О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...02.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 32 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.А.П. *** срещу „Бизнесконсулт“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя П. П.. С молба от 04.02.2020г. в отговор на
указанията на съда, ищецът уточнява, че са предявени евентуално съединени
искове с правно основание чл.29 от ЗТР за установяване несъществуването на
вписани обстоятелства – изменение на дружествения договор на „Бизнесконсулт“ ООД и изменение на т.9 от раздел V от дружествения договор, както и
кумулативно съединен иск за обявяване нищожността на дружествения договор на „Бизнесконсулт“ ООД от 22.05.2019г. поради липсата на подпис
на един от съдружниците.
Съдът, в изпълнение
на задължението за извършване на служебна проверка за редовността на исковата
молба и наличие на процесуалните предпоставки в хода на производството,
установи следното:
Искът с правно
основание чл.29 от ЗТР е предоставен на разположение на страната, която твърди
порок на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство, като
целената правна последица е прилагането на чл.30, ал.1 от ЗТР, който предвижда
при уважаване на иска по чл.29 от ЗТР оспореното вписване да бъде заличено на
основание влезлия в сила съдебен акт. Несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.29 ал.1 ЗТР е обстоятелство, което не е възникнало валидно.
При извършваната служебно от съда преценка за допустимост на
предявените искове следва да се съобразят задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно
решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк.
дело № 1/2002г., съгласно което порочните вписвания в търговския регистър
подлежат на установяване чрез самостоятелен иск при наличието на правен интерес
от воденето му. Изводът, че разпоредбата на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ
визира защита само срещу порочните вписвания се налага както от наименованието
на самата разпоредба "Защита срещу вписване", така и от ясно
разграничените в закона характеристики и последици на вписването и обявяването.
Съгласно легалната дефиниция на търговски регистър, дадена в чл. 2 от ЗТРРЮЛНЦ,
той е единна централизирана електронна база данни, съдържаща както вписаните
обстоятелства по чл. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, така и обявените актове по чл. 5 от
същия закон, на които по силата на закон е дадена публичност.
Съгласно чл. 4, ал. 1
от ЗТРРЮЛНЦ в търговския регистър се вписват търговци, клонове на
чуждестранни търговци, както и други лица и структури и свързаните с тях
обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване, а
съгласно чл. 5 в търговския регистър се обявяват актове, които се отнасят до
търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със
закон, че подлежат на обявяване. При обявяване на представените актове по чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ,
се презюмира, че те са станали публично известни. /чл. 9, ал. 2/.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 предвижда, че трети добросъвестни лица могат да
се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното
обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. За разлика обаче от
вписаните обстоятелства, които подлежат на заличаване при успешното провеждане
на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, съответно на конститутивния
иск по чл. 74 от ТЗ,
такава възможност не е предвидена за обявените актове. Съпоставката между
нормите, уреждащи вписването и обявяването, налага извода, че вписването
доказва съществуването на вписаните обстоятелства, а обявяването доказва съществуването
на обявените актове и създава за тях презумпцията, че са публично известни, но
не установява верността на обстоятелствата, удостоверени в обявените актове.
Поради това и съдържанието на обявените актове може да се опровергава в други
съдебни производства, образувани за защита на нарушени права, без да е
необходимо предявяването на специален установителен
иск за защита срещу самото обявяване. В този смисъл са определение №
786 от 28.11.2013 г. по т. д. № 3331/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 40 от 25.01.2017 г. на ВКС по ч.
т. д. № 2070/2016 г., I т. о., ТК, с които се приема, че защитата, която
законодателят е предвидил в чл. 29, ал. 1
от ЗТР е защита само срещу вписването на подлежащи на вписване
обстоятелства и не би могло чрез разширително тълкуване, или прилагане по
аналогия да се формира извод, че тази искова защита е приложима и по отношение обявени
актове.
С оглед на
изложеното съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
иска с правно основание чл.29 от ЗТР, поради което производството следва да
бъде прекратено като недопустимо.
По отношение на кумулативно съединения иск за
обявяване нищожността на дружествения договор на „Бизнесконсулт“
ООД от 22.05.2019г. поради липсата на подпис на един от съдружниците:
Установителните
искове по чл.124 от ГПК са субсидиарни. Оспорването
на действителността на вписани /заявени за вписване в търговския регистър
обстоятелства по реда на установителния иск
имплицитно включва оспорване на материализиращите тези обстоятелства документи
/протоколи от общи събрания, устави, пълномощни и пр./. Подлежи на вписване
обстоятелството, внасящо правна промяна по отношение на дружеството. Правният
интерес от този иск е обусловен от законово определената последица – заличаване
на вписаното обстоятелство в търговския регистър – чл.29 от ЗТР. Недопустимо e предявяване на
самостоятелен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК или по чл.124 ал.4 от ГПК, ако
правната последица не би била промяна на подлежащи на вписване или вписани
обстоятелства. Доколкото в случая твърдяната промяна в дружествения договор се
изразява в изменение на т.9, водещо до пълна идентичност на текста с
разпоредбата на чл.133 от ТЗ, се
налага извода, че липсват твърдения за промяна на вписано обстоятелство въз
основа на оспорения като нищожен устройствен акт.
Също така следва да се
има предвид, че учредителните актове и решенията на
ОС нямат облигационен характер и по отношение на тях са приложими специфични
критерии, въведени в специалните разпоредби на ТЗ. Тази специфика изключва
приложимостта на нормите на ЗЗД относно тяхната недействителност, а в случая с
исковата и уточнителната молба не са релевирани твърдения за нищожност по смисъла, вложен в ТЗ.
С оглед на така изложеното и предвид предмета на производството
за установяване нищожност на дружествен договор на основание чл.124 от ГПК, при
което не се предвижда аналогична на уредената в чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ последица,
предявяването на такъв иск е самоцелно и лишено от правен интерес, защото няма
да доведе нито до заличаване на вписано обстоятелство, нито до ефективна защита
на твърдените от ищеца права.
Воден от горното,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 32/2020г. по описа на ВОС, като недопустимо на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: