Р Е Ш Е Н И Е
град София, 10.04.2024г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА И.
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……..…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №2995 по описа за 2019г. и за да се
произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №447338 от 10.07.2018г.,
постановено по гр.дело №58296/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 158-ми състав, е
отхвърлен предявения
от ЗК„Л.И.” АД, с ЕИК *****, срещу Л.И.В., с ЕГН **********, осъдителен иск с
правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ във вр.
с чл.213 КЗ /отм./ за сумата от 308.00
лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение въз основа на сключен договор за застраховка „Автокаско” за вредите, причинени на 25.05.2014г. от виновно
и противоправно поведение на ответника в качеството му на водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№*****, управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно
с обезщетение за забава по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 10.00 лв., дължимо за периода
от 07.05.2014г. до 06.05.2015г..
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - ЗК„Л.И.” АД, с ЕИК *****, чрез процесуален представител
юрисконсулт К.К., с която се обжалва изцяло решение №447338 от 10.07.2018г., постановено по
гр.дело №58296/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 158-ми състав, с което
е отхвърлен
предявения иск с правно
основание чл.274,
ал.1, т.1 КЗ /отм./, като
са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение като
постановено в противоречие на закона и на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че
първоинстанционният съд не е анализирал всички събрани по делото доказателства,
което е довело до обосноваване
на неправилен краен извод за неоснователност на предявения иск с правно
основание чл.274,
ал.1, т.1, пр.3 КЗ /отм./. Твърди се, че по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, който е подписан от ответника и съдържанието му не е оспорено по надлежния ред, поради което
съдът е бил длъжен да го кредитира като
годно доказателство, от което
се установяват релевантните
за спора факти и обстоятелства.
Излага се, че в хода
на производството пред първата инстанция е доказано от ищеца при условията на
пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№*****, който към момента на
настъпилото застрахователно събитие – ПТП, станало на 25.05.2014г. в град
София, е нямал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В
тази връзка се твърди, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира
присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, направени пред
двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - Л.И.В., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез назначен особен представител адв.Светлин Георгиев, взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Предявен е от ЗК„Л.И.” АД, с ЕИК *****, срещу Л.И.В., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ във вр. с чл.213 КЗ /отм./.
Софийският
градски съд,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така
както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които
да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по
същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта
му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от
СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ЗК„Л.И.” АД, с ЕИК *****, срещу Л.И.В.,
с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./
във вр. с
чл.213 КЗ /отм./. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства
по делото и съобразно приложимия материален закон, поради
което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявения осъдителен
иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ във вр. с чл.213 КЗ /отм./, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни,
поради следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.213,
ал.1, изр.1 от КЗ /отм./ с плащането
на застрахователно обезщетение
застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размер
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. С нормата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, се предвижда право на застрахователя
на регресен иск срещу деликвента,
в случай, че е управлявал моторното
превозно средство в случаите,
че виновно се е отклонил от проверка за алкохол. За
да бъде успешно доказан искът
чл.274, ал.1, т.1 КЗ
/отм./ във вр. с чл.213 КЗ /отм./, следва да бъде доказан следния фактически състав: 1/.
валидно, застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка
"Каско" между ищеца-застраховател и увреденото лице към момента на настъпване на застрахователното събитие, 2/. реално субсумиране на застрахователя по имуществената застраховка – в
случая ищеца, в правата на увреденото лице, 3/. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане
срещу причинителя на вредата, т.е. да са доказани всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД, 4./ по отношение на
деликвента да е доказано наличието на обстоятелството, визирано
в нормата на чл.274, ал.1, т.1, пр.последно
от КЗ /отм./.
В настоящия случай по делото няма
спор, че първите две предпоставки са налице. От събраните по делото
доказателства се установява, че досежно застрахованият
при ищеца по имуществена застраховка “Каско” лек
автомобил марка „Форд”, модел „Фиета“, с рег. №*****,
в рамките на действието на договора, е настъпило процесното
застрахователно събитие – ПТП, станало на 25.05.2014г. в град София, на
кръстовището на бул.“България“ и бул.“Гоце Делчев“, в резултат на което на
застрахованото МПС са били нанесени имуществени щети, като ищецът е изплатил на
собственика на увредения лек автомобил застрахователно обезщетение в размер на 308.00
лв.. На следващо място съдът приема, че в конкретния случай не е доказано наличието
на третата предпоставка - за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата, т.е. да са доказани всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. В конкретния случай
съдът счита, че с оглед разпределянето на доказателствената
тежест в процеса и предвид липсата на признание на иска от страна на ответника
ищецът следва да ангажира доказателства относно механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно, че същото е причинено от виновното
и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№*****, който е напуснал мястото на ПТП, с което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, които обстоятелства се поддържат от ищеца в исковата молба. Неоснователно е твърдението на въззивника, че от събраните доказателства
се установява противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№*****, в резултат
на което е настъпило процесното ПТП. Противно на поддържаното
от въззивника от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установява, че механизма на настъпилото
ПТП е такъв какъвто е
описан в представения от ищеца двустранен констативен
протокол /ДКП/, който представлява частен удостоверителен документ и не
притежава материална доказателствена сила, а се
преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото
доказателства. ДКП е съставен от участниците в процесното
ПТП и при липса на признание на иска от страна на ответника, удостоверените в
него обстоятелства следва да бъдат доказани от ищеца при условията на пълно и
главно доказване чрез всички допустими доказателствени
средства /напр. свидетели и САТЕ/, което не е било направено, въпреки че в
изготвения проекто-доклад правилно е била
разпределена от съда доказателствената тежест между
страните за установяване на относимите по спора факти
и обстоятелства. Действително по делото по искане на ищеца – въззивник в настоящото производство, е допусната САТЕ, както
и е допуснат до разпит един свидетел – водача на увредения лек автомобил, но
поради факта, че ищецът не е внесъл определените от съда депозити, правилно
съдът след като е дал краен срок за събирането на поисканите доказателства е
заличил допуснатите доказателства и е решил делото при наличните такива. По
тези съображения СРС е обосновал правилен и законосъобразен извод, че по делото
не са събрани доказателства на база на които
да се изясни механизма на настъпване
на произшествието, съответно
наличието на противоправно и виновно деяние, извършено от водача на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№*****, както и че същият е напуснал мястото на ПТП, с което виновно се е отклонил от проверка за алкохол. При това положение липсва
основание за ангажиране на деликтната отговорност на
същия, а следователно – липсва и възникнало срещу ответника регресно
вземане от страна на ищеца – застраховател. Ето защо предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадение на крайните изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд
атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора право на
разноски има въззиваемата страна - ответник, но
доколкото по делото няма данни за реално направени такива, а отделно от това
няма и искане за присъждане на такива, съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №447338 от
10.07.2018г., постановено по
гр.дело №58296/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 158-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./