Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
05.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря
Вилиана Русева и с участие на прокурор Д. Димитров при Окръжна прокуратура – Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 200 по описа за 2021г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Т.Р.Т. ***, депозирана срещу Решение
№ 260048/19.05.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД №
335/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно
постановление № 6848 от 23.07.2020г. на началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, като съдът е намалил размера на
наложеното на Т.Р.Т. на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от
ЗП административно наказание „глоба“ от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на
1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не е
извършил вмененото му нарушение. Изразява и несъгласие с определения от
районния съд размер на наложената му глоба. Поради това отправя искане за
отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление. В условията на
евентуалност претендира намаляване на определената глоба до минималния ѝ
размер. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, Т.Т. не се явява
и не се представлява.
Ответната страна, Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София, депозира писмено становище, в което поддържа
становището за законосъобразност на съдебното решение. В съдебно заседание
ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Т.Т. работи като
шофьор към фирма „Севан“ ООД, гр. Бургас. На 30.06.2020г. около 15.05 часа, Т.
управлявал пътно превозно средство с 5 оси, състоящо се от МПС с 2 оси, марка
„ДАФ“, модел „ЦФ 460 ФТ“, с рег. № *********, и полуремарке с 3 оси, с рег. № А
0778 ЕМ. По време на движението му по път ІІ - 74, км.5, на разстояние 2 км.
преди табелата в началото на гр.Велики Преслав в посока гр. Търговище – гр.
Шумен бил спрян за рутинна проверка от служители към Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София.
След направено измерване на
разстоянието между осите и извършена проверка с техническо средство ел. везна
DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18 /5 метра/ било установено, че измереното
разстояние между осите е 1.32 м, измерената сума от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 30.325 тона, при максимално допустимо
натоварване на оста 24 тона. Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/
единична ос на ППС е 15.370 тона, при максимално допустимо натоварване на оста
11.500 тона. Жалбоподателят превозвал пшеница. Резултатите от извършената проверка
били отразени и в издадената от проверяващите лица кантарна бележка
№1802/30.06.2020 отразяваща точното тегло на измереното ППС. От страна на
водача не били представени валидно разрешително или квитанция за платени пътни
такси в Република България за движение на извънгабаритно пътно превозно
средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
За констатираното нарушение на
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 0007682 от 30.06.2020г., в който актосъставителят посочил, че с
горното деяние била нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона
за пътищата. Актът бил съставен в присъствие на шофьора на товарния автомобил,
който го е подписал, без да изложи възражения по него. В срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН не са били депозирани допълнителни писмени възражения. При съставяне и
връчване на акта водача е бил уведомен, че съгласно разпоредбата на чл.37, ал.3
от Наредбата, може да продължи движението си с посоченото ППС след получаване и
представяне на валидно разрешително или квитанция за платени пътни такси по
реда на раздел ІV от Наредбата. Това обстоятелство било отразено в приложената
по делото Разписка от 30.06.2020г., подписана лично от жалбоподателя.
Въз основа на така
съставения акт впоследствие било издадено процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдебният състав възприел и становище относно безспорната установеност на
вмененото на водача нарушение. Наложеното на Т. наказание съдът обаче счел за
неоправдано високо, поради което изменил постановлението, определяйки размер на
глобата в размер на 1500 лева.
Касационната съдебна инстанция, след
като прецени приобщените по делото доказателства и съобрази относимата правна
уредба и становищата на страните, намира, че действително касаторът е
осъществил вмененото му правонарушение, описано коректно от правна и фактическа
страна в АУАН и в НП. В тази връзка районният съд е изложил подробни аргументи,
които настоящият съдебен състав споделя напълно. В хода на въззивното
производство е събран необходимият доказателствен материал, установяващ
съставомерните признаци на нарушението по чл.53, ал.1 от ЗП. По категоричен
начин е доказано и извършването на същото от подведеното под отговорност лице,
което на посочената в акта и в НП дата е управлявало извънгабаритното превозно
средство с тегло над максимално допустимата маса и натоварване на ос по път ІІ - 74, км.5, на разстояние 2 км.
преди табелата в началото на гр.Велики Преслав в посока гр.Търговище –
гр.Шумен, без да е било издадено надлежно разрешение от компетентните органи. При прочит на
приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към момента на
извършване на проверката измереното разстояние между осите е било 1.32 м,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.325 тона,
при максимално допустимо натоварване на оста 24.000 тона. Измереното
натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 15.370 тона, при
максимално допустимо натоварване на оста 11.500 тона. При така измерените
параметри на управляваното от жалбоподателя ППС се налага извод, че то е
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, респ. тежко по смисъла
на чл.3, т.2 от същата наредба. По делото са представени и доказателства за
това, че използваното техническо средство и ролетка са одобрени и въведени в
експлоатация по съответния ред и че към датата на проверката са били годни за
извършване на съответните измервания. С оглед на това като е приел, че със
санкционираната деятелност Т.Т. е осъществил състава на административното
нарушение по чл.53, ал.1 от ЗП, районният съд е направил съответни на приложимите
нормативни разпоредби изводи. Въззивният съд е дал и надлежно аргументиран
отговор за това в какво качество се привлича към отговорност дееца.
На следващо място, касационната
инстанция напълно споделя и изводите на районния съд за неправилна
индивидуализация на наложеното наказание. За осъщественото от дееца нарушение
законодателят е предвидил налагане на административно наказание глоба от 1000
до 5000 лева, от което следва, че правилно районният съд е счел, че при
определяне конкретния размер на административното наказание наказващият орган не
е спазил изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Налагането на административни
наказания не е самоцел и се осъществява при строго регламентиран ред. Воден от
това разбиране, законодателят е вменил задължение на санкциониращия орган да
извърши преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като
вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както
и имотното състояние на нарушителя. В случая наказващият орган не го е сторил.
Действително управлението на извънгабаритни превозни средства противно на
установените правила за това крие сериозен риск за участниците в движението и
за пътната инфраструктура. Тази особеност на правонарушенията от категорията на
процесното не освобождава органа да прецени данните за личността на дееца, в
т.ч. наличието на предходни нарушения и обществената му опасност. Фактите в
настоящото дело сочат, че това е първото подобно нарушение на касатора, което е
индиция, че деянието му има инцидентен характер. Тези обстоятелства безусловно
съставляват смекчаващи отговорността такива и следва да се отчетат при
определяне размера на наказанието. От друга страна безспорно утежняващо вината
обстоятелство съставлява неизпълнението от касатора на изискването на чл.37,
ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. да продължи движението си след получаване на
разрешително, доколкото по делото е установено, че той е продължил движението
си, без да се е снабдил с такова разрешително. При отчитане на описаните
смекчаващи и утежняващо отговорността обстоятелства обосновано районният съд е
приел, че с оглед постигане целите на наказанието, произтичащи от чл.12 от ЗАНН, на нарушителя е следвало да бъде определено административно наказание „глоба“
в размер на 1500 лева, тъй като именно наказание в този размер ще съответства
на тежестта на санкционираната деятелност, при съобразяване в същото време и на
конкретната обществена опасност на дееца и неговото имуществено състояние. В
същото време основателно районният съд е отхвърлил възможността деятелността да
бъде възприета за „маловажна“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото същото не
се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия
вид.
По тези съображения настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с
материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради
което не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяната му.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260048/19.05.2021г.
на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 335/2020г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 05.10.2021 г.