Номер
2291 Година 2016, 11
ноември гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, втори
въззивен граждански състав
на единадесети
октомври година две хиляди и шестнадесета,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
секретар
С.В.
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 922 описа за 2016 година
Производството
е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.416, предл.първо от ГПК, и е образувано по
частната жалба на Х.Г.Х. ***, против разпореждането от 20.04.2016 г. по
ч.гр.д.943/2015 г. по описа на Несебърски районен съд, с което съдът не е приел
възражението на жалбоподателя против издадената по делото против него Заповед №
580 от 24.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, поради подаването му след двуседмичния преклузивен срок.
Твърди се, че разпореждането е неправилно, тъй като заповедта не е била връчена
на жалбоподателя (като един от четиримата солидарни длъжници). Твърди се, че
съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.418, ал.5 от ГПК, тъй като този
текст се отнася само до процедурата за незабавно изпълнение, а в конкретния
случай молбата на кредитора се движи по общия ред – по чл.417 от ГПК, поради
което е следвало заповедта да бъде връчена от районния съд, който я е издал,
след което на съдебния изпълнител е следвало да се изпрати заповедта за
изпълнение с отбелязване за издадения изпълнителен лист. Твърди се, че с
депозирането при съдебния изпълнител на изпълнителния лист и с изпращането от
съдебния изпълнител на покана за доброволно изпълнение, е извършено нарушение
на цялата процедура. На следващо място се твърди, че по делото липсват
доказателства, на жалбоподателя да е връчвана и от съдебния изпълнител
издадената заповед за изпълнение. Сочи се, че приложената по делото ПДИ е
върната в съда след издаването на изпълнителния лист, т.е.жалбоподателят не е
имал възможност да възрази против издадената заповед за изпълнение, а освен
това – че ПДИ не е подписвана от жалбоподателя, съотв.не му е връчена. Претендира
се отмяна на обжалваното разпореждане и извършване на корекция на цитираните
по-горе съдебни актове. Няма искания по доказателствата.
Ответникът
по частната жалба и заявител в заповедното производство по ч.гр.д.943/2015 г.
по описа на НРС „УниКредит Булбанк“ АД гр.София оспорва частната жалба като
неоснователна с писмен отговор в законовия срок. Твърди се, че процедурата по
чл.417 от ГПК е спазена, и на жалбоподателя е връчена ПДИ (по образуваното
изп.д.856/2015 г. по описа на ЧСИ Д.Николов), ведно с копие от издадените
изпълнителен лист и Заповед за изпълнение, което изрично е отбелязано в ПДИ.
Претендира се потвърждаване на обжалваното разпореждане. Не се сочат нови
доказателства.
Съдът
намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в
законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, доколкото
обжалваното разпореждане е преграждащо по отношение на възможността на длъжника
да се защити против издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, съгл.т.5а
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна и недоказана.
Производство по ч.гр.д.943/2015 г. на НРС е образувано по
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „УниКредит Булбанк“ АД гр.София против
длъжниците „Месемврия-7“ ЕООД с ЕИК ********* (кредитополучател), и солидарните
длъжници М. И. Д. от гр.Несебър, Х.Г.Х. и ЕТ „Мария Делева – Деница - Влас“ с ЕИК *********, за
сумата от 39 901 лв главница, дължима по договор за кредит, 6 626,74
лв лихви по договора за кредит (в т.ч.лихва върху просрочена главница в размер
на 4 931,02 лв и наказателна лихва в размер на 1 695,72 лв), законна
лихва и разноски. Като документ, от който произтича вземането е посочено
извлечение от счетоводните книги на банката по договор за банков револвиращ кредит
№ * от 28.02.2013 г. и подписани към него два анекса.
По
заявлението съдът е издал Заповед № 580 от 24.11.2015 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е
разпоредил четиримата длъжници да заплатят солидарно на кредитора „УниКредит
Булбанк“ АД гр.София, посочените в заявлението суми. На 25.11.2015 г. е издаден
изпълнителен лист, получени от представител на кредитора на 01.12.2015 г.,
които обстоятелства са отразени върху заповедта за изпълнение.
Видно
от представените по ч.гр.д.943/2015 г. на НРС 4 бр. покани за доброволно изпълнение, изпратени до
четиримата длъжници, и 4 бр. съобщения от ЧСИ Д.Николов до НРС, по изп.дело №
20158040400856, до длъжниците са изпратени ПДИ, в които е отразено, че приложено
към тях се изпраща и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт. Върху
ПДИ, изпратена до жалбоподателя е отразено, че на „18.12.2015 г. адресатът не е
открит на адреса, няма лице, което да желае да получи поканата“; след което е
отразено, че на 10.01.2016 г. поканата е връчена лично на лицето.
Във
връзка с възражението на жалбоподателя, че не е подписвал поканата,
т.е.подписът върху нея не е положен от него, не са заявени доказателствени
искания. Доколкото в ПДИ е отразено, че тя е връчена лично на адресата, по
правилата на чл.193, ал.3, изр.първо от ГПК, тежестта на доказване при
оспорването на автентичността на подписа върху ПДИ лежи върху жалбоподателя. С
оглед на това, че едно от основните оплаквания във въззивната жалба – че
подписът върху изпратената до жалбоподателя покана за доброволно изпълнение не
е положен от жалбоподателя, независимо от липсата в частната жалба на искания
по доказателствата, съдът поради липсата на специални знания за преценка на
авторството на подписа върху ПДИ, назначи по делото съдебно-почеркова
експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса, дали подписът върху
изпратената от ЧСИ Д.Николов до Х.Г.Х. ПДИ е положен от жалбоподателя.
Заключението
на в.л.Хр.Д. по СПЕ, е че подписът върху ПДИ (л.47 от), в дясно от ръкописно
изпълнените имена „Х.Х.“, в разписка, на обратната страна на ПДИ, е изпълнен от
жалбоподателя.
В
ПДИ изрично е отразено, че „Приложено се изпраща препис от подлежащия на
принудително изпълнение акт“.
Възражението
на жалбоподателя е, че заповедта за изпълнение не му е била връчена от Районния
съд, преди издаване на изпълнителния лист.
Възражението е неоснователно,
процедната заповед за изпълнение е по чл.417 от ГПК, в заявлението на кредитора
„УниКредит Булбанк“ АД гр.София е посочено, че се иска да се издаде заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради което съгласно чл.418, ал.2 от ГПК, след като съдът провери дали документът е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, съдът издава изпълнителния лист и прави надлежна бележка за това
върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.
Съгласно
чл.418, ал.5 от ГПК, заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден
изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител, който незабавно изпраща до
съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение, което е
сторено в настоящия случай.
С
оглед на така посочените законови текстове, съдът намира за неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е
следвало да му бъде връчена от районния съд, който я е издал, а не от съдебен
изпълнител, съотв.че той като длъжник е следвало да може да подаде възражение
против заповедта за изпълнение преди по нея да бъде издаден изпълнителен лист.
Съгласно
чл.414, ал.2 от ГПК, възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на
заповедта, който не може да бъде продължаван.
В
настоящия случай възражението от длъжника Х.Х. е следвало да бъде направено
най-късно на 26.01.2016 г. (първия присъствен ден след изтичането на
двуседмичния срок), но е постъпило в НРС едва на 15.04.2016 г.
С
оглед депозирането на възражението от длъжника-частен жалбоподател Х.Х. след
изтичането на двуседмичния срок (почти 3 месеца след изтичането на срока),
съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е постановил обжалваното
разпореждане, с което не е приел възражението.
С
оглед на изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането от 20.04.2016 г. по ч.гр.д.943/2015 г. по описа на Несебърски
районен съд, с което съдът не е приел възражението на Х.Г.Х. ***, против
издадената по делото против него Заповед № 580 от 24.11.2015 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, поради
подаването му след двуседмичния преклузивен срок.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.