№ 5537
гр. София, 02.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110149841 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано е по искова молба, подадена от Р. Г. С., с която
първоначално срещу Н. Б. К. е бил предявен отрицателен установителен иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че между ответника и ЖСК
„Минерал“ не е съществувало членствено правоотношение към 26.10.2005 г., с оглед
което и ответникът не бил придобил никаква идеална част от правото на собственост
върху самостоятелен обект на правото на собственост, съставляващ ап. № 22, находящ
се в жилищната сграда, построена на адрес: гр. София, ул. „Р., а неправилно е бил
посочен като такъв в съставения на същата дата на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК
нотариален акт за собственост № 39, том VIII, рег. № 21195, нот.д. № 178/1998 г. на
нотариус Р. Д..
С исковата молба ищцата излага съображения, че ответникът е неин бивш
съпруг от пореден брак, сключен на 22.03.1998 г. и прекратен със съдебно решение на
16.03.2007 г. Докато била в брак с първия си съпруг ищцата е била приета за член
кооператор в ЖСК „Минерал“ за построяване на процесния имот. Средствата за
построяването на имота твърди да са били нейни лични. На 26.10.2005 г. на основание
чл. 35, ал. 2 ЗЖК е бил съставен нотариален акт за собственост върху имот, построен
от ЖСК, в който ответникът е бил вписан като собственик на имота. Развива
съображения, че ответникът не е бил член кооператор, съответно не е следвало да бъде
вписван като собственик на имота в съставения нотариален акт за собственост.
Поддържа да е налице несъответствие между нотариалното удостоверяване и
действителното фактическо положение, съгласно което ответникът не бил собственик
на имота. От изложението в исковата молба става ясно, че между страните са водени
производства, касаещи правото на собственост върху процесния имот, вкл. и
приключило с влязло в сила решение дело за делба на имота, съгласно което същият
бил изнесен на публична продан. От съда се иска да признае, че не е съществувало
членствено правоотношение между ответника и ЖСК „Минерал“, както и на осн. чл.
537, ал. 2 ГПК съдът съответно да отмени процесния нотариален акт, с който
ответникът се легитимирал като собственик.
Служебно по делото да изискани преписи от съдебните актове по гр.д. №
13166/2007 г. по описа на СРС, 31 с-в, в.гр.д. № 14923/2010 г. на СГС, II-A състав, гр.д.
№ 71/2012 г. на ВКС, IV Гражданско отделение, гр.д. № 27495/2006 г. по описа на СРС,
1
34 състав, гр.д. № 11300/2011 г. на СГС, IV-A състав, както и съдебните актове във
връзка с производството по съдебна делба, образувано първоначално под №
55017/2012 г. на СРС, 72 състав.
На ищеца са дадени указания с разпореждане № 687/05.01.2025 г., с което й е
предоставена възможност да уточни предявения иск, като посочи дали със същия цели
да отрече ответникът да притежава право на собственост върху имота, ако да – върху
каква идеална част от същия; да обоснове правния си интерес от предявяване на иск с
формулирания петитум с оглед влезлите в сила съдебни решения по отношение на
правото на собственост върху процесния недвижим имот; да опише имота съгласно
действащите КККР; да представи удостоверение за данъчна оценка на имота и схема
на апартамента; да представи док.т за заплатена държавна такса по сметка на СРС в
размер на сумата 80 лева.
С молба, вх. № 18588/20.01.2025 г. ищцата е заявила, че с предявения иск цели
да отрече ответникът да притежава една втора идеална част от правото на собственост
върху имота, с оглед липсата на членствено правоотношение между него и ЖСК.
Посочила е, че за нея е налице правен интерес именно с оглед съществуването на
нотариалния акт с посоченото съдържание, с който К. се легитимирал като
съсобственик на имота. Счита, че ако бъде отречено правото на собственост на
ответника, това ще осуети публичната продан на имота, провеждаща се въз основа на
влязлото в сила решение за делба. Уточнен е и петитумът на исковата молба, като от
съда се иска да признае за установено, че ответникът не е собственик на една втора
идеална част от имота, както и да се отмени съответно съставения по реда на чл. 35
ЗЖСК нотариален акт за собственост върху имота.
Съдът, в настоящия си състав, намира, че предявеният иск е недопустим на
основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 299 ГПК, с оглед което исковата молба следва да бъде
върната, а производството по делото – прекратено. Съображенията за това са
следните:
С решение от 06.08.2010 г. по гр.д. № 13166/2007 г. по описа на СРС, 31 състав,
вр. решение от 11.07.2011 г. по в.гр.д. № 14923/2010 г. по описа на СГС, II-A състав, вр.
решение № 320/04.07.2012 г. по гр.д. № 71/2012 г. на ВКС, е признато за установено по
предявения от Н. Б. К. иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК по отношение на Р. Г. С.
- К.а, че Н. К. е собственик на 445,000/591,561.20 идеални части от придобития по
време на брака ап. № 22, а по иска на Р. Г. С. – К.а е признато за установено на
основание чл. 21, ал. 2 СК, че тя е собственик на 146,561.20/591,561.20 идеални части
от същия имот.
С решение от 03.05.2011 г. по гр.д. № 27495/2006 г. по описа на СРС, 34 състав,
е признато за установено на основание чл. 97 ГПК (отм.) по отношение на Т.
Николаева К.а и Б. Николаев К., че Р. Г. С. е собственик на процесния имот на
основание членство в ЖСК „Минерал“. Решението е постановено при участието на Н.
Б. К. като трето лице помагач на страната на ответниците. В това производство също
са обсъждани доводите на ищцата, че Н. К. не е бил член кооператор в ЖСК
„Минерал“.
По молба на Р. С. е било инициирано производство по отмяна на двете влезли в
сила решения на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като с решение от 09.04.2013 г. по
гр. д. № 1106/2013 г. на Върховния касационен съд, III г. о., молбата е оставена без
уважение. Молба за отмяна на същото основание е била подадена и от Б. К. и Т. К.а,
като с решение по гр. д. № 4806/2015 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., тяхната
молба също е оставена без уважение.
С решение № 14/04.04.2018 г. по гр.д. № 1140/2017 г. на ВКС,II Гражданско
отделение, съдът е констатирал наличието на две влезли в сила решения, които
2
обвързват страните по спора за делба, които решават по противоположен начин
въпроса съсобствен ли е имотът или не. Констатирал е също, че възможностите за
отмяна на тези противоречиви решения на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, са
изчерпани с оглед развилите се по реда на чл. 303 ГПК производства по подадени
молби за отмяна. За разрешаване на спора по допускане на съдебна делба, ВКС е
приел, че съдът не може да се позове на силата на пресъдено нещо на нито едно от
двете решения, а следва да го разреши след свой анализ на доказателствата относно
съществуването на съсобственост и дяловете в съсобствеността, ако приеме, че такава
има. В мотивите на съдебното решение на ВКС се съдържат указания до въззивния
съд, че на страните следва да се предостави възможност за ангажиране на относими
според тях доказателства, които да бъдат обсъдени и преценени от решаващия съд по
произнасяне по предмета на спора. Решение № 7734/25.10.2016 г. по в.гр.д. №
15739/2015 г. на СГС, IV-Д състав, с което е било потвърдено решението от 30.07.2015
г. по гр.д. № 55017/2012 г. на СРС, 72 състав, е отменено и делото е върнато за за ново
разглеждане от въззивния съд.
С решение № 266940/14.12.2021 г. по в.гр.д. № 4914/2018 г. на СГС, II-Г състав,
на който делото за делба във фазата на допускането й е върнато за ново разглеждане,
съдът е приел, че следва да се допусне съдебна делба между Р. С. и Н. К. при следните
квоти в собствеността на ап. 22, а именно: За Н. К. – 23 228,5/ 169 713 идеални части и
за Р. С. – 146 484,50/ 169 713 идеални части. В мотивите на това съдебно решение
съдът е изследвал възражението на ищеца в настоящото производство, че Н. К. не е
бил член кооператор в ЖСК „Минерал“. Решението по допускане на делбата е влязло в
сила на 07.07.2023 г., поради недопускането му до касационно обжалване с
определение № 50205/07.07.2023 г. по гр.д. № 2656/2022 г. на ВКС, II Гражданско
отделение.
При наличието на така постановените между страните съдебни решения,
касаещи правото на собственост върху процесния имот, съдът намира, че е
недопустимо преразглеждането на този въпрос в ново гражданско съдопроизводство
по установителен иск, който да има за предмет притежаваното от ответника право на
собственост върху имота, при това по отношение на една втора идеална част от същия.
Съгласно чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
В трайната си съдебна практика по въпроса на установителното действие на
решението по допускането на съдебна делба ВКС приема, че решението по допускане
на делбата формира сила на пресъдено нещо по въпроса кои лица са съсобственици и
при какви дялове. В този смисъла са: Решение № 60139 от 8.11.2021 г. по гр. д. №
1849/2021 г. на І г. о., Решение № 104 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 4871/2019 г. на ІІ г. о.,
Решение № 17 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 1748/2019 г. на І г. о. и др.
С Определение № 230 от 6.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2016 г., II г. о., ГК,
ВКС изрично акцентира, че силата на пресъдено нещо има за предмет спорното право,
което е предмет на делото, при което решението определя действителното правно
положение, съобразно което следва да бъде формирано бъдещото поведение на
страните. Влязлото в сила съдебно решение установява съществуването или
несъществуването на претендираното от ищеца право- такова, каквото е заявено с
исковата молба и е индивидуализирано в хода на производството, с всички негови
характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание и носители/. Силата на
пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила съдебно решение по допускането
съдебна делба, обхваща въпроса за притежаваните от съделителите собственически
права върху делбения имот и техния размер, като преклудира всички права от
3
значение за постановяване на решението по допускане на делбата, независимо
дали са били заявени в делбеното производство /Решение № 112 от 07.11.2014 г. по
гр. д. № 1394/14 г. на II г. о./.
В случая, въз основа на влязлото в сила решение за допускане на делбата
въпросът относно това дали имотът е съсобствен между страните и при какви дялове,
е окончателно разрешен със сила на пресъдено нещо и въпросът за притежаваните от
ответника (респ. от ищеца) права не може да се пререшава в следващ спор между
същите страни. Силата на пресъдено нещо се явява процесуална пречка за
допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост, тъй като
въпросът за притежаваните от ответника права е обхванат от спорния предмет в
делбеното производство.
Обстоятелството, че ищецът е посочен в нотариалния акт за собственост,
съставен на основание чл. 35 ЗЖСК, като собственик на имота не би могъл да
обоснове допустимост на предявения отрицателен установителен иск. Следва да се
допълни, че искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, не съставлява самостоятелен иск.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищцата, че никой не зачитал
съдебното решение, с което била призната за изключителен собственик на имота.
Наличието на това влязло в сила съдебно решение е обсъдено в постановените
съдебни актове, като указанията, дадени от състава на ВКС с решението от 04.04.2018
г. по гр.д. № 1140/2017 г. на ВКС,II Гражданско отделение, до въззивния съд, на който
делото е върнато за ново разглеждане, са били изпълнени и при съобразяването на
които въпросите за наличието на съсобственост и за квотите на съделителите са
разрешени.
Отделно от изложеното и само за пълнота, настоящият съдебен състав намира
за необходимо да подчертае, че за разликата над 23 228,5/169 713 идеални части,
какъвто дял е установено, че ответникът притежава с решението по допускане на
делбата, до една втора идеална част, която съгласно посочената квота би възлизала на
84 856.5/169 713 идеални части, за ищцата не съществува никакъв интерес да
предявява отрицателен установителен иск за собственост.
В заключение съдът намира, че спорът между страните по въпросите относно
правото на собственост върху имота са разрешени със сила на пресъдено нещо, т.е. не
е налице „съществуващ“ спор, както се сочи в уточнителната молба от 20.01.2025 г.
Производството като недопустимо на основание чл. 130, вр. чл. 299, ал. 2 ГПК следва
да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 49841/2024 г. по описа на СРС, I
Гражданско отделение, 41 с-в.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца, с частна жалба, по която дължима
е държавна такса в размер на сумата от 15 лева, вносима по сметка на въззивния съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4