Определение по дело №2181/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 147, ал.3 от ДОПК.

Образувано е по жалба от П. Х. П. [ЕГН], от гр. Варна, подадена чрез адв. З., против решение с рег.№МД-Т21007888ВН_001ВН от 16.08.2021г. на директор дирекция "Местни данъци" при община Варна.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. В същата се сочи, че неправилно е прието, че жалбата срещу Акта за установяване на задължения е недопустима, поради просрочие. Сочи се, че следва връчването да се извършва от органа по приходите или друг служител-връчител, съгласно чл. 29, ал. 2 от ДОПК. Твърди се, че на жалбоподателя не е било известно, че е било служебно започнато производството по установяване на задължения, предвид обстоятелството, че неговия адрес не е станал адрес в данъчното производство. Сочи, че връчването е нередовно. Твърди се, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, в нарушение на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона, при неспазване на установената форма. Сочи, че Акт за установяване на задължения от 01.08.2019 г. не е съобщаван и връчван на жалбоподателя. Жалбоподателят оспорва изцяло решението на Директора на Дирекция „Местни данъци“ -Община Варна като неправилно. Счита, че органът по приходите не е извършил валидни действия по уведомяване на жалбоподателя за издадения акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД), в нарушение на процесуалния закон, и поради това е незаконосъобразно. Отправя искане оспорения акт да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора моли оспореното решение да бъде отменено с присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът оспорва жалбата. По съществото на спора моли да бъде отхвърлена като неоснователна и се потвърди процесния акт, издаден от органи по приходите при община Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

С АУЗД № МД-АУ-5553-1/01.08.2019 г., издаден от Д. К. на длъжност гл. инспектор в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна на основание чл.107 ал.3 ДОПК са установени дължими от жалбоподателя задължения за данъци и такси.

Екземпляр от АУЗД е изпратен на П. на адрес гр. Варна, [улица], ет.6, ап.17. На приложените по делото известия за доставяне липсват подписи на получател. Налично е отбелязване, непотърсена от получателя на 26.09.2019г. и 28.10.2019г. Изготвено било съобщение без посочен изходящ номер. На същото съобщение е отразено, че е с адресат П. Х. П. от гр. Варна, както и че следва да се яви в дирекция „Местни данъци“, отдел „КРДПС“ в гр. Варна, [улица], ет.1, стая 9 при инспектор Д. К. за връчване на АУЗД №МД-АУ-5553/01.08.2019г. Отново на същото съобщение е посочена дата на поставянето му на 08.11.2019г. и дата на сваляне:22.11.2019г.

При тези данни било възложено събирането на публично общинско вземане по АУЗД за принудително събиране на ЧСИ.

Съгласно представените по делото доказателства е видно, че с подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 ЗМДТ е посочен адрес в гр. Варна, [улица], ет.5, ап.5 и ап.7, а в извлечение от община Варна, за подадената по чл.14 от ЗМДТ декларация е посочен постоянен и настоящ адрес гр. Аксаково, [улица].

По делото е приложена жалба от П. срещу процесния АУЗД подадена чрез дирекция „МД” до Директора на дирекция „Местни данъци“-община Варна заведена с рег.№МД-Т21007888ВН/27.07.2021г. с искане за отмяната му.

С оспореното в настоящото съдебно производство решение с рег.№МД-Т21007888ВН_001ВН от 16.08.2021г., Директора на дирекция „Местни данъци” в Община Варна е приел, че жалбата на П. срещу АУЗД № МД-АУ5553/01.08.2019 г. е просрочена. С решението е прието, че Акт за установяване на задължения с №МД-АУ-5553/01.08,2019г. е изпратен на посочен адрес за кореспонденция: гр. Варна, [улица], ет.6 an,17 с обратна разписка. Посочено е, че писмото е върнато на 04.09.2019г, в Дирекция "Местни данъци" след две посещения на адреса и отбелязано от "Български пощи" ЕАД, че пратката не е потърсена. Изпратено е повторно и върнато на 04.10.2019г, като "непотърсено" от получателя. Прието е, че АУЗ е връчен по чл.32, ал.6 от ДОПК на 22.11.2019г., влязъл в сила на 09.12.2019г., предаден за принудително изпълнение на 31.01.2020г.

Прието е, че лицата в качеството си на собственици на недвижими имоти, съгласно чл.11 ал.1 от ЗМДТ са задължени за заплащане на данък върху недвижимите имоти (ДНИ), съгласно чл.64 от ЗМДТ и съгласно чл.16 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Варна /НОАМТЦУТОВ/ са задължени за заплащане на такса за битови отпадъци (ТБО).

В решение с рег.№МД-Т21007888ВН_001ВН от 16.08.2021г. на Директора на дирекция „Местни данъци” в Община Варна не е посочено дали подлежи и в какъв срок на обжалване. Екземпляр от решението е изпратено на П. П., чрез адв. З. и получено на 29.10.2021г. Жалба до Административен съд-Варна срещу решението е подадена на 05.11.2021г. чрез Директора на дирекция „Местни данъци“. Жалбата е изпратена от административния орган в Административен съд-Варна на 28.09.2023г.

При тази фактическа установеност съдът от правна страна приема следното по допустимостта и основателността на подадената жалба:

На основание чл. 4, ал.1-5 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването на местните данъци и такси се извършва с акт на служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Компетентният орган по чл. 4, ал.3, във вр. с ал.4 от ЗМДТ издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок – арг. чл. 107, ал.3 от ДОПК, в който е регламентиран реда за установяване на задължения по декларация. Съгласно чл. 144, ал.1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. В чл. 107, ал.4 от ДОПК е предвидено, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. За целите на обжалването на задълженията за местни данъци и такси, съгласно чл. 4, ал.5, предложение второ от ЗМДТ, правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.

Съгласно чл. 147, ал.1 и ал.3 от ДОПК, когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение, което може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по местонахождението на решаващия орган.

В случая Директор на Дирекция „Местни данъци” в община Варна е бил сезиран с жалба против АУЗД № МД-АУ5553-1/01.08.2019 г., регистрирана с №МД-Т21007888ВН/27.07.2021г., с искане за отмяната му като незаконосъобразен. По тази жалба се е произнесъл с решение с рег.№МД-Т21007888ВН_001ВН от 16.08.2021г., с което в производство по чл. 147 от ДОПК е приел същата за просрочена. Следователно, съдът е сезиран с жалба по реда на чл. 147, ал.3 от ДОПК против решението на горестоящия административен орган, с което производството по административно обжалване на акта е прекратено, поради просрочие на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 147, ал.3 от ДОПК срок.

Разгледана по същество е основателна.

Наведените в оспореното решение доводи за спазване на процедурата по чл. 32 от ДОПК, се явяват необосновани.

Неправилен е извода на издателя на акта за просрочие на жалбата в хипотезата на чл. 147, ал.1 от ДОПК въз основа на приетото от него, че връчването на АУЗД е редовно извършено.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК адресът за кореспонденция е постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес.

Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от ДОПК изисква връчването на съобщения в административното производство да се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Според чл. 29, ал.3 и 4 от ДОПК, съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на универсален електронен подпис на органа по приходите. Съгласно чл. 29, ал.6 от ДОПК, съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения. По силата на чл. 33 от ДОПК, по реда и в сроковете, посочени в глава шеста от кодекса, се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага ЗАНН.

Видно от разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване, чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Тези обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция, арг. чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК съобщението за връчването трябва да се постави на видно място в териториалната дирекция, да се публикува в Интернет, като заедно с поставяне на съобщението трябва да се изпрати и писмо с обратна разписка на адреса.

Видно от представените по делото писмени доказателства, процедурата по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК не е изпълнена.

В тази връзка следва изрично да се посочи, че връщането от пощенския оператор на известието за доставяне с отбелязване, че пратката не е потърсена не означава, че лицето не е намерено на адреса, т. к. според Определение № 7134/20 г. на ВАС "... невръчване поради непотърсено съобщение в срок значи единствено, че поради отсъствие на получателя пратката не е могла да бъде доставена, т. е. причина за неосъществяване на доставката е само моментната липса на получателя, която не значи, че изобщо не може да бъде намерен на адреса".

Отделно от горното, видно от приложените в административната преписка известия за доставяне, е изпратено съобщение на адрес [улица], ет.6, ап.17. Жалбоподателят, в качеството си на данъчно задължено лице е подал декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ, в която изрично е посочил адрес гр. Варна, [улица], както и видно от изходящ от органа по приходите удостоверителен документ за подадена декларация е отразил, че постоянния адрес на П. П. е гр. Аксаково, [улица].

В случая е нарушена процедурата по чл. 29, ал.1-4 от ДОПК и органът по приходите неправилно е приел, че АУЗД е редовно връчен на жалбоподателя.

Както би посочено по-горе съгласно чл. 32, ал.1 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. В ал.2 е предвидено, че обстоятелствата по ал.1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. В представената от ответника административна преписка не се съдържат протоколи за адреса за кореспонденция на жалбоподателя, за посочения от него адрес в декларацията по чл.14 от ЗМДТ, нито за адресите посочени в гр. Аксаково и този на [улица]. Горното опорочава връчването, чрез прилагане към досието.

Към административната преписка не се съдържат доказателства за датата на поставяне на съобщение на определеното за целта място в община Варна, както и за публикуване в интернет на електронната страница на община Варна. Изготвеното съобщение до задълженото лице без да е поставен изходящ рег. номер с дата не води до извод за изпълнение на предвидената в ДОПК процедура.

Предвид нередовното връчване срокът за обжалване на АУЗД № МД-АУ5553-1/01.08.2019 г., издаден от Д. К. на длъжност гл. инспектор в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна не е изтекъл към датата на подаване на жалбата от П. П. срещу него. Като е достигнал до извод, че жалбата срещу АУЗД е подадена след четиринадесетдневния срок по чл. 107, ал.4 от ДОПК Директора на Дирекция „МД” е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по същество по подадената от П. П. жалба с рег. №МД-Т21007888ВН/27.07.2021г., срещу акта за установяване на задължение по декларация с № МД-АУ5553-1/01.08.2019 г., издаден от Д. К. на длъжност гл. инспектор в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

При този изход на спора е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съгласно приложен списък на разноските в общ размер от 410 лева, от които 10 лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 147, ал.3 от ДОПК, Административен съд – Варна,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Решение с рег.№МД-Т21007888ВН_001ВН от 16.08.2021г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ -Община Варна.

ВРЪЩА административната преписка на Директора на Дирекция „Местни данъци“ - Община Варна за произнасяне по жалба с рег. №МД-Т21007888ВН/27.07.2021г. от П. Х. П. [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет.6 ап.17, подадена чрез адв. З. с посочен съдебен адрес гр. Варна, [улица], против акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ5553-1/01.08.2019 г., издаден от Д. К. на длъжност гл. инспектор в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П. Х. П. [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет.6, ап.17 сумата в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева разноски по делото.

Определението е окончателно.