Решение по дело №16906/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 28.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                               Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 16906 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

 

     С решение № 261678 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 10287/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 145 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ, предявен от „В.и к.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Надежда *******, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 97,82 лв., представляваща стойността на начислено незаплатено потребление на вода за периода 01.02.2015 г. - 20.05.2016 г. в имот, находящ се в с. Михайлово, ул. „*******, абонатен № 493097, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2018 г. до окончателното плащане.

     Осъдено е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „В.и к.“ ООД да заплати на С.Г.Д. сумата от 300 лв. - разноски по делото.

     В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „В.и к.“ ООД, гр. Враца, чрез юрисконсулт А.А., с доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Твърди се, че между „ВиК“ ООД - гр. Враца - като оператор и ответницата - като потребител, са съществували облигационни отношения за предоставяне на В и К услуги в процесния имот. Правоотношенията между страните са били уредени в Наредба № 9/1987 г. за ползване на ВиК системи, а от 27.09.1994 г. от Наредба № 9/14.09.1994 г. за ползване на ВиК системи. Въззивникът се позовава на решение № 3887 от 28.04.2005 г. по адм. д. № 9683/2004 г. по описа на Върховен административен съд, 5 - членен състав, в сила от 13.05.2005 г., с което е отменен чл. 9 от Наредба № 4/14.09.2004 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с доводи, че облигационните отношения с потребителя - прехвърлител на правото на собственост, не се прекратяват пряко с покупко - продажбата на имота. С придобиване на имота възниква предпоставка за това, но не се придобива качеството потребител - страна в облигационно правоотношение, преди да е сключен договор по реда, уреден в Наредба № 4/14.09.2004 г. Излагат се съображения, че когато имотът вече е бил присъединен към ВиК мрежа от предходен потребител, последващият такъв трябва на собствено основание да сключи договор за получаване на В и К услуги. Посочва се, че съдът е игнорирал разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия на дружеството (ОУ), без да посочи защо я приема за неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди се, че операторът не е страна по договора за покупко - продажба, поради което не е длъжен да знае за него. Освен това, ако потребителят счита, че друго лице като реален консуматор на В и К услуги дължи заплащането им, то той има възможност да насочи претенцията си за овъзмездяване на неоснователното обогатяване спрямо това лице. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и за постановяване на ново такова, с което искът да бъде уважен, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

     В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото С.Г.Д., чрез адвокат Й.Д., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че с вписването на прехвърлителната сделка в Имотния регистър, воден към Агенцията по вписванията, сделката става противопоставима на всяко трето лице, в случая - на „В.и к.“ ООД, като новият собственик дължи заплащане на процесните задължения. Моли се за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

 

     Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

     Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество, същата е основателна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

     Въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, като във връзка с изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав намира следното:

     Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ).

     За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване, че през процесния период страните са били обвързани от договор за доставка на В и К услуги по отношение на процесния имот, че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества, чиято стойност възлиза на именно на търсената сума. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, вкл. че е погасил процесното задължение.

     Ищецът претендира установяване на вземането му спрямо С.Г.Д., в качеството ѝ на абонат на „В.и к.“ ООД - Враца и потребител на услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на ВИК системи и Общи условия на „В.и к.“ ООД - Враца, в размер на 97,82 лв. - главница по издадени 8 броя фактури, за потребление на вода през периода 01.02.2015 г. - 20.05.2016 г., по отношение на водоснабден обект, находящ се на адрес: с. Михайлово, ул. „*******, абонатен № 493097, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 18.06.2018 г. до окончателното плащане.

     За процесната сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47708/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 145 състав, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение - обстоятелство, обосноваващо правния интерес от настоящата искова претенция.

     В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответницата оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е материалноправно легитимирана да отговаря по иска, тъй като е прехвърлила собствеността върху процесния имот на 20.02.2012 г. на трето лице, което е отговорно за заплащане на търсените суми. Оспорва твърденията, че е абонат на „В.и к.“ ООД - гр. Враца по отношение на процесния имот, както и че е ползвала посочените количества вода за периода 01.02.2015 г. - 20.05.2016 г. Оспорва представените с исковата молба документи по съображения, че с тях не може да се установи възникване на задължение за заплащане на потребена вода, доставяна до процесния обект. Позовава се и на чл. 58, ал. 1 от Общите условия на дружеството, че новият собственик е бил длъжен да подаде заявление в 30 - дневен срок при промяна на собствеността за промяна на партидата, като представи документи за правото на собственост. В случая новият собственик не го е направил, като ответницата не би следвало да отговаря за неговия дълг.

     По делото е приета като писмено доказателство справка - извлечение за дължимите от С.Г.Д. суми към „ВиК“ ООД - гр. Враца, към 06.06.2018 г., за абонатен № 493097. Видно от справката за отчетен период 01.02.2015 г. - 20.05.2016 г. на ответницата са издадени 8 броя фактури, на стойност общо 97,82 лв. - главница, и 4,62 лв. - лихва за забава.

     Видно от нотариален акт за покупко - продажба на урегулиран поземлен имот № 31, том II, рег. № 806, нот. дело № 53/2012 г., на 20.02.2012 г., т. е. преди процесния период, ответницата С.Г.Д. е продала на Т.В.В.процесния урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Михайлово, област Враца, на ул. „*******, а именно: дворно място от 1300 кв. м., съставляващо УПИ III - 284 в квартал 93, ведно с находящите се в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., второстепенна масивна сграда (лятна кухня) със застроена площ от 8 кв. м., второстепенна масивна сграда (гараж) със застроена площ от 8 кв. м. и второстепенна полумасивна сграда със застроена площ от 24 кв. м.

     Като писмено доказателство по делото е приета и покана № 136 до ответницата за доброволно изпълнение, в която е посочено, че по извлечение № 83748 последната дължи главница в размер на 97,82 лв. за периода 01.04.2015 г. - 01.07.2016 г. и фактурирана лихва върху главницата в размер на 4,62 лв. за същия период. Отбелязано е, че при неплащане на дължимата сума в срок от 30 дни от получаване на поканата, „ВиК“ ООД - Враца има право да преустанови временно предоставянето на В и К услуги. Към поканата е приложена счетоводна справка № 88278 - 22.05.2018 г. за дължими суми за В и К услуги към 22.05.2018 г. Видно от отбелязването в поканата, същата не е връчена на ответницата.

     По делото са представени също извлечение от Партидна книга (карнет) и Общи условия за получаване на услугите В и К от „В.и к.“ ООД - Враца, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.

     В хода на производството пред първоинстанционния съд е изготвена и приета съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните. След проверка на документите по делото и при проверка при ищеца - първични счетоводни документи, карнети, счетоводна справка от сметка 411 Клиенти - партида за абонат № 0493097, вещото лице е установило, че ответницаа има открита партида с абонатен № 0493097, във връзка с доставка на питейна вода за имот, находящ се на адрес: с. Михайлово, ул. „*******. Ищцовото дружество е доставяло В и К услуги до имота и тяхното количество за исковия период 01.02.2015 г. - 20.05.2016 г. е 65 куб. м., отчитани по водомер. На основание на горното са издавани фактури от отдел „клиентски плащания - счетоводство“, в които количеството потребена вода е изчислено в съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени за процесния период. Съгласно заключението дължимите суми за периода 01.02.2015 г. - 20.05.2016 г. са формирани както следва: начислени суми по фактури - главница (Таблица № 1, колона 8) - 111,54 лв.; начислени лихви върху главниците (Таблица № 1, колона 9) - 7,89 лв.; платена сума (Таблица № 1, колона 11) - 16,99 лв., или общо дължима сума по фактури - 102,44 лв. (главница 97,82 лв. и лихва 4,62 лв.).

 

     Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна:

 

     Съгласно чл. 198о от Закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребители срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

     Безспорно е обстоятелството, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, к. и пречистване на вода, т. е. „оператор на В и К услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и в това си качество доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребители на В и К услуги на територията на гр. Враца.

     Страните не спорят и по факта, че на 20.02.2012 г. ответницата е продала процесния имот на трето за делото лице, но не е закрила откритата на свое име партида при ищеца /последното съставлява и признание за това, че преди 20.02.2012 г. между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги по отношение на процесния имот/.

     Спорни пред въззивната инстанция са въпросите за съществуването на облигационно правоотношение между страните през процесния период, предвид прехвърлянето на имота от ответницата на трето лице с договор за покупко - продажба от 20.02.2012 г., т. е. преди отчетния период 01.02.2015 г. - 20.05.2016 г., както и действителната доставка на В и К услуги в претендирания от ищеца размер.

     Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), „потребители“ по смисъла на закона са 1. юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; 2. юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; 3. предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В този смисъл е уредено качеството на потребителите и в чл. 2 на Общите условия на ищцовото дружество, като в тях е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

    Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за процесния период, потребители на В и К услуги са 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Получаването на В и К услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.

     Съобразно чл. 9 от Наредба № 4/14.09.2004 г. в първоначалната й редакция /обн. - ДВ, бр. 88 от 2004 г./, при промяна на носителя на правото на собственост на водоснабдявания имот, на строеж или на ползване или на режима на ползване на водоснабдявания имот, върху новия потребител преминават всички права и задължения, които са свързани с получаването на услугите В и К, т. е. новият собственик, с прехвърляне на собствеността, става страна по облигационното отношение със съответното водоснабдително дружество. Той е този, който е длъжен да уведоми оператора в 7 - дневен срок за настъпилата промяна на собствеността. С решение № 3887 от 28.04.2005 г. по адм. д. № 9683/2004 г. на 5-членен състав на Върховен административен съд, в сила от 13.05.2005 г., посочената разпоредбата е отменена. Същата е преценена за незаконосъобразна по съображения, че липсва правно основание облигационните отношения във връзка с получаване на услугите В и К да преминават върху новия носител на правото на собственост на водоснабдявания имот. В мотивите на решението е посочено, че самата Наредба в §. 1, т. 2 б. „в“ от допълнителните разпоредби определя купувача на съществуващ и присъединен към ВиК система обект за „нов потребител“, който следва да сключи нов договор с оператора, като подаде заявление за откриване на партида на свое име - в този смисъл чл. 8, ал. 5 от Наредбата (редакция от 13.05.2005 г., приложима към момента на прехвърляне на собствеността - „Новите потребители приемат общите условия със сключване на предварителен писмен договор за присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи.“). В този смисъл облигационното правоотношение с водоснабдителното дружество не възниква с факта на прехвърляне на собствеността. След като новият носител на правото на собственост не е правоприемник по договора за предоставяне на В и К услуги с предишния собственик, то ответницата по делото продължава да е страна по облигационното отношение с ищеца и до закриването на партидата на нейно име и откриването на нова партида за водоснабдявания имот, именно тя дължи заплащането на тези услуги. Този извод следва и от клаузата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия за получаване на услугите В и К от „ВиК“ ООД - гр. Враца, според която ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или вещно право на ползване. Посочената клауза не противоречи на ал. 5 на чл. 62 от Общите условия, тъй като предвиденото в последната /чл. 20 ЗЗД/, че новият собственик заплаща дължимите суми за имота след датата на промяна в собствеността несъмнено предполага същият да е уведомил оператора за тази промяна /чл. 62, ал. 5 не препраща към ал. 1/.

     В конкретния случай е безспорно, че партидата на процесния имот не е била сменена нито от досегашния, нито от настоящия собственик и дружеството „ВиК“ ООД - гр. Враца не е било уведомено за прехвърляне на собствеността върху имота. Неизпълнението на задължението на предишния собственик да закрие партидата си влече като последица възможността ВиК операторът да събере дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия собственик съобразно представения акт за собственост. Между страните не е постигнато съгласие за прекратяване на облигационното правоотношение, нито към 2012 г. законът е предвиждал настъпването на токова прекратяване само поради промяната на носителя на правото на собственост - арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. А и съгласно чл. 9а /ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г./ от Наредба № 4/14.09.2004 г., промяната на носителя на правото на собственост има действие спрямо оператора от деня на промяната на партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия /независимо, че посочената разпоредба е приета след прехвърляне на правото на собственост на 20.02.2012 г., тя е приложима за процесния период/. Разпоредбите на чл. 9а от Наредбата и на чл. 63, ал. 1 от ОУ не противоречат на дефинитивните категории за „потребител“ в ЗРВКУ и в общите условия, а единствено поставят допълнителни условия, за да се счита новият собственик в облигационно правоотношение с водоснабдителното дружество, съответно за да се освободи предишният собственик от отговорност.

     Настоящият съдебен състав не споделя изводите в обжалваното решение, че посочените клаузи от общите условия са неравноправни. В случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Съгласно чл. 11, ал. 7 и ал. 8 ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най - малко в един централен и един местен ежедневник. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Аналогично е разрешението, дадено в  Наредба № 4/14.09.2004 г. Съгласно чл. 8, ал. 1 от нея получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). Съгласно чл. 8, ал. 4 в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия. В случая е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 8, ал. 4 от наредбата, поради което следва да се приеме, че се е съгласила с тях. Освен това, посочените клаузи от ОУ не поставят предишния собственик в по - неблагоприятно положение спрямо икономически по - силната страна по сделката, тъй като не създават допълнителни задължения, вкл. заплащане на чужди такива - бившият собственик на водоснабдения имот е длъжен единствено да уведоми водоснабдителното дружество за смяната на собствеността, за да се освободи от последваща отговорност, което е негово задължение, предвидено и в чл. 43, ал. 2, т. 11 от Наредба № 4/14.09.2004 г.

     Обстоятелството, че с вписването на договора за покупко - продажба на водоснабдения имот прехвърлителната сделка става противопоставима на всяко трето лице, не обуславя друг извод, тъй като е неприемливо разбирането, че водоснабдителното дружество е длъжно да следи във всеки един момент, чрез извършване на справки в Агенцията по вписванията, налице ли е промяна в правото на собственост върху водоснабдените имоти. Задължение на стария, съответно на новия собственик е да уведоми водоснабдителното дружество за извършената промяна в собствеността, като при неуведомяване се запазва облигационното правоотношение с досегашния потребител. С оглед на изложеното въззивният съд не споделя и мотивите на районния съдия, че разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004 г. противоречи на чл. 113 ЗС.

     Предвид нормативната уредба в областта на водоснабдяването, която въззивната инстанция не намира за противоречива или неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, следва да се приеме, че ответницата е била обвързана в облигационно правоотношение с ищцовото дружество през процесния период, поради което е задължено лице за заплащане на задълженията за консумираната в имота вода и доставени В и К услуги, независимо от това кой е бил реален ползвател на тези услуги. След заплащане на процесните задължения ответницата разполага с възможността да търси от действителния собственик/ползвател на имота обратно платените суми на принципа на неоснователното обогатяване.

     Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, което при преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказана и реалната доставка на претендираните от ищеца В и К услуги. С разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е уреден въпросът по какъв начин се отчитат показанията на водомерите, кога и по какъв начин операторът начислява служебно количеството изразходвана вода, по какъв начин се осигурява достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, как се процедира и по какъв начин се констатира отказът на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера.

     Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от наредбата, а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

     Карнетът е частен удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените неизгодни за него обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. Във връзка с оспорването от ответницата следва да се посочи, че е ясно основанието, на което е съставен карнетът, независимо от липсата на подпис на служител, както и че чл. 32, ал. 4 от наредбата предвижда, че отчетените данни могат да бъдат удостоверени и с подписа на представител на потребителя. Следва да се има предвид, че присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т. 1, б. „а“ ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. В случая не са релевирани твърдения и липсват данни, че лицето, подписало карнетите в графа „подпис на абонат“, обитава процесния имот без правно основание. Удостоверените в карнетите обстоятелства са противопоставими на ответницата, поради което може да се приеме, че отразяват реален отчет на водомера в имота на посочените дати. Независимо, че срещу част от посочените дати липсва подпис на потребител или на негов представител (тоест не е спазено изискването, предвидено в ОУ - чл. 21, ал. 4 - при неосигуряване на представител отчетът да се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора), предвид данните от съдебно - счетоводната експертиза, неоспорена от страните, за постъпвали плащания на задължения за процесния период, вкл. за периодите, срещу които липсва подпис в карнетния лист, въззивната инстанция намира, че е доказано реалното предоставяне и ползването на В и К услуги в процесния имот за процесния период. Действително, представените от ищцовото дружество счетоводни справки по своя характер са частни свидетелстващи документи и не обвързват съда с доказателствената си сила, като се преценяват наред с другите доказателства по делото, но с оглед изложеното по - горе относно верността на отразените в карнета данни и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, се установява какво количество вода е отчетено за процесния период и каква е неговата стойност, както и че начислените суми за главница са правилно определени.

     По делото е установено, че въз основа на тези отчети на основание чл. 31, ал. 1 ОУ са издавани ежемесечни фактури за предоставените услуги. Няма данни ответницата да е възразила по реда на чл. 32 ОУ против фактурите, поради което за нея е възникнало насрещно задължение да плати посочената в тях стойност на потребените В и К услуги. В тежест на ответницата е било да докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. Видно от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, данните за консумацията на вода, заложени в месечните фактури за процесния период, съответстват на отчетните данни по карнета, както и на одобрените от ДКЕВР цени за процесния период, поради което следва да се приеме, че вземането е доказано и по размер.

     С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и доказан.

     Като е достигнал до обратни правни изводи, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който предявеният иск да бъде уважен.

 

    

 

     По разноските:

 

     Предвид изхода на делото, право на разноски има ищецът /въззивник/, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в тежест на последния са възложени разноски в размер на 300 лв.

     Съгласно задължителните разяснения на т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. В случая ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 75 лв., представляваща разноски за заповедното производство /25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение/, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 325 лв., представляващи разноски за първоинстанционното производство /25 лв. - държавна такса, 200 лв. - депозит за експертиза и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП, с оглед фактическата и правна сложност на делото/.

     За въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК ответницата /въззиваема/ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца /въззивник/ сумата от общо 75 лв. - 25 лв. - държавна такса за разглеждане на въззивната жалба и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 НЗПП.

     С оглед на цената на иска и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

     Така мотивиран, Софийския градски съд

    

Р Е Ш И:

 

     ОТМЕНЯ изцяло решение № 261678 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 10287/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 145 състав, като вместо това постановява:

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 Закона за водите, че С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Надежда *******, дължи на „В.и к.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 97,82 лв., представляваща стойността на начислено незаплатено потребление на вода за периода 01.02.2015 г. - 20.05.2016 г. в имот, находящ се в с. Михайлово, ул. „*******, за абонатен № 493097, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2018 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.09.2018 г. по ч. гр. д. № 47708/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав.

     ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Надежда *******, да заплати на „В.и к.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство и сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ - разноски за първоинстанционното производство.

     ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Надежда *******, да заплати на „В.и к.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски за въззивното производство.

     РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:   1.                             2.