№ 199
гр. П., 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500267 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №240/08.03.2022г., постановено по гр.д.№20215220103425
по описа на РС- П. по предявените от ХР. Л. Г. с ЕГН ********** от гр.П.,
ул.“Х.К.“№8 срещу Професионална гимназия по селско стопанство „Ц.Й.“-
гр.П., представлявана от директора инж.Г.И.Г. искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението,
постановено със Заповед№592 от 16.07.2021г. на директора на ПГСС “Ц.Й.“,
като е възстановен ХР. Л. Г., с ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „завеждащ, административна служба“.
Осъдена е Професионална гимназия по селско стопанство „Ц.Й.“-град
П., представлявана от директора инж.Г.И.Г., да заплати на ХР. Л. Г., с ЕГН
********** от гр.П., ул.“Х.К.“ №8, на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр.
чл.225, ал.1 от КТ, сумата от 5411,44лв- обезщетение за оставеното му без
работа поради незаконното уволнение за периода от 01.08.2021г. до
20.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба- 30.09.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
1
Осъдена е Професионална гимназия по селско стопанство „Ц.Й.“-град
П., представлявана от директора инж.Г.И.Г., да заплати на ХР. Л. Г., с ЕГН
********** от гр.П., ул.“Х.К.“ №8, сумата от 1000лв.- разноски по делото.
Осъдена е Професионална гимназия по селско стопанство „Ц.Й.“-град
П., представлявана от директора инж.Г.И.Г. да заплати РС- П. държавна такса
в размер на 316,44лв. и разноски за вещо лице в размер на 200лв.
На основание чл.242 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв. С. Н. от АК-
П., в качеството му на процесуален представител на Професионална гимназия
по селско стопанство, представлявано от директора инж.Г.Г..
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като в частта, с която
е уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 от ГПК е и недопустимо.
В тази връзка се твърди, че с оглед принципа на диспозитивното начало
в съдебния процес, съдът е обвързан с наведените от страните твърдения и
искания и не може да разширява своята проверка извън обхвата на търсената
защита. В случая се приема, че районният съд е нарушил това правило, като е
намерил, че уволнението е незаконно на основание, което не е въведено като
порок от страна на ищеца.
Сочи се, че дори и да се приеме, че съдът е компетентен служебно да
извърши такава проверка, то следва да се съобрази,, че няма неяснота относно
правното основание, на което е извършено уволнението и коя хипотеза е
приложима в случая.
Относно законността на уволнението се визира, че уволнението сочено
от ищеца като незаконосъобразно извършено на следните основания: поради
липсата на реално съкращаване на щата, липса на подбор, неспазване
изискванията на КТД №Д01-197/17.08.2020г., с което е нарушена
разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ и поради нарушение на чл.333, ал.1, т.4 от
КТ- уволнение по време на болничен. Предвид на това се сочи, че
работодателят насочва усилията си към опровергаване именно на тези
обстоятелства. В тази връзка се визира, че следва да се има предвид, че
длъжността „Завеждащ административна служба“ вече не съществува, което
се доказва от щатните разписания, които са действали преди и след
уволнението.
2
Твърди се, че що се касае до трудовите функции, които изпълват със
съдържание длъжността на ищеца, следва да се отбележи, че същите не се
съдържат изрично в длъжностната характеристика- надлежно връчена на
служителя.
Приема се, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът е извършвал действия, които не могат да се определят като
цялостната дейност или трудов функция, а като еднократни и спорадични
задължения. Всички тези дейности по същество не могат да се квалифицират
като отделни трудови функции, характерни за длъжността.
Сочи се, че от събраните доказателства се установява, че реалните
трудови функции според длъжностната характеристика на ищеца са
съкратени и друга подобна длъжност не съществува според сега действащото
щатно разписание на ответника. Предвид на което се приема, че реалното
съкращаване на щата е надлежно установено и доказано в рамките на
процеса.
Относно съждението, че е необходимо извършването на подбор се
твърди, че същото е несъстоятелно. В конкретният случай, работодателят не е
имал задължение да извършва подбор, доколкото се съкращава една
единствена длъжност и няма друга, близка до нея такава по трудови функции
/видно и от щатните разписания/.
Във връзка с твърдението за нарушение на чл.333, ал.4 от КТ се визира,
че в посочения КТД е уговорено, че работодателят информира синдикалните
организации за извършените съкращения в щата, като те могат да дадат
мнение по тези въпроси. В този аспект се приема, че съгласието им не е
задължителен елемент, водещ до незаконност на уволнението. Счита се, че в
случая, дори е получено такова, което се установява от събраните по делото
доказателства.
Твърди се, че няма доказателства, ищецът да е бил синдикален член към
момента на прекратяване на ТПО- 01.08.2021г., тъй като от представена
служебна бележка от синдикалната организация се установява, че ищецът е
бил синдикален член до м.юли 2021г., вкл., т.е. след тази дата не е било
необходимо изискване на каквото и да е съгласие и/или мнение от
синдикалната организация.
Във връзка с твърдението, че е нарушена защитата по чл.333, ал.1, т.4 от
3
КТ, тъй като е извършено уволнение по време на ползване на отпуск за
временна нетрудоспособност се сочи, че същото се опровергава от самите
твърдения на ищеца, който заявява, че е бил на работа на въпросния ден,
когато до знанието му е сведено предизвестието за прекратяване на ТПО,
както и от показанията на двамата разпитани по делото свидетели.
Приема се, че реалното ползване на болничен е започнало след като на
ищеца е било връчено съответното предизвестие, поради което извършеното
уволнение се явява законосъобразно.
Относно предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се визира, че поради
неговия акцесорен характер, при отхвърляне на главния иск за обявяване на
уволнението за незаконно, то следва да се отхвърли и този иск. Този извод се
навежда и относно присъденото обезщетение за оставане без работа- чл.344,
ал.1, т.3 от КТ.
При условие, че бъде прието за незаконно уволнението, то се приема, че
в тази му част решението следва да се отмени като недопустимо, тъй като е
направено изменение на този иск, като недопустимо е увеличен същия.
Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него се
постанови друго с което се отхвърлят предявените от ХР. Л. Г. против
Професионална гимназия по селско стопанство, представлявана от директора-
инж.Г.Г. искове, като неоснователни.
Моли се за присъждане на направените по делото разноски- адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред двете съдебни
инстанции и платена държавна такса за обжалване на първоинстанционното
решение.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- ХР. Л. Г. чрез пълномощника му адв.М.С..
В същият се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, като подадената въззивна жалба е неоснователна.
В този смисъл се твърди, че правилно съдът е приел, че трудовия
договор не може да бъде прекратен едновременно и на двете основания
посочени в Заповед №596/16.07.2021г. и Предизвестието, а именно- чл.328,
ал.1, т.2 от КТ- закриване на част от предприятието и съкращаване на щата,
както и че Заповедта за уволнение е немотивирана.
4
Извън доводите на първоинстанционният съд, които се споделят от
въззиваемата страна се счита, че така издадените Предизвестие и Заповед са
незаконосъобразни, тъй като работодателят е извършил уволнението без да
изпълни изискванията на закрилата на чл.333, ал.4 от КТ- без да поиска
предварително съгласие преди уволнението от синдикалния орган в ПГСС-
гр.П..
Сочи се, че не неправилно във въззивната жалба се твърди, че от
синдикалната организация се изисква само становище, чиято липса н есе
отразява на законността на уволнението.
Счита се, че неоснователно е твърдението на работодателят- за момента,
към който следва да е налице основанието за закрила.
Твърди се, че в конкретната хипотеза- извършването на подбор е
задължително, а такъв не е проведен, като уволнението е извършено в
нарушение на чл.329, ал.1 от КТ.
Твърди се, че в конкретният случай, работодателят е нарушил защитата
на ищеца по чл.333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като е уволнен по време на ползване
на отпуск за временна неработоспособност /болничен/. Основанието за това е,
че заповедта на уволнение е връчена по време на ползване на отпуск поради
временна неработоспособност.
Сочи се, че правилни и законосъобразни са изводите на съда по
предявения иск по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ по отношение
на допустимостта му и основателността му.
Твърди се, че правилно и в съответствие с чл.12 от ГПК, съдът е
преценил всички доказателства по делото, като съгласно чл.235, ал.2 от ГПК е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и върху закона.
Счита се, че са спазени всички изисквания за правилност на решението.
В този смисъл се излагат съображения.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се
потвърди изцяло обжалваното решение.
Моли се за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание, жалбоподателят Професионална гимназия по
селско стопанство „Ц.Й.“-град П., редовно призован, законен представител не
5
се явява. За същият се явява и пълномощникът му адв.С. Н.. От страна на
последната постъпило писмено становище, в която се поддържа изцяло
подадената въззивна жалба, като се моли решението на РС- П. да бъде
отменено по изложените в нея съображения. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата- ХР. Л. Г., редовно призован не се явява.
Същият се представлява от упълномощения от него адв.П.. Същата моли да
се отхвърли подадената въззивната жалба по съображения изложени в
писмения отговор на същата. В тази насока се излагат съображения. Моли се
за присъждане на направените разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният е образувано по повод на
подадена искова молба от ХР. Л. Г. срещу Професионална гимназия по селско
стопанство „Ц.Й.“-град П. с адрес гр.П., ул.“Ц.Й.“№4, представлявана от
директора инж.Г.И.Г., с която са предявени искове по чл.344 от КТ.
Твърди се в същата от страна на ищецът, че е работил в ответното
училище по трудов договор №8 от 18.11.2016г, изменен с допълнително
споразумение от 22.03.2021г. като „завеждащ административна служба“.
Сочи се, че със Заповед №592/16.07.2021г. на директора на ПГСС
“Ц.Й.“- гр.П., връчена на ищеца на 13.09.2021г. и предизвестие с изх.
№326/16.07.2021г. връчено на 16.09.2021г., считано от 01.08.2021г.,
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1,
т.2 от КТ- поради закриване на част от предприятието или съкращаване на
щата. Последното брутно трудово възнаграждение на ищеца преди
уволнението било в размер на 1163,75лв.
Твърди се от страна на ищецът, че е пенсионер от 10.01.2014г. до
уволнението му и получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69 от КСО като от 01.07.2021г. до 01.08.2021г.- датата на уволнението му,
получава 788,78лв. От уволнението му до настоящия момент не е встъпвал в
друго трудово правоотношение.
Визира, че за длъжността „завеждащ административна служба“ не му е
била връчвана и не е подписвал длъжностна характеристика, поради което не
му е било известно характера и естеството на работа за тази длъжност.
Твърди се, че безупречно е изпълнявал възложените му трудови
6
функции, подробно описани в пет пункта в обстоятелствената част на
исковата молба. Оспорва се уволнението като се сочи, че трудовите функции,
които е изпълнявал и в момента съществуват, т.е. няма реално съкращаване
на щата. След уволнението му не са преустановени дейностите, които е
извършвал.
Твърди се, че неговите трудови функции са възложени на други
работници и служители със сходни, сродни длъжности или е извършено
трансформация на длъжности, но тези функции съществуват. Тъй като
неговите трудови функции не се различавали от трудовите функции за
длъжностите „шофьор“, „домакин“, „снабдител“, то ищецът счита, че
работодателят е следвало да извърши подбор между останалите двама
шофьори в училището- шофьора на трактора и шофьора на автобуса, както и
да извърши подбор с домакина. Това работодателят не е направил и така е
нарушил разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ.
Приема, че извършените промени в щатното разписание са
незаконосъобразни.
Твърди, че е член на КТ „Подкрепа“- П. и уволнението му е извършено
в нарушение на чл.333, ал.4 от КТ и изискванията на колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищно образование №Д01-
197/17.08.2020г.
Ищецът твърди, че на 16.07.2021г. отишъл на работа. Към 12.50ч. на
служебния му телефон се обадила секретарката на директора Г.А. и му казала,
че трябва да му връчи предизвестие за уволнение. Ищецът се притеснил,
започнали да го обливат тръпки в кръста и почувствал схващане на десния
крак. Обадил се на съпругата му и същата дошла с колата. Двамата отишли
при личния лекар на ищеца. Извършен му бил преглед и му бил издаден
болничен лист от 16.07.2021г. Около 13:30 часа съпругата на ищеца занесла
болничния лист в училището. Здравословното му състояние впоследствие не
се подобрило и му били издадени още два болнични листа. След изтичане на
първия болничен лист се наложило ищецът да лежи 5 дни в „МБАЛ“- гр.П..
Твърди се, че ответното училище обжалвало първия болничен лист, но
комисията пред която се явил ищеца потвърдила първия болничен лист. След
болничното лечение ищецът провел още два пъти по 20 дни домашно
лечение. На 13.09.2021г., ищецът отишъл на работа. Секретарката му дала
7
заповед №592/16.07.2021г. за прекратяване на трудовото му правоотношение.
По- късно на 16.09.2021г. по негово искане получил и предизвестие изх.
№326/16.07.2021г. В това предизвестие е вписано на гърба му с химикал,
ръкописен текст, че е отказал да му се връчи. В този смисъл се сочи, че това
не било вярно. Оспорва се от страна на ищецът съдържанието на този вписан
текст, а именно, че е отказал да подпише заповедта си за освобождаване в
11:30 часа на 16.07.2021г.
Искането на ищецът е да се постанови решение, с което се признае
уволнението му за незаконно и да бъде отменено същото, да бъде възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност “завеждащ административна
служба“.
Претендира се заплащане на сумата от 2 249,82лв., представляваща
обезщетение поради оставането му без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода от 01.08.2021г. до 01.02.2022г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-
30.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата. В този аспект се твърди,
че при определяне размера на обезщетението следва от БТВ в размер на
1163,75лв. да се приспадне получената от ищеца пенсия, която считано от
01.07.2021г. е в размер на 788.78лв. Понесените от ищеца вреди под формата
на оставане без доходи за процесния период се съизмеряват с разликата
между трудовото възнаграждение, което той би получил в случай, че
трудовото правоотношение не бе прекратено и получените от него доходи от
пенсия. Така за периода от 01.08.2021г. до 01.02.2022г. дължимото
обезщетение е в размер на 2249,82лв. БТВ 1163.75лв.- 788.78лв./ пенсия/=
374,97лв. разлика за 1 месец х 6 месеца обезщетение = 2249,82лв./
обезщетение за шест месеца/.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът е подаден писмен
отговор, с който се оспорват предявените искове.
Твърди се, че процесната заповед №592/16.07.2021г. е връчена на
13.09.2021г. , към който момент вече е съществувало потестативното право за
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно ново щатно разписание
от 16.07.2021г., в сила от 01.08.2021г. Съкратената длъжност „завеждащ
административна служба“ за последно е съществувала в утвърденото от
20.03.2021г., в сила от 01.04.2021г. щатно разписание. Видно от същото
8
бройката е едно, поради което разпоредбата на чл.329 от КТ за извършване на
подбор не намира приложение.
Визира се, че неоснователно е твърдението на ищеца, че такъв е
следвало да бъде извършен измежду него и шофьорите на автобус, на трактор
и домакин, доколкото за двамата шофьори има специални квалификационни
изисквания относно придобитата категория за правоуправление на МПС, а
домакинът е с коренно различни трудови функции от завеждащ
административна служба, видно от различния код по НКПД. Неоснователно е
твърдението, че ищецът не е бил наясно със собствените си трудови функции,
тъй като с допълнително споразумение от 02.01.2019г. за актуализиране на
трудовото му възнаграждение като завеждащ административна служба му е
връчена и длъжностна характеристика, подписана лично от него.
Твърди се, че със заповед №593 от 16.07.2021г. е утвърдено ново щатно
разписание, от което е видно, че длъжността “завеждащ административна
служба“- 1 брой се трансформира в длъжността „старши учител теоретично
обучение“- 1бр. Решението за трансформация е взето с писмена заповед от
орган, имащ това право, а именно директора на ПГСС “Ц.Й.“ гр.П., т.е. по
съответния ред и от компетентен орган, поради което същото е
законосъобразно. Неоснователно е твърдението на ищеца, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено по време на отпуск за временна
нетрудоспособност. Видно от представените от ищеца болнични листове
първият болничен лист №Е20201705855/16.07.2021г. е със срок до
29.07.2021г., т.е. на 30.07.2021г. ищецът е следвало да се яви на работа. Към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение- 01.08.2021г. на
работодателя не са му били известни последващите болнични листове, поради
което към датата на уволнението ищецът не се е ползвал от закрилата на
чл.333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като последващият болничен лист №Е20211668567
е издаден от ЛКК на 03.08.2021г. Неспазване срока на предизвестие не прави
заповедта за уволнение незаконосъобразна, а дава право на
работника/служителя да получи обезщетение по чл.220 от КТ, което е
отбелязано в заповедта за уволнение.
Сочи се, че неоснователен е както иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, така и
иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност. Ответникът оспорва и иска по чл.225, ал.2 от КТ и
9
счита същият за неоснователен поради липса на предпоставките за уважаване
на главния иск за признаване на уволнението за незаконно. Отделно от това
се сочи, че ищецът, като придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст няма право на обезщетение за безработица по чл.54а от КСО,
респективно няма право и на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Кодексът на
труда трябва да се тълкува не самостоятелно, а като се имат предвид нормите
на КСО. Като лице вече упражнило правото си на пенсия и имащо заместващ
доход ищецът не може да претендира, че търпи обезвреда поради оставането
си без работа. Признаването на това право води до злоупотреба с право, което
влиза в противоречие на чл.8 от КТ.
Искането е предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
С писмено становище вх.№24403 от 20.12.2021г., ищецът конкретизира
твърденията си като заявява, че в последния ден на първия му болничен лист-
29.07.2021г. е получил криза, като състоянието му се влошило. Бил приет в
МБАЛ- гр.П.. След престоя му в болница за 5 дни, а впоследствие домашно
лечение му бил издаден на 03.08.2021г. втори болничен лист за периода
30.07.2021г. до 23.08.2021г. Твърди, че веднага след издаването им двата
болнични листа са предоставени от съпругата в училището. Първият
болничен лист е даден на 16.07.2021г. на г-жа Г.А.- секретар на директора, а
вторият е даден на 03.08.2021г. също на нея.
Твърди се, че ответникът знае, че ищецът е член на КТ „Подкрепа“, тъй
като местното представителство се намира в сградата на училището и целият
персонал /педагогически и непедагогически/ на училището са членове на КТ
“Подкрепа“. Ежемесечно плаща членския си внос на г-жа И.Г..
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, поведено на
22.02.2022г. е допуснато изменение на размера на иска по чл.225, ал.1 от КТ
чрез неговото увеличение като същият се счита предявен за сумата от
5411,44лв. за периода от 01.08.2021г. до 19.12.2021г. като за останалия исков
период 2012.2021г до 01.02.2022г. ищецът се отказва от иска си.
В съдебно заседание, проведено на 22.02.2022г. съдът е приел
направеното в предходното съдебно заседание /първо на 11.01.2022г./
възражение за прихващане на исковата сума по чл.225, ал.1 от КТ със сумата
от 2327,50лв., изплатено на ищеца обезщетение по чл.220 от КТ, което
10
плащане ищецът изрично признава с молбата си от 14.02.2022г.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа
страна следното:
Няма спор между страните, а и от приложените към исковата молба
писмени доказателства се установява, че ищецът е работил в ответното
училище по безсрочен трудов договор №8 от 18.11.2016г. при пълно работно
време 8 часов работен ден, като първоначално същият е заемал длъжността
„снабдител, доставчик“.
Видно от допълнително споразумение от 02.01.2019г. към трудовия
договор се установява, че считано от 01.01.2019г. ищецът е предназначен на
длъжност „завеждащ административна служба“, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 600лв. и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит- 186лв. С допълнително
споразумение от 25.02.2019г, считано от 01.01.2019г., основното месечно
трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 710лв., а допълнителното
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит- съответно в
размер на 220,10лв.
От допълнително споразумение от 22.03.2021г. се установява, че
считано от 01.01.2021г., основното трудово възнаграждение на ищеца е в
размер на 875лв., а допълнителното възнаграждение- в размер на 288,75лв.
На 16.07.2021г. от директора на ответното училище е издадено
предизвестие изх.№326, адресирано до ищеца от което се установява, че
последният се уведомява, че във връзка със структурни промени на щатния
персонал в гимназията и на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от
01.08.2021г. се съкращава щатната длъжност“ завеждащ административна
служба/, съгласно Заповед №592 от 16.07.2021г. Със същото предизвестие,
ищецът се уведомява, че считано от 01.08.2021г. се прекратява трудовото му
правоотношение на посоченото основание. На гърба на предизвестието с
ръкописен текст е отразено, че на 16.07.2021г. 11:30 часа, ищецът отказва да
подпише заповедта си за освобождаване. Следва отразяване в смисъл, че в
12:05ч., ищецът отново е поканен да подпише заповедта в присъствието на
инж.Я С. и Ст.Т. -гл.счетоводител, но същият не е бил в района на
гимназията.
11
Видно от заповед №592 от 16.07.2021г. на директора на ответното
училище се установява, че е прекратено трудовото правоотношение на ищеца,
считано от 01.08.2021г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ и предизвестие
№326 от 16.07.2021г. Като причини за прекратяване на трудовия договор в
заповедта е вписано следното: “предизвестие от работодателя с изходящ
№326 от 16.07.2021г. за прекратяване на трудовия договор поради закриване
на част от предприятието или съкращаване на щата“. В заповедта изрично е
посочено на ищеца да се изплати обезщетение по чл.220 от КТ за неспазено
предизвестие от страна на работодателя в размер на 2 брутни работни
заплати, а именно 2327,50лв. Вписано е в заповедта, че на основание чл.224
от КТ, да се изплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен
отпуск- 42 работни дни, в размер на 2221,80лв. Тази заповед е връчена лично
на ищеца на 13.09.2021г.
С исковата молба е представен колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищно образование №Д01-197/17.08.2020г.,
сключен на 17.08.2020г. между Министерство на образованието и науката,
Съюза на работодателите в системата на народната просвета в
България/СРСНПБ/, Сдружението на директорите в средното образование с
Република България/ СДСОРБ/ като работодатели от една страна и от друга-
Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, представляван от Я.Т., Синдиката „Образование“ към
Конфедерацията на труда „подкрепа“, представляван от председателят д-р
Ю.П. и Независимия учителски синдикат към Конфедерация на независимите
синдикати в България , представляван от председателя А.Т.. Този КТД е в
сила от 26.11.2020г. и е със срок на действие- две години. В него, съгласно
чл.10, ал.3 от КТД, прекратяването на трудовите правоотношения по чл.328,
ал.1, т.2 и т.3 от КТ с работници и служители, членове на синдикатите, страна
по договора е след предварително съгласие на съответната синдикална
организация в образователната институция.
Видно от служебна бележка изх.№13 от 04.10.2021г. се установява, че
ищецът ХР. Л. Г. е членувал в СС “Подкрепа“ към ПГСС “Ц.Й.“- гр.П. за
периода месец януари 2017г. до месец юли 2021г.
От представените от ищеца три броя болнични листове /съдържащи се
на листове 13, 14 и 15 от досието на делото/ е видно, че за периода от
12
16.07.2021г. до 12.09.2021г., същият е бил във временна неработоспособност
поради общо заболяване с диагноза “увреждане на лумбо- сакралните
коренчета, некласифицирани другаде“, като през визирания период ищецът е
бил предимно на домашно- амбулаторен режим на лечение.
От Заповед №593 от 16.07.2021г. на директора на ПГСС “Ц.Й.“-П. е
видно, че считано от 01.08.2021г., длъжността „завеждащ, административна
служба“- 1 щатна бройка е трансформирана в длъжност“ старши учител-
теоретично обучение- 1бр.
В показанията си св.Н. Г.а- /съпруга на ищеца/ се сочи, че докато е
заемал длъжността „завеждащ, административна служба“ в ответното
училище, съпругът и е изпълнявал много функции. Сондирал мнение за
договори, за цени и след това ги предоставял на ръководството на училището,
за да бъдат одобрени и сключени като договори за пожаро известяване,
договори за облекло, поставяне на емблемата на училището, договори за
различна ремонтна дейност. Ищецът работел и като шофьор, като превозвал
служители на училището до различни държавни институции, в частност
главната счетоводителка до Общината, до НОИ, до НАП. Освен всичко това
ищецът отговарял за всички ремонтни дейности и възникнали повреди в
сградата на училището. Закупувал препарати за селскостопанска продукция,
храна за животните, храни и напитки, когато в училището предстояло някакво
тържество и е организирал същото. Същият поръчвал и спортни облекла,
свързани със съответното мероприятие в училището. Превозвал учителите за
участието им в семинари извън града.
Според показанията на свидетелката, функциите на шофьор към
момента се изпълняват от различни служители. Същата допълва, че ищецът е
бил член на КТ „Подкрепа“. Във връзка с връчването на документите за
уволнение на ищеца, свидетелката обяснява, че на 16.07.2021г. след 10:30
часа, съпругът и се обадил по телефона и и казал, че не се чувства добре.
Ищецът звучал много притеснено и отчаяно по телефона, поради което
свидетелката напуснала работа и отишла на място в ответното училище.
Качила ищеца в автомобила си и го закарала при личния лекар, където бил
обстойно прегледан. Личният лекар я посъветвал да закара ищеца вкъщи и да
го остави да си почине. Междувременно му издал болничен лист.
Свидетелката взела болничния лист и след като закарала съпруга си вкъщи,
13
занесла болничния лист в училището. След това свидетелката отишла на
работа. Вечерта ищецът и обяснил какво се е случило преди обяд, а именно,
че секретарката на директора му се била обадила по телефона и му казала, че
имала да му съобщи не много добра новина за уволнение. Ищецът и казал, че
няма очила и ще се върне да ги вземе, след което ще се качи при нея, за да
прочете каквото трябва. В момента, в който слизал по стълбите се почувствал
неразположен и тогава се обадил на съпругата си, за да предприеме някакви
действия. След първият болничен лист здравословното състояние на ищеца се
влошило и се наложило да влезе в болница за 5 дни. След това му бил
издаден нов болничен лист за 20 дни, след което отново бил на преглед и
болничния лист бил продължен за още 20 дни до 12.09.2021г.
Междувременно първият болничен лист бил обжалван в ДКЦ „Здраве“, като
бил потвърден от комисията, като законосъобразен. Вторият болничен лист
също бил обжалван пред ТЕЛК - П. и потвърден.
В показанията си св. Г.Й.А. /секретар в ПГСС “Ц.Й.“/ се сочи, че
първоначално ищецът е заемал длъжността „снабдител, доставчик“ и
трудовите му задължения са включвали снабдяване на училището с каквото е
необходимо, с материали и доставки от различен характер. През 2010г.,
ищецът бил предназначен на длъжност „завеждащ административна служба“.
Според свидетелката на 16.07.2021г. в 11:30 часа на ищеца му било връчено
предизвестие за уволнение като на този ден свидетелката се обадила на ищеца
по телефона да се качи в дирекцията, за да се запознае с предизвестието.
Ищецът се явил, видял документа и казал, че не вижда без очила. Взел си
очилата, прочел предизвестието и казал, че няма да го подпише, тъй като
първо ще си направи консултация. Обадил се по телефона, излязъл от стаята и
повече не се върнал. Свидетелката се опитала да звънне по телефона и да
извика ищеца втори път, но последния не и отговорил. Свидетелката допълни,
че след обедната почивка към 13:30 часа съпругата му донесла болничен
лист.
При извършена констатация в съдебно заседание, проведено на
22.02.2022г, районния съд е извършил констатация по оригинала на трудовата
книжка на ищеца и е установил, че след прекратяване на процесното
правоотношение, считано от 20.12.2021г., ищецът е встъпил в трудово
правоотношение с друг работодател.
14
Видно от заключението на съдебно- икономическа експертиза се
установява, че в щатното разписание на училището, в сила от 01.08.2021г.,
длъжността „завеждащ, административна служба“ не съществува. В
предходното щатно разписание, в сила от 01.04.2021г. тази длъжност
фигурира като една щатна бройка. Според констатациите на вещото лице за
периода 02.01.2019г до 16.07.2021г. при ответника се съхраняват множество
пътни листове за лек автомобил, съдържащи подписи на ищеца върху
позиции както следва: приел автомобила технически изправен, разрешил
излизането. налични са и пътни листове за земеделски машини, върху които
подписите на ищеца са положени в позиция „ завеждащ административна
служба“. Налични са и актове за издаване и приемане на извършени
механизирани работи в учебно- опитното земеделско стопанство на
ответника, върху които подписите на ищеца са положени на позиция
„съгласувал акта като завеждащ административна служба“. За периода
02.01.2019г. до 16.07.2021г. вещото лице е установило наличие на 34 броя
фактури за покупки на ответника, върху които на позиция „получено от“ е
записано името на ищеца и е положен подпис, основание за издаване на
фактурите е: царевица, ечемик, шпрот, овес, резервни части за автомобил и
смяна на такива, патрон за секретна брава, ваза, мушама, салфетки, вилици,
чинии, чаши, домакински потреби, котлон, тенджери, подаръчни торбички,
тапи, помпа за вода, торове, санитарни таблетки, смяна на гума на трактор,
ремонт на кафе машина, строителни и В и К материали, годишен технически
преглед, сувенири, бояджийски материали, обслужване на автоклиматик,
гуми- монтаж и демонтаж, ремонт на преден мост, автомивка автомобил и
бидони.Вещото лице заключава , че размерът на БТВ на ищеца е 1163,75лв.
Уточнява се от вещото лице в съдебно заседание вещото лице, че БТВ за
периода от 01.08.2021г. до 20.12.2021г. е в размер на 5411,44лв. Във връзка с
приспадане на пенсията, вещото лице като сума приема размер на пенсия от
788,78лв. и след приспадането и за периода 01.08.2021г. до 20.12.2021г.
размерът на получената пенсия е 3 667,83лв. и като се приспадне от
5 411,44лв. остават дължими 1 743,61лв.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящата
въззивна инстанция от правна страна приема следното:
Решението на Пазарджишкияг районен съд е валидно - постановено е
от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма и в рамките на
15
правораздавателната му компетентност.
Въззивната жалба е допустима- налице е предписаното от закона
съдържание, обжалва се невлязло в сила решение на първоинстанционния
съд, подадено е в законоустановения двуседмичен срок от надлежна страна,
имащи правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество им, въззивната жалбата е неоснователна.
В конкретният казус, при разглеждането на спора първоинстанционният
съд е събрал съотносимите към спора и сочени от страните доказателства.
Въз основа на тях е достигнал до изводи, че предявените обективно
съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са
основателни и ги е уважил.
Тези крайни правни изводи на съда, настоящата инстанция няма
основания да не приеме за основателни.
Въззивната инстанция няма основание да сподели възражението
изложено във въззивната жалба в насока, че неправилно
първоинстанционният съд се е произнесъл по ненаведен в исковата молба
порок за отмяна на уволнението- не е ясно на кое от двете основания по
чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратен трудовия договор.
Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ включва две самостоятелни
основания за уволнение- закриване на част от предприятието и съкращаване в
щата. По тази причина, за да е законно уволнението, в заповедта за
прекратяване не е достатъчно да се посочва само законовата разпоредба, но
следва и да се уточнява, по коя от двете хипотези е извършено уволнението.
На основание чл.335, ал.1 от КТ, трудовият договор се прекратява
писмено. Законът не сочи конкретното съдържание на писменото
волеизявление (акт) за прекратяване, но по аналогия с указанията за
минималното задължително съдържание на трудовия договор по чл.66, ал.1 от
КТ, в него следва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника
длъжност, основанието и момента на прекратяване на трудовия договор.
Основанието следва да се посочи с характеризиращите го по закон признаци,
които го отличават от другите прекратителни основания, за да има
работникът яснота за уволнението и да може да се защити срещу
незаконността му,както и поради различие в правните им последици.
Законосъобразното упражняване от работодателя на правото на уволнение
16
подлежи на контрол от съда, в случаите, когато е оспорено от работника или
служителя чрез иск по чл.344 ал. 1 от КТ. За извършването му обаче трябва да
съществува яснота, на което от предвидените в закона основания
работодателят е упражнил правото си. Това налага изискването във всички
случаи на прекратяване на трудовия договор работодателят да излага мотиви
за основанието, на което извършва прекратяването. Доколкото изложените
към заповедта за прекратяване на трудовия договор мотиви са именно във
връзка с осъществяване на правото на защита на работника или служителя, то
липсата на такива ще е основание за незаконност на прекратяването. Няма
законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на
правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически
основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали
волята на законодателя, какъвто настоящият случай обаче не е. При
прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, отправено от
работодателя до работника или служителя, противоречието между
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в
предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение основание, също
обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение, доколкото за
работника и служителя не съществува яснота на какво основание договора му
е бил прекратен за да защити правата си. В този смисъл са Решение
№93/08.04.2011г. по гр.д.№1141/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение
№4/27.01.2014г., постановено по гр.д.№4608/2013г. по описа на ВКС, IV г.о.;
Решение №346/23.07.2010г. по гр.д.№468/2009г. на ВКС, ІV г.о. и Решение
№462/17.06.2010гд. по гр.д.№789/2009г., ІІІ г.о.
В процесната уволнителна заповед №592/16.07.2021г. на Директора на
ПГСС „Ц.Й.“- гр.П., както чрез цифрово посочване на конкретна разпоредба
от КТ, така и чрез текстовото възпроизвеждане на съдържанието й, са
включени две самостоятелни основания за уволнение-закриване на част от
предприятието и съкращаване в щата, като не са изложени каквито и да е
мотиви, кое е относимото към прекратяване трудовото правоотношение на
ищеца. Налице е противоречие в соченото от работодателя основание за
уволнение в предизвестието от 16.07.2021г. и заповедта за прекратяване на
трудовия договор от 16.07.2021г.
Горното води до извод, че оспореното с исковете уволнение е
17
незаконно- не са посочени с необходимата конкретност, в предвидената за
това писмена форма, фактическите му предпоставки в определена от закона
хипотеза, съответни и на отразеното във връченото предизвестие.
С оглед така констатираното, няма основание да се приеме в случая
възражението, че това нарушение след като не е наведено като порок в
исковата молба, то следва извод за незаконосъобразност на постановената
заповед за уволнение. Нещо повече, в случая в стр.3 от исковата молба са
налице конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваната процесна
заповед.
Не следва да се приема за основателно и възражението в насока, че е
налице яснота за работника относно правното основание, на което се
извършва уволнението. След като в заповедта са налице две основание за
прекратяване на трудовия договор, то няма основание да се зачита
отправеното предизвестие, данните за които са, че не е налице редовно
връчване, респ. налице са доказателства, че ищецът е бил в болнични,
съобразно представения болничен лист.
При тези данни следва да се счете, че районния съд правилно е приел,
че трудовият договор не може да бъде прекратен едновременно и на двете
основания посочени в Заповед №596/16.07.2021г. и Предизвестието, а
именно- чл.328, ал.1, т.2 от КТ- закриване на част от предприятието и
съкращаване на щата, както и че Заповедта за уволнение е немотивирана.
Тази констатация на практика е и самостоятелно основание за отмяна на
обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение без да
налице основание за обсъждане на останалите възражения. За пълнота поради
обстоятелството, че от страна на процесуалния представител се навеждат
отново възраженията изложени в отговора на исковата молба, във въззивната
жалба, то следва да се посочи следното, че от работодателя са допуснати
нарушения на разпоредбите на чл.333, ал.4 от КТ и ч.333, ал.1, т.4 от КТ,
респ. на чл.329, ал.1 от КТ.
В конкретният казус, действително следва да приеме, че така
издадените Предизвестие и Заповед са незаконосъобразни, тъй като
работодателят е извършил уволнението без да изпълни изискванията на
закрилата по чл.333, ал.4 от КТ- без да поиска предварително съгласие преди
уволнението от синдикалния орган в ПГСС - гр.П..
18
В този аспект следва да се посочи, че съгласно правилото на чл.344,
ал.3 от КТ, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква
предварително съгласие на синдикален орган и такова съгласие не е било
искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за
уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия
спор по същество.
По делото е приложена Служебна бележка с изх.№13/04.10.2021г.,
издадена от И.Г.- Председател на синдикалната секция /СС/ „Подкрепа” към
ПГСС „Ц.Й.”- гр.П. от която се установява, че ищецът е бил член на СС на
Конфедерация на труда /КТ/ „Подкрепа” към ПГСС „Ц.Й.”- гр.П.- в периода
от м.януари 2017г. до м.юли 2021г., включително. От страна на ответникът-
работодател следва да се посочи, че нито в отговора си, нито в срока по
чл.312, ал.2 от ГПК е оспорил това обстоятелство.
В случая не се установява по делото от страна на последния да
ангажира каквито и да е било доказателства в насока, същият да е искал и
съответно да е било дадено предварително съгласие за уволнението на ищеца
от ръководството на СС на КТ „Подкрепа” към ПГСС „Ц.Й.”- гр.П..
Основанието за тези изводи се основава на клаузата визирана в чл.10, т.3 от
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование №Д01-197/17.08.2020г. където е уговорено, че работодателят не
може да уволни работник или служител, член на синдикатите, поради
съкращаване на щата или намаляване обема на работа без предварителното
съгласие на съответната синдикална организация в образователната
институция.
След като е налице такава липса на предварително съгласие на
синдикалното ръководство на СС на КТ „Подкрепа” към ПГСС „Ц.Й.”- гр.П.
за уволнението на Г. за който е установява, че е синдикален член, поради
съкращение в щата или намаляване обема на работа, преди уволнението е
незаконно на това основание, съгласно чл.344, ал.3 от КТ. Тази разпоредба не
е спазена, поради което уволнението подлежи на отмяна като незаконно само
на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество. В този
смисъл са: Тълкувателно решение №4 от 17.12.2013г. по тълк.д.№4/2013г. на
ВКС, ОСГК и Решение №181 от 17.01.2019г. по гр.д.№ 843/2018г. на ВКС, ІІІ
г.о.; Решение №63 от 31.03.2014г. по гр.д.№1265/2013г. на ВКС, ІІ г.о.;
19
Решение №226 от 23.06.2014г. по гр.д.№ 6877/2013г. на ВКС, ІVг.о.
Предвид на изложеното не може да бъде споделено възражението в
насока, че от синдикалната организация се изисква само становище, чиято
липса не се отразява на законността на уволнението. Напротив,
формулировката в КТД от 2020г. е: „след предварително съгласие на
съответната синдикална организация“, същият израз /а не например „мнение“,
„становище“ и подобни/ е използван и в ал.4 на чл.333 от КТ. Тази
формулировка няма друго тълкуване, освен че предварителното съгласие е
условие за законността на уволнението. В този смисъл е тълкувателно
решение №4 от 17.12.2013г. на ВКС по т.д.№4/2013г., ОСГК.
Няма основание да се приеме за основателно и възражението на
работодател за момента, към който следва да е налице основанието за
закрила. Действително не са налице данни към 01.08.2021г., ищецът да бил
член на синдикалната организация, с оглед на цитираната по- горе служебна
бележка, но релевантният момент за преценката дали е налице защитата по
чл. 333 от КТ е не денят на прекратяването на трудовото правоотношение
(което прекратяване настъпва по право с изтичането на срока на
предизвестието), а моментът на връчване на т.нар. предизвестие, което в
случая е от 16.07.2021г., което е пораждащата конститутивно действие
заповед за уволнение. Основанието за тези изводи се извежда, че в случая
твърденията на работодателят са в насока, че на Г. са му били връчени
едновременно „предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение“, т.е. трудовото правоотношение е прекратено, без да се
спазва срокът на предизвестието, като не се уточнява дали предизвестието и
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са материализирани
в един и същ акт, но под „уволнителна заповед“ се има предвид именно
предизвестието.
Няма основание да се приеме за основателно възраженията в насока, че
от заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява, че
длъжността Завеждащ административна служба“ вече не съществува.
Неоспорени са в случая показанията на св.Н. Л. Г.а, от които се
установява конкретно изпълняваните трудови функции от ищеца. Тези
показания са в относимост и с установените трудови функции в заключението
на вещото лице М.Л.. В същото по безспорен начин се установява, че при
20
ответника се съхраняват множество пътни листове за лек автомобил и
земеделски машини, подписани от доверителя ми, налични са и актове за
издаване и приемане на извършени механизирани работи в учебно- опитното
земеделско стопанство на ответника, също подписани от ищеца, както и че са
налични 34бр. фактури за покупки, подписани от последния. Съгласно
заключението на вещото лице след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните дейностите описани в длъжностната
характеристика на доверителя ми са извършвани от длъжностите: домакин,
механик, документалист, директор, гл. счетоводител, синдикални дейци. При
тези данни следва да се приеме, че към момента на уволнението на ищеца, а и
след това въобще не може да се приеме, че е налице преустановяване на
трудовите му дейности, за да се обсъжда наличие на „закриване на част от
предприятието” или „съкращение на щата” по смисъла на чл.328, ал.2, т.1 от
КТ. На практика е установено в заключението на вещото лице на експертизата
е, че към момента на извършването й- са продължили да съществуват по
новото щатно разписание /домакин, документалист, шофьор, счетоводител/,
като заеманата от ищеца длъжност е сходна по трудови функции и
професионални изисквания и квалификация със същите. В такава хипотеза
следва да се счете, че извършването на подбор е задължително, а такъв не е
проведен, което е и основание за извод, че уволнението е извършено в
нарушение на чл.329, ал.1 от КТ.
Няма основание да не се приеме, че в конкретният случай,
работодателят е нарушил защитата на ищеца предвидена в чл.333, ал.1, т.4 от
КТ, тъй като последния е уволнен по време на ползване на отпуск за временна
неработоспособност /болничен/, тъй като Заповедта за уволнение е връчена
по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност.
Доказателствата в тази насока са категорични и те са обективирани в
показанията на св.Н. Л. Г.а. От същите се установява, че след като ищецът е
бил извикан от секретарката на директора, той е отишъл при нея, тя му е
съобщила, че ще го уволняват, той е слязъл да си вземе очилата, за да прочете
документа и е почувствал здравословен проблем. Обадил се е на
свидетелката- негова съпруга след 10,30ч. на 16.07.2021г., че не е добре, тя го
е взела с кола от гимназията, закарала го е до лекаря, който му е издал
болничен лист и тя е занесла болничния лист в гимназията.
21
Показанията на този свидетел са в относимост с часа на издадения
Болничен лист от 16.07.2021г., издаден от д-р С.Т., а именно в 11,10ч.,
изписан най- отдолу, в ляво на листа /CRTD 11:10/. В тази насока няма
основание да се кредитират показанията на св.Г.Й.А. във връзка с връчване
документи за уволнението на ищеца- 11,30ч. Мотивът затова са, че тези нейни
показания са в противоречие с часа на издаване на болничния лист- 11,10ч.
Отделно от това, на гърба на Предизвестие изх.№ 326/16.07.2021г. е вписан
отказ на ищеца /първи абзац 1/. В тази връзка следва да се отбележи, че от
самия начин на това изписване не може да стане ясно къде е оформен и пред
кого е оформен- има подпис, но няма име. Съответно е налице хипотеза на
невъзможност при която, ищецът Г. в 11,10ч. да е при лекар, а в 11,30ч.- да е
отказал връчване на документи за уволнението му.
По отношение иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
С оглед основателността на претенцията за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, която има характер на главна по отношение
на втория иск, правилно е уважен иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, като ищецът
бъде възстановен на предишната му работа, а именно на длъжността
„Завеждащ, административна служба“, която е заемал преди уволнението в
ПГСС „Ц.Й.“- гр.П..
По отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ,
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД:
Няма основание да не бъде приет за основателен и този иск с оглед
основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и последващо събраните
доказателства пред въззивната инстанция.
Предпоставките за това са налице в настоящия случай, а именно:-
уволнението на съответния работник или служител да бъде признато за
незаконно;- работникът или служителят да е претърпял вреди, имащи
имуществен характер; -претърпените вреди да са следствие от незаконното
уволнение.
Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се определя на базата на
последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено на
длъжността, за която е прекратено трудовото правоотношение.
Заключението на съдебно- счетоводната експертиза не е оспорено, като
общата сума възлиза на сумата 5411,44лв. Размерът на този иск е уважен
22
изцяло.
В случая, няма основание да не бъдат приети, като правилни изводите
на първоинстанционният съд по предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 във вр.
чл.225, ал.1 от КТ по отношение на допустимостта му и основателността му,
включително и размера му. В подкрепа на изводите му е и Решение №98 от
04.04.2000г. по гр.д.№ 1083/1999г. на ВКС, ІІІг.о., което и мотивира
настоящата инстанция да не приема възраженията на жалбоподателят в тази
насока, касаеща определения размер на обезщетение и допустимостта на този
иск.
Предвид на гореизложеното, споделяйки изцяло крайните правни
изводи на първата инстанция, въззивният съд приема, че следва да остави без
уважение подадената въззивна жалба, неприемайки изложените в нея
възражения, като неоснователна и потвърди изцяло обжалваното решението,
като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, настоящата инстанция приема, че следва да
присъди в тежест на въззивника, направените от въззиваемата страна
съдебно- деловодни разноски- адвокатски хонорар пред въззивната инстанция
в размер на 1250лв.
Предвид на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №240/08.03.2022г., постановено по
гр.д.№20215220103425 по описа на РС- П..
ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско стопанство „Ц.Й.“-град
П., представлявана от директора инж.Г.И.Г., да ЗАПЛАТИ на ХР. Л. Г., с
ЕГН ********** от гр.П., ул.“Х.К.“ №8, сумата от 1250лв.- адвокатско
възнаграждение заплатено пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок, считано от
15.06.2022г. обявена на страните, при наличие на предпоставките на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
23
Членове:
1._______________________
2._______________________
24