МОТИВИ към присъда №7/2020г. по
НОХ 165/2019г. по описа на РРС
Обвинението против подсъдимия П.Д.Г. е
за престъпление по чл.
129, ал. 2, във вр. ал.1 от НК, за това, че на 10.08.2018г. в с.Коларово, общ.Раднево да е причинил на Х.И.А. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясната лакетна кост с изкълчване на
дясната лакетна става, което му причинило трайно затруднение на движенията на
дясната ръка и счупване на двата глезенни израстъка на дясната подбедрица,
което му причинило трайно затруднение на движенията на десния крак.
В съдебно заседание
представителят на РП- Стара Загора, ТО
Раднево поддържа повдигнатото обвинение, като предлага подсъдимия да
бъде признат за виновен и бъде осъден в условията на чл.55 ал. 1 от НК като му
бъде наложено наказание пробация по чл.42а, ал.2, във вр. ал.1 от НК, вр. чл.42а,
ал.1 от НК в минимално предвидения от закона срок със задължителните две
пробационни мерки.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание лично и с упълномощен защитник адв.Г., като не се признава за виновен
и дава обяснения по обвинението. Лично и чрез защитника си пледира да бъде признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Съдът прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия П.Д.Г. е роден на ***г. в гр.Раковски, живущ ***,
български гражданин, средно образование, фадромист в Рудник „Трояново-1“
с.Трояново, общ.Раднево, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Живее заедно със съпругата си св.Р.Г. ***.
Към 10.08.2018г. пострадалия Х.И.А., заедно с
майка си св.Й.Х.,***, където обитавали имот, остоящ на около 150 метра от този на
Годжелови.
Пострадалия А. страда от психично заболяване
„шизоафективно разстройство“. Заболяването му е с дългогодишна давност, а
последната му хоспитализация в специализирано здравно заведение е от 2016г.,
когато се е лекувал доброволно, но на 13.10.2016г. напуснал самоволно. През
лятото на 2018г. състоянието му се влошило. Станал раздразнителен и конфликтен.
На 02.07.2018г. Годжелови празнували рождения
ден на дъщеря си. Раздразнен от шума, който децата вдигали, докато играели, и
от силната музика, А. отишъл до дома на Годжелови, носейки нож в ръце. На
въпроса на св.Г. какъв е проблемът, А. отговорил „Майка ви ще еба, боклуци
мръсни, ще ви избия, ще ви изколя.“ Оттогава А. се настроил срещу Годжелови и
минавайки покрай дома им, често крещял обиди и заплахи, включително, че ще убие
и изколи цялото му семейство. Годжелови съответно сигнализирали кмета на селото
св.Т., който на 07.08.2018г. сигнализирал РП – Раднево за вземане на мерки
спрямо А. с оглед влошеното му психично състояние. Нееднократно са се оплаквали
на полицая, отговарял за селото- Д..
На 09.08.2018г. вечерта Годжелови били в дома
си и гледали телевизия. Около полунощ на 09 срещу 10.08.2018г. А. отишъл до
дома на Годжелови и започнал да крещи псувни и закани- че ще избие и изколи
всички, както и да хвърля камъни по къщата. Размахвал нож. Подсъдимия Г. го
чул. След като изчакал известно време, подсъдимия Г. излязъл от дома си. По
това време А. се бил отдалечил оттам. Обвиняемият се качил в автомобила си и тръгнал да го търси. Открил
го на съседната улица в близост до дома на св.Начев. Със себе си подсъдимия Г.
носел дървен кол. Виждайки А., той спрял автомобила, излязъл от него и започнал
да нанася удари на А. с дървения кол. Продължил да удря А. дори когато
последният паднал на земята. В резултат на нанесените удари А. получил счупване
на дясната лакетна кост с изкълчване на
дясната лакетна става и счупване на двата глезенни израстъка на дясната
подбедрица. Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза, тези увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на
дясната ръка и десния крак.
По повод на всичко това било
отпочнато настоящото наказателно производство.
По делото се събраха данни, че
с оглед заболяването си пострадалия Христов И.А. е бил лекуван в Психиатричен
диспансер гр.Стара Загора. Съдът е изискал медицинската документация от лекуващ
лекар на същия –д-р И.Н. и с оглед на същата и това, че д-р Н. е най-добре запознат със състоянието на
пострадалия съдът е назначил експертиза
в негово лице, която да отговори дали същия страда от някакво психично
заболяване към момента, ако страда какво е то, вменяем ли е, в състояние ли е
да дава достоверни обяснения за случилото се на 10.08.2018г., както и в състояние ли е да участва в процеса като
защитава правата си. Заключението на експерта д-р Н. е, че същия страда от „шизоафективно
разстройство. Смесен тип”. Към момента на освидетелстването той не страда от
умствена изостаналост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Диагностицираното шизоафективно разстройство е във фаза на непълна медикаментозна ремисия. Същия е в състояние да дава достоверни обяснения за случилото се на
10.08.2018г., както и е в състояние да участва в процеса.
Съдът е приел и изслушал
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни от вещото лице Т.Г.Т./л.54/, от която е видно, че пострадалия Х.И.А. е получил
следните травматични увреждания: счупване на дясната лакетна кост с изкълчване
на дясната лакетна става, счупване на двата глезенни израстъка на дясната
подбедрица, кръвна колекция под меките черепни обвивки теменно. Описаните
травматични увреждани са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да
се получени по време и начин отразени в материалите по досъдебното
производство-удари с дървен кол. Счупване на дясната лакетна кост с изкълчване
на дясната лакетна става е причинило трайно затруднение на движенията на
дясната ръка за срок от около три месеца при правилно протичане на оздравителния процес. Счупването
на двата глезенни израстъка на дясната подбедрица е причинило трайно затруднение
на движенията на десния крак за срок от около четири месеца при правилно протичане на оздравителния процес. Кръвна
колекция под меките черепни обвивки теменно е причинила временно разстройство
на здравето ,неопасно за живота.
По делото е назначена съдебна
психолого-психиатрична експертиза от психиатър С.Н.К. и клиничен психолог К.Р.Л.
/л.156-185/. Същите дават заключение, че пострадалия Х.И.А. не е страдал от
заболяване или зависимост, които да го лишат от способността да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си
към дата 10.08.2018г. В своето комплексно заключение вещите лица установяват,
че към момента на неговото противоправно деяние подсъдимия П.Г. не се е намирал
в състояние на физиологичен афект или патологичен афект, предизвикан от
пострадалия с думи или действия. Действията на Х.А. били възприети от
подсъдимия Г. като застрашаващи физическата му неприкосновеност и са
предизвикали в него чувство на страх и моментно чувство за безпомощност. Усещането за загуби на контрол върху
ситуацията /същата имала изненадващ и неочакван характер, лицето неколкократно
е отправяло закани и е било въоръжено с
нож, вербални заплахи и закани за
извършване на заплашващи действия/ допълнително засилва чувството за
незащитеност и несигурност при подсъдимия
Г., които са едни от базистните причини
за страха, като застрашаващи физическата му неприкосновеност и са предизвикали у него чувство на страх и моментно чувство за безпомощност.
Съдът не се съобрази със
заключението на вещите лица, тъй като чувството за безпомощност, за което
твърдят вещите лица не кореспондира по никакъв начин с последващото поведение
на подсъдимия- а именно да се качи сам в собствения си автомобил и да настигне А.,
след което да му нанесе ударите с кол и съответните увреждания описани в
обвинителния акт.
В разпита си вещите лица в
съдебно заседание потвърдиха даденото заключение, като изложиха аргументи в
подкрепа на своите изводи. В съдебно заседание вещите лица изразиха становище,
че направените клинични тестове при подсъдимия П.Г. доказват основателен страх у него. В скалата
на лъжата е установено, че подсъдимия не лъже. Страховата реакция е внезапна, тъй като има кумулиране и
натрупване. Основателния страх е, защото се нарушава социалното му
функциониране. От заключението е видно, че подсъдимия Г. има нарушени
показатели на сън, ядене, на кошмари, на целостта на семейството. Става
наблюдателен и е нарушена хармонията в семейството. Но тези показатели са
характерни и за състоянието на физиологичен афект.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите Д.Д.Д., Р.В.Г., Й.И.Х.,
В.Н.В., Г.И.Т. и Д.Г.Г., частично от обясненията на подсъдимия П.Г., а също от
заключението на коментираната по-горе съдебномедицински експертизи, както и от
писмените и веществени доказателства, приети по делото.
