Р Е Ш Е
Н И Е
№ 571 / 02.06.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХV наказателен състав
На двадесет и пети февруари 2020 година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател : ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар Снежана Петрова
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от
съдията Грънчев
НАХ дело № 372 по описа за 2020
година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на "Б.У.Ш." ООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. ***** против наказателно
постановление № 02-0002772 от 14.01.2020
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас. С атакувания
акт на дружеството за нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във връзка
с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Във въззивната жалба са изложени доводи
за материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност
на наказателното постановление. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление.
Процесуалният представител на административнонаказващият
орган изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
наказателното постановление.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията
на закона. Същата е допустима.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 16.09.2019 г. и 22.11.2019 г. г. на дружеството–жалбоподател била извършена проверка относно спазването на трудовото законодателство. Същата приключила с констатация, че дружеството–жалбоподател, в качеството си на работодател, е начислил, но към 01.10.2019 г. не е изплатил трудовото възнаграждение за месец август 2019 г. за положения труд на работника В.Г.Б., в размер на 740,19 лева, работил на длъжност "работник риболов" в стопанисвания от дружеството обект: Цех за преработка на миди, находящ се в гр. Черноморец.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на актосъставителя главен
инспектор Д.Д.Р., както и от писмените доказателства
по делото.
Въз основа на горепосочения АУАН
впоследствие е било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция, в размер на 1500 лева.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
прие от правна страна следното:
Жалбата е основателна. В хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Актът и наказателното
постановление са издадени в нарушение на чл. 42, т.3 , т.4, т.5 и чл. 57, ал.
1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Не е посочена дата и място на извършване на нарушението.
Липсват индивидуализация на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. От АУАН и наказателното постановление не става ясно законови
разпоредби са нарушени виновно. В АУАН и наказателното постановление е посочено,
че работодателят не си е изпълнил задължението по чл.128, т.2 от КТ във вр с чл.270 от КТ. Административнонаказателното обвинение
трябва да е ясно и точно формулирано, както фактически така и юридически. Това
е необходимо както от гледна точка правото на защита на нарушителя, така и от
гледна точка на съдебния контрол върху актовете на администрацията. В този
съдебен контрол влиза и дали съответното предписание е законосъобразно издадено.
Ако същото е издадено незаконосъобразно, наказателното постановление следва да
се отмени като издадено в нарушение на материалния закон.
Тези процесуални нарушения
са съществени, тъй като ограничават правото на защита на жалбоподателя да
разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, въз основа на какви
факти, както и какви доказателства го подкрепят. Допуснатият порок, не може да
бъде саниран в производството по обжалването на
наказателното постановление и е самостоятелно основание за отмяна на
административния акт, поради постановяването му при съществено нарушение на
процесуалния закон.
От материалноправна
гледна точка съдът намира следното:
Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателно постановление деяние не съставлява административно
нарушение за да бъде наложена имуществена санкция на дружеството. Имуществената санкция е наложена заради
това, че дружеството -работодател е
начислил, но е изплатил дължимото трудово възнаграждение на съответния
работник. В акта и наказателното постановление нарушението е квалифицирано по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл.
270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда. Според чл.83 от ЗАНН на юридическите лица и едноличните
търговци могат да се налагат имуществени санкции за неизпълнение на
задълженията им към държавата или общините при осъществяване на тяхната
дейност. В случая е налице неизпълнение на задължение към работник-физическо лице,
но не и неизпълнение към държавата или общината .
Административнонаказателната отговорността дружеството е
обоснована чрез разширително тълкуване на
разпоредбата на чл.414 от КТ, което е абсолютно недопустимо, предвид забраната
на чл.46, ал.3 от ЗНА.
На последно място, съдът счита неизпълнението на
задължението от страна на работодателя да начисли и изплати увеличение на
трудовото възнаграждение на работници или служители за положен извънреден труд,
не може да осъществи състав на административно нарушение. Неизпълнението на
това задължение представлява трудов спор относно
изпълнението на трудово правоотношение и за решаването на този спор
законодателят е предвидил особен ред. Регламентиран е в Глава осемнадесета на
Кодекса на труда, чл.357 и сл. от КТ. Аргумент в подкрепа на горното е
разпоредбата на чл.358, ал.2, т.2 от КТ, уреждаща давностните
срокове за предявяване на иск. Изречение второ гласи:”При парични вземания изискуемостта се смята настъпила
в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния
ред”. Трудовите спорове се решават от съдилищата по реда на
Гражданскопроцесуалния кодекс, както предвижда чл.360, ал.1 от КТ и намесата на
държавната администрация в гражданско правни спорове е недопустима. Че е налице
спор, относно факта дали работодателят е следвало да начисли и изплати
увеличение върху трудовото възнаграждение е видно от постъпилото възражение от
жалбоподателя. В него той твърди,
че не е издавал заповед за извънреден
труд за м.юли, а е издал заповед за сумирано изчисление на работното време.
Този спор може да бъде решен само по съдебен ред в предвиденото от законодателя
производство по ГПК. Това е начинът за решаване на спорове в демократично
устроените общества. В
Гражданскопроцесуалния кодекс в чл.310 изрично е предвидено исковете за трудово
възнаграждение да се разглеждат по реда на бързото производство. Във връзка с
изложеното следва да се изтъкне следния въпрос: Ако работникът или служителят
извърши нарушение на чл.125 и чл.126 от КТ, тогава контролните органи ще му
дадат ли задължително предписание да отстрани нарушението и в противен случай
да му наложат глоба. Този пример е красноречив за да докаже, че държавата не
може да се меси със средствата на административната принуда и санкция в
отношения между равнопоставени субекти – работник и
работодател. Това е така и защото работодателят и работникът сключват трудов договор, а договор
сключват само равнопоставени правни субекти. Поради
изложените доводи съдът, счита, че не е налице административно нарушение и наказателното
постановление следва да се отмени, като издадено в нарушение на материалния
закон.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002772 от 14.01.2020 на директор на Дирекция
„Инспекция по труда” Бургас, с което на "Б.У.Ш." ООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. ***** за нарушение на чл. 128, т. 2 от
Кодекса на труда във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда, на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен
срок, считано от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.