Решение по дело №408/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица]обжалва решение №92/26.03.2024г. на ДРС, постановено по АНД №1225/2023г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна и по двете жалби.

Ответникът чрез пълномощника, излага съображения за правилност и законосъобразност на въззивното решение. Претендират се разноски.

Депозирана е и частна жалба от „Д“ ЕООД, ЕИК *****, [населено място], [улица]срещу определение №155/30.05.2024г. на ДРС за изменение на решението в частта за разноските, постановено по АНД №1225/2023г. Иска се отмяната му и присъждане на разноски в пълен размер, при условията на евентуалност – до минимума, предвиден от закона. Претендират се разноски.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на районния съд, и за основателност на частната жалба.

Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №92/26.03.2024г., постановено по АНД №1225/2023г., с което е отменен ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ и е осъдена Агенцията да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 427.20 лв. „Д“ ЕООД, ЕИК **** е санкционирано като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3 и чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗП. В ЕФ е посочено, че независимо от налагането на санкцията дружеството дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС, в размер на 119 лв. Записано е и че нарушителят може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаването на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лв. при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП.

ДРС е формирал извод за незаконосъобразност на ЕФ, приемайки че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството чрез издаване на ЕФ, вместо чрез издаване на НП.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно като краен правен резултат, по следните съображения:

Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на „Д“ ЕООД, ЕИК **** срещу ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“. Прието е, че на 07.03.2022 в 17.11 ч. е установено нарушение DA8D2C019A340269E053021F160A0545 с ППС В М Т.480БЛС с рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, в община Дупница за движение по път І-1, км 325+277 с посока нарастващ километър, включено в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40101, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път І-1, км 325+277. За констатирано нарушение на чл.102, ал.2 от ЗП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр.с чл.179, ал.3б от ЗДвП е издаден процесния ЕФ.

Касационният съд, съобразявайки решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, намира, че наложеното наказание е непропорционално, поради което и ЕФ се явява незаконосъобразен. Нарушен е основния принцип на пропорционалност, съгласно който налаганата санкция следва да бъде съобразена с тежестта на извършеното нарушение, като същевременно се гарантира и възпиращия ефект на наказанието. Принципът изисква не само определяне състава на нарушението, определяне на правилата относно тежестта на санкцията, но и отчитане на конкретните факти и обстоятелства при извършване на деянието. В случая законодателят е определил фиксиран размер на санкцията от 2500 лв. и е изключил възможността съдът да изменя размера с оглед установени конкретни смегчаващи отговорността обстоятелства. СЕС приема, че налагането на наказание във фиксиран размер за всяко нарушение, без да се предвижда различен размер на санкцията в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда националната система от наказания, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Предвидената „компенсаторна такса“ за освобождаване от административнонаказателна отговорност не води до различен извод, тъй като същата отново е във фиксиран размер и не отчита тежестта на нарушението.

Като е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на ЕФ районният съд е постановил правилно решение, което ще бъде оставено в сила.

Предмет на касационно оспорване е и определение №155/30.05.2024г. на ДРС, постановено по АНД №1225/2023г., с което е оставено без уважение като неоснователно искането на „Д“ ЕООД, ЕИК  за изменение на решение №92/26.03.2024г. в частта за разноските. Със съдебния акт АПИ е осъдена да заплати на дружеството – жалбоподател разноски по делото в размер на 427.20 лв., съгласно чл.18, ал.2 във вр.с чл.7, ал.2, т.2 във вр.с §2а от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждение /ред. ДВ бр.68/31.07.2020г./. Предпоставките за основателността на частната жалба се изразяват в следното: да са претендирани разноски във въззивното производство, да са дължими според нормата на чл.143 от АПК и в случая да са присъдени неправилно.

Жалбоподателят е претендирал разноски, а ответната страна е направила възражение за прекомерност на същите /адвокатско възнаграждение/. Съдът е постановил решение – позитивно за въззиваемата страна, тъй като ЕФ, предмет на оспорване, е отменен. Т.е. установяват се първите две предпоставки – претендираност и дължимост на разноските. Относно размера касационната инстанция приема, че неправилно е определен, прилагайки нормите на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 и §2а от Наредба №1/2004г., ред. ДВ бр.68/2020г. Размерът на наложеното административно наказание е 2500 лв., поради което минималното дължимо адвокатско възнаграждение с ДДС се равнява на сумата от 660 лв. /действието на Наредбата към момента на депозиране на жалбата/отговора/. Същата се явява дължима с оглед направеното възражение за прекомерност – делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

С оглед горното съдът ще отмени определението на ДРС, като неправилно и вместо него ще постанови ново, с което ще присъди на дружеството съдебни разноски в размер на 660 лв.

С оглед изхода от правния спор по настоящото дело съдът присъжда разноски на ответника на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в размер на 1300 лв. /650 лв. за процесуално представителство и защита по касационната жалба и 650 лв. за процесуално представителство и защита по частната жалба/. Размерът не се явява завишен, поради което не следва да се намалява.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №92/26.03.2024г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1225/2023г.

ОТМЕНЯ определение №155/30.05.2024г. на ДРС, постановено по АНД №1225/2023г. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], [улица]да заплати на „Д“ ЕООД, ЕИК ***** съдебни разноски в размер на 660 лв. /шестстотин и шестдесет/.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], [улица]да заплати на „Д“ ЕООД, ЕИК *****съдебни разноски в касационното производство в размер на 1300 лв. /хиляда и триста/.

Решението е окончателно.