Р Е Ш Е Н И Е
№ 2277/10.12.2019г.
гр.в., 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
Секретар НЕЗАЕТ
ИСАЕВА,
като разгледа докладваното от председателя АНД №
2649 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от К.М.Г. против НП № 006/06.02.2019 г. на Зам.-кмета на Община - в., с което на основание чл. 179 Е му е наложено наказание „глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 94
ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва
съставомерността на описаното в НП деяние. Твърди се, че АНО не е посочил поради каква причина паркирането, което е
установено се счита за неправилно. Твърди се, че автомобилът не е бил паркиран
на тротоар, а на обособено като паркомясто пространство
извън платното за движение на МПС и извън тротоара, обособен за придвижване на
пешеходци. Сочи се, че липсват доказателства за авторството на нарушението и
неговия конкретен субект, съотв. никъде не са
посочени данни за осъществена процедура по чл. 188 ал.2 от ЗДвП. Иска се НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се явява лично като поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
В хода на съдебното следствие са
разпитани в качеството на свидетели актосъставителят,
свидетеля по акта и полицейския служител К.И. Приобщени са към материалите по
делото материалите по АНП, както и извадка от действащ генерален план , както и
кадастрална карта от кадастъра от 2000 г. на 13 микрорайон в..
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 30.11.2018 г. , св. К.Б.И. – полицейски служител
при Абщинска полиция – в. при извършване на обход на ул. О.П. в изпълнение на служебните си задължения установил паркиран върху тротоара до бл. *
л.а. К. с ДК№ **, собственост на „О.“ЕООД с управител М. В. – гражданин на
Република А.. За установеното нарушение
бил съставен фиш **********/30.11.2018 г. срещу Маркус
Винтер за извършено нарушение на чл. 93 ал.4 от ЗДвП.
Срещу съставения фиш постъпило възражение от упълномощено от управителя на горецитираното дружество лице, а именно – въззивника К.М.Г.. Впоследствие е съставен АУАН за
установеното административно нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП с посочен като
нарушител – К.М.. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото
.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление № 006/06.02.2019 г.е издадено от компетентен
орган - от Зам.-Кмета на Община – в..
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Със санкционната норма на чл. 178е от Закона за движението по пътищата е
предвидено налагането на административно наказание „глоба“ в размер от 50 до
200 лева на лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини,
детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в
населените места извън разрешените за това места. Паркирането върху тротоар се
допуска само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, арг.
чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Видно от представената схема
за организация на движението на Община в. на мястото на паркиране на автомобила
не е поставен знак. Място, определено за паркиране от собственика на пътя или
администрацията е място, обозначено с Пътен знак със специални предписания -
група "Д", Раздел V от Правилника за прилагане на закона движението
по пътищата. Знак Д19
"Паркинг" обозначава местата за паркиране, като съобразно
разпоредбата на чл. 55, ал. 9 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата в долната част на знака
с допълнителни табели може да бъдат указани: времето, в което паркирането
е разрешено, или времетраенето, до което то се ограничава; посоката и
разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни средства, за които той е
предназначен, и начинът на паркиране. Две са предпоставките, за да се приеме,
че паркирането върху тротоар е разрешено – мястото да е определено за паркиране
от собствениците на пътя или администрацията места и паркирането да се извърши
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, арг.
чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. С оглед на изложеното, съдът
намира, че правилно е установено, че с паркирането на процесния
автомобил върху тротоар е извършено
административно нарушение правилно квалифицирано като такова по чл. 94
ал.3 от ЗДвП.
Съдът обаче намира, че НП се явява необосновано относно лицето, по
отношение на което е ангажирана административно-наказателната отговорност.
Административно-наказателната отговорност е лична такава, с оглед на следва да се ангажира по отношение на лицето,
което е извършило конкретното административно нарушение. Изключение от
посоченото правило е предвидено в нормата на чл. 188 ал.2 от ЗДвП, която
предвижда, че за административно нарушение, осъществено при управление на МПС,
се ангажира отговорността на собственика на същото, в случаите, когато не
предостави информация за лицето, което е управлявало автомобила към момента на
извършване на нарушението.
В тази връзка, съдът намира за основателни доводите на въззивника,
че по делото липсват доказателства за проведена процедура по чл. 188 ал.2 от ЗДвП, въз основа на която да се установи, кое е лицето управлявало автомобила
към процесния период чрез ангажиране на собственика с
изявление в този смисъл. Неясни за съда остават мотивите на АНО да привлече към
административно-наказателна отговорност лицето, което от името на управителя,
представляващ дружеството- собственик на превозното средство е депозирал
възражение срещу издадения на последния фиш.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че НП се явява неособсновано и издадено
в противоречие с материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 006/06.02.2019 г. на Зам.-кмета на Община - в., с което на К.М.Г. на
основание чл. 179 Е е наложено наказание „глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 94
ал.3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – в. по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: