Р Е Ш Е Н И Е
№ 131/5.6.2019г. гр. Варна
Варненският окръжен
съд
Наказателно отделение
На осемнадесети април Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА
СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР
ГЕОРГИЕВ
ЯНА ПАНЕВА
при секретар Родина
Петкова
и с участиетона
прокурор Силвиян Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Георгиев
ВНОХД № 69 по описа
на съда за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Варненският районен съд, с присъда по НОХД № 1663/1 7г по описа на същия съд, постановена
на 05.11.2018г е признал подсъдимите П.В.И. - ЕГН ********** и В.К.Д.- ЕГН ********** за виновни в това, че
Подс. И. - по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и
ал.4 от НК за това, че през периода 09.09.2013 г. до 17.09.2013 г. в гр. Варна,
при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и
помагач, с М. И. В.и В.К.Д., като съизвършители, с цел да набави за себе си
имотна облага, умишлено ги склонил чрез съвети, разяснения, обещание да се даде
помощ след деянието и чрез набавяне на средства, умишлено ги улеснил да
възбудят и поддържат заблуждение у М. В.В. - продавач-консултант в магазин
„Германос" към „Германос Телеком България" ЕАД София - представител
на „Теленор Бългания" ЕАД, офис МОЛ-Варна, с управител и МОЛ Ц. С. В.и у Д.
И. Д.- продавач-консултант в „Глобул Нет Салюшънс" - представител на
„Теленор България" ЕАД, офис „Пикадили „Младост"-Варна, с управител и
МОЛ Е. И. П. и с това причинил имотна вреда на обща стойност: 3199,20 лв. на
„Теленор България" ЕАД - София, както следва: мобилен телефон
марка„Самсунг Галакси S 4" - 1350,00 лв. „Самсунг Галакси S 4"
-747,50 лв. и „Самсунг Галакси S 4" - 1101,70 лв. поради което и на осн. чл.209
ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което на осн. чл.
66 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На осн. чл. 59 ал. 4 от НК е зачел времето през което подс. И. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Подс. Д.- по
чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 17.09.2013 г. в гр. Варна, в съучастие като
съизвършител с П.В.И., като подбудител и помагач, с цел да набави за П.В.И.
имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Д. И. Д.–
продавач-консултант в „Глобул Нет Салюшънс" - представител на „Теленор
България" ЕАД, офис „Пикадили „Младост"-Варна, с управител и МОЛ Е.
И. П. и с това причинила имотна вреда на стойност: 1101,70 лв. на „Теленор
България" ЕАД София, левовата равностойност на мобилен телефон „Самсунг
Галакси S 4" поради което и на осн. по
чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК вр. чл. 54 от НК й е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн. чл. 66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като я е ОПРАВДАЛ за това да е извършила
деянието с цел да набави за себе си имотна облага.
На
осн.чл.189 ал.3 от НПК е ОСЪДИЛ подсъдимите да заплатят солидарно направените
по делото разноски.
Недоволен от така постановената
присъда е останал подсъдимият, който я е обжалвал в срок, считайки, че същата е
незаконосъобразна и неправилна, постановена при допуснати груби нарушения на
процесуални права, при неправилно приета фактическа обстановка и липса на
мотиви, моли да бъде признат за невинен.
Срещу така постановената присъда е
подаден и протест, прокурорът от ВРП счита, че наложеното наказание е занижено
по размер.
В съдебно заседание пред състава на
ВОС, адв. Н. поддържа жалбата, счита, че по делото липсват задълбочени мотиви,
моли за оправдателна присъда.
В съдебно заседание пред състава на
ВОС, адв. В., като защитник на подс. Д., изразява становище, че присъдата на
ВРС е правилна и справедлива, моли да бъде потвърдена.
Подсъдимите редовно призовани се
явяват, пъддържат казаното от защитниците си.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура не поддържа протеста на ВРП, изразява становище, че присъдата на ВРС
е правилна и законосъобразна.
След преценка доводите по жалбита на
защитата, становището на представителят на ВОП, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският
окръжен съд констатира, че същата е неоснователна по следните съображения:
В съответствие с всички събрани по
делото доказателства, относими към предмета на доказване, съставът на ВРС е
приел за установено, че :
През
2010г. подс. И. се запознал с подс. В.Д.,
колежка на съпругата му, отношенията им се задълбочили, като преминали в
интимна връзка. По същото време с подс. И. се запознал и със св. М. В., който
изтърпявал ефективно наложено наказание „лишаване от свобода”. През 2013г. св. В.
си търсел работа, случайно се видял с подс. И., който му обещал да го вземе на
работа във фитнес зала в дом „Младост“, последвали няколко срещи, св. В. дал на
подс. И. медицинско, а подсъдимият направил снимка на личната му карта. По
повод предстоящото започване на работа на свидетеля, двамата мъже
започнали да се виждат по-често и отношенията им станали приятелски.
На 09.09.2013 год. подс. И. се обадил на св. В. и му казал, че иска да
се видят за да свършат някаква работа, уговорили си среща в пресечка в близост
до Кооперативния пазар в гр.Варна. На срещата подс. И. пристигнал с автомобила
си марка „Мерцедес“, св. В. се качил и потеглили към Мол „Варна“. По пътя подс.
И. започнал да обяснява на свидетеля, че трябва да свърши една „ работа“, че
всичко е уредено и не трябва да се притеснява. Когато спрели пред Мол „Варна“
той извадил от барчето до скоростния
лост лична карта и СУМПС на името на Н. М. М., с данните на св. М., но със
снимката на св. В.. Подсъдимият дал документите на свидетеля и му обяснил,
че двамата ще отидат до магазина на „ Германос” в Мол-а, като св.В. трябвало да
влезе вътре, да представи документа за самоличност и да вземе два телефона на
изплащане. След това му дал две банкноти от по 50 лв. и му посочил марката и
моделите на телефоните, които трябва да вземе, а именно „Самсунг галакси S
4“ и „Самсунг Галакси S 4 мини“. Свидетелят В.
се притеснил, като видял документите с чужди имена и неговите снимки, но се
съгласил да направи това, което иска подс.И., защото той му обяснявал, че
всичко е уредено и няма да има никакви проблеми. След това двамата мъже влезли
в Мол-а и отишли пред магазин „ Германос“. Подсъдимият И. посочил на св. В. къде
трябва да отиде, на гише което се намирало в дясно от входа. На това гише в
този момент се намирал св. М. В., който бил служител на „Глобул“. Свидетелят В.
влязъл в офиса, но след около минута - две излязъл, след което отново се върнал
и отишъл при св. В.. Малко по-късно в
офиса влязъл и подс. И., който заплатил сметката си към мобилния оператор. Междувременно
св. В. провел разговор със св.В. и му казал, че желае да вземе телефони на
изплащане. Двамата мъже започнали да разглеждат изложените в офиса апарати,
като към тях се присъединил и подс. И.. След кратки разяснения било уточнено,
че св. В. ще вземе два апарата, а именно „Самсунг галакси S 4“ и „Самсунг Галакси S 4 мини“.Свидетелят В. и св.В. отишли на свободно
място в магазина, където били оформени
необходимите документи. Свидетелят В. представил предоставената от подс. И.
лична карта, която съгласно тогавашните изисквания на мобилния оператор,
била преснета от задната страна. В изготвените
договори за купувач бил посочен св. М., чиито имена били изписани на личната
карта и който бил лоялен клиент на „Глобул“. При съставяне на договорите в съответните места,
предвидени за ръкописно вписване на данните на купувача, св. В. изписал имената
на св. М. от личната карта, като я гледал, което направило впечатление на св.В..
За единия телефон била закупена и нова сим-карта с номер, съвпадащ с
този, действително ползван от св.М., която била активирана. Докато
изготвяли документите, подс. И. излизал от офиса и отново се връщал. Малко
преди продажбата да бъде финализирана, той напуснал офиса. Свидетелят В. на
свой ред заплатил необходимите суми, а двата телефона и договорите били сложени
в торбичка и му били предадени от св.В., след което напуснал офиса. Остатъка от
паричната сума, която му била дадена от подс. И. и личната карта, предоставена
му от подсъдимия, св. В. пуснал в торбичката.След това свидетелят излязъл от Мол-а, подс. И. му позвънил и го
взел с автомобила си. След като се качил св.
В. му дал торбичката с телефоните, парите и личната карта. След това двамата пили кафе и
се разделили.
Междувременно св. М. получил съобщение, че новите условия по договора му
влизат в сила и установил, че не може да използва сим-картата си, която била
блокирана, поради издаването на нова такава. Веднага отишъл в офиса на „Глобул“
в Мол „Варна“. Там разговарял със св.Ц. В., който бил управител на офиса. Веднага
станало ясно, че св.М. всъщност не е лицето, което е сключило договорите за
лизинг за двата телефона. След настояване от страна на свидетеля от офиса му
дали копие на преснетата
задна част на личната карта, използвана при продажбата.С нея той отишъл
във ІІ РУ-Варна, където му било снето обяснение.
В последствие, на 18.09.2013г. жалба за случая подал и св.М. В., който
възстановил на мобилния оператор левовата равностойност на двата мобилни
телефона. С протокол за доброволно предаване от 03.10.2013г. той предал диск
със запис от охранителните камери на магазин „Германос“ от 09.09.2013г.
Обясненията на св.М. били препратени в ІІІ РУ-Варна, като на 23.10.2013г. било
образувано ДП № 1798/2013г.срещу неизвестен извършител за това, че на 09.09.2013г.
в гр.Варна, съставил неистински частни документи-документ за самоличност, и го
употребил за да докаже, че съществува някое правно отношение- престъпление по
чл.309 ал.1 от НК.
На 17.09.2013г. подс. И. отново се обадил на св. В. и му казал, че
трябва да придружи подс.Д., с която се познавали бегло, до офис на „Глобул“ в
Пикадили „Младост“. Междувременно подс. И. бил предоставил на подс. Д. лична
карта с нейна снимка, но с имената на св.С. Ф., като фамилното име било
изписано като „Ф.“.Той бил казал на подсъдимата, че с този документ за
самоличност трябва да вземе телефон на изплащане от офиса на мобилния оператор.
На 17.09.2013г. подс. И. първо взел св. В. и заедно отишли до дома на подс. Д..След
това подсъдимият ги откарал до дом „Младост“, където свидетелят и подсъдимата
слезли. Двамата отишли в офиса на „Глобул“, подс. Д. влязла в офиса, в който тогава работели св. Д. Д., св.Х. Р.и
св. Е. И.. Помещението било доста малко и св.В., след като му звъннал телефона,
излязъл на вън за да проведе разговор. Подсъдимата Д. била обслужена от св. Д.
Д., на която обяснила, че иска да си закупи телефон на изплащане. След кратко
разглеждане и обсъждане подсъдимата избрала да вземе „Самсунг Галакси S4 Red”.
Свидетелката Д. започнала да оформя документите, подс. Д. й представила личната
карта с имената на св.С. Ф.. При проверка в системата на мобилния оператор се
установило, че св. Ф. е редовен и коректен клиент и отговаря на условията за
вземане на телефон на изплащане. На различието във фамилното име, а именно
наличието на допълнителна буква „ е“, не било отдадено голямо значение, тъй
като имало случаи на неправилно първоначално вписване на имената на клиентите. И
в този офис била преснета задната страна
на личната карта, която подс. Д. представила. След като необходимите договори
били оформени, подсъдимата се подписала за купувач на телефона. През цялото
време св. В. влизал и излизал от офиса, тъй като продължавал да провежда
разговор по телефона. При приключване на продажбата подс. Д. заплатила
необходимата сума, получила от св.Д. мобилния телефон и договора, които били
сложени в торбичка и напуснала офиса. След това с такси подсъдимата и св. В. си
тръгнали, като преди да слезе пред дома си, подсъдимата дала на свидетеля
торбичката с телефона и договорите, които той трябвало да предаде на подс.И.. Личната
карта останала в нея. Свидетелят В. се
срещнал с подс. И. в заведение на
„Ботевата градинка“ и му дал торбичката с телефона. Въпреки, че подс. И. бил
казал на подс. Д. да унищожи личната карта, тя изрязала снимката си от нея и я
запазила, а останалата част изхвърлила.
На 15.10.2013г. св.С. Ф. отишла да плати месечната си сметка към
„Глобул“ и установила, че същата е доста завишена.При направена справка се
установило, че на нейно име има сключен договор за закупуването на лизинг на
мобилен телефон „Самсунг Галакси S4 Red” с ИМЕИ
358188050284505 с мобилен номер ********** на стойност 1101.00 лв. Свидетелката
Ф. разбрала, че договора е сключен в офис в „Пикадили Младост“ и отишла там. След
като станало ясно, че договорът е бил сключен от лице, представило лична карта
с нейните имена, на 16.10.2013г. тя депозирала жалба в ІІІ РУ-Варна. Била
извършена проверка, като с постановление от 18.02.2014г. на прокурор при ВРП
било образувано ДП срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата
през м.септември 2013г. в гр.Варна съставил неистински официален документ-лична
карта № *********, издадена на 08.01.2017г. от ОД-МВР-Варна, с цел да бъде
използван-престъпление по чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК. Същият ден-18.02.2014г.
било направено предложение разследването да се възложи за провеждане на
следовател при ОСлО при ОП-Варна, като едно от съображенията било свързано с
обстоятелството, че в хода на проверката са били налични данни , че в
осъществяване на престъплението е участвало лице от състава на ОД на МВР-Варна,
макар данните към него момент да не били достатъчни за образуване на
производство срещу полицейския служител. С Постановление от 25.02.2014г.
разследването по досъдебното производство № 20/ 2014г. по описа на ОСлО при ОП-Варна
било възложено на следовател при ОСлО при ОП-Варна . С Постановление от 27.05.2014г.
разследването по ДП № 1798/2013г. на ІІІ РУ-Варна също било възложено на
следовател при ОСлО-при ОП-Варна, а с Постановление от 05.06.2014г. двете дела
били обединени под № 54/2014г..
На
28.05.2014г. в дома на подс. И. било извършено претърсване и изземване, при
което били намерени и иззети компютърни конфигурации, чекове, докладни записки,
фактури и други, на които в последствие бил извършен оглед на веществени
доказателства. Такова процесуално-следствено действие било извършено и в дома
на подс. Д., която доброволно предала частта от неистинската лична карта,
останала в нея. Претърсване и изземване било извършено и в дома на св. В.,
който на 28.05.2014г. бил разпитан в качеството на свидетел от следовател при
ОСлО при ОП-Варна, и пред съдия при ВРС. В същият ден подс. И. и подс. Д. били
привлечени в качеството на обвиняеми, а в последствие като обвиняем бил
привлечен и св.В..
В хода на разследването били извършени
разпознавания по снимки, при които св.Д. Д. разпознала подс. Д. като лицето, с
което на 17.09.2013г. е сключила договор за мобилна услуга и което е закупило
телефон „Самсунг Галакси С 4“. Тя посочила и подс. И. като лице, което видяла
на 17.09.2013г.
В
хода на делото била назначена и изготвена приетата от съда съдебно-оценителна
експертиза, от заключението по която се установява, че стойността на мобилните
телефони е както следва „Самсунг Галакси С 4“ и „Самсунг Галакси С 4 мини“ ,
взети с договори за лизинг на 09.09.2013г. съответно 1 350лв. и 747,50лв.,
а телефон „Самсунг Галакси С 4 Ред“, взет на 17.09.2013г. – 1 101,70лв.,
или общо 3 199, 20лв.
От
мобилните оператори били изискани сключените на двете дати договори, като за сключения
на 17.09.2013г. била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, от заключението
на която се установява, че ръкописният текст и подписа в „Договор за мобилни
услуги“ между „Космо България Мобайл“ и потребител С. Г.Ф. от 17.09.2013г. са
изпълнени от подс. Д..
При
разследването се установило, че записите от охранителните камери в магазин
„Германос“ в „Пикадили Младост“ не се съхраняват.
След
приключване на разследването и след възстановяване на сумата от
2 097,50лв., между св.В. и прокуратурата било сключено споразумение, като
св.В. признал вината си за извършено деяние по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК
и му било наложено наказание от 2 години „Лишаване от свобода“, изтърпяването
на което било отложено с изпитателен срок от 4 години.
Първоинстанционният съд е подложил
на внимателен анализ всички събрани доказателства и на тази база е постановил
атакувания съдебен акт, като е отговорил изчерпателно и убедително на
поставените от защитата възражения. Тези възражения основно се свеждат до
липсата каквото и да било участие на подс. И. в извършеното престъпление. Правилна
и обоснована е преценката, че възраженията са неоснователни и участието на
подс. И. е доказано по изискуемия безспорен начин, като съдът е анализирал
всички събрани по делото доказателства. Безспорно по делото е установено, че
подсъдимият И. умишлено е склонил св. В. и подс. Д. да извършат престъплението
по чл. 209 от НК, улеснил ги е чрез съвети и
набавил средствата за това. Подробно и аналитично ВРС е отговорил на
възраженията на защитата по всеки един от поставените въпроси, проследил е в
детайли хронологията на случилото се.
Изводите и заключенията относно
правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания
доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си
задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса.
След като е установено по несъмнен
начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно
е бил признат за виновен по предявеното му обвинение.
Фактическата обстановка е правилно
установена, а правната квалификация – законосъобразна. Извода, че подсъдимия е
осъществил състава на престъплението от обективна и субективна страна е напълно
законосъобразен.
Подробни и задълбочени мотиви са
изложени и относно индивидуализацията на наложеното наказание. Съдът правилно е
отчел, наличието на смекчаващите вината обстоятелства и обществената опасност
на деянието.
.
Мотивите на съда представляват
подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно
излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Правилно не са били приети
възражнията на защитата, като неоснователни.
Предвид изложеното въззивната
инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС не страда от пороци по смисъла
на чл. 314 от НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за
отменяването й или изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК
същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата на Варненския районен съд по НОХД № 1663/17г по описа на
същия съд, постановена на 05.11.2018г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: