Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр. Русе, 29 януари 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 26 януари 2021 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело №555…… по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Настоящото производство е по реда на чл.405 от КТ(Кодекс на труда), вр. с чл. 145 и сл. по глава X
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
след постъпила жалба от В.Р.К., с постоянен и настоящ адрес ***, действащ чрез
пълномощник - адвокат О.Б.,***. Жалбата е насочена срещу 4 броя предписания,
издадени от гл. инспектор Г. Г. и гл. инспектор И. И. в Дирекция „Инспекция по
труда” - Русе, по протокол за извършена проверка изх. № ПР202604З/25.09.2020
год. по описа на дирекцията.
Предписанията са
в резултат на извършена за периода 09.08.2020г.-24.09.2020г. проверка от
служители на ДИТ Русе, по отношение на лицето В. Р. К., досежно спазване на
трудовото законодателство от негова страна.
С подробно
мотивирана жалба оспорващата страна се позовава на допуснати от административния
орган нарушения на материалния закон, водещи до незаконосъобразност на дадените
предписания. Излагат се аргументи в подкрепа на твърдението, че В. К. не е имал
качеството работодател както по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекс по труда, а
той и останалите две лица са били в равнопоставено положение един спрямо друг,
наети от етажната собственост на блок „Никола“, гр. Русе, за смяна на старата
дограма на вх. Б на същия блок, срещу сумата от 500 лева за свършената работа. Всички
тези съображения сочат на основанията за оспорване, разписани в чл.146, т.4 от АПК.
Изложеното в
жалбата се поддържа и в съдебно заседание от адвоката на оспорващата страна, където
чрез ангажиране и на допълнително доказателства, жалбоподателя доказва и че
няма и качеството на работодател, което дава и §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, където
законодателят е разширил кръга на лицата, имащи това качество, спрямо
определението, дадено в §1, т.1 от ДР на Кодекс по труда а именно : „2. "Работодател"
е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията или организацията“.
Иска се от съда
да отмени протокола с дадени задължителни предписания под №№1, 2, 3 и 4, свързани
със спазване на трудовото законодателство. Претендират се направените по делото
разноски, за които се представя и списък.
Ответникът по жалбата чрез процесуален представител юрисконсулт П. С.Й., в
съдебно заседание я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приобщените решения по адм.
дело №480, 481 и 519/2020г. по описа на АС Русе и след направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Фактическите и правни съображения за този извод на съда са следните:
Причина за
извършената за периода 09.08.2020г.-24.09.2020г.
проверка от служители на ДИТ Русе, по отношение на лицето В. К. е станала на
09.08.2020г. злополука с друго лице – И.Ц..
Какви са
фактите, преди извършената проверка:
На 09.08.2020г.,
В.Р.К., Д.К.П. и И.В.Ц. работели, с цел демонтаж на стара метална дограма на
междустълбищното пространство в гр. Русе, ул. „Орлово гнездо“ N92, 6лок
„Никола“, вх. „В“, намиращи се между пети и шести етаж. Същият ден, при
извършване на дейността по демонтаж, лицето И. Ц. пада от тази височина пред
входа на блока. Извикан бил екип на спешна помощ, който го е откарал в болница,
но пострадалият починал. Случилото се е станало причина за проверка от ДИТ Русе
с обект на контрол СМР - демонтаж на метална дограма на междустълбищното
пространство в гр. Русе, ул. „Орлово гнездо“ N92, вх. „В“ на бл. „Никола“, и
разбира се проверка по документи, касаещи лицето В. К..
След тази
проверка, срещу В.Р.К. са издадени предписания от ДИТ Русе, а с постановления
от 02.09.2020г., по реда на чл.405а, ал.1 от КТ, са обявени за съществуващи
трудовите правоотношения между него, в качеството му на физическо лице-работодател
и лицата Д.К.П. и И.В.Ц.. Издадени са също и 2бр. постановления – за обявяване
на съществуващи трудовите правоотношения между него, в качеството му на ЕТ
„Хамелеон-В.К.“-работодател и лицата Д.К.П. и И.В.Ц. .
При проверката е
съставен и процесния протокол, в който проверяващите са установили нарушения,
допуснати от В. К., приет от тях, че има качеството на работодател, а именно:
1. В качеството
му на работодател, не е изпълнил задължението си да оцени риска за безопасност
и здравето на работещите, като обхване работния процес, работните места,
организацията на труд и др. странични фактори, които инициират риск; 2. В
качеството му на работодател, не е разработил и утвърдил списък на работните
места и видовете работа, за които на работещите се осигуряват лични предпазни
средства; 3. В.Р.К., в качеството му на работодател не бил определил
писмено: работните места и видовете
работа, за които на работещите се осигурява работно и/или униформено облекло; работниците
и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; работните места и видовете работа, а които
се осигурява работно и/или униформено облекло; вида, характеристиките и отличите
знаци на работното и/или униформено облекло; срока за износване на работното
и/или униформено облекло; условията за ползване, включително почистването на
работното и/или униформено облекло; 4. В.Р.К., в качеството му на работодател,
не е определил писмено видовете обучения и инструктажи, лицата, които ще бъдат
обучавани и/или инструктирани, програма за провеждане на обучението и/или инструктажа
и лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа, съгласно чл. 2, ал.
2 от Наредба РД-07-2 от 16 декември 2009г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Всички тези
констатации дали основание за длъжностните лица, извършващи проверката, да
дадат на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ задължителни предписания към
работодателя В.Р.К., описани в т. 1-4 от протокола.
Тези предписания
са предмет на разглеждане от съда след направено от него оспорване пред
Административен съд Русе.
По делото, освен
представените писмени доказателства бяха
събрани и гласни такива, установяващи факти и обстоятелства касаещи отношенията
между К. и другите две лица, участващи в договорката за смяна на старата
дограма на вх. Б на блок „Никола“, гр. Русе. Приобщени бяха и влезлите в сила решения
по адм. дело №480, 481 и 519/2020г. по описа на Административен съд Русе, чиито
предмет са именно обжалваните постановления на ДИТ Русе по чл.405а от КТ за
обявяване на съществуващи трудовите правоотношения между него, в качеството му
на ЕТ „Хамелеон-В.К.“ - работодател и като физическо лице - работодател и
лицата Д.К.П. и И.В.Ц..
При така
установените факти и след внимателен анализ на всички доказателства по делото,
правните изводи на съда са:
Атакуваният акт
е издаден в рамките на непосредствения контрол, осъществяван от контролните
органи, служители към Д „ИТ“ Русе, във връзка с цялостния контрол за спазване
на трудовото законодателство, който се осъществява от ИА „ГИТ“ към министъра на
труда и социалната политика. ПАМ са в писмен вид, протоколът, чрез който те са
материализирани е издаден в рамките на правомощията на горепосочените органи,
дадени им с разпоредбата на чл.404 от КТ.
Всички те обаче
са в нарушение на материалния закон и като такива подлежат на отмяна.
Причината за
този извод се корени в следното:
Съгласно нормата
на чл.404, ал.1, т.1 от КТ „За предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите
по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните
организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки:“
т.1 – „да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията
ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за
информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални
предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване
на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда;“
Внимателният
прочит на т.1 на чл.404, ал.1 КТ показва, че този вид предписания могат да
бъдат насочени към работодателите, предприятията ползватели, органите по
назначаването и длъжностните лица. В оспорения протокол В. К. е приет именно за
работодател, а предписанията касаят задължения за спазване на разпоредби от ЗЗБУТ
и подзаконовите актове по прилагането му.
Както съдът прие
и в определение от 16 октомври 2020 год., най-първото и важно условие,
поставено в КТ в тази глава, Раздел I, озаглавен „Контрол за спазване на
трудовото законодателство“, позволяващо на контролните органи да дават такива
предписания е лицето, срещу когото са насочени предписанията, да има качеството
на работодател.
Налице са две
идентични определения за работодател, намиращи се в КТ и ЗЗБУТ, като в закона
това понятие е леко разширено.
Според §1, т.1
от ДР на КТ, „"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател;“.
Според §1, т.2
от ЗЗБУТ, "Работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага
работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или
организацията“.
Видно от
влезлите в сила решение на АС Русе по адм. дело №480, 481 и 519/2020г., В. К.
няма качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.
Свидетелските
показания на Д. П. елиминират и възможността да се приеме, че К. има качеството
на работодател и по смисъла на §1, т.2
от ЗЗБУТ. За да се приеме за такъв, следваше да бъде доказано от АО, че той е възложил
работата по смяна на старата дограма на вх. Б на блок „Никола“, гр. Русе. По
делото обаче, независимо от тежестта на доказване, чрез показанията на св. П.,
поискан от адвоката на жалбоподателя, бе установено, че всъщност тримата-В. К.,
Д. П. и И.Ц. са били наети от етажната собственост на вх. Б на блок „Никола“,
чрез домоуправителката на входа.
Следователно К.
не е възложител, не носи и отговорност и
няма причина за съда да приеме, че в тези отношения той е имал качеството на
работодател, нито по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, нито по смисъла на §1, т.2
от ЗЗБУТ.
След като в
настоящото производство се установи по безспорен начин, че В.Р.К. няма качеството
на работодател, то и дадените му 4 броя предписания, издадени от гл. инспектор
Г. Г. и гл. инспектор И. И. в Дирекция „Инспекция по труда” - Русе, по протокол
за извършена проверка изх. № ПР202604З/25.09.2020 год. по описа на дирекцията,
се явяват незаконосъобразни.
ДИТ може да дава
предписания както видяхме от разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ само на определена
група субекти- работодателите, предприятията ползватели, органите по
назначаването и длъжностните лица, а К. определено не попада сред тях.
Липсата на
такова качество у него прави безпредметно изследването на самите предписания и
налага тяхната отмяна, като издадени в нарушение на материалния закон.
С оглед изхода на спора и своевременно заявените от жалбоподателя претенции
за присъждане на направените в хода на производството разноски съдът намира, че
те следва да бъдат уважени, съобразявайки разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК.
Такива са доказани в общ размер от 610 лева, от които 10 лева д.т. за
завеждане на делото и 600 лева- адвокатски хонорар по
договор за правна защита и съдействие.
Срещу размера на тези разноски е направено
и възражение от процесуалния представител на ДИТ Русе, както и срещу начина на
доказване на заплащането.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение: Съдът счита, че не е
налице прекомерност. Видно от разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500
лв.“ Настоящото дело попада извън случаите по ал. 2 и реално минималното
адвокатско възнаграждение по Наредбата е 500 лева. Поисканото и заплатено
такова в размер на 600 лева е много близко до тази сума и затова съдът приема,
че не е налице прекомерност досежно адвокатския хонорар.
По отношение начина на заплащане на договорената сума: Действително
адвокатският хонорар не е преведен по лична сметка на адвоката, но в случая от
значение е обстоятелството, че разноските за адвокат са реално заплатени от
страната, т.е. тези разноски са излезли от нейния патримониум и с тяхното
извършване нейното имущество е намаляло. Поради това и съгласно т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, те подлежат на възмездяване. Деловодните разноски, на основание § 1, т.
6 от ДР на АПК, следва да бъдат присъдени в тежест на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя предписания по т.1-4, материализирани
в Протокол за извършена проверка изх. № ПР202604З/25.09.2020 год. по описа на Дирекция
„Инспекция по труда” – Русе с адресат В.Р.К..
Осъжда Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ да заплати на В.Р.К., с ЕГН **********,***, сумата от 610 лева –
деловодни разноски, от които 10 лева д.т. за завеждане на делото и 600 лева-адвокатски
хонорар по договор за правна защита и съдействие.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: