Решение по дело №9953/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4815
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20195330109953
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер     4815                                Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    ХV граждански състав

 

На 16.12                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 09.12.2019 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  9953 по описа на съда за   2019 година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

 Ищцата В.К.В. - Т. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № *** г. на Д. на ответната страна, да я възстанови на предишната й работа, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода ****г. – 15.10.2019 г. в размер на 8 849, 52 лева, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му а. възнаграждение.

Ответникът СУ „**“  оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за прихващане, като моли съда при уважаване на исковете, да прихване от присъденото на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението изплатените от ответника на ищцата обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.1 от КТ в разбер общо на 5 796, 76 лева бруто (4 988, 14 лева нето). Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й а. възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от  представените в тази насока писмени доказателства е видно, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответната страна от ****г., последно като „****“. С процесната Заповед, връчена й на 15.04.2019 г., считано от ****г., трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щат ****поради разформироване на п..

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 25.11.2019 г. на в.л. по ССЕ З.М., действително с утвърдените със Заповед № ***г. на Д. на ** Длъжностно разписание и Поименно разписание на длъжностите и работните заплати, и двете в сила от 31.01.2019 г., са били определени десет щатни бройки за длъжността, заемана от ищцата - „***“, а по утвърдените със Заповед № ***г. на Д. на ответното у. Длъжностно разписание на персонала и Поименно разписание на длъжностите и работните заплати, и двете в сила от 17.09.2018 г., са били определени девет щатни бройки за заеманата от ищцата до уволнението й длъжност „****“.

При така установената фактическа обстановка, доколкото към момента на уволнението на ищцата – ****г., не само не е било налице съкращаване в щата, но и е била увеличена с една щатна бройка заеманата от нея длъжност, съдът намира, че действително основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с В.В. – Т. е несъставомерно, а оттук - че процесната заповед се явява незаконна и като такава следва да бъде отменена. Предвид уважаването на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и акцесорния му характер, като доказан по основание следва да се уважи искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и ищцата да се възстанови на предишната й работа.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, направената от съда в съдебното заседание по делото на 09.12.2019 констатация от оригинала на трудовата книжка на ищцата и посоченото заключение на ССЕ, след датата на прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника – ****г., В.В. – Т. не е започнала работа по друго такова до момента, а последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението й пълен отработен месец (* е било в размер на 1 4741 92 лева. Същевременно, с процесната Заповед е било разпоредено на ищцата да се изплатят обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен двумесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение в брутен размер на 2 898, 38 лева, което й е било изплатено, а освен това й е било изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в общ брутен размер 2 898, 38 лева – поради което, предвид отмяната на Заповедта за уволнение на ищцата, тези суми се явяват изплатени й на отпаднало основание и следва да бъдат възстановени от нея на ответната страна.

При така установената фактическа обстановка и предвид направеното от ответника с отговора на исковата молба и прието от съда възражение за прихващане, съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ също се явява доказан по основание, но от полагащото се на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението в размер на 8 849, 52 лева следва да се прихванат изплатените от ответника на отпаднало основание обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ в общ брутен размер от 5 796, 76 лева и този иск да се уважи до размера от 3 052, 76 лева, като за разликата над уважения до пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан поради извършеното прихващане.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 500 лева - платено а. възнаграждение, а в полза на бюджета на съебната власт по сметка на съда – 222, 11 лева ДТ за трите уважени иска и 120 лева депозит за ССЕ.

С оглед на отхвърлената част от исковете ищцата следва да заплати на ответната страна разноски по съразмерност за а. възнаграждение в размер на  400 лева.

Предвид фактическата и правна сложност на спора и цената на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и на възражението за прихващане, съдът намира, че направените от всяка от страните възражения за прекомерност на заплатеното от другата страна а. възнаграждение за пълномощника й, се явяват неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № *** г. на Д. на СУ ***** представлявано от Д. Д.Н.Г., със съдебен адрес:***, ** а. Т.Д., с която,  считано от ****г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щат ****поради разформироване на п., е било прекратено трудовото правоотношение с В.К.В. - Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, ,. И.Н., КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата НА ПРЕДИШНАТА Й РАБОТА - „****“.

ОСЪЖДА СУ **** с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА В.К.В. – Т., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, обезщетение за оставането на ищцата без работа поради уволнението й през периода ****г. – 15.10.2019 г. В РАЗМЕР НА 3 052, 76 лева, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 222, 11 лева държавна такса И 120 лева депозит за ССЕ, КАТО иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за разликата над уважения до пълния предявен размер от 8 8492, 52 лева - поради прихващане с насрещно вземане на ответника – изплатени на ищцата на отпаднало основание обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ в общо брутен размер от 5 796, 76 лева, ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА В.К.В. – Т., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА СУ *** с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 400 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му а. възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й а. възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 23.12.2019 г.

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.