Р Е Ш Е Н И Е
Номер 858 18.07.2018г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На шестнадесети юли Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Капка Станчева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №00397 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация- С.”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.С., ул.“Ястребец“ 23Б, срещу Т.В.Г., с адрес:г***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2716,65лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.С., кв.“***за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., сумата от 515,40лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2014г. до 13.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, сумата от 28,92лв. главница за дялово разпределение и 7,65лв. лихва за дялово разпределение, за които суми е издадена Заповед №***., издадена по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Т.В.Г. е заявил, че с платежно нареждане от 18.04.2018г. е изплатил изцяло дължимите се суми за топлинна енергия в полза на ответника, за което е представил и платежно нареждане.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че са предявени обективно съединените искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №***., издадена по ч.г.д.№***. на ПРС, които са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация- С.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай не се спори, че ответникът е съсобственик на процесния имот, който е топлофициран, поради което и ответникът се явява клиент на топлинна енергия. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация- С.”ЕАД.
По делото е прието като доказателство платежно нареждане от 18.04.2018г., видно от което ответникът Т.В.Г. е заплатил на ищеца сума в общ размер на 8302,40лв., представляваща общата дължима сума по съобщение към фактура №***от 28.02.2018г. Видно от същата фактура окончателното задължение за неплатени суми за доставена топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.С., кв.“***, към 13.03.2018г. е в общ размер на 8302,40лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на производството ответникът е заплатил изцяло претендираните в настоящето производство вземания, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени поради извършено плащане в хода на делото.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Доколкото ответникът е извършил плащане след образуване на делото, то и съдът намира, че същият е дал повод за делото, поради което и следва да присъди на ищеца направените по делото разноски.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 314,10лв., които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО исковете, предявени от “Топлофикация- С.”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.С., ул.“Ястребец“ 23Б, срещу Т.В.Г., с адрес:г***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2716,65лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.С., кв.“***за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., сумата от 515,40лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2014г. до 13.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, сумата от 28,92лв. главница за дялово разпределение и 7,65лв. лихва за дялово разпределение, за които суми е издадена Заповед №***., издадена по ч.г.д.№***. на ПРС.
ОСЪЖДА Т.В.Г., с адрес:г***, да заплати на “Топлофикация- С.”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.С., ул.“Ястребец“ 23Б, сумата от 314,10лв., представляваща разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело, както и от определение на ПРС от 18.01.2018г.
Районен
съдия: