РЕШЕНИЕ
гр.София,
11.10.2018
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17267
по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.274 от КЗ /отм./.
Ищецът застрахователно дружество „Б.И.“
ЕАД твърди, че на 16.06.2014г. на пътя
между гр. Русе и с. Николово е реализирано ПТП от ответника - Б.Б.М., с което са
причинени телесни травми на Й.П.Д.. Причина за ПТП е била неправилното
изпреварване от страна на ответника, който е бил водач на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******, като навлизайки в лентата за насрещно
движещи се автомобили, се блъска с движещия се по това време лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №******. Вследствие на
сблъсъка били реализирани телесните повреди на Й.П.Д., който се е движел на
дясната седалка на автомобила „Фиат Пунто“. Твърди се, че ответникът по делото
е бил без свидетелство за управление на МПС и със съдържание на алкохол в
кръвта над допустимите от закона норми. Било е образувано дело по иск на
пострадалия, с което му е била изплатена сумата от 70 000 лв., заедно с
лихвата върху нея. Поради това ищецът по настоящото дело претендира да бъде
обезщетен за сумата от 70 000 лв., заедно със законната лихва от датата на
плащането на сумите от застрахователното дружество. Моли да му бъдат присъдени
и разноски.
Ответникът чрез назначения му особен
представил адв. Ц.С. от САК оспорва иска като неоснователен и недоказан. Прави
възражение на твърдението, че Б.Б.М. е управлявал автомобила си в нетрезво
състоянието поради липса на доказателства в тази насока. Прави възражение за изтекла
погасителна давност върху претенциите на ищеца по делото, както и възражение за
зле воден процес от З. „Б.И.“ по предходното дело, за да може да се реализира
отговорността на сегашния ответник.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Към делото са приобщени Решение от
28.10.2016 по гр. д. № 11301/2014 на СГС, Решение от 17.01.2017 за ЯФГ по гр.
д. №11301/2014 на СГС и Решение 1527 от 29.06.2017 по гр. д. №1743/2017 на САС.
Въз основа на така описаните влезли в сила съдебни актове се установява
съществуването на валидно застрахователно правоотношение за собственика и
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, с покритие
предоставено от З. „Б.И.“ АД за периода от 09.03.2014 г. до 09.03.2015 г.,
съобразно писмо с изх. №23-01-345/21.05.2015 г. иЗ.. от Гаранционен фонд. З. „Б.И.“
АД е осъдено да заплати на Й.П.Д. с ЕГН: ********** сумата от общо 70 000лв.,
ведно със законната лихва от 16.06.2014 до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно с разноските. Основание
за присъденото обезщетение по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ е настъпило ПТП, при
което Б.Б.М., водач на „Фолксваген Голф“ с рег. №****** е извършил непозволено
навлизане в лентата за насрещно движение и се е блъснал челно с движещия се лек
автомобил „Фиат Пунто“ с ред. №******. Вследствие на сблъсъка са били нанесени
телесни увреди на Й.П.Д.. ПТП е установено
със Споразумение по чл. 381, ал. 5 от НПК от 28.03.2016 г. по НОХД №662/2016 на
РС Русе (влязло в сила), чиято сила е била задължителна за съда в съответствие
с нормата на чл. 300 ГПК. Съдът приема за доказано, че Й.П.Д. е бил осъден да
заплати на пострадалия Б.Б.М. сумата от 70 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените от ПТП на 16.06.2014 г. неимуществени вреди, ведно с
лихвите до окончателното им изплащане, както и разноските по делото.
По делото са представени от З. „Б.И.“ АД:
покана за доброволно изпълнение от ЧСИ А.Д.с вх.№ СД-07794/24.07.17 г по изп.
д. №20178530400417/2017 г., изпълнителен лист, иЗ.аден на 07.07.2018 г.,
Постановление за приемане на сметка за размера на дълга и определяне на
разноски от 24.07.2017 г. от ЧСИ А.Д.. Ищецът е представил и 4 бр. платежни
нареждания, които сочат, че описаните суми в Постановление за сметка на ЧСИ А.Д.по
изп. д. №20178530400417/2017 са били изплатени изцяло. С оглед на същите съдът
приема, че ЗД „Б.И.“ е изплатило изцяло дължимите на Й.П.Д. суми.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 274 ал. 2 от КЗ /отм./, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за управление на МПС. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател по гражданска отговорност на автомобил; 2. в срока на покритие на застраховката ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да е предизвикал ПТП; 3. ответникът да е управлявал автомобила без свидетелство за управление на МПС; 4. от ПТП да са настъпили вреди за трето лице; 5. ищецът да е изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца това обезщетение. Съдът приема, че са налице всички предпоставки визирани в цитираната правна норма.
Ищецът е застраховател на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******, с покритие предоставено от З. „Б.И.“ АД за
периода от 09.03.2014 г. до 09.03.2015г. В срока на покритие на застраховката -
16.06.2014г. ответникът е реализирал ПТП на пътя между гр. Русе и с. Николово, установено
от Споразумение по чл. 381, ал. 5 от НПК от 28.03.2016 г. по НОХД №662/2016 на
РС Русе, чиято сила е задължителна за съда въз основа на чл. 300 ГПК. Със
същото Споразумение по чл. 381, ал. 5 НПК се установява, че водачът е нарушил
чл. 150 от З.вП, т.е. установено е, че Б.Б.М. е неправоспособен водач и в този
смисъл е управлявал автомобила без свидетелство за управление на МПС.
Вследствие на щетите, които са причинени
от незаконосъобразното поведение на Б.Б.М., резултирало в ПТП, са причинени
неимуществени вреди на Й.П.Д., който се е движел на предна дясна седалка на лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №******. Размерът на неимуществените вреди е определен
на 70 000 лв. с Решение 1527 от 29.06.2017 по гр. д. №1743/2017 на САС.
По делото са приложени 4 бр. платежни
документи, от които е видно, че З. „Б.И.“ АД е изплатило в пълен размер
дължимата сума. По делото не са представени доказателства, че ответникът по
настоящото дело е заплатил на застрахователя предявената с обратен иск сума от
70 000лв, ведно с лихвите. Съдът установява, че всички материалноправни
предпоставки за уважаването на иска по чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ са налице.
Поради това съдът приема исковете на ЗД „Б.И.“ АД за основателни.
Ищецът
по настоящото дело навежда и твърдения, че водачът на лекия автомобил,
реализирал ПТП, Б.Б.М. е бил в нетрезво състояние, а особеният представител
възразява на това твърдение, тъй като по делото липсват доказателства в тази
насока. Съдът не намира за необходимо да изследва този въпрос, след като
претенцията на З. „Б.И.“ АД се уважава изцяло на основание липсата на
свидетелство за управление на Б.Б.М. към момента на ПТП – чл. 274, ал. 2 КЗ
/отм./.
Неоснователно е възражението на
ответника за погасяване на предявения иск по давност, тъй като регресното право
се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗ., като давностният срок
започва да тече от момента на изплащането на застрахователното обезщетение от
застрахователя. В тази светлина е и съдебната практика – т. 14 на ППВС
№7/1977г., Решение на ОСГК на ВС №117/3.XII.1962. по гр. д. №89/1962, Решение
178/21.X.2009
г. по т.д. №192/2009 г. на ВКС, Решение №449/18.11.2002 по гр. д. №1785/2001 г.
на ВКС, Решение №178/21.X.2009
г. по т.д. № 192/2009 г. на ВКС.
В случая първото преводно нареждане за
частичната сума от 31200лв. е било направено на 11.09.2017 г., докато
четвъртото и последно, с което се изплаща цялата дължима сума по ИД
20178530400417 е от 13.09.2017 г. Следователно 5-годишният давностен период не
е изтекъл, още повече, че искът е предявен още на 30.10.2014г., преди
извършване на плащането.
Възражението на ответника за зле воден
процес е неоснователно. Доказателства в тази насока липсват.
По
разноските.
Въз основа на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право да му бъдат присъдени направените такси, разноски и възнаграждение за
1 адвокат съразмерно с уважената част. В случая ищецът е платил 1200 лв.
държавна такса за обратния си иск, както и 1800 лв. за назначаването на особен
представил на ответника, и 3000лв. адвокатско възнаграждение. Следователно му
се дължат общо разноски в размер на 6000 лв.
По предявения иск ищецът е заплатил
такса от 1200лв. при дължима такава от 2800лв. Същият следва да бъде осъден да
заплати на съда в цялост дължимата такса, или още 1600лв.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.Б.М. *** с ЕГН ********** да
заплати на З. „Б.И.“ ЕАД, ЕИК ********със седалище *** и адрес на управление ***
на основание чл.274 ал.2 от КЗ /отм./ сумата от 70000 /седемдесет хиляди/лв.,
представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди по гр.д.№
11301/2013г. на СГС, ГО, 8 с-в, изм. с решение по в.гр.д.№ 1743/17г. на САС на
пострадал от ПТП, настъпило на 16.06.2014 г. на пътя между гр. Русе и с.
Николово, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 13.09.2017 г. до
окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА
Б.Б.М. *** с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ ЕАД, ЕИК ********сумата 6000
лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗД
„Б.И.“ ЕАД, ЕИК ********за заплати по сметката на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 1600лв.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: