Р Е Ш Е Н И Е
№ 500/04.12.2019 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ и
секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. №
588/2019 год. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
“**** ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. “****” №
10, представлявано от управителя И.Т.К., срещу решение № 296/29.07.2019г. по
а.н.д. № 549/2018г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено НП №
395448/08.01.2019г. на зам. директора на ТД на НАП – Варна, с което на касатора
за извършено административно нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.74, ал.1 от ЗСч.
В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно и се
иска то да бъде отменено. Счита се, че съдът неправилно е тълкувал чл.38, ал.11
от ЗСч, във вр. чл.34, ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че предвиденият в тази норма срок
е с цел да се спазят сроковете за образуване на административнонаказателно
производство по ЗАНН, поради което съставеният след неговото изтичане АУАН е в
противоречие с разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Оспорват се и изводите на
съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, както и липсата на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище по нейната основателност.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и иска решението на ДРС да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С процесното
наказателно постановление дружеството – касатор е санкционирано за това, че в
качеството си на задължено предприятие не е публикувало чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на АВ до 30.06.2018г.
годишния си финансов отчет за 2017г. АНО е квалифицирал поведението на
търговеца като нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, с оглед на което му е
наложил имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.74, ал.1 от
ЗСч.
С оспореното решение ДРС
е потвърдил наказателното постановление по съображения, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му и нарушението е доказано по
безспорен начин от събрания по делото доказателствен материал. Посочил е, че
нормата на чл.38, ал.1 т.1 от ЗСч е императивна и е предназначена да обезпечи
публичност на финансовото състояние на предприятието на съответния търговец,
като в случая задължението е изпълнено с почти четири месеца по-късно. Не е
споделил доводът на жалбоподателя, че е неправомерно да се вменява отговорност
за закъснение от три месеца и половина, след като подадените заявления се
обработват повече от година и дори повече от две години. Изложил е съображения,
че задължението на търговеца е изрично регламентирано в ЗСч и не е обвързано с
това колко дълго се обработва заявлението, което той единствено следва да
подаде в законоустановения срок. Отхвърлил е възражението на жалбоподателя, че не
е спазен преклузивният тримесечен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН с мотива, че
актът е съставен на същата дата, на която е открит и нарушителят при извършена
проверка, възложена с писмо с изх.№ 20-00-149/17.08.2018г. на ЦУ на НАП. Счел
е, че правилно и законосъобразно наказващият орган не е приложил разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН по съображения, че се касае за формално нарушение, което се
санкционира с оглед на дисциплиниране на задължените субекти във връзка с
отчетността. По отношение на наложеното наказание е констатирал, че е в
законоустановения минимум, с оглед на което е приел, че е справедливо и
съответстващо на целите на административното наказване, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно като краен правен резултат. Въззивният
съд обстойно е изследвал относимите към спора юридически факти, задълбочено е
анализирал наличните доказателства и въз основа на тях е изградил правилни и
обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че не е изтекъл
тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Неизпълнението
на разпоредбата на чл.38, ал.11 от ЗСч в срок до 30.09. на текущата година НАП
да предприеме мерки за извършване на проверки и установяване на нарушения по
ал.1-10 не води автоматично до нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Предвидените в
ЗАНН преклузивни срокове за съставяне на АУАН започват да текат от откриване на
нарушителя, респективно от извършване на нарушението и не са поставени в
зависимост от сроковете по чл.38, ал.11 от ЗСч, както правилно е преценил и
районният съд.
Правилно е становището на районния съд, че не са налице допуснати
съществени нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И двата акта
(АУАН и НП) съдържат точно и ясно описание на нарушението, което не оставя
никакво съмнение относно неговия вид и място на извършване, което съвпада с
мястото на проверката.
Споделят се изводите на районния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. По
делото не са налице данни за многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да сочат на извод, че процесното деяние разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид.
Обстоятелството, че се касае за първо нарушение е отчетено при
индивидуализацията на наказанието, което е определено в минимално предвидения
от закона размер. С оглед на вида и характера на защитените обществени
отношения, чрез които се цели дейността на предприятията да стане публично известна
чрез публикуването на ГФО, както и характерът на самото извършено нарушение –
формално, на просто извършване, в състава на което не е предвидено настъпването
на вредни последици, следва да се направи извод, че осъщественото бездействие е
типично за вида си и не може да се квалифицира като маловажно нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил и районният съд.
С оглед на изложеното настоящият състав на съда счита, че решението на ДРС е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 296/29.07.2019 г. по а.н.д. № 549/2018 г. по
описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: