№ 7298
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110114782 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД,
вр. чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗА вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът „ /ФИРМА/ дължи на ищеца адв. К.К.,
сумата в размер на 10 000,00 лева (десет хиляди лева),
представляваща главница за неизплатено договорено
възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 29.06.2016 г., ведно със законната лихва за
периода от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 3 047,00 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 17.12.2018 г. до 20.12.2021
г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.01.2022 г. в
производството по ч.гр.д. № 72553/2020 г. по описа на
СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди, че на 29.06.2016 г., в качеството си на
адвокат, е сключил с изпълнителния директор на
ответника, договор за правна защита и съдействие,
съгласно който последният ангажирал ищеца за набавяне
на документи и снабдяване на ответното дружество с
констативен нотариален акт за собственост върху
поземлен имот с идентификатор 68134.800.470 и с
административен адрес: /АДРЕС/. По силата на този
договор, ответникът се задължил да заплати
възнаграждение на адв. К. в размер на 10 000 лева, като
било уговорено същото да бъде платено до 31.12.2016 г.
Ищецът твърди, че възложената работа била изпълнена
изцяло и качествено и ответното дружество се снабдило с
искания документ. Поддържа, че въпреки множеството
покани от ищеца, не последвало плащане на процесната
сума. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен с
възражението, че процесният договор не е бил подписан,
поради което същият не го е ангажирал по никакъв
начин. Поддържа, че не са налице никакви договорни
отношения с ищеца. Ответникът моли предявения иск да
бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
2
разноски.
В съдебно заседание ищецът К. Д. К., редовно призован,
явява се лично и се представлява от адвокат К., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковите претенции.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, представлява
се от адвокат Н., който поддържа отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните
по делото гласни и писмени доказателствата, и по свое
вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Предмет на иска са сумите по издадената в
производството по ч.гр.д. № 72553 по описа на СРС, 45-ти
състав за 2021г. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 13.01.2022г. Срещу
заповедта е подадено възражение в срока по чл. 414 от
ГПК, като след изрични указания на съда, ищецът е
депозирал настоящата искова претенция. В тази връзка
същата е депозирана от легитимна страна, в полза на
която е издадена заповед за изпълнение, в срока по чл.
415 от ГПК, при наличието на правен интерес, поради
което е допустима.
В производството при очертаване предмета на доказване
по правилата на чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца бе да
3
докаже, че между него и ответника е сключен договор за
поръчка, че същият е изпълнил точно и срочно
възложената му работа по престиране на адвокатски
услуги, че поръчката е приета, а ответникът следваше да
докаже положителният факт на плащането, както и
всички си правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
По делото е приет договор за правна защита и съдействие
от 29.06.2016г., по силата на който ответникът е възложил
на ищеца оказване на правна защита и съдействие с
предмет снабдяване на нотариални актове, срещу
договорно възнаграждение в размер на 10 000 лева,
платимо по банков път. Приета е и жалба до СРП от
/ФИРМА/, във връзка с извършване на проверка относно
истиността и верността на процесния договор за правна
защита и съдействие. Образувана е пр.пр. № 06580/2022г.
по описа на СРП, като е постановено постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от
14.06.2022г. Приета е и справка за направени разходи за
държавни такси и юридически услуги за 2021г. от
ответното дружество, в която справка не фигурира като
контрагент лице с име К. Д. К., в качеството му на
адвокат. Във връзка с оспорванията на ответника по
делото е приет процесният договор за правна защита и
съдействие като нотариално заверен, с рег. №
2732/26.02.2021г. от помощник - нотариус М.Г. при
4
нотариус П.П., с рег. № 157 в НК, с район на действие,
районна на СРС, като е удостоверена верността на
представения по делото препис, снет от оригинала на
договора. По делото е прието и удостоверение с изх. № 32
от 29.06.2016г., издадено от Нотариус П.П., с което е
удостоверено, че във връзка с издаването на нотариален
акт, приет на л.6-11 по делото, е било необходимо
ответникът да се снабди с данъчна оценка и скица на
поземлен имот с идентификатор 68134.800.470, както и
удостоверение с изх. № 41 от 12.08.2016г., с което е
удостоверено, че адвокат К. Д. К. е следвало да се снабди с
комбинирана скица на поземлен имот с идентификатор
68134.800.470 и с позволителни билети за
индивидуализираните в удостоверението имоти.
Съдът с протоколно определение от 29.11.2022г. е открил
производство по оспорване истиността на процесния
договор, като с оглед изложеното от ищеца, че оригинала
на договора се съхранява при ответното дружество е
задължил последното да го представи. По делото не бе
представен оригинала на договора.
По делото е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства на страната на ищеца, чрез
разпит на свидетелката Н.А.. Разпитана същата казва, че
с ищеца са колеги – адвокати, повече от 20г. Била наясно,
че предмета на спора касае пълномощно, подписано от
изпълнителния директор на /ФИРМА/, с което ищецът е
5
упълномощен от името на дружеството да извършва
правни действия. В тази връзка, свидетелката посочва, че
през 2016г. К. К. и се обадил, като и е споделил, че
дружеството – ответник му е възложило изготвяне на
отговор на искова молба, който отговор ищецът помолил
свидетелката да изготви. А. приела, и в която връзка
посетила офиса на дружеството, находящ се в /АДРЕС/.
При запознаване с правната рамка на спора,
свидетелката установила, че срещу ответника били
подадени искове с правно основание чл. 109 от ЗС, вр. чл.
59 от ЗЗД. Г-н Д. – изпълнителен директор на
дружеството, споделил, че не разполага с документи,
които адвокат А. следвало да представи с отговора на
отговора на исковата молба, а именно нотариален акт за
имота, предмет на спора. Свидетелката поела ангажимент
да осъществява процесуално представителство в тази
връзка по гр.д. № 12108/2015г. по описа на СГС, I ГО, 4
състав, а ищецът К. поел ангажимент да се снабди
дружеството, като страна по спора с останалите
документи. Свидетелката посочва, че ставало въпрос за
имот от 28 дка, с построени много сгради, поради което
ищецът се заел с нелека задача да снабди ответника с
документи за собственост на имота, по който повод той
посетил много институции и се снабдил с документите,
които били толкова много, че ги подредили в класьори.
Тези документи били използвани от адвокат А. в хода на
гр.д. № 12108/2015г. като доказателства и за пред
6
нотариус за снабдяване с констативен нотариален акт,
който бил издаден през август 2016г., а гр.д. №
12108/2015г. завършило с позитивно за „/ФИРМА/
решение на първа инстанция. Свидетелката посочва, че
адвокат К. работел по нейно възлагане. Свидетелката
посочва изявлението на г-н Д.: „Вие адв. А. ще се
занимавате с правните страни на въпроса, а всички
документи, които са ви необходими ще ги искате не от
мен, а от К. К.“. Свидетелката не преупълномощила К.,
като възприела непосредствено изявлението на г-н Д.,
отправено до К.: „ето от моя страна, каквото е необходимо
аз го правя, от тук нататък, каквито и документи да
поиска адвокат А. да и ги донесеш“. КНА и бил
представен от ищеца и свидетелката го представила като
писмено доказателство по гр.д. №
12108/2015г.Свидетелката също така възприела, че
ищецът представя документи пред счетоводителката на
ответното дружество, че му възстановяват пари за такси
и др. Свидетелката посочва, че е получила
възнаграждение за осъщественото от нея
представителство пред СГС.
Разпитана на страната на ответника, свидетелката В.,
главен счетоводител в „/ФИРМА/ от м.01.2022г., посочва,
че към релевантния момент именно тя и една колежка –
деловодител, по възложение на изпълнителния директор
на ответното дружество извършили проверка по случая,
след получаване на заповедта за изпълнение, сумите по
7
която са предмет на спора в настоящото производство,
като проверката обхващала периода от 2016г. до 2021г.
При проверката било установено, че няма регистриран в
счетоводството и деловодството на дружеството договор
за правна защита и съдействие от 29.06.2016г. Същото
така не били установени и следи от извършени в полза на
ищеца от дружеството плащания във връзка с
осъществени от него правни услуги. Правилата за
публичните предприятия изисквали всеки договор да е
подписан от изпълнителния директор и от главния
счетоводител, поради което следвало, че ако има такъв
договор, последният да е подписан и от свидетелката.
Тази практика датирала поне от преди три години, като в
периода 2016г. свидетелката не може да даде точни
показания за конкретните изисквания. Крайните и
показания са в насока, че по счетоводна програма
дружеството няма задължения към К. К..
Въз основа на събрания доказателствен материал съдът
прави следните правни изводи.
Договорът за правна защита и съдействие, какъвто е
настоящият договор, предмет на иска, е разновидност на
договора за поръчка.С договора за поръчка едната страна
/доверител/ възлага на другата страна /довереник/ да
извърши за сметка на доверителя определени правни
действия, които могат да се изразяват в сключване на
договори, плащане или приемане на плащане по
8
договори, процесуално и друг вид представителство и
други. Договорът за поръчка е неформален договор,т.е.
може да бъде сключен и в устна форма,както и с
конклудентни действия,стига от тези действия
недвусмислено да личи,че довереникът приема
поръчката, поради и което е допустимо в производството
наличието на облигационно правоотношение между
страните да се доказва и с гласни доказателствени
средства, разбира се и при преценка нормите на чл. 164,
ал.1,т.3,т.5 и т.6 от ГПК, при наличие на предпоставки за
това. При изрично уговаряне между страните по този
договор се дължи възнаграждение в полза на довереника
/чл.286 от ЗЗД/.
Принципен спор е наличен в конкретиката на случая
относно съществуването на процесния договор за правна
защита и съдействие, ако той съществува в правния мир,
в чие държане е оригинала на документа, поради и което
съдът задължи ответника да съдейства за обективното
разрешаване на спора по всички обективни възможни
начина като представи договора в оригинал. Такъв не
беше представен, поради и което договора, като частен
диспозитивен документ бе трудно проверим от към
автентичност. Нормата на чл. 591 от ГПК оправомощава
нотариуса да удостовери верността на препис от
представен документ, като сравни преписа с първообраза
и отрази в удостоверяването от кого е бил представен
документът, от който е снет преписът и дали той е снет от
9
оригиналния документ или от друг препис. Извършеното
удостоверяване се отбелязва в нарочен регистър, съгласно
чл. 591, ал. 2 ГПК, който препраща към разпоредбите на
чл. 590 ГПК-за извършеното удостоверяване се прави
бележка в специален регистър за тези удостоверявания.
При поискване от участваща в процеса страна, другата
страна, с оглед разпоредбата на чл. 183 ГПК, е длъжна да
представи оригинала на документа или официално
заверен препис - т. е. изискването се счита удовлетворено
и при представяне само на официално заверен препис (без
същият да е придружен от оригинал). Ако преди
изгубване на оригинала документът е бил представен
пред нотариус, нотариалното удостоверяване като
официален свидетелстващ документ трябва да бъде
оборено от заинтересованата страна, която твърди, че то е
неистинско (в този смисъл решение № 766/3.02.2011 г. по
гр. д. № 1590/2009 на I ГО на ВКС), тоест в този случай
доказателствената тежест се обръща и вече ответникът
следва да доказва неавтентичност на нотариалното
удостоверяване. Различен е случая, когато се касае за
заверен документ по реда на чл. 32 ЗАдв (а не по реда на
чл. 591 ГПК) – тогава заместването на оригинала на
документа с официално заверен препис по чл. 32 ЗАдв в
хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно единствено ако
между страните в процеса няма спор относно
съществуването на документа в правния мир (решение №
173/03.05.2012 по гр. д. № 668/2011 г. на IV ГО на ВКС). В
10
случая е налице спор между страните по съществуването
на документа в правния мир, поради и което не бе
допустимо със заверен препис на договора от адвокат да
се доказва съществуването му. По делото ищецът
представи нотариално заверен препис от договора, като в
производството съдът намира, че бе оборена верността на
нотариалното удостоверяване относно верността на
документа. Извършеното удостоверяване се отбелязва в
нарочен регистър, съгласно чл. 591, ал. 2 ГПК, който
препраща към разпоредбите на чл. 590 ГПК-за
извършеното удостоверяване се прави бележка в
специален регистър за тези удостоверявания. Това според
чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 32/1997 г. за служебните
архиви на нотариусите и нотариалните кантори е общият
регистър на нотариуса. В него се записват хронологично
извършените удостоверявания на съдържание, на дата, на
подписи и дата, както и на верността на преписи.
Следователно нормата на чл. 591 ГПК изисква
кумулативност на действията на нотариуса по ал. 1 от
този текст и отбелязване в общия регистър за
извършеното удостоверяване по чл. 590, ал. 2 ГПК. В
случая не бяха представени от ищеца доказателства за
отбелязване на удостоверяването от нотариуса на
верността на договора за правна защита в съответния
регистър, съгласно изискванията на наредбата, поради и
което съдът приема, че ищецът не доказа съществуването
на договора в правния мир. Също така не се установи и
11
автентичността на договора.
Отделно от това, съдът допусна събиране на гласни
доказателствени средства за доказване изпълнението на
твърдените правни действия от ищеца. В тази връзка
свидетелските показания в логична последователност
сочат, че такъв договор не съществува в счетоводната
програма на ответното дружество, както и че ищецът е
работил съвместно и по възложение на адвокат А. за
събиране на писмен и относим към предмета на гр.д. №
12108/2015г. по описа на СГС доказателствен материал,
като в тази връзка съдът кредитира показанията на
свидетелите като логични и последователни, поради и
което им дава вяра. По изложеното въпреки, че по делото
безспорно се установи, че от ищеца са извършени правни
действия по снабдяване с писмени документи с оглед
целите на горепосоченото гражданско дело, съдът намира,
че не се установи безспорно по делото, че тези действия са
извършени по възложение на ответното дружество.
По всичко изложено по-горе, съдът намира, че ищецът,
чиято бе доказателственвата тежест да докаже наличието
на валидно сключено между страните мандатно
правоотношение по договор за правна защита и
съдействие, не доказа наличието на такова, като искът
само на това основание следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
12
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
право на разноски се поражда в полза на ответника.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева. По делото обаче
не са представени доказателства за реално заплащане на
възнаграждението съгласно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради и което съдът не
присъжда разноски за осъществено процесуално
представителство.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. К., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК ************, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено в
отношенията между страните, че /ФИРМА/ ЕАД дължи на
К. Д. К., сумата в размер на 10 000,00 лева (десет хиляди
лева), представляваща главница за неизплатено договорено
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 29.06.2016 г., ведно със законната лихва за периода от
17.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
3 047,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 17.12.2018 г. до 20.12.2021 г. и за които суми е издадена
13
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 13.01.2022 г. в производството по ч.гр.д. №
72553/2020 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14