Р Е Ш Е Н И
Е
№ 672
град Пловдив, 11.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор БОЙКА ЛУЛЧЕВА, като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД №3211 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба на Н.З. – старши полицай
в Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, в качеството му на Полицейски орган,
подадена чрез гл.юрк. И.П., срещу Решение № 2886 от 01.08.2022 г. по ГД
№ 7684 от 2022 г. на Районен съд – Пловдив, петнадесети граждански състав.
С обжалваното решение е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 438зз-128
от 20.05.2022 г. на Полицейски орган Н.З.
при ОД на МВР Пловдив, с която на ответника
Д.Д.Б. е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "Задържане за срок от 24 часа"
в помещение за временно задържане на IV-то
РУ-Пловдив.
С жалбата се настоява, че решението на РС
Пловдив е постановено при неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на процесуалните норми, както и че
решението е в противоречие с установените
по делото обстоятелства. Искането е съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да
потвърди процесната заповед за
задържане.
В съдебно заседание - Н.З. – старши полицай в
Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, в качеството му на Полицейски орган не се
явява, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба - Д.Д.Б. не се
явява, не се представлява.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени доводите на страните,
заключението на прокурора и фактите, изведени от РС - Пловдив от събраните по
делото доказателства, в рамките на
наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл.
218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима -
подадена е в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес от обжалване на решението като
неизгодно за него. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е
приел, че оспорената Заповед за задържане на лице рег. № 438зз-128 от
20.05.2022 г. на Полицейски орган Н.З. при ОД на МВР Пловдив, е издадена при липса на фактически и
правни основания, поради което е счетена за незаконосъобразна. В нея единствено
формално е посочено, че Б. е „заподозрян за извършване на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК“, по ЗМ-291 от
20.05.2022 г. по описа на Трето РУ на
МВР Пловдив.
Извършвайки своята проверка
в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд Пловдив намира, че оспореното решение е
валидно, допустимо и правилно.Задържането на лице, на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания, която има за цел да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За
прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление
и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява
характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието
"данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието
"достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането
на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има
вероятност да е извършител на престъпление.
В оспорената заповед за
задържане е вписано като основанието за издаването й: „заподозрян за извършване
на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК“, ЗМ -291 от 20.05.2022 г. по описа на Трето РУ на МВР Пловдив. Видно от
приложеното по делото писмо от РП Пловдив, Д.Б. дори не е разпитан като
свидетел. В конкретния случай не са представени никакви доказателства, че
съществува вероятност задържаното лице да се укрие или да извърши престъпление.
Горното, взето в съвкупност с липсата на данни да са били предприети действия
по изясняване на обстоятелства, относими към участието на лицето в престъпление
по чл. 216, ал.1 от НК, обосновава извода, че заповедта за задържане се явява
издадена в несъответствие с целта на закона.
Целта на задържането в
хипотезите на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е да се възпрепятства възможността
съответното лице да се отклони от наказателно преследване, да разкрие извършено
престъпление, както и възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него
да не може да бъде проведено разследване или да се извършат необходимите
процесуално-следствени действия. С приложената мярка правото на лицето на
свободно предвижване за 24 часа е неоснователно ограничено, поради което
задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се явява и в противоречие
с принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.
Отделно от горното следва да
се посочи, че в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са изброени реквизитите,
които следва да съдържа писмената заповед, с която се постановява задържане на
лицето на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като т. 2 въвежда императивното
изискване да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането.
Неспазването на това императивно установено задължение за формата на
административния акт от страна на полицейския орган, представлява особено
съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на задържаното
лице и следва да се квалифицира като нарушение на разпоредбата на чл. 146, т. 2
от АПК, което и от друга страна обосновава незаконосъобразността на издадената
заповед за задържане и е основание за нейната отмяна.
Предвид горното, настоящият
съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното
решение на Районен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила.
Разноски не се претендират.
Така мотивиран и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2886 от
01.08.2022 г. по ГД № 7684 от 2022 г. на Районен съд – Пловдив,
петнадесети граждански състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: