РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Девня , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20203120200291 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Мартинели” ООД гр.Варна, представлявано от М. Н.
Н. против Наказателно постановление № 03-012898, издадено на 05.08.2020г.
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.224 ал.1 КТ вр. чл.228 ал.3 КТ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева на
основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 КТ.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з и не се
представлява.В депозирана въззивна жалба се твърди , че поради създадената
глобална криза , причинена от световната пандемия , дружеството е
затруднено да изпълни даденото предписани е от ДИТ Варна.Твърди също
така , че сумата чието неизплащане е станало основание за налагане на
административното наказание не е голяма , а забавата по изплащането ще
бъде коригирана в най- кратък срок.Трърди , че размера на наложената
санкция не отговаря на тежестта на извършеното нарушение и моли НП да
бъде отменено.
1
Административно наказващия орган, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата като
неоснователна. Счита извършеното нарушение за доказано, а издаденото
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено изцяло.
Контролиращата страна – РП – гр.Девня, редовно призовани не
изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършване на проверка по спазване на трудовото
законодателство в „Мартинели“ ООД гр.Варна свидетелите М. И. М. и Д. Н.
Д.-служители в ДИТ Варна установили , че въззивника , в качеството си на
работодател , не изплатил начисленото в разчетно-платежната ведомост за
м.март 2020 г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето , което се признава за трудов стаж и правото на
което не е погасено по давност при прекратяването на трудовото
правоотношение на А. Д.Д., ЕГН ************ , изпълнявал длъжността
„пазач“ в „Мартинели“ ООД.Така установеното нарушение било
квалифицирано като такова по чл. 224 ал.1 КТ и свид.М.М. съставила
АУАН.Акта бил връчен на упълномощен представител на въззивника и бил
подписан от него без възражения.Въз основа на издадения акт за
установяване на административно нарушение било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което административно – наказващия орган
възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта, квалифицирал
деянието като нарушение и наложил на нарушителя предвидената в чл. 414
ал.1 КТ санкция в минимален размер.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие и писмените доказателства, приложени към административно –
наказателната преписка. Същите са безпротиворечиви и анализирани в
своята съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
2
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез
правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 416 ал. 5 от КТ – ръководителя на съответния контролен
орган.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че при
съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт:
Безспорно се установява по делото, че жалбоподателят не е изпълнил
задълженията си описани в разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ като не е изплатил
начисленото в разчетно-платежната ведомост за м.март 2020 г. обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето , което се
признава за трудов стаж и правото на което не е погасено по давност при
прекратяването на трудовото правоотношение на А. Д. Д., ЕГН
************** , изпълнявал длъжността „пазач“ в „Мартинели“ ООД.По
този начин въззивника безспорно е допуснал нарушение на посочените в НП
разпоредби, поради което и правилно е бил санкциониран със санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл. 414 ал. 1 от КТ.Поради това съдът намира ,
че правилно с издаденото наказателно постановление е ангажирана
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, още повече
3
, че и в подадената въззивна жалба се съдържа признание за извършеното
нарушение и като причина за извършването му е посочена пандемията от
КОВИД-19.
Разпоредбата на чл. 414 ал.1 КТ предвижда наказание „имуществена
санкция“ в размер от 1500 до 10 000 лева на работодател , който не изпълни
задължението си да изплати обезщетение за неизползваната част от платения
годишен отпуск на работника или служителя при прекратявана на трудовото
му правоотношение.При определяне на наказанието АНО е наложил
минималния предвиден в закона размер към момента на издаване на НП.В
тази връзка следва да се отбележи , че в резултат на извършеното нарушение
в значителна степен са били нарушение правата на работника , чието трудово
правоотношение е била прекратено и то във време на финансова и
икономическа криза, поради което счита , че в случая не би могла да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.В този смисъл , съдът намира , че
атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото , съдът счита, че въззивникът следва да
бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на
въззиваемата страна – ДИТ Варна , в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 изр.1 пр.1 от
3АНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-012898,
издадено на 05.08.2020г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Варна, с което на жалбоподателя „Мартинели“ ООД Варна за нарушение на
чл.224 ал.1 КТ вр. чл.228 ал.3 КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Мартинели“ ООД да заплати на ДИТ Варна сумата от
100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
Варна в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5