването на тези отчети е предизвикало търсената защита по съдебен ред. Ето защо на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в доказания размер от 1010.00 лева, от които 10.00 лева за внесена държавна такса и 1000.00 лева възнаграждение за един адвокат. От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за неоснователно, доколкото размерът на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е минималният такъв, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения оспорването се явява недопустимо на основание чл. 159, т. 4 от АПК , и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с характер на искова молба от П.Т.З. ***, против бездействие на Кмета на Община - Никопол по задължението му, разписано в чл.15а, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация , а именно да публикува в сайта на общината, в секция „Достъп до информация“, годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2020г., 2021г. и 2022г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 913/2023 г. по описа на Административен съд-Хасково.

ОСЪЖДА Община Никопол да заплати на П.Т.З. *** , разноски по делото в размер на 1010.00 /хиляда и десет/ лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: