Р Е Ш Е Н И Е № 254
Гр.Сливен, 10.11.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми ноември,
през две хиляди двадесет и втора година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Галя Г. и при участието на прокурора …….., като разгледа
докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 388 по
описа за 2022 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази
следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.
Образувано е по жалба подадена от П.С.Р., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, ***, чрез адв. Т.Р. ***, против Заповед № РД-15-1650/26.09.2022 г. на Кмета на Община Сливен. С оспорената заповед на основание чл.25, ал. 2 и чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони, СО „Изгрев", з-ще Сливен, одобрен с Решение № 928 от 30.03.2006г. на Общински съвет - Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т.1420 до о.т.1421 за осигуряване на достъп до имоти, и при спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС - публикувани обявления в два централни ежедневника, един местен вестник, в официалния сайт и на информационното табло на Община Сливен се отчуждава в полза на Община Сливен поземлен имот с идентификатор 67338.415.646, м."Сухата чешма", СО „Изгрев", з-ще Сливен; площ: 148кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; граници на имота: ПИ 67338.415.184, ПИ 67338.415.186, ПИ 67338.415.172, ПИ 67338.415.187 и ПИ 67338.415.647, с. на П.С.Р., съгласно Решение №107 от 18.07.2008г. на Сливенски окръжен съд, вписано по ЗС/ПВ с вх.рег.№2958 на 17.05.2012г., №227, том II, дв.вх.рег.№2961 от 17.05.2012г. Определено е дължимото парично обезщетение за предвидения за отчуждаване поземлен имот с идентификатор 67338.415.646 ведно с подобренията, в размер на 3 480,00лв.
В жалбата са релевирани доводи за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Развити са съображения относно неправилност на отчуждаването, с твърдение, че не са налице материалноправните предпоставки, тъй като общинските нужди могат да бъдат задоволени и по друг начин. Оспорва се и размерът на определеното дължимо парично обезщетение, като се счита, че същото е несправедливо и крайно занижено. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед на Кмета на Община Сливен, алтернативно да я измени в частта, с която е определено паричното обезщетение за предвидените за отчуждаване 148 кв. м.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата. Заявява, че оспорва заповедта в нейната цялост като твърди, че общинските нужди могат да се задоволят и по друг начин. Счита, че акта е немотивиран, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък.
Ответникът по жалбата - Кмета на община Сливен, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата, като неоснователна. Поддържа, че оспореният административен акт, като постановен при спазване на регламентираните в ЗОС материалноправни изисквания и процедура, е правилен и законосъобразен, включително и относно определеното парично обезщетение. Подробни съображения излага в писмени бележки. Моли съдът, да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
Оспорващият е с. на процесния имот видно от приложените по делото Решение №107 от 18.07.2008г. на Сливенски окръжен съд, вписано по ЗС/ПВ с вх.рег.№2958 на 17.05.2012г., №227, том II, дв.вх.рег.№ 2961 от 17.05.2012г. и скица № 15-79997 от 27.01.2022 год. издадена от СГКК гр.Сливен.
Отчуждителното производство е предприето с оглед необходимостта от реализиране на обект публична общинска собственост, а именно „Реализиране на улица от о.т 1417 до о.т.1421 за осигуряване на достъп до поземлени имоти без пътен достъп в местността „Сухата чешма“, съгласно приетия ПУП, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г., за който липсват данни, а и не се спори, че не е обжалван от оспорващия. С влезлия в сила ПУП- План за регулация на улици одобрен с решение на Общински съвет Сливен № 928 от 30.03.2006 год. се предвижда реализиране на част от улица от о.т.1420 до о.т.1421 за осигуряване на достъп до имоти. Съгласно плана за реализирането на този обект и за задоволяване на неотложна общинска нужда се налага отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 67338.415.646, м."Сухата чешма", СО „Изгрев", з-ще Сливен; площ: 148кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване с. на оспорващия.
С
обявление № ОРД-О3-792/17.08.2022 г. (л.18 по делото) до засегнатия с. на
поземления имот П.Р., публикувано в два централни (вестник „България днес"
от 20-21.08.2022 г., вестник „24 часа" от 20.08.2022 г.) и един местен
вестник (вестник „АЛО Сливен" бр.32/22.08.2022
г.), както и на интернет страницата на общината (стр.23 по делото) и на
информационното табло на Община Сливен на 17.08.2022 г., за което е съставен
протокол (приложен на л.22 по делото), Кметът на община Сливен е уведомил
заинтересованото лице за откриване на процедура по отчуждаване на поземлен имот
с идентификатор 67338.415.646, м."Сухата чешма", СО „Изгрев",
з-ще Сливен; площ: 148кв.м.
По отношение на подлежащия на отчуждаване имот Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 01.08.2022 г. от „Оценителска компания" ООД гр. Сливен с л. о. и. М. П., съгласно която отчуждавания поземлен имот с идентификатор 67338.415.646 с площ 148 кв. /л.16 ./ е оценен на 3 480 лв. За да о. пазарната цена на отчуждавания имот в общ размер на 3 480 лева, л. о. е ползвал стойност при използване на метод на вещната стойност и сравнителен метод.
Въз основа на изготвената оценка с оспорената в настоящото производство Заповед № РД-15-1650/26.09.2022 г. на Кмета на Община Сливен на основание чл.25, ал. 2 и чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони, СО „Изгрев", з-ще Сливен, одобрен с Решение № 928 от 30.03.2006г. на Общински съвет - Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т.1420 до о.т.1421 за осигуряване на достъп до имоти, е отчужден поземлен имот с идентификатор 67338.415.646, м."Сухата чешма", СО „Изгрев", з-ще Сливен; площ: 148кв.м, с. на П.С.Р., като е определено парично обезщетение в размер на 3 480 лв.
Процесната заповед на кмета на община Сливен е поставена на информационното табло на община Сливен на 26.09.2022 г., видно от представен на л.26 по делото протокол, обявена е на интернет страницата на общината (л.25 по делото). Заповедта е съобщена на оспорващия с писмо изх.№ 9400-21103/4.10.2022 г. Видно от приложена по делото обратна разписка (л.28 по делото) писмото е получено от оспорващия на 07.10.2022 г.
С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на експертизата, действащият към момента „ПУП-план За регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местности „Дюлева река", „Андреева чешма" и „Сухата чешма" в селищно образувание „Изгрев", землище гр. Сливен" е одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен и е влязъл в сила. Съгласно влязлата в сила с цитирания план улична регулация, се предвижда провеждане на улица от о.т 1417 до о.т.1421 за осигуряване на достъп до поземлени имоти без пътен достъп в местността „Сухата чешма". Част от влязлата в сила регулация засяга участък за реализиране на улица от о.т. 1420 до о.т. 1421, който се отчуждава от П.Р. и представлява ПИ 67338.415.646 с площ от 148 м2. Вещото лице посочва, че оспорения административен акт заповед № РД-15-1650/26.09.2022 г. на кмета на Община Сливен е съобразен с предвижданията на ПУП. Предвиденото отчуждаване е целесъобразно, защото по този начин се прилага уличната регулация за осигуряване на достъп до имоти без такъв. Чрез провеждането на предвидената улична регулация за имотите без достъп се осигурява градоустройствена възможност за проектиране и строителство. Принципно експерта сочи, че има и други технически решения за прокарване на улицата, но при тях ще се засегнат други имоти, за които не е ясно дали ще има съгласие от собствениците, и дали в крайна сметка изменението на сега действащия ПУП ще може да се процедира докрай. Съгласно заключението на експертизата пазарната стойност на отчуждавания недвижим имот, включващ терен с площ 148 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор № 67338.415.646 по кадастралната карта на гр. Сливен – начин на трайно ползване – ниско застрояване, включително и подобренията, попадащи в отчуждавания имот, определена при използване на методът на пазарния аналог, възлиза на 4 391 лева.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата, като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:
Производството е във връзка с отчуждаване на имот - частна собственост, за предстоящо изграждане на имоти - публична общинска собственост, и е извършено по реда на ЗОС. За да отговори на възражението на оспорващата относно извършеното отчуждаване със заповедта, съдът следва да отбележи, че същото е извършено въз основа на влязъл в сила План за улична регулация, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г., за който липсват данни, а и не се спори, че не е обжалван от оспорващия. В случая планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 от ЗУТ (в относимата редакция), е различен от плана по чл.16 ал.1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. Планът по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1-6 от закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или по реда на чл. 17 от ЗУТ - със сключване на окончателния договор, или по реда на ЗДС и ЗОС вр. чл. 205 от ЗУТ, респ. чл. 209 от ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане на обекти на публична собственост.
Съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОС за израждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е 5 години от влизане в сила на плановете и 10 години от влизане в сила на ПУП за изграждане на елементи от техническата инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ – публична собственост на държавата и общините, от влизане в сила на плановете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегия характерът на сроковете предвидени в посочения чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и изтичането им преклудира възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС. Следователно в настоящия случай ответникът е наредил отчуждаването на имот след изтичането на 10 - годишния преклузивен срок от влизане в сила на регулационния план за изграждане на процесната улица – публична общинска собственост и след като е преклудирана възможността за отчуждаването на имота по реда на ЗОС.
Съобразно обаче разпоредбата на чл. 208, ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от ЗУТ, отчуждително производство по Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, започнало след изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот. Производството за изменение на подробния устройствен план се прекратява, ако между страните се сключи споразумение за продължаване на отчуждителното производство. Очевидно, приетата след тълкувателното решение правна норма, допуска възможността за започване на отчуждително производство и след изтичане на сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ. Доколкото по делото липсват данни, че оспорващият е инициирал процедура за изменение на ПУП, съдът приема, че липсва основание за спиране на производството по отчуждаване.
Общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС във вр. с § 7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Улиците са имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и според чл.3, ал.2 от ЗОС са публична общинска собственост. Отчуждителното производството е осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, извършено е въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, което се установи от приетото и неоспорено заключение по делото и в този смисъл съответства на целите и основанията посочени в чл.21 ал.1 от ЗОС.
Оспорената Заповед № РД 15-1650/26.09.2022 г. на Кмета на Община – Сливен е издадена от компетентен за целта орган, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗОС и е в кръга на правомощията му, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 59, ал.1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС, като е спазена писмената формата и акта съдържа правните и фактическите основания за издаването му. При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, съобразно изискванията на ЗОС и АПК, като са предприети необходимите съгласно закона действия за уведомяване на адресатите на акта за започналата процедура по отчуждаване. Заповедта е съобразена и с целта на закона и с принципа, че задоволяването на обществения интерес следва да бъде съчетано с получаването от собственика на отчуждения имот на равностойно обезщетение за отнетата собственост, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че общинската нужда не може да се задоволи по друг начин, независимо от становището на вещото лице, че принципно има и други технически решения за прокарване на улицата. Възражението на оспорващия в този смисъл съдът намира за неоснователно, поради следното : Общинската нужда, която следва да се задоволи с отчуждаване на процесния имот е изграждане на улица от о.т. 1420 до о.т. 1421 за осигуряване на достъп до имоти в съответствие с влязъл в сила ПУП-План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Андреева чешма“, „Дюлева река“ и „Сухата чешма“, СО „Изгрев“ землище гр.Сливен одобрен с решение № 928/30.03.2006 год. на Общински съвет Сливен. Съгласно това решение общинският съвет е одобрил ПУП-ПР на улици, от графичната част на който видно, че е предвидена за изграждане улица от о.т. 1420 до о.т.1421. Предвиденото отчуждаване е извършено в съответствие с влязъл в сила ПУП, което по същество не се оспорва, а и по делото няма доказателства оспорващия да е обжалвал решението на общинския съвет, поради което същото е влязло в сила. Безспорен е и факта, че оспорващият не е инициирал процедура за изменение на влязъл в сила ПУП, с оглед преценка наличието на друга възможност за задоволяване на общинската нужда.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че жалбата срещу оспорената заповед по т. 1 е неоснователна, тъй като заповедта в тази част е правилна и законосъобразна.
Жалбата срещу т. 2 от заповедта съдът намира за основателна. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОбС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Основателен е доводът на оспорващия, че определената оценка на обезщетението е занижена. Изслушаната по делото експертиза изготвена от вещото лице М.З. е дала оценка на предвидения за отчуждаване имот по-висока от определената от административния орган. В заключението на вещото лице са съобразени разпоредбите на чл. 22 от ЗОС, местоположение на имота, неговия статут, извършени сходни продажби на недвижими имоти в близък период, както и подобренията в имота – ограда и метална порта. В този смисъл съдът приема, че оценката, определена от вещото лице в размер на 4 391 лева, съответства в пълна степен на изискването по чл. 22, ал. 5 от ЗОС, като равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на пазарни цени в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план. Следователно, съобразявайки заключението на вещото лице, което изцяло кредитира, равностойното парично обезщетение за отчуждения имот с площ 148 кв.м и подобрения следва да бъде 4 391 лева определено по реда на чл. 22, ал. 5 и § 1 от ДР на ЗОС.
Изложеното налага извод, че оспореният административен акт, в частта, в която е определена оценката за отчуждения имот, собственост на жалбоподателя в общ размер на 3 480 лв., е незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Ето защо оспорената заповед следва да бъде изменена, като се увеличи оценката на отчуждавания имот от 3 480 лв. на 4 391 лв.
Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. С оглед уважаването на жалбата на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Сливен следва да заплати на оспорващия направените по делото разноски в размер на 500 лева внесен хонорар за процесуално представителство, 300 лева възнаграждение за вещо лице и държавна такса – 10 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение трето от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД-15-1650/26.09.2022 г. на Кмета на Община Сливен, с която се отчуждава в полза на Община Сливен поземлен имот с идентификатор 67338.415.646, м."Сухата чешма", СО „Изгрев", з-ще Сливен с площ: 148кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване, във връзка с изграждането на обект публична общинска собственост – част от улица от о.т. 1420 до о.т. 1421 за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПУП, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен, и е определено дължимо парично обезщетение за предвидения за отчуждаване поземлен имот, което следва да се изплати по сметка на П.С.Р. в размер на 3 480 лв, като ЗАВИШАВА оценката на дължимото парично обезщетение от 3 480 лева на 4391 / четири хиляди триста деветдесет и един/ лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.Р., срещу заповед № РД-15-1650/26.09.2022 г. на Кмета на Община Сливен в останалата част, като неоснователна.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на П.С.Р., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 810,00 (осемстотин и десет) лева, направени по делото разноски.
Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.
Решението на основание чл. 27, ал.6 от ЗОС не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: