Р Е Ш
Е Н И Е
№……………/ …….01.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на девети октомври през 2020
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 10688 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЕТ“М.–С.к.-М.Й.“ чрез пълномощник адв.И.Д.,
срещу решение № 134396 от 06.06.2019 г., постановено по гр.д. № 58127/2018 г.
на СРС, 51 състав, в частта, в която е бил отхвърлен иска й за отмяна решения
взети от ОС на ЕС на административен адрес гр.София, ул.*****, на 07.08.2018 г.
по т.1 и по т.3 от протокола от проведеното събраните на посочената дата, с
искане за отмяна на решението в тази част и уважаване на иска й за отмяна и на
тези две решения .
С въззивната жалба на
ищцата се излагат доводи за неправилност на пръвоинстанционното решение поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се първо, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че липсата на пълномощно от етажния собственик Д.А.за Х.Х.към датата на ОС на ЕС на
07.08.2018 г. не било пречка последният да участва в него, доколкото порокът
бил саниран впоследствие с нотариалното заверяване подписа на упълномощителя.
Счита този извод за несъобразен със закона, доколкото упълномощаването не било
извъшено по предвидения в закона ред. На второ място се оспорва извода на
първоинстанционния съд , че М.М.не е можела да участва в посоченото ОС на ЕС като
пълномощник на дъщеря си А.П., ако пълномокщното не е с нотариална заверка на
подписа, доколкото последната не била собственик и не можело да се счита, че със собственика А.П.са
в едно домакинство, тъй като П.е признала, че живее трайно в Германия след 2010
г. наред с това оспорва пълномощното за М.де е представено извън преклузивнтите
срокове и да е съставено само за нуждите на процеса.Сочи, че съдът не е обсъдил
нейното възражение по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕс относно протокола, изпратено
от ищцата по пощата на председателя наОС , доколкото управителят на ЕС от 2017
г. не живеел на адреса на ЕС, като с въззивнатга жалла се представят и нови доказателства за това. Така счита, че са били нарушени правилата за
свикване и провеждане на общото събрание на 07.08.2018 г. и приетите на него
решения били незаконосъобразни. Претендира и разноските по обжалването.
Въззиваемата
страна – ответник Етажната собственост на административен адрес гр.София, ул.*****,
чрез пълномощник адв.Д.Ц., оспорва жалбата с писмен отговор с възраженията, че
решението не страда от сочения от жалбоподателя пороци. Възразява се, че аргументите
на ищцата относно участиево в ОС на ЕС на посочената дата на М.М.и Х.Х.били
личностни, посочените лица участвали в ОС по силата на валидни пълномощни, че
представителите по пълномощно на неявилите се лично етажни собственици са
положили подписи в протокола, отбелязано е кои собственици се представляват по пълномощно. представени са
общо 6 бр. пълномощни, приложени към протокола. Оспорва възможносттта ищцата
във въззивното производство да може да представя нови доказателства поради
преклузия по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба
претенция с основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решенията, взети на ОС на ЕС,
проведено на 07.08.2019 г. , по т.1 и по
т.3.
Решението в частта, в
която е бил частично уважен иска, като е отменено решението на ОС на ЕС от 07.08.2018
г. по т.2, не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка за
допустимост и правилност.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваната част, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Според оплакванията с
въззивната жалба, спорни пред въззивния съд са обстоятелствата относно
надлежното участие на М.М.и Х.Х.в ОС на ЕС на 07.08.2018 г. и възможността
същите да представляват етажните собственици съответно А.П.и Д.А.и отражението
на това върху законосъобразността на провеждане на ОС и взетите решения по т.1
и по т.3, както и обстоятелството правила ли е ищцата възражение относно
протокола по чл.16, ал.9 от ЗУЕС. Тези
обстоятелства, съгласно чл.269, изр.второ от ГПК, очертават обхвата на
въззивната проверка за правилност .
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи за неоснователност на
предявения иск относно отмяна решенията по т.1 и по т.3 от ОС на ЕС на
посочения адрес, проведено на 07.08.2019 г., според които е приел, че неучаствалите
лично на ОС на 07.08.2019 г. етажни собственици И.П., А.П., Г.В., Д.А., С.Ю.и И.Я.,
са били надлежно представлявани от пълномощници, копия от пълномощните са
приложени към протокола, което е и било отразено в протокола, а съдържанието на
протокола не било оспорено по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС, и пълномощните са
приети по деулото като доказателства. Относно спорното пред въззивния съд
представителство на А.П. от М.М.е приел, че то е по силата на пълномощно от
01.07.2018 г., като нотариална заверка в случая не била необходима, доколкото М.била
вписана в домовата книга като член на домакинството на А.П. и като ползвател на
жилището –ап.2а. Относно представителството на Д.А. от Х.Х.е приел, че към
датата на ОС на ЕС на 07.08.2018 г. пълномощното не е било с нотариална заверка
на подписа, но последватата такава заверка на 16.08.2018 г. е счетена за
потвърждаване на представителната власт и е санирала този порок. Така е счел,
че не е било налице нарушение по чл.14 от ЗУЕС относно участниците в ОС на ЕС
на 07.08.2018 г. наред с това е приел, че за вземане решението по т.1 от
протокола от 07.08.2018 г. е необходимо мнозинство от минимум 50% от
представените ид.ч. от общите частин ан ЕС, което е било налице в случеая, а не
мнозинството по чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС, тъй като това решение по т.1 от
протокола не било такова за възлагане правомощията на УС или за възлагане
дейност по поддържане на общите части на сградата на ЮЛ или ФЛ, които не са
етажни собственици, а само такова за упълномощаване на лице, което да сключи
договор за управление с фирма „Левъл сървисиз“ ООД, като решението за сключване
на такъв договор е било взето по- рано, на ОС на ЕС от 09.07.2018 г.
Въззивният съд, като
взе предвид доводите и възраженията на страните, предмета на въззивната
проверка, и след съвкупна преценка на същия доказателствен материал, като този
събран от първата инстанция, не споделя крайния решаващ извод на
първоинстанционния съд за неоснователност на иска за отмяна решението по т.1 и
по т.3 от ОС на ЕС от 07.08.2019 г.
В производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите
решения от ОС на ЕС, съдържанието им се удостоверява с протокола от това
събрание. В това производство, в тежест на оспорващия , т.е. на ищецът като
етажен собственик по иска по чл.40 от ЗУЕС, е да докаже, че е оспорил
съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протокола
не е поправен и че представения препис от протокола не отразява достоверно
извършените действия и взетите решения от общото събрание. В процесния ротокол
е изрично отразено кои етажни собственици са присъствали лично и кои са били
представлявани по пълномощно, както и че копия от пълномощните са приложени към
протокола. В конкретния случай ищцата не е доказала, че е възразила срещу
съдържанието на протокола в 7-дневния срок по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, считан срока от 13.08.2018 г. съгласно
съобщението за изтогвянето на портокола, което съобщение е представено от
ищцата с исковата молба и не е оспорено по делото. Едва с въззивната жалба
ищцата твърди, че е правила такова възражение и е поискала събиране на
доказателства за това, които обаче не са допуснати товъззиния съд поради
настъпила преклузия с оглед датата на възражението и документа за неговото
изпращане, предхождащо подаване на исковата молба. Това възражение по жалбата
следователно е неосновантелно.
По отношение оспореното от ищцата право на М.М.да участва в ОС на ЕС на
07.08.2018 г., въззивният съд намира следното : С исковата молба ищцата е
направила възражение относно това участие с довода, че М.е само ползвател на
имот в сградата и нямала право да участва в събрание на собствениците поради
което не притежавала ид.ч. от общите частни и така ОС нямало необходимия
кворум. Не е спорно, че М.е ползвател на ап.2а в сградата на ул.*****, на което
жилище собственик е нейната дъщеря А.П.. Качеството ползател на М.на ап.2а в
процесната ЕС се сочи от самата ищца, така и в предходна подадена от същата ищца
искова молба от 09.08.2018 г. срещу решения на ОС на ЕС взети на 09.07.2019
г.-предмет на друго дело, като ползвател М.М.е вписана и в домовата книга на
ЕС. Така М.М.се явявя ползвател на имот-ап.2а по смисъла на пар.1, т.6 от ДР
към ЗУЕС, и като ползвател има собствено основание съгласно чл.5, ал.2 от ЗУЕС,
да участва в управлението на ЕС, вкл. в ОС на ЕС и вземане на решения от ОС
като форма на управление съгласно чл.9 от ЗУЕС, с изключение на решенията по чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10, букви
"а", "б", "в", "г", "ж" и
"л", освен ако не е уговорено друго между собственика и ползвателя. В
конкретния случай, решението по т.1 от протокола от ОС на ЕС от 07.08.2019 г. ,
за които е било свикано ОС на посочената дата, е такова по чл.19, ал.2, изр.
второ от ЗУЕС – за упълномощаване на лице, което да сключи договор за
управление, и това решение не попада в изключенията по чл.5, а.2 от ЗУЕС.
Следва да се има предвид, че и решението по чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС- за възлагане
на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или
физическо лице срещу възнаграждение, също не попада в изключенията по чл.5,
ал.2 от ЗУЕС. Това сочи на извод, че ползвателят на имот в ЕС по силата на
закона има право да участва вместо собственика на имота в ОС на ЕС за вземане
на решения, които не попадат в изключенията по чл.5, ал.2 от ЗУЕС и за това
участие на ползвателя не е необходимо упълномощаване от собственика. В случая
не се твърди нито се доказва поделото наличие на пречка за това участие по
смисъла на чл.5, ал.3 от ЗУЕС- разногласие между собственика и ползателя или
уговорено друго, напротив-приетото пълномощно от 01.07.2018 г. –което е
представено с отговора на исковата молба и по отношение на което ищцата не е
правила оспорвания / оспорване относно достовевнрността на датата е правила
ищцата относно друго пълномощно от 2015 г., представено в първото по делото
открито съдебно заседание пред СРС/ не
сочи на разногласие между двете или на друго уговорено. Ето защо полагащите се
на ап.2а 4,114 % ид.ч. от общите части на сградата, както е отразено в
протокола от ОС на ЕС на 07.08.2019 г., и за които ид.ч. няма оспорване по
делото, следва да се считат при преценка на кворума за законосъборазно провеждане
на ОС на ЕС и взимане на решението по т.1 от протокола от 07.08.2018 г.
По отношение решението по т.3 от ОС на ЕС по протокола от 07.08.2018 г. ,
същото представлява такова по смисъла на
чл.11, ал.1, т.10, буква „а“ от ЗУЕС,
доколкото се отнася до приемане на оферта от фирми за ремонт на покрива, за
определяне обема на ремонтинет работи и др. по организацията и финансирането на
ремонта. Съгласно чл. 14 и чл. 15 от ЗЗД, с приемането на отправена оферта от
фирми за ремонт на покрива, се постига съгласие между двете договарящи страни-
ЕС и форматау даваща оферта, като договорът се счита сключен с достигане на
приемането до предложителя, т.е. с вземане на решението за избор на охерта.
Приемането на офертата от ОС на ЕС, освен съгласие за вида на договора, обхваща
и съгласие относно цената на договора, следователно взетото решение по т. 3 от
процесния протокол от 07.08.2018 г. на ОС на ЕС е такова както за ремонт на
покрива като необходим/ неотложен или полезен разход така и за одобряване на
разхода за нея и попада в категорията решение по чл.11, ал.1, т.10, б.“а“ от ЗУЕС. Решението
по чл.11, ал.1, т.10, б.“а“ от ЗУЕС обаче, попада в изключенията по чл.5, ал.2
от ЗУЕС и за участие в ОС на ЕС за неговото вземане ползвателят 8 в случая М.М./
не може да участва на собствено основание по силата на чл.5, ал.2 от ЗУЕС.
Възможно е ползвателят –ако е пълнолетен, да участва по силата на обикновено
писмено пълномощно, без нотариална заверка на подписа на етажния собственик,
само ако е член на домакинството със собственика и е вписан в книгата на
собствениците, съгласно чл.14, ал.1 от ЗУЕС. В конкретния случая М.М.е вписана
в книгата на собствениците като ползвател на ап.2а, за който няма спор по
делото да е собствен на дъщеря й А.П., но няма качеството член на домакинството
на А.П.съгласно легалната дефиниция надомакинство по т.4 от пар.1 от ДР на ЗУЕС,
тъй като се опровергава от събраните по делото доказателства двете да живеят аедно
в един самостоятелен обект или в част от него, в който да са регистрирани по
постоянен или настоящ адрес, и да имат общ бюджет. Напротив, в приетите по
делото две пълномощни от А.П.в полза на М.М., изрично се признава от А.П.факта,
че тя-Петрова, има постоянно местоживеене и настоящ адрес в Германия, в
домовата книга-неоспорена по съдържание на вписванията в нея, за ап.2а е вписано, че А.П.като собственик е
обитавала същото от 2005 до 2013 г., а М.М.като ползвател обитава същото от
2005 г., което сочи, че след 2013 г. двете не могат да се считат за членове на
едно домакинство по смисъла на ЗУЕС, и М.М.може за представлява собственика А.П.за
вземане на решение по чл.11, ал.1, т.10, б.“ а“ от ЗУЕС-в случая това по т.2 от
ОС на ЕС на 07.08.2018 г., само въз основа на писмено пълномощно с нотариална
заверка на подписа. Нито приетото по делото пълномощно от 01.07.2018 г. нито
това от 23.12.2015 г. , са с нотарилана заверка на подписа на упълномощителя А.П..
Ето защо за решението по т.3 от ОС на ЕС на 07.08.2018 г. собственикът А.П.не е
била надлежно представлявана от М.М.съгласно чл.14, ал.1 от ЗУЕС, нито самата М.М.е
имала право на собствено основание като ползвател на ап.2а, да участва в ОС от
07.08.2018 г. за решение по тази т.3 по вече изложените по-горе съображения.
Така полагащите се на ап.2а 4,114 %
ид.ч. от общите части на сградата, не следва да се считат при преценка на кворума
за законосъборазно провеждане на ОС на ЕС и взимане на решението по т.3 от
протокола от 07.08.2018 г.
По отношение оспореното от ищцата право на Х.Х.да участва в ОС на ЕС на
07.08.2018 г., въззивният съд намира следното :
Установява се от събраните доказателства, че Х.Х.е участвал в процесното ОС
на ЕС на 07.08.2018 г. като пълномощник на собственика на ап.5 Д.А., по силата
на обикновено писмено пълномощно-без дата и без нотариална заверка на подписа.
Прилагането на това пълномощно към протокола от ОС на ЕС на същата дата съдът
прие за доказано по вече изложените по-горе в решението съображения. Същото това пълномощно е прието по делото, но
вече с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Артъчки, направена обаче
на 16.08.2018 г., т.е след датата на проведеното ОС на ЕС на 07.08.2018 г. ,
като съдържанието на същото не съдържа изявление за потвърждаване на вече извършени предходни
действия от Х.Х.по участие вместо собственика в ОС на ЕС преди 16.08.2018 г. Х.Х.не
доказано да е етажен собственик на имот в сградата на ул.***** в София, същият
не е и вписан в книгата на ЕС/домовата книга/ като член на домакинството на Д.А.
за ап.5, не се твърди нито доказа Х. да е адвокат. Ето защо въззивният съд
приема, че собственика на ап.5 Д.А. не е бил
представляван на ОС на ЕС на 07.08.2018 г. надлежно от Х.Х.съобразно
изискването на чл.14, ал.3 от ЗУЕС, при което полагащите се на ап.5 4,981 % ид.ч. от общите части на сградата,
както е отразено в протокола от ОС на ЕС на 07.08.2019 г., и за които ид.ч.
няма оспорване по делото, не следва да се считат при преценка на кворума за
законосъборазно провеждане на ОС на ЕС и взимане на решението по т.1 и т.3 от
протокола от 07.08.2018 г.
Гореизложените мотиви от въззивния съд сочат, че за преценка
законосъобразното провеждане и вземане на решенията по т.1 и по т.3 от ОС на ЕС
на 07.08.2018 г. в случая не следва да се отчитат полагащите се на ап.5-собственост
на Д.А., 4,981 % ид.ч. от общите части
на сградата. Така сборът от представените на това ОС на ЕС при откриването му
ид.ч. съгласно отразеното на стр. 1 и стр.2 от протокола от същата дата- за 14
присъстващи лица с положен подпис, вкл. и от М.и Х., е 67,01 %. Като се намали
този сбор с полагащите се на ап.5 4,981
% ид.ч. – за които въззивнитя съд прие, че е налице ненадлежно представляване
на собственика А.от Х., остава сбор от
62,029% ид.ч. от общите части на сградата, което е под законоизискуемия минимум
по чл.15, ал.1 от ЗУЕс за провеждане на ОС
от поне 67 % ид.ч. от общите
части на сградата. Ето защо и независимо от обстоятелството, че за кворум и
вземане на решение по т.1 следва да се считат и 4,114 % ид.ч. полагащи се на
ап.2а, то и с тях при откриване на ОС на ЕС на 07.08.2018 г. са били
законосъобразно представени само 62,029 %
ид.ч. от общите части на ЕС , което не е достатъчно за законосъобразното
му провеждане и вземане на решение нито по т.1 нито по т.3. Като следва да се
има предвид и приетото от въззивния съд, че за решението по т.3 следва
допълнително да се намалят още 4,114% ид.ч. полагащи се за ап.2а, което е
допълнителен и самостоятелен довод за незаконосъобразност на решението по т.2.
Ето защо е без значение с какво мнозинство са били взети решенията по т.1 и по
т.3 от ОС на ЕС на 07.08.2018 г., след като не е бил налице законоизискуемия
кворум по чл.15 от ЗУЕС за провеждане на ОС на тази дата.
По изложените съображения въззивният съд намира, че взетите решения по т.1
и по т.3 са незаконосъобразни, и искът за тяхната отмяна, предявен от етажен
собственик и в срока по чл.40 от ЗУЕС, е
основателен и подлежащ на уважаване.
Решението в ожбалваните части следва да се отмени и искът за отмяна и на
тези две решение да се уважи.
По разноските: С оглед изхода на спора въззивникът-ищец има право на
разноски по чл.78, ал.1 от ГПК, каквито доказва да е направил и са включени в
списъка по чл.80 от ГПК за първата инстанция в размер на 80лв. за държавна
такса и искани 650 лв. за възнаграждение за адвокат, и за въззивната инстанция в размер на 40лв. за държавна такса и 450 лв. за
възнаграждение за адвокат . Насрещната страна обаче е направила своевременно,
преди приключване на устните прения пред двете инстанции, възражение за
прекомерност на заплатеното и претендирано за възстановяване, адвокатско
възнаграждение, което възражение първоинстанционнитя съд е приел за основателно
и намалил адв. възнаграждение до 450 лв.
и е присъдил на ищцата възстановяване на разноски от 177 лв. съразмерно
на уважения и иск за отмяна решевнието по т.2 . При лиспата на процедура по
чл.248 от ГПК относно така приетото по разноските за първата инстнация,
въззивният съд следва да зачете намаляването на адв. възнаграждение до 450 лв.
като правилно, при което за първата нистнация на ищцата се дължат от ответника
общо 530 лв. /80 + 450/ лв. при уважаване на иска
изцяло, или още 353 лв. за първата
инстанция над присъдените 177 лв.
За въззивната инстанция възражението по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивния съд,
провеждане само на по 1 открито съдебно заседание и намалява същото до
минималния размер по чл.7, ал.1, т.4 от НМРАВ № 1/2004 г. на ВАвС от 300лв. Така дължимите на въззивника-ищец разноски от
ответната страна по чл.78, ал.1 от ГПК се определят за въззивната инстанция на
общо 340 лв.
Въззиваемата страна-ответник няма
право на възстановяване на разноски.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 134396 от
06.06.2019 г., постановено по гр.д. № 58127/2018 г. на СРС, 51 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е отхвърлен предявеният от ЕТ“М.–С.к.-М.Й.“
срещу ЕС на административен адрес гр.София, ул.*****, иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решенията по т.1 и по т.3 от протокола от проведеното ОС на
ЕС на 07.08.2018 г. , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ решения на Общото събрание
на Етажна собственост на сграда с административен адрес гр.София, ул.*****,
взети на 07.08.2018 г. по т.1 и по т.3 от протокола от същата дата, по иск с
основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, предявен от ЕТ“М.–С.к.-М.Й.“ ЕИК ******седалище ***, представляван от М.Й.
М., срещу ЕС на административен адрес гр.София, ул.*****, представлявана от И.
Е. К..
ОСЪЖДА Етажната собственост на
сграда с административен адрес гр.София, ул.*****, да заплати на ЕТ“М.–С.к.-М.Й.“ ЕИК ******на основание чл.78, ал.1 от ГПК още
353 лв. разноски за първата инстанция, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
340 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно
чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.