Р Е Ш Е Н И Е
№260179/31.8.2020г.
гр.Варна,31.08.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16225 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано на база предявена
искова молба от М.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.Т.,***, „*“
против ответника ГД „Г. П.“ при *, със
седалище и адрес на управление: *.С исковата молба са предявени в условията
на обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове, като отправеното сък
сезиращата ВРС искова молба искане по см. на чл.127, ал.1, 5 ГПК искане (прецизирано
с уточнителната молба)е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъден ответника Главна дирекция „Г.
П.“ при * с административен адрес: * да заплати на ищцата М.Д. следните суми:
СУМАТА от 1127,75.лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 181,89 часа, за целия процесен период 15.10.2016г. до 30.09.2019г. по конкретния иск, получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 09.10.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата;
СУМАТА в общ размер на 100 лв., представляваща лихва
за забава на осн. чл.86 от ЗЗД върху главницата от 1127.75 лв., изчислена
върху всяко неплатено задължение -допълнително възнаграждение за извънреден
труд за периода от 01.07.2017г.-30.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване
на иска, както следва: за месец окто*и 2016г. - главница в размер на 21.27 лв.,
съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от 01.11.2016г до 07.10.2019г.;
за месец ное*и 2016г. - 0 лв.; за месец деке*и 2016г. - 0 лв.; за месец януари
2017г. 0 лв.; за месец февруари 2017г. - 0лв.; за месец март 2017г. - главница
в размер на 21.27 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от
01.04.2017г до 07.10.2019г.; за месец април 2017г. - главница в размер на 35.34
лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от 01.05.2017г до
07.10.2019г.; за месец май 2017г. - главница в размер на 35.34 лв., съответно
лихва в размер на 3.13 лв., считано от 01.06.2017г до 07.10.2019г.; за месец
юни 2017г.- главница в размер на 63.24 лв., съответно лихва в размер на 3.13
лв., считано от 01.07.2017г до 07.10.2019г.; за месец юли 2017г. - главница в
размер на 28.52 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от
01.08.2017г до 07.10.2019г.; за месец август 2017г. - главница в размер на
57.04 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от 01.09.2017г до
07.10.2019г.; месец септе*и 2017г. - главница в размер на 49.60 лв., съответно
лихва в размер на 3.13 лв., считано от 01.10.2017г до 07.10.2019г.; за месец
окто*и 2017г. - главница в размер на 35.34 лв., съответно лихва в размер на
3.13 лв., считано от 01.11.2017г до 07.10.2019г.; за месец ное*и 2017г. -
главница в размер на 14.26 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано
от 01.12.2017г до 07.10.2019г.; за месец деке*и 2017г. -главница в размер на
6.82 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от 01.01.2018г до
07.10.2019г.; за месец януари 2018г. - главница в размер на 28.52 лв.,
съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от 01.02.2018г до 07.10.2019г.;
за месец февруари 2018г главница в размер на 21.27 лв., съответно лихва в
размер на 3.13 лв., считано от 01.03.2018г до 07.10.2019г.; за месец март
2018г. - главница в размер на 35.34 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв.,
считано от 01.04.2018г. до 07.10.2019г.;за месец април 2018г. - главница в
размер на 14.26 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от
01.05.2018г. до 07.10.2019г.; за месец май 2018г. - главница в размер на 63.24
лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв. считано от 01.06.2018г. до 07.10.2019г.;
за месец юни 2018г. -главница в размер на 57.04 лв., съответно лихва в размер
на 3.13 лв., считано от 01.07.2018г. до 07.10.2019г.; за месец юли 2018г. -
главница в размер 42.78 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от
01.08.2018г. до 07.10.2019г.; за месец август 2018г.- главница в размер на
49.60 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от 01.09.2018г до
07.10.2019г.; за месец септе*и 2018г. - главница в размер на 35.34 лв.,
съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от 01.10.2018г. до 07.10.2019г.;
за месец окто*и 2018г. - главница в размер на 28.52 лв., съответно лихва в
размер на 3.13 лв., считано от 01.11.2018г. до 07.10.2019г.; за месец ное*и
2018г. - главница в размер на 28.53 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв.,
считано от 01.12.2018г. до 07.10.2019г.; за месец деке*и 2018г. - главница в
размер на 35.34 лв. съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от
01.01.2019г. до 07.10.2019г.; за месец януари 2019г. - главница в размер на
14.26 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от 01.02.2019г. до
07.10.2019г.; за месец февруари 2019г. - главница в размер на 14.26 лв.,
съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от 01.03.2019г. до 07.10.2019г.;
за месец март 2019г. - главница в размер на 35.34 лв., съответно лихва в размер
на 3.13 лв., считано от 01.04.2019г. до 07.10.2019г.; за месец април 2019г.
-главница в размер на 21.27 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано
от 01.05.2019г. до 07.10.2019г.; за месец май 2019г. - главница в размер на
49.60 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от 01.06.2019г. до
07.10.2019г.; за месец юни 2019г. - главница в размер на 42.78 лв., съответно
лихва в размер 3.13 лв., считано от 01.07.2019г. до 07.10.2019г.; за месец юли
2019г. - главница в размер на 42.78 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв.,
считано от 01.08.2019г. до 07.10.2019г.; месец август 2019г. - главница в
размер на 49.60 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от
01.09.2019г. до 07.10.2019г.; за месец септе*и 2019г. - главница в размер на
57.04 лв., съответно лихва в размер на 3.13 лв., считано от 01.10.2019г. до
07.10.2019г.
Исковата молба се основава на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства: През
периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. ищцата М.Д. твърди, че е полагала труд
на длъжност „командир на отделение“ в ГПУ Летище - гр. Варна към РДГП Аерогари.
Същата била на структурно подчинение към Главна дирекция „Г. П.“ при *,
гр.София. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи /З*/ ищецът
бил със статут на държавен служител.В исковата и уточнителна молби ищецът е
навел твърдения затова, че в процесния исков период действала Наредба № 8121 з – 776/ 29.7.2016 г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и
разпределението на работното време, на неговото отчитане и компенсиране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих
и почивките на държавните служители в *. Текста на чл.3,ал.3 от същата Наредба
посочвал, че при работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта –
т.е. за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч , като работните часове не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24
часов период. Твърди се, че в следващата Наредба № 8121 з – 776/ 29.7.2016 г.
липсвала изрична норма, предвиждаща превръщането на часовете положен нощен труд
в дневни,за разлика от действалата до 31.3.2015 г.Наредба 8121з- 407 от
11.8.2014 г. , която в нормата на чл. 31 регламентирала, че при сумирано отчитане
на отработеното време, общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч.
се умножава по 0,143. При наличие на твърдяната от ищеца нормативна празнота
следвало да се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. С оглед горното и въз
основа на относимите към процесения период разпоредби на З* и НСОРЗ, ищцата М.Д.
счита, че ответникът следва да й заплати исковите суми.Конкретното твърдение е,
че за периода от 12.10.2016г. М.Д. е
полагала нощен труд за времето от 22.00 ч. до 6.00 ч., в размер на 1272 часа които следвало да бъдат
приравнени към дневен с коефициент 1.143, които възлизали на 1453,89
часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд водело до извънреден от 181,89 часа, който следвало
допълнително да бъде платен от ответника. При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50 % съгл. чл.187, ал.6 З*, всеки извънреден
труд следвало да бъде компенсиран с по 6,20 лв. на час, като задължението на
ответника към ищеца за целия период възлизало на 1127,75 лева. Така положения от М.Д. труд по тримесечие е посочен
по години в исковата и уточнителна моли и в самия петитум на иска,като е
конкретизирано, че всички претенции са в нетен
размер. Твърди се още, че ответникът се намира в забава,поради което се
претендират и мораторни лихви ведно със законната лихва, конкретизирани по
размери и периоди в уточнителната молба и вписани в петитума на иска. Обективирано е искането по делото да бъдат
присъдени в полза на ищеца всички сторени съдебно- деловодни разноски, вкл. и
за адвокатска защита. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова
сметка, ***.
Предявените искове са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване като главният иск е с
правна квалификация чл. 178, ал. 1, т.
3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 З* а акцесорния с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.На последно място в исковата си молба М.Д. е обосновала избора си на РС
Варна като местно компетентен да разгледа спора по същество и е направила и
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор. На първо място ответникът намира предявените искове за допустими,
предявени пред надлежен първоинстационен съд, като не прави възражения за
неподсъдност на иска. По същество в отговора на искова молба ответникът оспорва
изцяло предявените искове – както за сбора от главни задължения, така и
акцесорния иск за законна лихва, вкл.и за мораторни лихви. Ответникът НЕ
ОСПОРВА обстоятелството
че за процесния период ищецът е заемал длъжността посочена в исковата молба.По отношение на претенцията с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1 З* и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
исковата сума, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие на преобразуване на нощен труд към дневен такъв за процесния период,
ведно със законната лихва върху цялата
сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,
КАКТО и за МОРАТОРНИ лихви - ответникът
оспорва исковете и като неоснователни и като недоказани.За процесния период твърди ответникът, че
ищецът е изпълнявал служебните си задължения па 12-часови (дневни и нощни)
работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане
па положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове
му бил заплащан на основание разпоредбата на чл. 178. ал. 1, т. 3 от З*, като
извънреден труд. При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, била приложена нормативната уредба
по специалния Закон за *. На основание чл. 187, ал. 9 от З* редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ. бр. 69 от 2014 г.. изм. и доп., бр.
15 от 2015 г., отменена с § 4 от ДР на Наредба № 8121з-776729.07.2016 г. в сила
от 02.08.2016 г.) сочи ответникът, че бил
регламентиран редът, касаещ спорния въпрос преди посочения в исковата
молба период, тъй като действащата към този момент Наредба била отменена, а
сега действащата влязла в сила на
02.08.2016 г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 81213-407 от 2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период.Към настоящия
момент, редът, според ответника бил регламентиран с Наредба № 8121 з -776 от
29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 2 Август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.99
от 13 Деке*и 2016 г.) и Наредба № 8121 з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67
от 14 Август 2018 г.).
Ответникът не възразява, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния
период. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ) обаче, според ответника, не следва да се прилага за служители на *,
тъй като по отношение на тях в процесния период действала друга Наредба, в
която липсвала изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове
положен труд в дневни с определен коефициент. Налице била и специална
нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в *, и
следователно не можело да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от
НСОРЗ. Тази разпоредба била непригодна за прилагането й към държавните
служители в *, тъй като само при кумулативното наличие на четирите необходими
предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното време; 2. работа на
смени: 3. продължителност па нощно работно време, по-малка от продължителността
на дневното и 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми), можело
да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187. ал, 1 и 3 от
З* дневното и нощното работно време
били с една и съща продължителност от 8 часа. Не било налице и работа по
трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 и чл.
250 от КТ.За да се твърди, че бил налице положен извънреден труд, който не е
заплатен от ответника, следвало, според ответника, ищецът действително да е
работил извън установеното за него работно време по график и да не му е
изплатено съответното възнаграждение, а в случая всеки положен от него час
труд, включително за извънреден и нощен труд, своевременно му бил заплащан
ежемесечно,което било видно от платежите бележки/приложени към отговора
на искова молба/. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент
1.143 било установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с
допълнително възнаграждение от 0.25 лв., а не за генериране и заплащане на
извънреден труд. В * било разрешено полагане на 8 часа нощен труд за разлика от
другите държавни служители, на които било разрешено полагането на 7 часа нощен
труд. Това твърди ответникът, че водело
до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същия се получавал от съотношението на 8 часа
дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извършело заместване по посоченото
съотношение, за служители на * същото щяло да е 8 часа дневен труд към 8 часа
нощен труд, при което се получавал коефициент 1. В тази връзка считам
ответника, че ГДГП вече изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и
своевременно положения от ищеца както извънреден, така и нощен труд.Относно
доказателствените искания: Ответникът не оспорва
обстоятелството, че за процесния период ищецът М.Д.
е заемат длъжността, посочена в исковата молба. Не възразява срещу искането за назначаване на експертиза. От своя страна
ответникът моли съда да приеме като доказателства заверени копия oт следните
документи: платежни бележки относно извършените начисления на М.Б.Д. за
периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г.Ответникът възразява против искането на ищеца за представянето на
останалите доказателствени искания, касаещи претенцията по настоящия иск,
считайки същите за неоснователни, тъй като били в голям обем и касаели
продължителен период от време. При изготвяне на експертизата, вещото лице, сочи
ответникът че има възможност да се запознае със съдържанието йм и въз основа на
тях да изготви заключението си. С оглед гореизложеното, ответникът желае ВРС да
отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани, като
присъдите в полза на ответника направените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че съдът приеме исковата молба за основателна
искането на ответника е направените от
ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер. посочен в
Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличавало
с фактическа и правна сложност.
В открито съдебно
заседание от 31.07.2020 г.след изслушване на
заключението на в.л. Д.П. по допуснатата ССчЕ приобщаване на експертното
заключение, връчване на препис от Молба за изменение на иска на насрещната
страна, съдът е допуснал изменение на предявените искове посредством
увеличаване на размерите йм по следния начин :
Иска с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за * е
изменен чрез увеличение на неговия
размер, като същият от сумата от 1127,75 лв., се счита предявен за сумата от 1295,71 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 180
часа, за периода от 15.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат от преизчисление на положения нощен труд
с коефициент 1.143, формирана по
периоди, както следва:за периода окто*и - деке*и 2016 г. - 0,00 лв.;за
периода януари - март 2017 г. - 18,56 лв.;за периода април - юни
2017 г. - 136,10 лв.; за периода юли - септе*и 2017 г. - 136,10 лв.;за
периода окто*и - деке*и 2017 г. - 55,68 лв.;за периода януари - март
2018 г. - 97,63 лв.;за периода април – юни 2018 г. - 155,23 лв.;за
периода юли - септе*и 2018 г. - 155,23 лв.;за периода окто*и - деке*и
2018 г. - 118,27 лв.; за периода януари - март 2019 г. - 81,33 лв.; за
периода април - юни 2019 г. - 146,39 лв.;за периода юли - септе*и 2019
г. - 195,19 лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 09.10.2019
г., до окончателното изплащане на задължението,
Иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД
също е изменен чрез увеличаване на неговия размер, като същият от сумата от
100,00
лв., се счита предявен за сумата
от 143,98 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение
-допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода 01.07.2017 г.-30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо число на месеца
следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, формирана по периоди, както следва:за
периода окто*и - деке*и 2016 г. - 0,00 лв.;за периода януари - март 2017
г. - 4,75 лв.;за периода април - юни 2017 г. - 31,42 лв.; за
периода юли - септе*и 2017 г. - 27,94 лв.;за периода окто*и - деке*и
2017 г. - 10,01 лв.;за периода януари - март 2018 г. - 15,11 лв.;за
периода април – юни 2018 г. - 20,09 лв.;за периода юли - септе*и 2018 г.
- 16,13 лв.; за периода окто*и - деке*и 2018 г. - 9,26 лв.; за
периода януари - март 2019 г. - 4,34 лв.; за периода април - юни 2019 г.
- 4,44 лв.;за периода юли - септе*и 2019 г. - 0,49 лв.,на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
В откритото съдебно
заседание, ищецът, представляван от адв.Т. от ВАК, желае ВРС да постанови
Решение, с което да уважи исковата претенция съобразно направено изменение по
чл. 214 от ГПК в съдебно заседание като правните си доводи за това е развил в
представените в същото заседание писмени бележки.Подържа се и искането за
присъждане на сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
В о.с.з. от 31.07.2020
г.представител на ответната страна не се явява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, в съвкупност и поотделно, по вътрешно убеждение, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С проекта за доклад
по делото, обявен за окончателен, съдът на
осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за БЕЗСПОРНО по делото, че през
процесния период страните са били в служебно правоотношение, по което ищеца М.Д. е заемала длъжността „командир на отделение“ в * към ГД ГП *, поради което е бил със статут на държавен
служител.
Т.е. липсва спор
относно наличието на служебно правоотношение между страните а и този факт се и
доказва от приобщените по делото и представени от ответника с отговора на
искова молба заверени за вярност с оригинала копия на платежни бележки за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. - 36 броя.
Спорът, както може да
бъде установено дори и само от прочита на исковата молба и на отговора на
искова молба, има правен характер и се свежда до въпроса: Полагала ли е исковия
период от време ищцата М.Д. е труд, който следва да й бъде заплатен от
ответника ?Отговорът на този въпрос следва да бъде даден на база събраните доказателства
по делото,анализ на заключението по допуснатата / необходима според съда / ССчЕ
и в съответствие с приложимите за исковия период материални правни норми.
По делото е допусната
и проведена съдебно - счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице експерт счетоводител Д.П. ВРС
възприема заключението на в.л.Д.П. като компетентно и обективно дадено.ССчЕ е
приобщена по делото на листи от 80 –ти до 87-ми вкл.
От констативно–съобразителната част на ССчЕ на в.л.П. и
вписаното в СПРАВКИ 1-5 се изяснява, че вещото лице е достигнало и извело
следните заключения : Вещото лице – експерт счетоводител Д.П. заключава, че ищцата
М.Д. за периода 15.10.2016 г. – 30.09.2019 г. има отработени часове нощен труд
1256 ,от които са й заплатени 314,00 лева.
Преизчислен положения
нощен труд в дневен с коефициент 1,143 пресмята в.л.П.,че се равнява на 1436 часа
общо а разликата след преизчислението с коеф. 1,143 –180 часа дневен труд.Извънреден труд, получен при преизчисление на
положения нощен в дневен с коефициент 1,143 , заключава вещото лице,че не е изплащан в периода 15.10.2016г. -30.09.2019г.Общия размер на сумата за така вписания и
изчислен извънреден труд за 180 часа вещото лице сочи че възлиза на 1295,71 лева. Изрично е установено чрез
ССчЕ, че нормочасовете за процесния период са 5056 ч.общо, отработени часове от 24 часови смени
общо 5577ч. общо, положен отчетен извънреден труд при 24 часово дежурство/смяна,
като разлика между нормочасовете за месеца и часовете положени при дежурства
възлиза на 521 часа, от които на М.Д. са били изплатени в размер на 3706,04 лв.
Съгласно предпоследна т.6 от
заключението на в.л.П. стойността на претендираното допълнително възнаграждение
за извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен
с коефициент 1,143 за периода от 15.10.2016 – 30.09.2019 г. е 1295,71 лева за 180 часа . Видно от т. 7 на заключението на в.л.П.,
размерът на мораторната лихва, изчислена върху всяко неплатено задължение –
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число
на месеца, следващ тримесечието на дължимо плащане до датата на предявяване на
иска възлиза на общо 143,98 лв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Безспорно
е между страните, че ищцата М.Д. е била назначен на работа при отвеника и като
такава е имала статута на държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 З*.При
тези обективни факти по делото, съдът счита, че приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е З*, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл.
142, ал. 2 З*. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период,
ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между
страните.Горният извод се налага и от приложените по делото писмени
доказателства, заключението по ССчЕ, което съдът намира за обективно и пълно и
безпристрастно.Съгласно разпоредбата на чл. 176 от З* брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на * се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от З*. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от З*
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от
З*.Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Спор между страните
няма, че за исковия период от време е имало промяна в нормативната база относно
заплащането на възнаграждението на държавните служители, които не са имали
статут на ЛРТП, а тази промяна именно е довела до образуването на воденето на
множество искови производства в цялата страна. На съда е и служебно известно, че
за процесния вид правоотношения от 02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текста
на чл. 3, ал. 3 от Наредбата гласи, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В Наредба № 8121з-776/29.07.2016г,
приложима към процесния период липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. Доколкото в последната Наредба а в и предходните / е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в * в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от КТ. По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата Д. за исковия период от време 15.10.2016
– 30.09.2019 г.е положила нощен труд от
общо 1256 часа, като ответника е изплатил сума от общо 314,00 лв./Справка 1 към
ССчЕ /.На база ССчЕ се установява и доказва, че дължимото допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен при преизчисляване на положения
нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за
периода от 15.10.2016 – 30.09.2019 г. е
1295,71 лева за 180 часа а размерът
на мораторната лихва, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието на дължимо плащане до датата на предявяване на иска
възлиза на общо 143,98 лв.
При така изложеното по-горе ВРС намира, че исковете са
напълно основателни и доказани поради което следва да бъдат уважени изцяло
по начина по който са предявени и съобразно допуснатото изменение по реда на
чл.214 ГПК.Изменението на размерите на главни и акцесорни искове посредством
увеличение на цената на исковете е сторено след приобщаване на ССчЕ като
напълно съответства на установеното чрез ССчЕ и представлява сбора от надлежно
посочените главници и лихви по тримесечия,така както са вписани в справките
изготвени от вещото лице.
С оглед изхода на спора съдът следва да определи
дължимите се разноски и такси .
Видно от л.95-ти,
ищцата,чрез адв.Т. е представила Списък по чл. 80 ГПК в който претендира един
разход – сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение. На л.96 –ти по делото
е приложен Договор за правна защита и съдействие Серия Б, № 191224/07.02.2020г.,
който договор има характера на разписка и отразява плащане в брой на адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева (двеста и двадесет
лева ) без
ДДС. Този единствен разход като доказан и по основание и по размер следва да се
присъди на ищцата. Безспорно договорът за правна защита е сключен преди
измененията в Наредба 1/2004 г. действащи от 15-ти май 2020 г., поради което и
настоящият състав счита, че не дължи произнасяне по евентуалното възражение на
ответника обективирано в отговора на искова молба по чл. 78, ал.5 ГПК.
На последно място при
този характер на спора, приложимостта на нормата на чл. 83 ГПК и на чл. 78, ал.
6 ГПК съдът следва да възложи в тежест на ответната страна дължимата се
държавна такса.
При материален
интерес от 1295,71 лв. и 143,98 лв., държавната такса е равна на 4,00 % от цената на иска но не
по-малко от 50,00 лева.В случая при предявените ОСИ таксата е равна на сбора от
51,83 лв. + 50,00 лв. = 101,83 лв.Таксата, която следва да бъде възложена в
тежест на ответника възлиза на точно 101,83 лева .
В обобщение, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 101,83 лева (сто и
един лева и осемдесет и три стотинки) представляваща
дължимата държавна такса за производството и 150,00 лева (сто
и петдесет лева ) - възнаграждение за
вещо лице.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника
ГД „Г. П.“ при *, със седалище и адрес на управление: * ДА ЗАПЛАТИ на ищцата М.Б.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***: СУМАТА от общо 1295,71 лв., (хиляда
двеста деветдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки) представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 180 часа, за периода от 15.10.2016
г. до 30.09.2019 г., получен в резултат от преизчисление на положения нощен
труд с коефициент 1.143, формирана по
периоди, както следва:за периода окто*и - деке*и
2016 г. - 0,00 лв.;за периода
януари - март 2017 г. - 18,56 лв.;за
периода април - юни 2017 г. - 136,10
лв.; за периода юли - септе*и 2017 г. - 136,10 лв.;за периода окто*и - деке*и 2017 г. - 55,68 лв.;за периода януари - март
2018 г. - 97,63 лв.;за периода
април – юни 2018 г. - 155,23 лв.;за
периода юли - септе*и 2018 г. - 155,23
лв.;за периода окто*и - деке*и 2018 г. - 118,27 лв.; за периода януари - март 2019 г. - 81,33 лв.; за периода април - юни 2019
г. - 146,39 лв.;за периода юли -
септе*и 2019 г. - 195,19 лв.,ведно със законната лихва върху главницата от 1295,71 лв., считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и СУМАТА от общо 143,98 лв., (сто
четиридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки ) представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение -допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода 01.07.2017 г.-30.09.2019 г., получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо число на
месеца следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на
иска, формирана по периоди, както
следва: за периода окто*и - деке*и 2016 г. - 0,00 лв.;за периода януари - март 2017 г. - 4,75 лв.;за периода април - юни 2017
г. - 31,42 лв.; за периода юли -
септе*и 2017 г. - 27,94 лв.;за
периода окто*и - деке*и 2017 г. - 10,01
лв.;за периода януари - март 2018 г. - 15,11 лв.;за периода април – юни 2018 г. - 20,09 лв.;за периода юли - септе*и 2018 г. - 16,13 лв.; за периода окто*и - деке*и
2018 г. - 9,26 лв.; за периода
януари - март 2019 г. - 4,34 лв.; за
периода април - юни 2019 г. - 4,44 лв.;за
периода юли - септе*и 2019 г. - 0,49
лв.,на основание чл. 178, ал.1,
т. 3 ,вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 З* и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ответника ГД „Г. П.“ при *, със седалище и адрес на управление: * ДА ЗАПЛАТИ на ищцата М.Б.Д., ЕГН **********, с адрес:
*** СУМАТА от 400,00 лева (четиристотпин
лева) - представляваща
направените в производството от ищцата разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ответника ГД „Г. П.“ при *, със седалище и адрес
на управление: * ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна СУМАТА общо 101,83
лева (сто
и един лева и осемдесет и три стотинки) - представляваща дължимата държавна такса за производството и и СУМАТА от 150,00 лева (сто и петдесет лева )- възнаграждение
за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа
на Решението .
ПРЕПИСЪТ от Решението да
се връчи на страните чрез процесуалните йм представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: