№ 1001
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330202415 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-001685, издадено
от началник сектор в ОДМВР- ПЛОВДИВ, Сектор пътна полиция, с което на
Г.Б.Х. е наложена глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
отбелязването върху НП същото е връчено на 07.04.2022г. Жалбата е
входирана в „Сектор пътна полиция“ още на следващия ден- 08.04.2022г.,
поради което преклузивния 14-дневен срок, уреден в чл. 59, ал.2 ЗАНН се
явява спазен.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 30.08.2021 г. в 16:34 часа , в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“
срещу № 111, Г.Б.Х. управлява лек автомобил ПЕЖО 307, с рег. № *******,
собственост на Ц.Х.Х., със скорост 112 km/h при максимално разрешена
скорост за движение в населено място 50km/h. Отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 % в полза на водача. Наказуема скорост
109 km/h. Наказуемо превишение- 59 км/час. Нарушението е установено с
TFR1-M № 581.
Посочената в НП фактическа обстановка се доказва от:
- приложения по делото АУАН, който противно на възраженията на
жалбоподателя, съгласно изричната норма на чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното;
- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
-приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол;
-приложената справка за регистрация на МПС, от която е видно, че
регистриран собственик на процесното МПС е Ц.Х.Х.;
-приложената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП, в която при
2
спазване на надлежния ред, собственикът под страх от наказателна
отговорност е декларирал, че именно жалбоподателката е управлявала
процесното МПС на посочените в АУАН и НП дата и час;
-показанията на водения от самата жалбоподателка свидетел очевидец,
който потвърди, че в процесните дата и час автомобилът е управляван
именно от Г.Х.;
-приложените по преписката Удостоверение за одобрен тип и Протокол
за последваща техническа проверка № 2-33-21, от които се установява, че
техническото средство е изправно, което противно на възраженията в
жалбата, представлява гаранция за достоверността на измерването на
скоростта, още повече, че в процесния случай е спазено изискването за
приспадане на законоустановения толеранс от -3% в полза на дееца.
При правилно установена фактическа обстановка, принципно
законосъобразен се явява извода на наказващия орган, че извършеното деяние
може да се субсумира под състава на чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП, вр. чл. 21, ал.1
ЗДвП.
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.
Въпреки правилно установената фактическа обстановка, в процесния
случай НП безусловно подлежи на отмяна , поради допуснато флагрантно
нарушение на процесуалните правила- АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, без да са налице предпоставките за това.
Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидена възможност за
актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно
трайната съдебна практика обаче тази норма може да бъде приложена при
една от две алтернативно предвидени хипотези:
1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;
2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на
АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му
от контролните органи.
Във всички случаи съставянето на АУАН, без надлежен опит за
осигуряване личното присъствие на нарушителя още при съставянето му
съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за
отмяна на НП.
3
Така Решение № 720 от 09.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 72 / 2021 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 747 от 12.04.2021
г. по к. адм. н. д. № 334 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 333 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3028 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 923 от 05.06.2020
г. по к. адм. н. д. № 526 / 2020 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 319 от 15.02.2018
г. по к. адм. н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 914 от
23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 232 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к. адм.
н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 827 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 448 / 2019 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 932 от 05.06.2020 г. по к.
адм. н. д. № 600 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 930 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 517 / 2020 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д.
№ 978 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 290 от 27.02.2017 г. по н. д. № 2911 / 2016 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив и много други.
Това е така, доколкото липсата на покана или ненадлежно връчената
покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в
най-ранния етап на административно наказателното производство.
Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно
връчен (предявен) на нарушителя, доколкото личното присъствие при
съставяне на АУАН и връчването (предявяването) на същия са гаранции за
различни интереси на нарушителя.
Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с
повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу
него и да организира зашитата си.
Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при
съставяне на АУАН . Чрез личното си присъствие нарушителят може да се
увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето,
4
посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в
присъствието на лицата посочени като свидетели.
Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя
началото на административно наказателния процес и нарушенията при
неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на
наказателното постановление, независимо, че последващите действия са
извършени надлежно.
Личното присъствие при съставяне на АУАН е важна гаранция и че той
действително е съставен на датата, която се сочи в него и че не е
антидатиран, което пък е от значение за преценката за спазване на сроковете
по чл. 34 ЗАНН.
Тук следва да се отбележи, че съдебната практика отграничава
физическото набиране на текста на АУАН от неговото юридическо оформяне
като волеизявление на компетентен орган. В този смисъл е напълно
допустимо текста на АУАН да бъде физически набран предварително, стига
полагането на подписите на актосъставителя и свидетеля по акта да е
станало в присъствието на нарушителя. Именно с полагането на тези
подписи приключва фактическия състав на издаването на АУАН, като точно
това действие следва безусловно да се извърши в присъствието на
наказваното лице.
Така Решение № 685 от 06.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 142 / 2021 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2181 от
30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1758 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 669 от 22.03.2018 г. по к. адм.
н. д. № 3699 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2292 от 01.12.2016 г. по н. д. № 2639 / 2016 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2304 от 20.11.2015 г. по н. д. №
2024 / 2015 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 2054 от
28.10.2015 г. по н. д. № 2258 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2297 от 20.11.2015 г. по н. д. № 2209 / 2015 г. на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2194 от 12.11.2015 г. по н. д. №
2037/2015 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 2183 от
11.11.2015 г. по н. д. № 1951/2015 г. на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2030 от 27.10.2015 г. по н. д. № 1832/2015 г. на Административен
5
съд - Пловдив, Решение № 2005 от 27.10.2015 г. по н. д. № 1952/2015 г. на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1606 от 03.08.2015 г. по н. д. №
1481 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай действително по делото е налице покана, но по
никакъв начин не може да се приеме, че същата е надлежно връчена.
Съгласно чл. 84 ЗАНН за връчването в процеса по ЗАНН субсидиарно
приложение намират правилата на НПК.
В тази връзка от значение са следните разпоредби на НПК:
„Чл. 180. (1) Призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу
разписка, подписана от лицето, за което са предназначени.
(2) Когато лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член на
семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на
домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато
поеме задължение да ги предаде.
(6) Лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със
задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето,
за което са предназначени.
(7) Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето,
чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което
трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата.
Чл. 182. (1) Длъжностното лице, което наруши задълженията си по
връчването, се наказва с глоба до петстотин лева.
(2) Същото наказание се налага и на лицето по чл. 180, ал. 2, 3 и
5, което не изпълни задълженията си по връчването.“
В процесния случай не е спазено нито едно от посочените изисквания.
На първо място, поканата от 10.02.2022г. не е връчена лично на
нарушителя, за когото е предназначена. Същевременно в изготвената
разписка липсва отбелязване, че нарушителят отсъства от адреса, за да е
възможно връчването на някои от лицата, посочени в чл. 180, ал.2 НПК-
член на семейството, портиер, съквартирант, съсед.
Отбелязано е, че поканата е връчена на лице, на което се четат само
две имена – Пея Василева, но фамилията е напълно неразчетима. Липсва
посочване на адрес на лицето, ЕГН и връзка с жалбоподателя.
6
По този начин за съда остават изцяло непроверими:
-самоличността на това лице;
-връзката, което то има с жалбоподателката;
-притежава ли лицето някое от качествата, визирани в чл. 180, ал.2
НПК, за да се приеме, че връчването на нея е надлежно.
Допуснатият порок е особено съществен предвид:
-изричните възражения на жалбоподателя, че не познава това лице;
-показанията на актосъставителя в съдебно заседание, че няма
абсолютно никаква представа кое е това лице, на което е връчена
поканата и какво качество по чл. 180, ал.2 НПК притежава.
На следващо място не е спазено изискването в разписката да е
отбелязано, че лицето е поело задължение да предаде поканата на
жалбоподателката. Порокът е особено съществен предвид:
-твърденията на жалбоподателката, че поканата й е била предадена едва
след изтичане на срока за явяване за съставяне на АУАН;
-невъзможността съда да призове посоченото лице, получило
поканата и да го разпита относно обстоятелствата по връчванто й, предвид
горе обсъдената липса на достатъчно индивидуализиращи данни за
получателя-три имена, адрес, отношения с адресата на съобщението.
Предвид всичко гореизложено се налага извод за нередовност на
връчването на поканата за съставяне на АУАН , което от своя страна влече
извод, че АУАН е съставен, без да са налице предпоставките по чл. 40,
ал.2 ЗАНН, което предвид вече цитираната трайна съдебна практика се явява
безусловно основание за отмяна на НП на процесуално основание.
В случая допуснатият порок (издаване на АУАН, без нарушителя да е
надлежно поканен) е особено съществен и предвид изрично вписаните при
предявяване на АУАН възражения срещу изготвянето на същия.
В АУАН изрично е вписано, че се оспорва констатацията, че клипа е
показан на нарушителя при съставяне на АУАН , което възражение изцяло
се възприема от съда, доколкото при съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя, заснетия видео клип обективно няма как да му е показан в
този момент.
7
От горното е видно, че отбелязванията в АУАН са чисто механични
и не отразяват обективната действителност.
Допълнителен аргумент за същественост на допуснатото процесуално
нарушение е, че и в двете подадени по делото декларации по чл. 188 ЗДвП
е посочен телефонен номер на жалбоподателката, като при проява на
надлежна процесуална активност от страна на актосъставителя,
нарушителката е можело да бъде редовно призована по телефона и да са
спазени изискванията на чл. 40, ал.2 ЗАНН.
ПО РАЗНОКИТЕ.
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят.
Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар
за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1
от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има
характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Съдът като съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която e
типична за подобен род дела;
- материалния интерес от водене на делото- 750 лева, като на
жалбоподателя кумулативно е наложена и санкция 3 месеца лишаване от
правоуправление;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно не
само изготвяне на жалбата, но реално представителство в открито съдебно
заседание, ведно с изготвяне на подробни писмени мотиви, намира, че
заплатения размер на адвокатски хонорар се явява справедлив и
обоснован по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата и следва да бъде
присъден изцяло.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че Наредба № 1/
9.7.2004 на Висшия адвокатски съвет задава само пределния долен праг на
дължимия адвокатски хонорар, като по мнение на настоящия състав
8
присъждането по дефиниция само на минималните размери по Наредбата,
без да се съобразяват особеностите на всеки конкретен случай би
противоречало на принципа за пълно обезщетяване на вредите, намиращи
се в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия
на администрацията, прокаран в ТР 1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Сектор
Пътна Полиция не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия
орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-001685, издадено от
началник сектор в ОДМВР- ПЛОВДИВ, Сектор пътна полиция, с което на
Г.Б.Х. е наложена глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя Г.Б.Х., ЕГН
********** сумата от 400 лева, представляващи разноски за адвокатска
защита и съдействие пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9