№ 1756
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216836 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от А. В. Й. срещу
Наказателно постановление (НП) № 24-4332-007729/16.04.2024 г., издадено от
началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500,00 лева за нарушение на 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 5,
пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, неправилно, издадено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Сочи се, че жалбоподателят е наказан въз основа на НП № 23-4332-
024306/12.10.2023 г., което последният не е получавал и за което същият е
разбрал при подаване на документи. Посочва се, че лицето е работещ във
фирма, поради което движението му без автомобил е невъзможно и че до
момента винаги е спазвал правилата за движение по пътищата.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се е явил лично и не е
бил представляван.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган, не е бил представляван. В депозирани
1
писмени бележки е изложено, че АУАН и НП са издадени в
законоустановените давностни срокове и от оправомощени за това лица, че
актовете отговарят на изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а от събраната
доказателствена маса се извеждало безспорно извършването на
санкционираното административно нарушение. Сочи се, че не са налице
основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за
оставяне в сила на обжалвания акт, присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и е инвокирано възражение за прекомерност по отношение на
адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С Наказателно постановление № 23-4332-024306/12.10.2023 г., издадено
от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, на жалбоподателя
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 05.02.2024 г. и влязло в сила на 20.02.2024
г. По делото няма данни за обжалване на наказателното постановление, още
повече, че жалбоподателят в жалбата твърди, че за същото е узнал с узнаване
за обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, но не
е уточнявал да е депозирал отделна жалба и срещу това първо по ред издадено
постановление. Видно от сведенията в докладна записка (л. 27) са били
правени няколко опита за връчване на лицето на наказателното
постановление, редом с други издадени, като санкционираното лице е било
изрично уведомено за издаването им в телефонен разговор от връчителите, но
нарушителят чрез поведението си е станал пречка за връчването им лично.
На 28.03.2024 г. около 3,25 часа жалбоподателят управлявал лек
автомобил с рег. № *** в гр. София, по ул. „Ген. Гурко“ с посока на движение
от ул. „Г.С. Раковски“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Жалбоподателят
бил спрян за проверка от свидетелите И. Р. П., изпълняващ длъжността
„инспектор“ в СДВР, отдел „Пътна полиция“, и Г. К. М., изпълняващ
длъжността „младши автоконтролъор“ в СДВР, отдел „Пътна полиция“. При
проверката били изискани документите на водача и била направена справка за
2
същите в информационните им масиви (справка ОДЧ, РСОД), като се
установило, че СУМПС на водача било обявено за изгубено и оттам излизало
като невалидно. Видно от справката на водача на 27.10.2021 г. СУМПС на
водача е било отнето последно, а на 28.10.2021 г. – възстановено, след което
касателно същото са последвали само отнемане на точки. В справката за
водача обаче СУМПС е отбелязан със статус за невалидност, макар да е
издадено за периода от 03.11.2017 г. до 03.11.2027 г.
За нарушението бил съставен от И. Р. П. АУАН № 699999/28.03.2024 г. В
акта било вписано като нарушение такова по 150а, ал. 1 от ЗДвП – управление
на МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено, като в АУАН изрично било посочено, че хипотезата
касае обявено за изгубено СУМПС. Актът е бил връчен на нарушителя
непосредствено след съставянето му и лично срещу подпис. Със заповед №
513з-458/24.01.2017 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (т. 2.1) на
актосъставителя е била възложена компетеността по съставяне на актове за
нарушения по ЗДвП.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу АУАН от страна на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентичност на дадената му
правна квалификация относно нарушението по 150а, ал. 1 от ЗДвП, на
16.04.2024 г., началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“ издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал. 5,
пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева за това, че водачът
на процесните дата и място управлявал МПС със СУМПС, обявено за
невалидно, понеже е изгубено, отчитайки предходното санкциониране на
водача с Наказателно постановление № 23-4332-024306/12.10.2023 г. Със
заповед от 23.10.2019 г., акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. и заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. (т. 3.10) на наказващия орган е била възложена
компетеността по издаване на наказателни постановления по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – представените с преписката актове, заповед № 513з-458/24.01.2017
г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед от 23.10.2012 г., акт за
3
встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед от 04.08.2017 г., препис от
Наказателно постановление № 23-4332-024306/12.10.2023 г., ведно с
постъпила информация с писмо с вх. № 417678/23.12.2024 г., докладна
записка (л. 27), справка картон на водача, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи
в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно. В синхрон с
данните от горепосочената доказателствена маса са и свидетелските
показания на разпитаните пред съда свидетели – очевидци на нарушението.
Предвид това съдът счита, че показанията им не се характеризират с
тенденциозност. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно
извършваните действия по проверката и съставяне на акта на водача.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при
спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата
по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.
АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание
отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5
и т. 6 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на констатираното
нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на
обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови
разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на
нарушението.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени източници се
доказа с необходимата доказателствена тежест обективната страна на
4
процесното нарушение, а именно че на 28.03.2024 г. около 3,25 часа
жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег. № *** в гр. София, по ул.
„Ген. Гурко“ с посока на движение от ул. „Г.С. Раковски“ към бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“, като СУМПС на водача е било обявено за невалидно, тъй
като е било обявено за изгубено. От събраните в хода на производството
доказателства се установява извършване от страна на жалбоподателката от
обективна страна на нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП,
съгласно която: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“. Следователно на
посочените в АУАН и НП дата и час жалбоподателят е управлявал МПС, като
въпреки, че е притежавал СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, същото е било обявено за
невалидно поради това, че притежателят му заявил, че е изгубено. Следва да
се подчертае, че в жалбата също не се оспорва извършването на от обективна
или субективна страна на нарушението, а единствените конкретни възражения
са досежно предходно издаденото наказателно постановление, което не е
предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
От субективна страна нарушителят е действал умишлено.
Жалбоподателят е съзнавал всички елементи от обективната страна на
нарушението, въпреки което е искал и целял настъпването на
общественоопасните му последици.
Неоснователни са възражения в жалбата. На първо място бланкетни се
явяват възраженията за неправилност, незаконосъобразност и издаване на
обжалвания акт в разрез с материалния и процесуалния закон. Що се отнася до
Наказателно постановление № 23-4332-024306/12.10.2023 г., видно от
събраните по делото писмени доказателства в рамките на година преди
процесното нарушение жалбоподателят е извършил същото противоправно
поведение, за което е бил санкциониран с влязло в сила наказателно
постановление, което му е било връчено на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
5
Видно от материалите касателно връчването на това постановление,
жалбоподателят сам се е поставил със собственото си поведение в
невъзможност да му бъде връчено постановлението лично, поради което е
била приложена разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Както вече беше
отбелязано, доколкото не се събраха данни за обжалването му, а в жалбата и не
се твърди предприемането на действия в тази насока, съдът счита, че същото е
породило своите последици.
Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя в насока липсата на
нарушения на водача и необходимостта от ползването на автомобил, които
съдът отнася в насока релевиране на довод за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Видно от справката на водача, същият е бил многократно
санкциониран, включително чрез отнемане на СУМПС. Съдът намира, че
случаят не може да бъде третиран като маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства, които да занижават
обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайното проявление
на нарушенията от съответния вид. Напротив, подобно поведение по пътната
мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на
намиращите се в автомобила лица, но и на останалите участници в
движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност, още повече, че нарушението е допуснато на един от най-възловите
пътни участъци в столицата и в тъмната част на денонощието. Отделно от
това, в настоящия случай санкцията изобщо не касае отнемане на СУМПС, а
се отнася до имуществената сфера на водача, доколкото се касае за наложена
глоба.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП „Наказва се с глоба
от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4,
или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство
е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено;“. Съгласно чл. 177, ал. 5 от ЗДвП „когато
нарушението по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 е извършено повторно, наказанието е
глоба от 300 до 1500 лв.“. Съгласно параг. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП „повторност“
6
е налице, когато нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на наказателно постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение. Видно от приложения по делото
препис от Наказателно постановление № 23-4332-024306/12.10.2023 г.,
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на 150а, ал. 1 от ЗДвП, за което
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева. Този електронен фиш е влязъл в
сила на 20.02.2024 г., т.е. в случая жалбоподателят е извършил процесното
нарушение в едногодишен срок от влизане в сила на Наказателно
постановление № 23-4332-024306/12.10.2023 г., като нарушенията и по двата
фиша са от един и същи вид.
Предвид краткия срок между влизане в сила на предходното
постановление и извършване на текущото нарушение, показващо упоритост и
тенденциозност у водача да нарушава конкретни законови запрети в правилата
за движението по пътищата, обстоятелството, че нарушението е било
извършено в тъмната част на денонощието в центъра на столицата и предвид
множеството нарушения на водача, санкционирани с фишове и
постановления, които явно не са изиграли своята превантивна и възпитателна
функция до момента, съдът счита, че така наложеното наказание е било
правилно индивидуализирано в пределите от средния към минималния
предел.
По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено
като законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
007729/16.04.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция СДВР“, с което на А. В. Й., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева за нарушение на
150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА А. В. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим I”
№ 5, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в размер на 80,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8