№
гр. Кърджали, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 55 по описа на КАС за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от началника
на ДНСК - гр.София, чрез пълномощник,
срещу Решение № 60/10.03.2022 г., постановено
по анд №1214/2021 г. по описа на Районен
съд - Кърджали.
В касационната жалба
се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите
на РС – Кърджали, че твърдяното в НП нарушение,
не било установено по безспорен начин, както и че не бил установен извършителя
на същото. Твърди се, че като собственик
на изградения канализационен обект, Община Кърджали се явява
възложител на строежа, респ., извършител на нарушението. Касаторът намира за неправилен и
необоснован извода на съда, че АНО не е изследвал
обстоятелствата дали за извършения строеж
не са били
налице предпоставките на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. По горните съображения
иска отмяна на оспореното решение
и потвърждаване на Наказателно постановление №К-4-ДНСК-97/18.11.2021 г., издадено от началника на
ДНСК - гр.София, като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. В
писмено становище, изготвено от пълномощник, поддържа жалбата по изложените
в нея съображения.
Ответникът
по касация – Община Кърджали, в писмен отговор и становище, представени
от пълномощник, намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно и обосновано, за което излага съображения. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали, дава заключение
за неоснователност на касационната жалба.
Намира за недоказано по
делото, наказаното лице да е извършител на твърдяното нарушение.
Счита, че в хода на
съдебното производство не са допуснати
и съществени нарушения на процесуалните правила, поради като намира оспореното решение за законосъобразно.
Административният съд,
след като извърши проверка
на обжалваното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок,
и е подадена от
надлежно легитимирано лице - страна по а.н.д. №1214/2021 г.
по описа на РС-Кърджали.
Разгледана по същество жалбата
се явява неоснователна,
по следните съображения:
С оспореното решение районният съд е отменил Наказателно постановление №K-4-ДНСК-97/18.11.2021 г. на началника на ДНСК
– София, с което на Община
Кърджали, с ЕИК ***, с административен адрес:
***, на основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ, във връзка с чл.239, ал.1, т. 2 и чл. 222, ал.1, т.15 от ЗУТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв.,
за нарушение на чл. 148, ал.1
от ЗУТ.
С горното
решение, касаторът е осъден да заплати на Община
Кърджали и разноски
по делото в размер на 120 лв.
С оглед събраните доказателства
и след обсъждане на относимите към случая норми на ЗУТ,
районния съд е намерил за
недоказано по делото, Община Кърджали да е възложител, по смисъла на чл.161 от ЗУТ, на процесния строеж. От страна на наказващия орган не били ангажирани и доказателства,
кога точно и от кого е изпълнен обектът и какво отношение има към наказаното
лице, за да може да се провери, дали то действително е допуснало извършване на
строежа, или това е станало без неговото знание и допускане. Посочено е, че в АУАН
и в НП не бил отразен и съставомерен признак на нарушението,
съобразно съдържанието на чл. 237, ал.1, т.1 от ЗУТ, а именно - категорията на процесния строеж, което довело до накърняване правото на защита
на санкционираното лице. Прието е също, че наказващият орган не е изяснил и не е
изложил мотиви относно това, налице ли е била в конкретната хипотеза, бедствена
или аварийна ситуация, което обстоятелство е могло да доведе до други изводи,
различни от направените такива за извършено административно нарушение. По изложените
съображения, съдът отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Решението
е правилно.
При
постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в
тяхната съвкупност. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят
от доказателствата по делото. С оглед събраните по делото доказателства, районният съд
обосновано е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно.
В
случая, Община Кърджали е санкционирана на основание чл. 237, ал.1, т.1 от ЗУТ,
за това, че в периода 24.03.2021 г. – 30.03.2021 г., в качеството си на възложител,
е допуснала извършване на строеж: „Прокопаване на път *** „***“ при км.*** на платното
и изграждане на канализационен клон в участъка по пътя“, без одобрени проекти и
без разрешение за строеж. Строежът бил изпълнен от неизвестен извършител и представлявал
прокопано трасе с широчина 0,60 м. и дължина около 0,90 м., дълбочина около
1,00 м. от края на пътното платно на път *** „***“, установено при км.*** по целия
габарит на пътното платно, като бил изграден и канализационен клон с PVC-V тръба,
Ф 110. Нарушението било констатирано при проверка, извършена на 28.04.2021 г., от
длъжностни лица при РДНСК – Кърджали.
Правилно
е прието от районния съд, че в конкретната хипотеза не е установено
санкционираното лице да е възложител на процесния
строеж, така както е приел наказващия орган. Съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ,
възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж
в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Безспорно
е в случая, че общината не е собственик на поземления имот. По делото не се
твърди на Община Кърджали да е учредявано право на строеж в чужд имот, нито пък
последната община да има право да строи в този чужд имот по силата на закона. При тези данни и при липсата на каквито и да
било доказателства процесния строеж да е бил възложен
от санкционираната община, правилен и обоснован е изводът на съда, че не е доказано
авторството на нарушението.
Правилни са и доводите в решението, свързани с липса
на съставомерен признак на нарушението, а именно - категорията
на процесния строеж, довело до накърняване правото на
защита на санкционираното лице. С разпоредбата на чл. 237, ал.1, т.1 ЗУТ, въз
основа на която е наложено наказанието, е предвидена имуществена санкция за възложител,
извършител или строител на строеж от първа до трета категория включително,
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Както в съставения АУАН, така и в
издаденото НП обаче, не е посочена и обоснована категорията на процесния строеж, за да се установи, дали последната
разпоредба от ЗУТ е приложима, по отношение на констатирания строеж.
По
изложените съображения, касационната инстанция намира,
че не
са налице наведените касационни основания за отмяна на обжалваното решение.
При извършената служебна проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК, се установи, че процесното решение
е и валидно и допустимо,
поради което и въз основа
на изложеното по-горе,
същото следва да се остави в сила.
При
този изход на делото и предвид
заявеното искане, на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на ответника
по касация се следват деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определени съобразно
чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ.
Ето защо,
и на основание
чл.221, ал.2
от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 60/10.03.2022 г., постановено по анд №1214/2021
г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА
ДНСК - София, с административен
адрес: ***, да заплати на Община Кърджали,
ЕИК: ***, с административен
адрес: ***, деловодни разноски
в размер на 80 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.