№ 189
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241800600790 по описа за 2024 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба
против присъда, постановена по НЧХД № 739/023г. по описа на РС И. .
По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимия Т.
Е. С. от гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“, бл. 95, вх. А, ет. 1, ап. 2, българин, с
българско гражданство, неженен, със средно образование, неосъждан, ЕГН
**********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че за времето от 06.05.2023 г. до 20.05.2023 г. в
условията на продължавано престъпление не е изпълнил съдебно решение от
11.10.2022 г. по гр. дело № 1/2022 г. по описа на РС-И., в сила от 19.10.2022 г.
относно режима на лични контакти с майката В. Г. П. ЕГН ********** с
детето М. Т.ова Е.а ЕГН **********, както следна:
• На 06.05.2023 г. в с. П., общ. И. не е изпълнил съдебното решение, като
не осигурил осъществяването на режима на лични отношения на майката В. Г.
П. с детето М. Т.ова Е.а;
• На 20.05.2023 г. в с. П., общ. И. не е изпълнил съдебното решение, като
не осигурил осъществяването на режима на лични отношения на майката В. Г.
1
П. с детето М. Т.ова Е.а, поради което и на основание чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 НК, вр. чл. 78, ал. 1 НК го е ОСВОБОДИЛ от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като му е наложил административно глоба в размер на
1000 (хиляда) лева.
Със същата присъда съдът е признал на основание чл. 304 НПК подс. Т.
Е. С., със снета по-горе самоличност ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 08.04.2023
г., 22.04.2023 г., 10.06.2023 г., 24.06.2023 г., 08.07.2023 г., 22.07.2023 г.,
12.08.2023 г., 26.08.2023 г., 09.09.2023 г. и на 23.09.2023 г. в с. П., общ. И. не е
изпълнил съдебно решение от 11.10.2022 г. по гр. дело № 1/2022 г. по описа на
РС- И., в сила от 19.10.2022 г. относно режима на лични контакти с майката В.
Г. П. ЕГН ********** с детето М. Т.ова Е.а ЕГН ********** , като ГО Е
ОПРАВДАЛ в тази част на повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.182, ал.2 във вр. чл.26 ал.1 НК.
В тежест на подсъдимия С. са възложени направените по делото
разноски, както и деловодните разноски на частната тъжителка П..
Присъдата е атакувана с бланкетна –лишена от конкретика жалба от
подсъдимия Т. Е. С., чрез защитника му – адв. Г. К., като незаконосъобразна
и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон.
В депозираната жалба, адв.К. оспорва фактическите и правни изводи на
съда, дейността по установяване на релевантните факти, което е обусловило и
неправилно приложение на материалния закон. Отправя се упрек спрямо
логично оценъчната дейност на съда по преценка на доказателствата и
изграждане на вътрешното убеждение, както и по отношение на правилното
тълкуване и прилагане на материалния закон.
В жалбата се съдържа оплакване, че за редовността на срещите на детето
с майката, влияе емоционалното и психическо състояние на детето,
нежеланието му за срещи и преспиване в дома на частната тъжителка.
Извън вниманието на съда е останало значимо обстоятелство за
правилното решаване на делото, а именно- липсата на хигиенни условия в
жилището на майката, обстоятелството, че при предходно преспиване в дома
на майката, малолетното дете е било нахапано с бълхи. С.т., че жилището на
майката е пренаселено, поради което детето не разполага с необходимото
спокойствие и уют.
2
Предвид на изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмяна
на постановената присъда от РС И. и за постановяване на нова присъда от
въззивния съд, по силата на която да бъде признат за невинен и изцяло
оправдан подс. С. по повдигнатото против него обвинение.
С жалбата не са заявени доказателствени искания.
В съдебно заседание по същество на делото адв. К. поддържа жалбата от
името на подсъдимия, ведно с оплакванията и доводите, които ги обосновават.
Поставя акцент върху това, че дори и така констатираното по експертен път в
хода на съдебното дирене, отчуждение на детето от майката да е в резултат от
действия на бащата, последният с поведението си, създавайки пречки на
контактите между двете, не е преследвал умишлено такъв резултат, а се е
ръководел изцяло от интересите на детето. Моли за отмяна на присъдата в
осъдителната и част и да бъде изцяло оправдан подсъдимия Т. С. по
повдигнатото против него обвинение. Алтернативно- отправя искане да бъде
намален размерът на присъдените деловодни разноски на частната тъжителка
П., поради прекомерност.
На така изразената в жалбата позиция възразява повереникът на
частната тъжителка В. П.– адв. К. П. в пледоарията си по съществото на
делото. Застъпва становище, че фактите по делото са установени от
решаващия съд посредством обстойна проверка на доказателствата, които са
събрани, проверени и анализирани по правилата на НПК. Постановено е
законосъобразно решение, правилно е приложен материалния закон, като е
прието, че на подсъдимият е осъществил продължавано престъпление
посредством две деяние, като инкриминираните дати 6.05.2023г. и
20.05.2023г. същият съзнателно е осуетил контакта на детето –малолетната М.
с вайка и- частната тъжителка.
Страните по делото- частен тъжител и подсъдим не се явяват лично пред
настоящата въззивна инстанция.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените
основания, като осъществи цялостен самостоятелен служебен контрол по
отношение на атакуваната присъда на РС на осн.чл.314, ал.1 НПК , в
съответствие с доказателствата и приложимия закон прие за установено
следното:
Жалбата е неоснователна. Липсват предпоставки за нейното уважаване.
3
РС И. е изградил верни фактически и правни изводи, като
законосъобразно е ангажирал отговорността на подсъдимия за извършено
престъпление по чл. 182, ал.2 вр.чл.26 НК на двете инкриминирани дати.
Присъдата, в необжалваната- оправдателната част е влязла в сила и не е
предмет на въззивния контрол.
Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по
правилата на НПК, доказателствата са събрани и проверени по предвидения в
закона ред, при стриктно съблюдаване на правата на страните, най-вече-
правото на защита на подсъдимия. Съдът е положил максимални усили за
събиране на доказателства, за разкриване на обективната истина по делото,
като в хода на съдебното следствие е назначена и изслушано заключението на
СППЕ, относно въздействието на ограничаването и дори прекъсването на
контакта с майката, върху психиката, емоционалността и развитието на
малолетното дете М..
Съдът е осъществил задълбочена и адекватна-точна, както и
всеобхватна оценка на доказателствата, като по този начин е изградил верни
изводи за релевантните факти, които настоящата инстанция споделя изцяло, а
именно:
Подсъдимият Т. С. и частната тъжителка В. П. са родители на детето М.
Т.ова Е.а - 6 годишна, която е родена по време на съвместното им
съжителство.
С протоколно определение от 11.10.2022 г. по гр. дело № 1/2022 г. по
описа на РС- И. е одобрена съдебна спогодба между Т. С. и В. П. относно
упражняването родителските права и издръжката на детето М., като страните
са постигнали съгласие то да живее заедно със своя баща, който да упражнява
родителските права. Съгласно подписаната от тях спогодба майката В. П. има
право да вижда и взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 09,00
часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, като Т. С. е поел
задължение да води и взима детето от адреса на майката в с. П..
След подписването на споразумението Т. С. не изпълнявал уговорения
режим, като не водил детето в с. П. при В. П.. През зимата /на 14.02.2023 г. и
12.03.2023 г./ са се осъществили две срещи между детето и майката в кафене в
гр. И., които продължавали няколко минути и на тях присъствал и бащата.
4
През месец юни - на 03.06.2023 г. е осъществена поредна среща в кафене
в центъра на г. И., на която присъствали освен В. П. и Т. С., който довел детето
М., но и св. К. Д. и Т. П.. По време на срещата възникнал конфликт между
майката и детето, като след тази дата до подаването на тъжбата не са се
осъществявали други срещи помежду им.
На тази фактическа и доказателствена основа първият съд правилно е
приложил материалния закон, приемайки че е осъществено продължавано
престъпление, осъществено посредством две самостоятелни деяния на
инкриминираните дати, субсумирано под правната норма на чл.182, ал.2, вр.
чл.26 НК.
Упреците, съдържащи се в жалбата не биха могли да бъдат споделени
като правдиви и почиващи на закона, тъй като не намират опора в делото и
най- вече – в мотивите към атакувания съдебен акт.
Обратното- логическо-оценъчната дейност на решаващия съд, както по
преценката на доказателствата и установяване на релевантните за
обвинението факти, така и при квалифициране на действията на подсъдимия,
съотнесени към съответната правна норма, са на изключителна висота, като
съдът е проявил задълбочен подход, приложил е точно закона, както и
формалната и житейската логика.
Престъплението по чл.182, ал.2 НК е умишлено. Същото е осъществимо
както под формата на пряк, така и при евентуален умисъл.
Първият съд , е дал в мотивите си задълбочен отговор на възражението,
отправено от защитата, защо приема че деянието е осъществено умишлено,
съзнателно са прекъснати контактите на малолетното дете с майката от страна
на другия родител, титуляр на родителските права- бащата, който се е
съгласявал и е извличал ползите от това положение, примирявайки се и
допускайки опасната последица от действията си- настъпилото отчуждение
на детето към майката, което е във вреда преди всичко на самото дете.
Същото е на малолетна възраст, от женски пол и видно от заключението на
назначената експертиза, /дори и да не го осмисля съзнателно/ в тази крехка
възраст, изпитва насъщна нужда от контакта, общуването и присъствието на
майката в живота си, за правилното емоционално, душевно-психическо
състояние и развитието си. Без този контакт детето ще израстне с дефицит,
който ще постави отпечатък върху психиката му като непълноценна и
5
необичана и в крайна сметка –незаслужаваща щастие личност. В експертното
заключение категорично се приема, че емоционалната връзка между майката и
детето е понастоящем прекъсната, но тогава когато същата се възстанови
„детето ще изпита радост“.
Първият съд, при установяване на субективната страна на
престъплението, мотивите и подбудите на бащата е проявил и демонстрирал
похвална житейска мъдрост и зрялост, като е изследвал в дълбочина същите,
приемайки че действията на подсъдимия, инкриминирани като престъпни,
обективират най- малко безразличие, към жестоките травми на психиката и
деформации в характера и социалния интегритет в бъдеще на малолетната М.,
която е лишена от общуването и обичта на майката и че тази констатация е
несъвместима с демонстрираната „бащина загриженост“, на която се позовава
защитата, изтъквайки я като положителен мотив за поведението на
подсъдимия.
Вярно, логично и житейски мъдро е съждението на съда, че
подсъдимият Т. С., като родител носител на родителските права, сам с
поведението си е отговорен за създаденото отчуждение на детето си с
майката, след което удобно се е възползвал от отчуждението, поставяйки го
като мотив за прекъсване и занапред контактите с майката, поради
демонстрирано „нежелание на детето да контактува с майка си“.
Вярно от гледище на житейската логика и на правото е, че никой не
следва да се позовава и да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение- забрана, прокарана като основен принцип в българското /не само/
наказателно законодателство, а и в международно приети норми и принципи –
чл.17 ЕКЗПЧОС, забраняващ злоупотребата с права.
В контекста на изложеното по- горе въззивният съд изцяло споделя
възприетото в мотивите на РС И., че причините за настъпилото отчуждение са
изцяло от субективен, а не от обективен характер и същите произтичат от
поведението на подсъдимия. В хода на въззивното производство не се
доказаха твърденията в жалбата за лоши битови и хигиенни условия,
съществуващи в жилището на майката в с. П..
На следващо място- по отправеното възражение за прекомерност.
Настоящият въззивен състав, не споделя принципно намесата на една
трета страна, било то и държавата- в лицето на съда, в независимите и
6
доверителни отношения, в договора между страната и нейния процесуален
представител. Освен в драстични случаи, когато са налице хипотезите на чл.26
или 27 ЗЗД- заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави или липса
на основание или възмездност, когато драстично престирания труд по
договора за процесуално представителство не съответства на размера на
договореното и заплатено възражение.
Върховенството на закона, като характеристика на една правна система
се отличава с предвидимост и сигурност, както и бързина. Първите две
основни характеристики означават, че страната в едно гражданско или
наказателно производство, чието поведение е в съответствие със закона и
разполага с необходимите по обем и качество доказателства, може
предварително да очаква благоприятно развитие на съдебния процес в своя
полза. Обратното- също е вряно, другата страна, която съзнава че е действала
незаконосъобразно, търпи последиците от нарушаване на закона под формата
на негативно решение / присъда, като възлагането в тежест на разноските е
част от тези неблагоприятни последици по силата на закона.
Не на последно място- съдът държи да отбележи, че настоящият процес
е наказателен, а не-граждански, разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК
императивно постановява възлагане в тежест на осъдения подсъдим на
понесените разноски, дори и частично да е оправдан по някои обвинения или
за част от обвинението. Това е така, защото в случая частният тъжител е този
който повдига и поддържа обвинението / с помощта на повереника си/ и го е
довел до успешен край- осъдителна присъда на подсъдимия.
Поради изложеното е неоснователно и несъответно на закона искането
за намаляване на присъдените деловодни разноски на частния тъжител- за
участие на повереника в съдебното производство.
При цялостния служебен контрол по отношение на присъдата съдът не
намери основания за нейното изменяване или отменяване. Същата следва да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна и на основание чл.334, т.6,
вр. чл.338 НПК съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16/18.07.2024г., постановена по НЧХД
№ 739/ 2023г. на РС И..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8