Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 94
гр.Русе, 24.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 46 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от С.Н.С. чрез адв. Т.В. *** против решение № 1958/25.11.2019
г., постановено по гр. д. № 4935/2019 г. по описа на на Русенския районен съд, с което е
отхвърлен предявеният от него иск срещу СУ „Йордан Йовков“ Русе за отмяна на Заповед № 738/10.07.2019
г., издадена от д.на същото училище, с което му е наложено наказание
„забележка“ и върху него са възложени сторените от ответника разноски. Излага подробни
съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено
при неправилна и непълна преценка на доказателствата. Иска отмяната му и
уважаване на предявения от него иск. Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна СУ „Йордан Йовков“ Русе, представлявано от д. К.К.чрез адв. Е.Д. *** оспорва
основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК.
Иска решението да бъде потвърдено като правилно и да й се присъдят направените
разноски за производството.
Въззивната
жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269
ГПК
, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то
е валидно и допустимо, а за да се
произнесе по съществото на спора,
съобразно наведените от страните доводи,
взе предвид следното:
Страните не спорят, че към датата на датата на налагане на процесното дисциплинарно наказание
„забележка“ между тях е съществувало трудово правоотношение като ищецът е заемал длъжността „старши учител“ по общообразователен предмет в
гимназиален етап.
От
надлежно приобщените към доказателствения материал Констативни протоколи № №
11/27.06.2019 г. и 12/05.07.2019 г., се установява, че директорът на ответното
училище извършил проверки по спазване на ДОИ по правилното водене на училищната
документация относно дневниците на шести „б“ и на осми клас за учебната
2018/2019 г. И в двата протокола са налице констатации, че ищецът е допуснал
грешки при нанасяне на срочните оценки за втори учебен срок по предмета
„Технологии и предприемачество“ като нанесените оценки са коригирани не по
изискванията на посочените в документа наредби /с червен химикал/. И с двата
протокола са дадени препоръки на ищеца необходимите корекции да се извърша
съответно в срок до 10.07.2019 г. относно дневника на шести „б“ клас и до
11.07.2019 г. относно дневника на осми клас. Протоколите са подписани от ищеца
с особено мнение.
Видно от приложеното на л. 34 от делото писмо, директорът на СУ „Йордан Йовков“ Русе поискал от ищеца писмени обяснения за
допуснатите от него нарушения на трудовата дисциплина, описани в двата
констативни протокола № № 11/27.06.2019 г. и 12/05.07.2019 г. Предоставен му е
срок за това до 12.07.2019 г. Това писмо-искане е подписано от ищеца с особено
мнение.
По повод на това същият с отговор от
10.07.2019 г., входиран под № 1871 при работодателя – ответник писмено обяснил,
че възникналата ситуация със сгрешените оценки се дължи на размяна на отредените
места на дневниците в учителската стая. Обяснил още, че оценките били нанесени
по номер в клас на учениците без да бъдат сравнени с техните имена.
По
делото е приложена и приета като доказателство заповед № 738/10.07.2019 г. за налагане на ищеца на
дисциплинарно наказание „забележка“ за нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, ал. 1, т. 3 КТ. В заповедта е посочено, че се издава след запознаване с
писмени обяснения от 10.07.2019 г. на С.С. във връзка
с Констативни протоколи № № 11/27.06.2019
г. и 12/05.07.2019 г.
По повод
на наложеното му дисциплинарно наказание ищецът подал жалба на 8.08.2019 г. до
Началника на РИО Русе от 08.08.2019 г., в която посочил, че процедурата по
налагане на наказанието не е спазена, тъй като липсват доклади на класните
ръководители към датата на връчването му и не са описани във входящия дневник
за кореспонденция.
На
24.09.2019 г. е издаден Констативен протокол № 13 за резултатите от проверката
на дневниците на шести „б“ и осми клас за учебната 2018/2019 г. Установено е,
че ищецът не е нанесъл необходимите корекции по дадените му препоръки с
предходните два протокола. Екземпляр от протокола е връчен на С.С. срещу подпис на следващия ден, когато с протокол са му
връчени дневниците на горните два класа, както и констативни протоколи № № 11 и
12.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Дисциплинарната
отговорност е отговорност за нарушение на
трудовата дисциплина, т. е.
за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя
по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено
в закона дисциплинарно наказание при спазване
от работодателя на редица, предвидени
в КТ, формални изисквания относно установяване факта на нарушение
на трудовата дисциплина, изслушване на обясненията на работника или
служителя преди налагане на наказанието,
съобразно чл. 193, ал.
1 КТ, съобразяване
на разпоредбата на чл. 194 КТ относно срока за налагане
на дисциплинарното наказание, както и спазване на императивната
разпоредба на чл. 195 КТ относно формата, съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание.
Обжалваната заповед № 738/10.07.2019
г. изхожда от д.на СУ „Йордан Йовков“ Русе, следователно е издадена от лицето
с работодателски функции, овластено от закона
да налага и дисциплинарни наказания. Изпълнено е изискването на чл. 192, ал. 1 КТ. Спазени са
и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното
наказание. Оплаквания за
нарушение на разпоредбите на чл. 192 КТ и чл. 194 КТ липсват във въззивната жалба, но съдът
в изпълнение на задължението си да се произнесе
по спора, извън доводите във въззивната жалба, що се касае
до приложението на императивни материалноправни норми, извърши и такава преценка.
Спорните по същество
във въззивното производство въпроси са свързани с това
дали заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание
"забележка" е мотивирана, спазена ли е разпоредбата на чл. 193 ГПК и налице ли са твърдените от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина, доколкото според въззивника заповедта е
издадена преди изтичане на дадения от самия работодател срок за отстраняване на
нарушенията.
Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ
за мотивиране на заповедта за
уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал.
2 КТ за
еднократност на наказанието, спазването на сроковете по
чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за
ефективна защита в хода на съдебното
производство при обжалване на наложеното
наказание.
Въззивният
съд намира за правилен и законосъобразен изведеният
от първоинстанционния съд извод, че заповедта,
с която на ищеца
е наложено дисциплинарното наказание „забележка“,
отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал.
1 КТ. В устойчивата и препотвърдена
практика на ВКС и съдилищата е възприето, че няма пречка мотивите да се намират
и в друг документ, който по силата на препращането ще се инкорпорира в
заповедта/ите, като е необходимо и достатъчно този документ да е станал достояние
на наказания работник или служител преди уволнението и той да е могъл да се
защити по предявените му нарушения. Приема се също, че писмени обяснения за
обстоятелствата, за които е наказан той, са индиция за узнаване на нарушението
и подлежащите на оспорване факти. /в този смисъл Решение
№ 676 от 12.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. №
999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение
№ 128 от 28.05.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Оплакванията
във въззивната жалба са, че Констативни протоколи № № 11/27.06.2019 г. и
12/05.07.2019 г., към които процесната заповед препраща, не били връчени на
ищеца към момента на издаването й, а това се е случило едва на 25.09.2019 г. В
о. с. з. на 28.10.2019 г. при изпълнение на процедурата по чл. 143 ГПК същият е
заявил, че е подписал протоколите с особено мнение, но не му били предоставени
копия. Протоколите му били дадени да ги прочете, след което директорката ги
взела от ръцете му и изчела това, което тя сметнала за необходимо. Безспорно е,
че и двата протокола /л. 22 на гърба и л. 29/ са подписани от ищеца с особено
мнение. В Решение № 128 от 28.05.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК е посочено, че както в искането на обяснения,
така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина
да бъде посочено
по разбираем за работника начин,
включително и чрез позоваването на известни на работника
обстоятелства и документи (без да е необходимо
удостоверяване на връчването на документите). Доколкото
в настоящия случай и двата протокола са безспорно са доведени до знанието на
въззивника преди издаване на оспорената заповед /връчването им, както бе
посочено по-горе е ирелевантно/, то въззивният съд приема, че същият е узнал за фактическите и правните основания за налагане
на наказанието, за да може
да защити правата си, вкл. и по
съдебен ред.
Предвид
изложеното, съдът намира, че
процесната заповед е постановена при спазване на императивната
разпоредба на чл.
195, ал.1 КТ. Нарушенията са конкретизирани с посочване на извършителя, времето, мястото и фактическите обстоятелства, посочен е вида на наложеното
наказание, както и законовите основания, т. е. налице са всички
факти, с които се обосновава дисциплинарното
наказание.
Правилно районният съд е приел, че са
изпълнени и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото
е несъмнено установено по делото, че
преди издаване на процесната заповед
от ищеца са били поискани обяснения
в разумен срок - достатъчен, с оглед конкретните обстоятелства
като С.С. е дал писмени такива /л. 35/, което също
означава, че е разбрал какво точно нарушение
му се вменява.
Следователно въззивният съд
приема, че на ищеца е била предоставена реална възможност да упражни
правото си на защита.
Оплакванията във въззивната жалба, че
оспорената заповед е незаконосъобразна поради това, че е издадена преди
изтичане срока за отстраняване на нарушенията, за които е наложено дисциплинарно
наказание, са несъстоятелни. На практика в настоящото производство ищецът
не отрича
да е извършил дисциплинарните нарушения, вменени му с оспорената заповед
за налагане на дисциплинарно наказание. Обстоятелството, че с Констативни
протоколи № № 11/27.06.2019 г. и 12/05.07.2019 г., към които процесната заповед
препраща, са дадени срокове за отстраняване на тези нарушения е ирелевантно за
дисциплинарното производство, доколкото наказанието е наложено за допуснатите
от него грешки в дневниците на на шести „б“ и на осми клас при нанасяне на
срочните оценки за втори учебен срок по предмета „Технологии и
предприемачество“ като нанесените оценки са коригирани не по изискванията на
посочените в документа наредби /с червен химикал/, а не за това, че не изпълнил
в срок дадените му от д.на училището указания за извършване на необходимите
корекции. Отделно и само за пълнота, както правилно е отбелязъл и районният
съд, корекциите са извършени доста след дадените му срокове, едва в хода на
производството пред първата инстанция - на 25.09.2019 г.
С оглед на горните аргументи решаващият състав приема, че от
обективна и субективна страна ищецът е осъществил
соченото дисциплинарно нарушение в оспорената заповед, като наложеното
дисциплинарно наказание
"забележка" правилно
е било преценено от работодателя при спазване на
разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ с оглед тежестта
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. В тази връзка предявеният иск за отмяна
на дисциплинарното наказание "забележка", наложено на ищеца със Заповед
№ 738/10.07.2019 г. на д.на СУ „Йордан Йовков“ Русе се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
До същите правни изводи е достигнал и Русенският районен съд, поради
което постановеното от него решение следва да се потвърди, вкл. в частта за
разноските, а подадената срещу него
въззивна жалба следва да
се остави без уважение,
като на основание
чл. 272 ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на първостепенния съд.
С оглед изхода от
делото и отправеното искане, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна СУ „Йордан Йовков“
Русе следва да бъдат присъдени
разноски. Такива са претендирани в размер на 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение. От приложения по делото договор за правна защита
и съдействие се установява, че адв. Е.Д. ***, представлявано от д.К.К.действително са договорили такъв
размер на адв. хонорар,
който обаче е следвало да бъде
платен по посочена в договора банкова сметка ***.01.2020 г. До приключване на делото пред
настоящата инстанция не са ангажирани
надлежни доказателства, удостоверяващи плащането му, поради което
искането за присъждане на разноски
в размер на 300 лв. остава
недоказано и като такова следва да
се остави без уважение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1958/25.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 4935/2019 г. по описа на на Русенския районен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.