В показанията си пострадалия Х.И.А.
бе категоричен, че на инкриминираната дата именно подсъдимия Г. му е нанесъл с кол описаните удари. След
като подсъдимият е излязъл от дома, носейки в колата си кол е тръгнал според
него след пострадалия А. с намерение да отиде в дома на кмета, за да се оплаче
от А., което многократно е правил. В
тъмната част на уличката А. е „изскочил” пред колата на Г. и той не е имал
друга възможност освен да спре. Пострадалия А. беше категоричен, че не е
нападал от своя страна подсъдимия физически. Подсъдимия Г. твърди, че след
„изскачането” на А. пред колата е викал „пипнах ли те, падна ли ми. Ей сега ще
те изкормя”. Тогава Г. е изскочил от
колата, взел кола понеже пострадалия А. е тичал към него с ножа и го размахвал.
Подсъдимия Г. обяснява,че „трябваше да се защитя по някакъв начин и да му го
избия от ръцете и му го избих и после запалих колата и си тръгнах”…..”Не
знам какво удрях. Исках само да му избия
ножа.”
Пострадалия А. в своите обяснения в съдебно
заседание призна, че един път е ходил през деня до дома на подсъдимия Г. ,
псувал е и е викал- „псувал съм него през оградата и с него се заяждам”. Твърди,
че въпросната вечер побоя е станал по тъмно, на 100-200 м от дома му. На въпроса
: „Ножа държахте ли го в ръка? Същия отговаря „и аз изкарах ножа”. При сблъсъка
пострадалия А. твърди – „най-много от
дясната страна ми нанасяха удари, защото лежах на лявата
страна най-вероятно и те ме удряха от дясно”.
Свид.В.Н. твърди,че се събудил и излезнал
навън и чул викове „помощ, помощ”. И тогава видял, че човек лежи на пътя.
Обадил се на тел.112 и е изчакал колата на „Бърза помощ”. Първоначално
помислил, че „самото му състояние може би го предизвиква да бъде в това положение”.
В резултат на тези нанесени
удари с кола, пострадалият А. е получил констатираните от експертите
травматични увреждания, както следва: счупване на дясната лакетна кост с
изкълчване на дясната лакетна става, счупване на двата глезенни израстъка на
дясната подбедрица, кръвна колекция под меките черепни обвивки теменно.
Вярно е, че пострадалия А. е
пострадал и като такъв принципно би могъл да се счита заинтересован от изхода
на делото, но причината частично съдът да даде вяра на показанията му е тази,
че те напълно се подкрепят от заключението на съдебномедицинска експертиза
коментирана по-горе, относно получените травми, както и от писмените доказателства.
Показанията на пострадалия А. се подкрепят макар и частично и от обясненията на
подсъдимия Г.. Г. не отрича, че преди да тръгне с колата си към дома на кмета е
имало в нея кол. Прибирайки се в къщи след случилото се подсъдимия Г. на
въпроса на съпругата си какво му се е случило заявява ”всичко ми се е
премрежило и почти нищо не помня как се е случило всичко и ми се губят моменти”
.
Всичко изложено до тук бе
достатъчно за настоящия съдебен състав да си изясни гореописаната фактическа
обстановка и да приеме за безспорно установено, че на инкриминираната дата
подсъдимия Г. е нанесъл констатираните от експертите травматични увреждания,
както следва: счупване на дясната лакетна кост с изкълчване на дясната лакетна
става, счупване на двата глезенни израстъка на дясната подбедрица, кръвна
колекция под меките черепни обвивки теменно, подробно описани в коментираните
по-горе съдебномедицински експертизи, в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с противозаконно действие - а именно заплаха.
Съдът прие, че обясненията на
подсъдимия Г. за развилата се ситуация не са само и единствено израз на заетата
в процеса защитна позиция, а източник за фактите от обективната действителност.
Очевиден е стремежът му да депозира обяснения, с които да се оневинява, респ.
да омаловажава действията си и да покаже, че е налице противоправно поведение
единствено от страна на пострадалия, като твърди, че той го е нападнал с ножа,
докато е пътувал към къщата на кмета за да съобщи за нападението.
Тези му твърдения останаха
голословни и непотвърдени от нито едно от доказателствата по делото. Те
противоречат на показанията на постр.А., който отрече да е нападал подсъдимия
преди последния да го пребие.
Не убягна от вниманието на
съда, че самите обяснения на подсъдимия са противоречиви досежно
обстоятелството кога е взел кола със
себе си, както и съдът намира за житейски абсурдно, в полунощ подсъдимия да се
устреми към къщата на кмета, а да не се обади на телефон 112. В този смисъл са и показанията на Д.-***,
пред който Г. непосредствено след инцидента си е признал изцяло извършеното,
включително и е предал доброволно кола, с който е нанасял ударите. Именно
поради това съдът не прие тезата на адв. Г., че е налице неизбежна отбрана и
подсъдимия следва да бъде оправдан. Така или иначе атаката на пострадалия А. е
била вече прекратена, когато Г. го настига и започва побоя. Отделен е въпроса,
че пострадалия е предизвикал подсъдимия не само с действията си конкретната
вечер, но и с цялостното си поведение преди това.
Пострадалия не скри
обстоятелството, че е бил с ножа късно през нощта пред къщата на подсъдимия, че
е размахвал ножа, хвърлял е камъни и е крещял заплахи по отношение на
подсъдимия. Пострадалия и майка му поддържаха тезата, че това се е случило тъй
като подсъдимия и негови приятели вече веднъж били търсили пострадалия за да се
саморазправят с него. Ирелевантни за делото са мотивите, подтикнали пострадалия
да отиде в къщата на подсъдимия на 10.08.2018г., да хвърля камъни и крещи
заплахи ”-ще ви убия”” -ще ви изкормя…”. Съдът приема, че всички тези действия
от страна на пострадалия са предизвикали силно раздразнение и убеждение, че за
него и членовете на семейството му могат да настъпят тежки последици. За да се
приложи по-леко наказуемият състав, е необходимо наличието на
противоправно поведение на пострадалия, от което да са настъпили или са могли да настъпят тежки последици за
виновния или негови ближни. Това виновно
поведение трябва да предшествува нанасянето на телесната повреда , а в
конкретния случай безспорно е, че
нанасянето на телесната повреда е осъществено веднага. Под силно
раздразнение се разбира такова състояние
, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че
волята му се определя предимно от тях.
С оглед на всичко изложено до
тук, съдът прие за безспорно установено, че на инкриминираната дата, подсъдимия
Г. с действията си, нанасяйки удари е причинил телесна повреда в състояние на
силно раздразнение.
Подсъдимият е имал представи
за всички обективни елементи на престъпния състав и е предвиждал конкретно
вероятността от настъпването им, а и се е съгласил с настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Действал е с евентуален умисъл, т.
к. преследвайки пряката си цел- да нанесе удари в тялото на пострадалия, като е
съзнавал, че посредством ударите с кол,
може да доведат до разстройство на здравето на пострадалия за определен период
от време, но това не е било достатъчен контрамотив да се откаже от
преследването на пряката си цел. Водещ мотив в поведението на подс. Г. е било
желанието му да причини телесно увреждане на постр. А., проявявайки грубост и
физическа сила, които са довели да конкретните причинени на пострадалия
увреждания, но и до неговото унижение.
Не може да бъде споделен
довода на защитата в смисъл, че подс. Г. бил действал в условията на неизбежна отбрана.
На първо място подс. Г. е излязъл навън, снабден с кол, знаейки че отвън е
постр. А. и когато вече е бил на улицата, пострадалият си е бил тръгнал. Самият
подсъдим заявява това обстоятелство. Освен твърдението на последния, че е бил
нападнат от постр. А., липсва каквото и да е друго обективно доказателство,
което да подкрепя същото. И именно в това нападение се е получило и кратко
сборичкване между двамата и последвалото падане на пострадалия на земята. При
това положение съдът прие, че от страна на постр. А. не е било налице нападение
спрямо подс.Г., поради което и действията на последния не могат да бъдат приети
за неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК.
Следва да се посочи също, че
дори и да е било налице нападение от страна на пострадалия то няма как да се
игнорира факта, че подсъдимия Г. е очаквал същото, затова и е излязъл навън
подготвен, снабден с кол.
Съдът приема, че е налице
физиологичен афект, въпреки констатациите на експертизата. Физиологичният афект
е състояние на силно раздразнение на личността до степен на емоционален срив,
който винаги трябва да е предизвикан от пострадалия и то с насилие, с тежка
обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или
е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. По
делото се събраха категорични доказателства- показанията на всички свидетели,
кмета на селото, кварталния, подсъдимия и съпругата му, дори и майката на
пострадалия, че пострадалият е упражнявал психическо насилие спрямо него и семейството му, като
неведнъж го е нападал и заплашвал него и съпругата и децата му. Нападал и
заплашвал е и други хора от селото, а категорично се установи, че е убил баща
си със същия нож, който е носил в процесната вечер. Съдът счита, че няма друго
обяснение за поведението на подсъдимия освен физиологични афект. В момента той
е бил обладан единствено и само от мисълта за силно раздразнение изхождайки и
от факта, че децата му са събудили, съпругата му също и всички са изпаднали в
състояние на силен стрес. Единствения начин да защити семейството си, след
постоянните обаждания на 112 и разговори с кмета и общинския полицай според
подсъдимия е бил този. В момента той не е можел да разсъждава. Още повече , че
е бил и събуден от сън с виковете на пострадалия и хвърлените камъни по къщата.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи
от изискванията на чл. 36 от НК-
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл. 54 и
следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Съдът отчете обществената
опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано
в Глава втора на НК
"Престъпления против личността", раздел ІІ "Телесни
повреди" и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на
индивида- телесната неприкосновеност на личността.
Съдът прецени и обществената
опасност на конкретното деяние като невисока с оглед причиненото конкретно
увреждане по време, място, начин и използвано средство- на открито, използвайки
кол, нанасяйки удари .Подсъдимия Г. не е осъждан, не е криминално проявен и
няма данни за негови негативни характеристични прояви.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете вида на
телесното нараняване, неговата локализация и средството, с което е причинено.
Ето защо съдът призна
подсъдимия П.Д.Г., ЗА НЕВИНОВЕН в това на 10.08.2018г. в с.Коларово, общ.Раднево
да е причинил на Х.И.А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясната лакетна кост с изкълчване на дясната лакетна става, което му причинило
трайно затруднение на движенията на дясната ръка и счупване на двата глезенни израстъка
на дясната подбедрица, което му причинило трайно затруднение на движенията на
десния крак, за което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК го
ОПРАВДАВА, като го призна ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.08.2018г. в с.Коларово, общ.Раднево
причинил на Х.И.А. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида И С ДРУГО
ПРОТИВОЗАКОННО ДЕЙСТВИЕ- ЗАПЛАХА, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или негови ближни - средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясната лакетна кост с изкълчване на
дясната лакетна става, което му причинило трайно затруднение на движенията на
дясната ръка и счупване на двата глезенни израстъка на дясната подбедрица,
което му причинило трайно затруднение на движенията на десния крак-
престъпление по чл.132, ал.1, т.2 НК.
За да се приложи по-леко наказуемия
състав на чл.132 ал.1 т.2 от НК е необходимо наличието на противоправно поведение на пострадалия, от което да
са настъпили или са могли да настъпят тежки последици за виновния или негови
ближни.Това виновно поведение трябва да предшества нанасянето на телесната
повреда. Именно поради предвиденото наказание в разпоредбата на чл.132, ал.1
т.2 от НК съдът приложи разпоредбата на
чл.78а НК, като наложи административно наказание на подсъдимия, и го освободи
от наказателна отговорност.
Психическото състояние на силно раздразнение е внезапно настъпващо и
бурно стремително протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно
емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо
господстващо положение в съзнанието на
дееца. Съдът счита, че след всичко натрупано във времето – разходките с нож в
парка и заплахите отправени към случайни минувачи, заплахите с нож към
семейството на Г., късния час и крясъците, както и хвърлените камъни по къщата
на подсъдимия, заплахите за убийство и саморазправа са довели подсъдимия до
състояние на силно раздразнение, въпреки констатациите на вещите лица. В този смисъл
е и практиката на ВС:
Съгласно решение №513 от 14.11.2003г.
на ВКС по н.д. №310 от 2003г. на второ наказателно отделение „Твърдението ,че
подсъдимият се е намирал в състояние на афект, е без значение за правната
квалификация на деянието. За да се приложи по-леко наказуемият състав – чл.132,
ал.1, т.2 НК е необходимо наличието на противоправно поведение на
пострадалия, от което да са настъпили или са могли да настъпят тежки последици
за виновния или негови ближни. Това виновно поведение трябва да предшества нанасянето на телесната повреда. В
случая присъствието на пострадалия с нож, с достатъчно голямо острие в тъмната
част на нощта в дома на подсъдимия, хвърлянето на камъни по къщата, крясъците и
заплахите за саморазправа и то от лице, чието психическо състояние е нестабилно
и това е известно на подсъдимия е достатъчно за да се приеме от съда, че е било
налично състоянието на силно раздразнение.
На подсъдимия му е бил известен и
факта, че подсъдимия със същия този нож е убил баща си. Дори само последното
обстоятелство е достатъчно за да се предизвика състояние на силно раздразнение
и състояние на основателен страх. Макар да са различни двете състояния – то и
двете в настоящия случай се предполагат
настъпването на тежки последици
за виновния или за неговите близки, които в момента са били в къщата-
децата и съпругата му.
От разпита на свидетелите става ясно,
че всъщност всички обитаващи селото са живеели в постоянен страх от нападението
на А.. Не били редки случаите, когато той се разхождал със същия нож в парка на
селото и заплашвал с него майки с децата. Дори майката на А. при разпита си
пред съда потвърди, че със същия нож А. е убил баща си.
Съдът отчете и
обстоятелството, че за престъплението по чл.132, ал. 1, т.2
от НК се предвижда като най-тежко наказание- лишаване от свобода до
две години, както и обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан
към датата на деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени
имуществени вреди. Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени
в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание- глоба.
Предвид това и на основание чл.132
ал.1, т.2 от НК и чл.305 ал. 5 от НПК и на основание чл. 78а, ал.1 НК
съдът намира, че на подсъдимия Г. следва да бъде наложено административно
наказание- глоба в размер на 1500 лева, платима в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Раднево. При определяне на наказанието съдът взе
предвид обстоятелството, че подсъдимия е на постоянен трудов договор и има
постоянни трудови доходи на стойност над 1500 лева на месец.
При определяне размера на
глобата съдът съобрази освен наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелствата, съобразно относителната им тежест, а така също и семейното,
материалното положение и имотно състояние на подсъдимия.
На основание чл.
53, ал. 1 б. "а" от НК съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства като поради липса на икономическа стойност,
постанови да се унищожат след влизане на присъдата в сила: тампон с кръв;
дръжка от нож, черна на цвят, ведно с парченце с триъгълна форма, дървен кол
(сап) и острие от нож с надпис „КОСН МЕSSЕR“ с дължина 22см.
При този изход на делото и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимия П.Д.Г. беше осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР- Стара Загора направените в досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 873,49 /осемстотин
седемдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ лв., а в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС гр.Раднево направените в съдебното
производство разноски за вещи лица в
размер на 497,50 /четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв.
По изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: